Метаданни
Данни
- Серия
- Грийн Таун (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dandelion Wine, 1957 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Жени Божилова, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- XX век
- Америка
- Магически реализъм
- Неореализъм
- Психологизъм
- Психологически реализъм
- Четиво за малки и големи
- Оценка
- 5,3 (× 94 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Рей Бредбъри. Вино от глухарчета
Преведе от английски: Жени Божилова
Редактор: Людмила Харманджиева
Художник: Димитър Бакалов
Художествен редактор: Иван Марков
Технически редактор: Маргарита Воденичарова
Коректор: Мери Василева
Американска I издание. ЛГ V. Тематичен № 13 9537621311/6256–32–1979.
Дадена за набор на 21. II. 1979 година. Подписана за печат на 27. VI. 1979 година.
Излязла от печат на 13. VII. 1979 година. Поръчка №97. Формат 84×108/32.
Печатни коли 15,50. Издателски коли 13,02. Цена на книжното тяло 0,59 лева. Цена 0,64 лева.
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“, София, 1979
Ray Bradbury. Dandelion Wine, 1957
Bantam Pathfinder edition, 1973
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от NomaD)
- — Корекция от moosehead
Статия
По-долу е показана статията за Вино от глухарчета от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Вино от глухарчета | |
| Dandelion wine | |
| Автор | Рей Бредбъри |
|---|---|
| Първо издание | 1957 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | автобиографичен роман |
| Следваща | Сбогом лято |
„Вино от глухарчета“ е полубиографичен роман от 1957 на Рей Бредбъри, чието действие се развива през лятото на 1928 в измисления град Грийн Таун (зелен град), Илинойс – псевдоним на дома от детството на Брадбъри в Waukegan, Илинойс.
Заглавието се отнася до виното, направено от листа на глухарчета и други съставки, често цитрусови плодове. В историята, виното от глухарчета, направено от дядото на главния герой, служи като метафора за опаковане на всяка една от радостите на лятото в една бутилка.
Главният герой на историята е Дъглас Споулдинг, 12-годишно момче приличащо донякъде на младия Бредбъри. По-голямата част от книгата е фокусирана върху ежедневието в малък град на Америка, и простите радости на изминалата година.
Предистория и произход
Както пише Бредбъри в есето от 1974 г. „Just This Side of Byzantium“, използвано като въведение към книгата, „Вино от глухарчета“ е пресъздаване на момчешкото детство, преплитайки действителните преживявания на Брадбъри и неговото уникално въображение.
„Сбогом лято“, официалното продължение на „Вино от глухарчета“, е публикуван през октомври 2006 година. Докато „Сбогом лято“ е пряко продължение на сюжета на „Вино от глухарчета“, „Something Wicked This Way Comes“, един роман с напълно различни герои и сюжет, често се свързва с последния поради техните стилистични и тематични сходства. Заедно трите романи оформят трилогията за Зеления Град. А четвъртият том, „Летен ден, Лятна нощ“, ще да бъде публикуван на 31 октомври 2008 година и ще съдържа двадесет и седем истории за Зеления град, седемнадесет от които никога не са били публикувани дотогава.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Вино от глухарчета е поредица от кратки истории с Дъглас и неговото семейство като повтарящи се герои. Много от главите са били първоначално публикувани като отделни разкази, най-ранният от които е „Нощта“ (1946), а останалите се появяват между 1950 г. и 1957 г. Заглавията на главите, които започват съществуването си като кратки разкази, са посочени в скобите по-долу.
Глава 1 – Дъглас се събужда рано през първия летен ден и извършва последователност на действия, които съвпадат с просветляването на небето и събуждането на жителите на града. Той извършва това по начин, който загатва за магия, като по този начин поставя основата на романа като колекция от житейски случки с привкус на фантазия.
Глава 2 (Просветление) – Дъглас отива с десетгодишния си брат Том и баща им да берат лисиче грозде. Докато Том и баща му се държат сякаш това е най-обикновен ден, то Дъглас усеща необяснимо присъствие около тях. Когато Том приятелски се сборичква с него Дъглас осъзнава какво е: откровението, че е жив. Той намира чувството за славно и освобождаващо.
Глава 3 (Вино от глухарчета) – Виното от глухарчета представлява метафора на лятото, бутилирано за зимния сезон на боледуване и зъзнене. По думите на Дъглас: „Вино от глухарчета. Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато и запушено с тапа.“
Глави 4 – 5 (Лято във въздуха) – Дъглас открива, че краката му няма да се движат толкова бързо колкото тези на другите момчета, защото гуменките му са износени. Той остава запленен от един чифт чисто нови „Лекокрили Пружинени Обувки за Тенис“ на витрината на обущарския магазин и размишлява как нуждата от „магически“ чифт гуменки за тичане по зелената трева е нещо, което само момчетата могат да разберат когато баща му оспорва необходимостта от закупуването им. Местния продавач на обувки, господин Сандерсън отначало не е склонен да продаде обувките на Дъглас, особено след като разбира, че Дъглас няма достатъчно пари, за да ги плати. Дъглас обаче успява да го убеди да пробва един чифт от собствените си гуменки, което припомня на господин Сандерсън времето когато той е бил дете и е тичал като антилопите и газелите. Той се съгласява да даде на Дъглас гуменките в замяна на извършена в магазина работа, с която да плати сметката. Историята свършва с бързащия в далечината Дъглас и господин Сандерсън прибиращ неговите стари гуменки.
Глава 6 - Дъглас показва на Том тефтерче, което използва за да записва в него лятото, под два раздела, озаглавени „Обреди и навици“ и „открития и откровения“. Съдържанието е каквото може да се очаква от дете, включвайки „откровението“, че децата и възрастните враждуват, „защото са от две различни раси и те никога не ще се срещнат“. Том предлага свое собствено откровение – нощта е създадена от „сенките изпълзяващи изпод петте милиарда дървета“.
Глава 7 - Още един летен ритуал бива извършен с поставянето на висящата люлка на верандата – място за разговори по цяла нощ. Дъглас коментира как седенето на висящата люлка е някак „правилно“, защото човек винаги се чувства успокоен от монотонните, непрестанни гласове на възрастните. В унисон с тази атмосфера с привкус на фантазия на романа, главата плавно се движи от реалистично начало, в което семейството окачва люлката, към завършек, почти наподобяващ сън, в който гласовете на възрастните са персонифицирани като отпътуващи в бъдещето.
* * *
— Бум! — извика Том. — Бум! Бум! Бум!
Седеше върху топа от Гражданската война на площада пред Градския съд.
Застанал пред топа, Дъглас се хвана за сърцето и падна на тревата. Но не се изправи; остана да лежи там със замислено изражение.
— Както те гледам, всеки момент си готов да измъкнеш химическия молив — каза Том.
— Остави ме на мира! — смъмра го Дъглас, загледан в топа. Претърколи се и се взря в небето и в дърветата над него. — Знаеш ли, изведнъж го осъзнах.
— Какво?
— Вчера умря Чин Лин Су. Вчера, тук в този град, Гражданската война завърши завинаги. Вчера тук умря мистър Линкълн, умряха и генерал Ли, и генерал Грант, и още стотици хиляди, потеглили едни на север, други на юг. И пак вчера следобед, в дома на полковник Фрийли, едно огромно стадо от бизони, голямо колкото целия Грийн Таун, Илинойс, се хвърли в пропастта, в нищото. Вчера един гигантски прашен облак се слегна завинаги. А пък аз изобщо не го осъзнах, когато стана. Това е ужасно, Том! Ужасно е! Какво ще правим сега без тези бизони… какво ще правим без тези войници, без генерал Ли и без Честния Ейб; какво ще правим без Чин Лин Су? Не съм си представял, че толкова хора могат да умрат тъй, изведнъж, разбра ли, Том? А те умряха. Завинаги.
Том яхаше топа и гледаше надолу към брат си, чийто глас унило заглъхна.
— Носиш ли си бележника?
Дъглас поклати глава отрицателно.
— Най-добре ще е да се прибереш и да си запишеш, преди да го забравиш. Не се случва всеки ден половината население на земята да загине пред очите ти.
Дъглас седна, а после се изправи. Тръгна през градинката пред съда бавно, захапал долната си устна.
— Бум! — тихо подвикна Том. — Бу-ум. Бу-ум!
Сетне извиси глас:
— Хей, Дъг! Три пъти те убих, докато минеш по тревата! Чуваш ли, Дъг? Хей, Дъг! Добре де. Гледай си работата.
Той полегна върху топа и се прицели през корясалото дуло. Присви едното си око.
— Бум! — прошепна той към смаляващата се фигурка. — Бум!
* * *
— Готово!
— Двайсет и девет!
— Готово!
— Трийсет!
— Готово!
— Трийсет и една!
Ръчката падаше надолу. Тенекиените капачки, притискани към устата на препълнените бутилки, блестяха златножълти. Дядото подаде последната бутилка на Дъглас.
— Втора реколта от лятото. Юни е на полицата. Това е юли. А скоро ще дойде редът и на август.
Дъглас вдигна бутилката с прясно вино от глухарчета, ала не я постави на полицата. Видя номерираните бутилки, строени там, всяка подобна на другата, напълно еднакви, всичките сияйни, съвършени, самодоволни.
Ей го там оня ден, в който осъзнах, че живея, помисли си Дъглас, но защо той не е по-сияен от другите?
Ето го деня, в който Джон Хъф изчезна от моя живот, а защо той не е по-черен от другите?
Кое, кое напомня за времето, когато момчетиите подскачаха развеселени като делфини в оплитаните от вятъра и разплитани пак от него вълни на житата? Къде е запечатен дъхът на светкавицата, излъчван от Зелената машина и трамвая? Помни ли виното? Или то няма спомени? И ако има, защо ги крие тъй старателно?
В някаква книга някога беше прочел, че всички отговорени думи, всички изпети песни продължавали да съществуват, изнасяли се нагоре в космоса и ако човек би пропътувал до съзвездие Кентавър, щял да може да чуе как Джордж Уошингтън говори насън, или вика на Цезар в мига, когато камата го пробожда в гърба. Толкова за звуците. Ами светлината? Не е възможно нещата, видени веднъж, да умрат още в същия час. Тогава, ако се поразтърсим из този свят, сигурно някъде, може би в препълнените многокилийни восъчни пити, където светлината прилича на кехлибарена мъзга, събирана от овъргаляните в цветен прашец пчели, или пък в тридесетте хиляди лещи върху блещукащата глава на водното конче, бихме могли да намерим съхранени всичките цветове и звуци на света, от всяка една изминала година. А дали, ако капнем дори една капчица от това вино от глухарчета и я разгледаме под микроскоп, дали случките от Четвърти юли няма да бликнат навън като избухване на Везувий? Ужасно много му се щеше да вярва, че е така.
И въпреки това… когато гледаше бутилката, която със своя номер обозначаваше деня, в който полковник Фрийли се беше прекатурил и беше хлътнал два метра под земята, Дъглас не забелязваше там следа от утайка, нито прашинка от огромния прашен бизонов облак, нито люспица от барута на оръдията при Шило…
— Наближава август — въздъхна Дъглас. — Вярно е. Но както е тръгнало, не ще има нито една машина, нито едно другарче, и страшно малко глухарчета за последната реколта.
— Бим. Ба-а-ам! Звучиш като погребална камбана — присмя се дядо му. — Такива приказки са по-лоши и от мръсни думи. Обаче няма да ти сапунисвам устата. Предписва се една капачка вино от глухарчета. Хайде, ето ти, гълтай! Как ти се струва?!
— Сякаш съм глътнал огън! Ху-ху!
— Бягай сега горе, три пъти изтичай около квартала, преметни се пет пъти, прескочи шест плета, изкачи две дървета и вместо главен оплаквач ще се усетиш разпоредител на бурна веселба. Марш!
Докато тичаше нататък, Дъглас си каза — ще ми стигнат и четири плета, едно дърво и две премятания.