Диана Петрова
Ана (7)

7.

Ана мастурбираше редовно. Тя се криеше от мъжа си, като обикновено го изчакваше да заспи или се будеше по-рано. Не си представяше мъжко тяло, а своето собствено, обикновено в актове с много и различни мъже. Те винаги я обиждаха или й заповядваха, за да може да я поставят в унизеното положение, в което единствено можеше да свърши. Не познаваше друго тяло, което да я възбужда така, както мисълта за нейното собствено. Но освен за удоволствие, Ана мастурбираше и поради няколко други причини. Тя се успокояваше, когато беше напрегната или се самосъжаляваше за пореден неуспех в забременяването. Не бяха редки и случаите след изтощителна умствена работа да почувства внезапна нужда да се изпразни. Външната стимулация беше само помощно средство за сексуалните й фантазии. Хиляди пъти се бе питала защо другите жени се впечатляват от кунилингус, вместо да го правят сами със себе си. Тя смяташе, че познава най-добре собственото си тяло, и можеше да се отведе в рая, без да губи излишно време. А и я мързеше. Трябваше да изчаква Илия да налучква пътищата към оргазма й или да се обезкосмява, или пък още по-зле — през цялото време да мисли за това как изглеждаше в очите на другия, дали не бе отегчен и какво изобщо се въртеше в главата му. Тези мисли я разсейваха, а тя искаше да се съсредоточи изцяло върху себе си. Не че не любопитстваше за света и телата на другите, но то беше по-скоро, за да ги сравнява със своето. Отдавна беше изчислила, че времето нямаше да й стигне да опознае повече от един човек. В такъв случай приоритетно се насочи към себе си. Изглеждаше й така, че дълбочините и ширините му се опираха в безкрая — не знаеше дали някога щеше да се събере цялата. В началото на връзката й с Илия тя упорито си втълпяваше, че веднъж завинаги бе открила мъжа до себе си, специално създаден за самата нея. После премина през развенчаването на героичния му образ, още повече че очевидно вината за безплодието им се коренеше и в двамата. Но Ана жадуваше да се отърси от това тежко чувство, да го присвои другиму. Нямаше сили да продължава по този начин, но, от друга страна, не смяташе, че е честно този някой да е любимият.

Затова вместо да се самоизмъчва, тя се отдаде на избухливостта си. Оттам, за да се успокои, мастурбираше, и така се завъртя в кръг, от който не можеше да излезе.

Веднъж в работата нейна колежка се хвалеше за знаменитата нощ, която имала с неин любовник. Ана я наблюдаваше през цялото време. Колежката й си движеше бавно ръцете, говореше спокойно, тихо. Държеше се като стъклена статуетка. Мислите й се върнаха отново към нея самата, нейната връзка, нейния свят. Въпреки че сексът с Илия й доставяше удоволствие, тя не можеше да гледа на него като на нещо драматично, което именно беше необходимо, за да получи удовлетворение. Сексът с мъжа й беше като от игра на пъзел, защото не можеше да й донесе мечтаното майчинство. И точно като в тази игра — забавляваше и зарибяваше, но в мига, в който приключеха, Ана ставаше, измиваше се бързо и обличаше нощница, сякаш бързаше отново да се пренесе в собствения си свят. С всяка изминала минута извън своята измислена планета силите й се разпръскваха нахалост. Това беше и причината да не търси мъже, с които да изневерява. Не искаше да събира сили нито за тях, нито за лъжите, които щеше да й се наложи да изрича. Беше мислела за изневерите като начин да притъпи болката от безплодието си, но тази мисъл тя беше избутала в един ъгъл от съзнанието си за по-късно, ако отчаянието евентуално я докараше дотам.

Пристигането на Дани у дома след изтощителната неколкогодишна борба с институциите и курсовете, които премина, за да се подготви за болките на изоставените деца, я притесняваше немалко. Тя се чувстваше едновременно близка и далечна с това дете, с което имаха непреодолими болки, макар и толкова различни. Ана не желаеше да продължи с опитите си да зачене, а Дани беше отхвърлен от собствената си майка. Самотни посвоему, от тях се очакваше да съберат болките си и да закърпят живота си отначало. Но Ана знаеше, че нещата нямаше да се наредят така просто, както изглеждаха. Болките не само можеха да не си помогнат, ами да се съединят и да се стоварят с още по-голяма сила върху двама им. И ако Дани беше дете и му беше позволено да крещи и да се сърди, то от нея се изискваше да се владее — така поне я учеха обществените норми, които следваше по навик. След пристигането му желанието й да мастурбира заедно с вината, която изпитваше, се засилиха. Но си наложи да не го прави, докато измисли как да продължи нататък. Сега по-трудно можеше да остане сама, а мисълта й беше заета единствено с обгрижването му. Дани имаше нужда от ласки и внимание, макар да й беше ясно, че не за нейните грижи мечтаеше.