Диана Петрова
Ана (45)

45.

Последната вечер, преди Боян Калугеров да замине, двамата със Спартак излязоха навън. Искаха всичко да бъде по-специално отпреди, защото знаеха, че се виждат за последен път. Спартак, който не беше близвал алкохол след приключението си в Кристалната пещера, имаше много по-здравословен вид. Единствено лъскавият костюм, с който излизаше, можеше да подскаже какво беше миналото му. Сякаш беше прескочил двайсет години от живота си и започваше оттам, откъдето беше спрял. Но времето не беше спирало за другите и ако един достопочтен господин на средна възраст тогава носеше костюм, то сега всички обличаха дънки и фланелки с надписи.

— Беше най-красивата жена, която някога съм срещал — рече той и отпи дълга глътка от безалкохолното си. Бяха се настанили в малка кръчма в една от тесните улички на Мексико и си бяха поръчали обилна вечеря. Боян Калугеров искаше да опита от мексиканското вино, а Спартак упорито отказа няколко пъти да му прави компания. — С бяла блуза и лилава пола. Косата й, прибрана в кок — тогава бяха модерни. Заряза ме с тези дрехи и никога повече не я видях. Не че не можех да я намеря, не смеех. Един ден просто изчезна. Майка й, учителката в дома, се стопи през последните години… Какво нещо е животът, а? Днес си на върха, а утре си нищо…

Спартак поклати глава. Кожата около очите му се надипли, сякаш и тя преодоляваше хилядите пластове време, което делеше Спартак от любимата му.

— Не си ли мислил да я потърсиш сега? — попита тихо Боян Калугеров.

— Да я потърся ли? — някак унесено отговори Спартак. — Че за какво… нима вече има значение?

— Но, Спартак, сега имаш пари и си свободен като птичка. Всеки мъж би дал всичко да е на твоето място.

— Говориш глупости. Какво съм аз? — един дърт пияница, на когото му се усмихна късметът. Но за какво ми е, няма с кого да го прахосам — разхили се той.

— Виж, само да решиш, мога да ти помогна в издирването. Може да е омъжена и да има деца.

— Едва ли си спомня за мен…

— Хайде… щом се върна от Индия догодина… как се казва тя?

— Мая.

— Отиваме да отвлечем Мая… става ли?

— Става — усмихна се печално Спартак.