Читателски коментари (за „Вино от глухарчета “ от Рей Бредбъри)

  • 1. Евгения Петкова (10 септември 2008 в 11:10)

    Невероятна книга на невероятния Рей Бредбъри. Влюбих се в него чрез тази книга :). Бях на 19 :). Но все пак я препоръчвам горещо на по-малките читатели на 10–12 г. Изключително вдъхновяваща с красивата емоционалност на героите и любовта им към естеството на предизвикващите любовта към живота моменти.

    :)

  • 2. Гана Милева (10 септември 2008 в 13:20)

    „Вино от глухарчета“ е една от най-хубавите книги — част от богатството на световната литература. Дълбочината на философската мисъл на романа мога да сравня с „Малкият принц“ и древните философи. Друг е въпросът, че Бредбъри е неотразим.

    Не се съмнявам и в приноса на изящния превод, за удоволстжието, с което често се връщаме към романа. А сега ще имаме шастието да се срещнем и с продължението — „Сбогом лято“ и сборника разкази на Рей Бредбъри „Сто разказа“.

    Ако нахлуе студ в душата ти, посегни към „Вино от глухарчета“.

  • 3. Р.Генова (16 февруари 2009 в 00:50)

    Невероятно.., наистина!!

  • 4. Slavena (14 юни 2011 в 02:12), оценка: 6 от 6

    ШЕДЬОВЪР! истински! в топ мои най-любими книги. Пълна е с жизненоважни цитати.. накара ме да се потопя в същността на изкуството!

  • 5. София (22 август 2011 в 15:44)

    Страхотна книга! Прочетох я на един дъх!

  • 6. penchev (8 септември 2011 в 11:06), оценка: 5 от 6

    Освен хубавите метафори в тази книга няма една завършена история или дълбока поука. Има стил писателят, но не стига само да умееш да подреждаш думи.

    • 9. Едмон Дантес (21 юли 2014 в 13:58)

      Много съм съгласен…прескачане от история в история, от тема в тема, незавършеност, разпокъсано действие…понякога доста безсмислено и дразнещо подреждане на думи, сякаш заради самите думи…

      Всичко това казвам не с цел омаловажаване, просто това не е най-добрата на Бредбъри…

    • 11. vassinka (10 декември 2014 в 21:00), оценка: 5 от 6

      Не знам каква е дефиницията Ви за дълбока поука, но в книгата имаше доста поуки и историите завършваха точно в момента, в който са се изчерпали и няма какво повече да донесат. Начина на разказване напомня на поведението на 12 годишните, които се хвърлят от едно нещо на друго, днес са впечатлени и всичко ги вълнува, а утре вече няма значение. И все пак остават изводите и мислите, свързани с различните случки.

  • 7. Musa (2 ноември 2012 в 20:12)

    Когато започне да ни липсва детството, мама, татко, забравени миризми, и когато ни е просто тъжно че някои неща са си отишли безвъзвратно, ние трябва да препрочетем тази книга , всяка дума буди емоция и спомен, всеки човек с желание да се потопи в детските си спомени трябва да прочита и препрочита Вино от глухарчета.

  • 8. Тони (2 април 2014 в 16:30)

    Бях на 20 когато я прочетох за първи път. Сега съм на 50, но магията лъхаща от тази книга, за моя радост, е неизменна.

  • 10. Веселин Стаматов (7 октомври 2014 в 20:14)

    Най-красивата книга която съм чел!!!

  • 12. Сузи (14 юли 2015 в 14:28)

    Велик автор, велика книга! Само малко преводът ли, редакцията ли, дразнят…. Съжалявам, на тема книги съм претенция голяма…. ;)

  • 13. Деница Димитрова (12 октомври 2015 в 15:54)

    Супер приятна книга — трепетите на героите са напълно човешки. Първите мисли за смъртта, а що е то старостта, колко страшни изглеждат в очите на едно дете, което започва да открива колко уникален е светът, с колко преживявания е наситен денят.

  • 14. lora201 (4 април 2016 в 19:40), оценка: 3 от 6

    Тази книга е третата, която чета от този автор и определено е най-разочароващата. Ако другите две ми харесаха, тази не ме грабна изобщо. Схванах идеята, но просто не е четиво нито за младежи, нито за деца, нито за възрастни….има доза поучение в цялата книга, но е поднесено по скучен за мен начин. Ще си почина от автора за определен период….

    • 15. Stas Kirov (4 април 2016 в 20:23)

      И с мен беше така.

      Разбирам Ви и съм съгласен напълно.

      Хубава вечер!

      • 17. Врял и кипял... (6 април 2016 в 16:22)

        lora201

        Аз също така напълно ви разбирам. Вашият коментар обаче не е оценка на романа на Бредбъри. Вашият коментар е (само)оценка на собствената ви готовност/способност да възприемате и осмисляте на такива четива като романа на Бредбъри. „Вино от глухарчета“ съчетава в изящна сюжетна форма емоционално-лиричното изживяване с интелектуална апория и дори с метафизичното. И то предложено с езика на квазинаивната „детска“ визия към света. Да, това не е книга която с преекспониран авантюрен сюжет „грабва“ (според идиолекта на читателките на розаво-бозавото) — това е книга, която посвещава. Е, теб не те е посветила — защо ли, сама си дай отговора…

        И още, скуката не е качество на обекта на читателско внимание — скуката е преди всичко субективно човешко изживяване….

        По-интересно ми би било да видя аргументите на Stas Kirov. Той е интелигентен човек, читател с опит и определено би предложил една зряла критична позиция относно романа на Бредбъри.

        • 18. lora201 (6 април 2016 в 18:44), оценка: 3 от 6

          Колкото аз споделям субективното си мнение, толкова и Вие! Описанието на романа от вас е нищо повече отново от личното ваше възприятие. Никак не е задължително това възприятие да е еднакво за всички, нито го прави последна инстанция, а и не ви дава право да вървите и да натрапвате вашето виждане на всеки, който не е харесал книгата и видиш ли да го наречете по завоалиран начин ’’прост’’. Забравяте май, че това тук не е спамо чат, нито трибуна да се правим на професори! Ще ви помоля да си спестите повече обръщения към мен и мои постове, съсредоточете се към личните си анотации за предложените книги. Кой какво е написал за дадена книга не е ваша работа. Интелигентен човек за какъв явно се смятате не се натрапва по този начин. Та и вие си правете изводите….

          • 19. Врял и кипял... (6 април 2016 в 18:56)

            lora201

            1. Вашият постинг е свидетелство единствено за неспособността ви да приемате критично мнение относно ваше изразено такова.

            2. Тук разделът е „Коментари“, а не „Анотации“. Коментарите предполагат и дискусии, lora201, затова е приложена опцията „Отговор на коментара“. Но явно вие предпочитате да пишете текстчета с емоционално-рефлексивен тон и бабешки нравоучителни препоръки как младите и децата не бива да четат тази и онази книга. Това обаче не е анотация.

    • 20. д. (7 април 2016 в 19:06)

      За мен всеки издържал книгата до края заслужава адмирации. Това е една невероятно скучна книга.

      • 22. yoanased (8 април 2016 в 12:51), оценка: 6 от 6

        Значи съм си заслужила адмирациите. Всъщност книгата за мен е много увлекателна и не исках да свършва. Стана ми скучно точно когато приключи. Ако се чете лятото, на припек… Идилия! :)

  • 16. ттт (6 април 2016 в 15:50)

    И аз мисля,че не доразвива някои от героите и историите покрай тях.На няколко пъти ми се случва да се захласна по някоя история ,а тя изведнъж свършва във нищото и се чудя какво става как е възможно да свършва така?

  • 21. д г (8 април 2016 в 09:32)

    Всеки стил на писане предполага подобие с начина на мислене на читателя, който пък зависи от възрастта, състоянието, обкръжението и други такива. Стилът на Бредбъри тук е прекалено накъсан за мен, липства плавна мисъл и яснота, явно така се търси прилика с юношеството и магичното, макар че магичното може да се почувства и по друг начин при много хора. За тях да четат това е наказание, аз също не мога да понеса повече от страница. При такова изобилие от книги това не е оправдано.

    • 24. lora201 (9 април 2016 в 23:52), оценка: 3 от 6

      На подобна тематика захванах ’’Момчешки живот’’ и я възприемам по съвсем друг начин. Харесва ми! Тук точно всичко е адски накъсано както си го описал, липсва тръпката да чакаш следващата страница, поне при мен бе така. Много добре си спомням детството, нямам още 30 все пак, но такова странно дете като тези тукв книгата не съм била. Виж сега момченцето в ’’Момчешки свят’’ ми е много по-близко като усещане, до спомените ми за онези години. Та категорично отказвам да приема, че нехаресващите точно тази книга са забравили магията, детството и бля-бля…. Щом ’’Момчешки живот’’ може да ми ги припомни, то тогава проблема не е в мен и в спомените ми, а в самото вино от глухарчета, което ми дойде вкиснало за жалост.

  • 23. drednaut (8 април 2016 в 17:46)

    Това е книга с аромат и дъх…Припомнете си някои моменти от детството.

  • 25. Икран (13 септември 2016 в 22:27), оценка: 6 от 6

    „За Живота,с изящество“ — това би било моето читателско подзаглавие ,освен „Любовно писмо за едно детство“ — на „Вино от глухарчета“ !

  • 26. читател (16 септември 2016 в 11:35)

    Като се замисля за нашите класици в литературата и как по нищо не отстъпват произведенията им

    на такива като това, направо тръпки ме побиват.

    Един Елин Пелин, например и неговата „Ян Бибиян — нероятните приключения на едно хлапе“ —

    абсолютна класика, която е много по-добра от „Вино от глухарчета“ в доста отношения, като композиция — да не говорим.

    А тази книга е определено една от най-надценените на Бредбъри.

    • 27. Петър (16 септември 2016 в 14:00)

      Книгата е оценена, а не надценена, но не е от теб. Въпреки, че не е за всеки. Прочете ли я цялата?

      По отношение на нашите шедьоври, малкия пазар си казва думата. Един писател първо трябва да натрупа определена популярност, после да го преведат, а и самата роля на преводача е много важна. Аз оценявам високо Любен Дилов, най-много разказите му и „Пътят на Икар“, но вече малко ги четат дори у нас. Дори най-добрата руска фантастика е много популярна в Европа, но не и на запад.

    • 28. WhisperInTheDark (17 септември 2016 в 15:16)

      Недей, не ми говори за нашите „класици“, че от българска и руска литература тръпки ме побиват.

      И не, Елин Пелин НЕ Е по-добър от Бредбъри. Не е лош (той и Йовков примерно са от шепата добри бг-автори от едно време), но в „Ян-Бибиян“ примерно не стъпва на малкото пръстче на „Вино“-то или на което и да било произведение на Бредбъри.

      Но по принцип нито чета, нито се занимавам с българска литература (освен ако не е жанрова, макар е и там имаме само шепа истински добри автори), руска не поглеждам, освен рядко и на подбрани автори (Лукяненко основно).

      Та цялата ми идея е, че това не е най-надценената на Бредбъри — напротив, най-добре оценената е, защото и до днес това е истинският му шедьовър.

  • 29. LsD (3 октомври 2016 в 00:56)

    Книгата е опияняваща, смайваща и чудесна. Не мога да повярвам, че до сега не съм я срещала, но съм щастлива, че ще я препрочитам още много пъти…Създава усещане за душевен уют, за зелени дълбини и детска лекота. Прекрасна е!

    Що се касае до това, че някому може и да не се понрави — възможно е, разбира се, но това не я прави по-малко добра, само по-истинска.

  • 30. taniamoyrmoyrh (29 декември 2018 в 23:21)

    Бях на 12 години когато я започнах за пръв път.Стори ми се ужасно скучна и на десетата страница я оставих.На 16 пробвах отново да я прочета и се влюбих.От тогава съм я чела поне двайсет пъти,за мен е една от най интересните книги,но определено е трудна за асимилиране от деца под 16–17 години

  • 31. Yenkl (14 октомври 2020 в 09:38)

    Чета възхищението на читателите в коментарите си, определено ще я препрочета! Защото я бях чела като дете и не мисля, че е била най- подходящата възраст за такава книга. Но ще я намеря в оригинал.

    Радвам се, че публикувахте и неговите разкази.Безкрайни благодарности за това! „Пратеникът, Велд, Езерото, Лекарство против меланхолия, Октомврийска игра…..“ все прекрасни спомени от моите детски години.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.