Валери Андровски
Изгревът на Червената звезда (27)

Военачалникът

Някъде в Източносибирската червена зона. Подземен бункер на НОД

Тишината в залата се нарушаваше единствено от тихото свистене на вентилаторите, охлаждащи компютрите и електроните устройства, с които бе пълна залата на командния център. В царящия мрак единствената светлина идваше от отблясъците, хвърляни от тактическите монитори и конзолите на отбранителните системи. Работните станции пред мониторите бяха празни, липсваше обслужващият персонал и креслата, където седяха операторите, зееха празни. Към тихото свистене на вентилаторите се добави и нов звук — нервното, нетърпеливо барабанене на пръсти по командния пулт. Единственият човек в пустата зала бе командирът на подземния секретен бункер „Гнездото на скорпиона“ — военноначалникът Николас Захирис. Той командваше една от най-големите база на НОД в Евразия. Бе наредил на целия личен състав да напуснат постовете си, защото не искаше да има излишни свидетели на разговора, който щеше да проведе. Обаждането, което чакаше бе много важно, а Захирис не вярваше на никого, освен на себе си. Един урок, който бе усвоил още през детството си, прекарано по заразените с тибериум улици на гръцката столица Атина. Когато избухна Втората тибериумна война той бе още дете. Родителите му продадоха семейните ценности и купиха три самолетни билета. Помъкнаха малкия си син към летището, успяха да се качат на самолета, но тогава на борда се качи една от фамилиите, управляваща Гърция. Бодигардовете безцеремонно изхвърлиха обикновените хора, а тези, които се съпротивляваха, просто застреляха. Спомняше си с какво отчаяние майка му и баща му гледаха отлепящия се от пистата авиационен лайнер, който се издигаше все по-високо в небето, докато не изчезна. Никога не можеше да забрави техните изражения, присънващи му се от време на време в кошмарите. Скоро след това започнаха да падат първите химически ракети с тибериумен газ. Родителите му се заразиха с тибериум и умряха. А той оцеля и продължи да влачи жалкото си съществуване, бродейки по улиците на разрушения мегаполис. Първо плачеше и проклинаше съдбата си, после мразеше НОД и се кълнеше, че ще отмъсти за родителите си. Накрая разбра, че за всичко е виновна управляващата света класа. Богатите винаги потискаха бедните, а силните — слабите. Хората бяха животни. До такъв извод бе стигнал с детския си ум. Затова той щеше да се държи към тях като с животни. Различаваше се от връстниците си, с които бродеше по улиците на разрушената Атина. Не беше нито най-едрият, нито най-силният, но затова пък имаше комбинация от качества, даващи му предимство. Беше хитър, интелигентен, злобен и подъл, напълно приспособен да оцелява. Завинаги запомни едно правило на уличния бой: „ако те ударят, удари два пъти, три пъти по-силно, удряй противника си, докато не падне на земята, след което го стъпчи в прахта“. Ако пред себе си поставеше цел, никога не се отказваше. С тези качества привлече вниманието на вербовчика от НОД.

Веднъж попаднал в организацията на НОД, бързо се ориентира в йерархичната структура и започна да я използва в своя полза. Доказа на шефовете си, че е умен, инициативен и способен да решава възникналите проблеми. Така започна да напредва бързо в ранговете на НОД. И за по-малко от десетилетие бе станал командващ. Предният военачалник на базата бе направил грешката да го подцени и да му обърне гръб. Грешка, от която Николас побърза да се възползва, сваляйки отличителните знаци на военачалник от мъртвото тяло на бившия си шеф. Но това бе преди години…

През последните години не бе имал проблеми с ГДИ, имаше негласно споразумение с командващия сектора колонел всеки да си гледа работата и да не пречи на другия. И всичко вървеше чудесно, докато не смениха стария командващ с някакъв млад натегач. Беше предприел съответните мерки и сега чакаше обаждане от атентатора. Комуникаторът изпищя рязко и го стресна. Единственият, който имаше честотата за връзка, бе убиецът, който бе наел да свърши работа. Всеки бе чувал за Жилото, човека без лице, винаги носещ защитна маска. Не бе останал никой жив, който да познава лично безмилостния и смъртоносен убиец на НОД. Професионалист с отлични препоръки и репутация, която го изпреварваше където и да отиде. И верен на каузата на НОД или поне докато му се плащаше за това. Отдавна НОД се бе разпаднал на множество групировки и повечето от бившите военни командири се занимаваха основно с личния си бизнес, отколкото да воюват с ГДИ. От екрана го гледаше безизразна маска. Първите думи на наемния убиец хвърлиха в шок Захирис.