Валери Андровски
Изгревът на Червената звезда (55)

Светлина в тунела

Форсира двигателя и се изкатери по насипа от набити камъни. Зави и тръгна по железопътните релси. Линията се движеше успоредно на реката, следвайки извивките на дефилето. На правите участъци вдигаше скорост, а там, където завоите бяха прекалено остри и линията навлизаше в тунелите прокопани в скалата, той намаляваше скоростта. Алекс измина няколко километра, преминавайки през къси тунели с дължина от по няколко десетки метра. Според GPS скоро щеше да приближи мястото, където на картата бе обозначен складът. Линията отново навлизаше в тъмния пролом на поредния тунел. Полумракът при входа постепенно премина в пълен мрак и никъде отпред не се виждаше дневната светлинка на изхода. Алекс се видя принуден да включи фара на квадроцикъла. Яркият кръг светлина разцепваше мрака, осветявайки ръждясалите линии. Квадроцикълът тихо ръмжеше, докато Алекс навлизаше все по-навътре в мастиления мрак. Почти веднага се почувства неуютно. Никога през живота си не бе влизал в толкова дълъг и дълбок железопътен тунел. Трябваше да кара внимателно в тъмнината, а минутите минаваха тягостно бавно. В светлината на фара се виждаха само опушените каменни стени и ръждясалите релси. Ехото разнасяше надалеч ръмженето на мотора. Според картата вече бе минал половин километър, а все още не виждаше светлината на изхода. Помисли си, че е тъмно като в рог или негърски гъз. А съзнанието му оприличаваше тунела на тъмна мрачна пещера или подземен ад. В подсъзнанието му започнаха да се събуждат детските му кошмари, за които отдавна бе забравил. Това бе основният и чисто рефлексивен страх, останал като атавизъм от зората на човечеството, когато не е имало електричество и изкуствено осветление. Първобитният страх — страхът от тъмното и от това да не бъде погребан жив под стотиците и хиляди тонове скала над главата му. Ставаше му некомфортно само от мисълта за това. Вглъбен в себе си и обзет от мрачни мисли, той едва не пропусна тайното разклонение. Рязко наби спирачки и насочи светлината на фара към открития от него проход. Помисли си, че Инженера отново позна, жп линията се разклоняваше. Човек трябваше точно да знае къде да гледа внимателно, за да забележи прокопания в скалата тунел. Проходът бе прокопан под лек градус спрямо основния тунел, а на жп линията имаше автоматична електрическа стрелка, използвана за отклоняване на секретните влакови композиции, фарът на мотоциклета осветяваше новия тунел само до някъде и Алекс реши все пак да провери къде води тунелът. Зави и подкара мотора по релсите. Окачването на машината не се справяше с непрекъснатите неравности и затова доста друсаше. Но това не попречи на изгарящия от нетърпение Алекс да увеличи скоростта, но само до границата на разумното. Все пак не бе самоубиец, а и му липсваше желание да си строши главата, карайки на сляпо. Не измина много време и той забеляза в далечината осветения от дневната светлина край на тунела.