Валери Андровски
Изгревът на Червената звезда (50)

Битката

Алекс зае мястото си в камиона и колоната потегли. Бяха решили, че този път е по-разумно в началото и в края на конвоя да са камионите. С масата си и челната броня те щяха да разчистват всичко по пътя си. По средата щяха да са джиповете.

Алекс погледна вградения в GPS часовник, който носеше на лявата си ръка. Показваше единадесет часа, оставаше още малко до обяд. Едва сега почувства колко е гладен. Не бе закусвал, преди да започне катеренето и сега се чувстваше и изтощен, и гладен. Подаде цевта на своя Cobretti AR-70. Въздухът в каросерията на камиона бе задушен, усещаше се напрежението и страхът на хората. Повече нямаше смисъл да се крият, врагът знаеше, че идват. Превключиха от електромотори на двигателите с вътрешно горене. Двигателите на камионите и джиповете изреваха на пълна мощност и машините се устремиха към селото, набирайки скорост по лекия наклон. Михаил се бе разпоредил във всеки един от картечните куполи, освен картечница да бъде монтиран и пое един „Javelin“. По този начин огневата мощ на конвоя нарастваше многократно. Минаха последните няколко завоя и обграждащите ги планински склонове свършиха. Пътят постепенно се изравни и пред погледите им се откри равнината. Навсякъде се виждаха овощни и зеленчукови градини с напоителни канали помежду им. Изминаха няколкото километра, оставащи до селото със скорост от почти 70 км/ч. Когато до разбитите порти оставаха по малко от сто метра, от стените по тях откриха ураганен огън. Кавказците стреляха с всичко, което имаха. Непрекъснато се чуваха рикошетите и ударите от попадащите в бронята куршуми. Челният камион на пълна скорост се вряза в остатъците от портата, разбивайки я на парчета. Картечарите в куполите откриха бесен огън, поливайки с олово всичко около тях. Камионът, в който се намираше Орлов, бе последен, завършващ колоната. Четиридесеттонната машина с леко раздрусване премина през останките от стената и влезе в селото. Алекс наблюдаваше през бойницата в борда за ставащото навън. Видя почернелите от кавказци стени и се прицели през колиматорния мерник. Откри огън, без да се замисля.

Не изпитваше никакво съжаление към местните жители, диваци с мазни бради и диво светещи очи. Знаеше, че ако им се удадеше случай, щяха да му прережат гърлото, без да се замислят. Мръсните нечистоплътни копелета се опитваха да го убият, съответно и заслужаваха смъртта си. Спокойно прекарваше тресящия се в ръцете му автомат напред-назад по изпълнената с хора стена. Хората до него също стреляха непрекъснато. Алекс с пълно безразличие наблюдаваше как хората падат покосени под смъртоносния огън. С примирение си помисли: всекиму каквото му е писано.

Конвоят навлезе навътре в селото, минавайки по централната улица. От двете страни се заредуваха обитаеми къщи. От дворовете и чардаците продължаваха да стрелят по тях, а от жилищата изскачаха мъже, старци, жени и деца, като някои от тях държаха оръжия в ръцете си. Картечарите и намиращите се вътре в машините бандити не спираха да стрелят. Знаеха, че животът им виси на косъм. Бързо сменяха пълнителите, един след друг и отново откриваха огън. Конвоят приличаше на извиващ се огнен змей, издишващ ярки пламъци. Огненият дъжд от куршуми безразборно косеше наред, без да подбира млади и стари, жени и деца. Михаил като шеф на бандата се намираше в първия камион. Вече бе изстрелял две картечни ленти по туземците. Привършваше и третата, когато забеляза няколко души, които бутаха стар прогнил рейс в опит да блокират пътя на колоната. Михаил се озъби злобно като вълк и в един дълъг непрекъснат картечен откос проши метала на автобуса и телата на планинците, опитващи се да го спрат. Камионът мина край автобуса и го удари с челната броня, преобръщайки го. Ударът здраво разтърси Михаил, карайки го да напсува шофьора от душа. Колоната приближаваше втората порта. Оставаха още няколко къщи, когато зад ъгъла на последната отляво изскочиха двама брадати субекти, облечени в мръсни дрипи. Застанаха по средата на разбитата улица. Единият държеше в ръцете си нещо като тръба. Сложи я на рамото си, докато другият вкарваше откъм дулото метална стрела с много върхове. Михаил и друг път бе виждал ПВГ-2 „Колос“. Това бе старо противовъздушно оръдие, реактивен гранатомет, създаден по време на съветската ера. Не бе толкова мощен или точен като „Javelin“, но затова пък бе евтин и лесен за поддръжка. Изстрелваше осем бронебойно осколочни ракети, всяка от които с прилична скорост и мощност. Ако двамата планински козела срещу него улучеха камиона, щяха да го направят на парчета. Миша нямаше намерение да се среща толкова скоро със Създателя, затова завъртя картечната кула и натисна спусъка. И нищо не стана, отново натисна, пак нищо. Осъзна, че патроните бяха свършили. Усети как желязната хватка на самоконтрола отслабва и всеки момент ще изпусне нервите си. Видя живота, който бе живял, да минава пред очите си като на лента. За част от секундата бе напълно блокирал, но животинският инстинкт за самосъхранение победи. Без мозъка му да осъзнава все още какво прави, ръцете стиснаха дръжките на монтирания към картечната кула „Javelin“. Показалецът му сам намери спусъка и го натисна, изстрелвайки противотанковата ракета. Дистанцията Миша и двамата планинци бе минимална и още не набралата ускорение ракета почти веднага експлодира. Взривът разкъса телата на планинците. Единият буквално се анихилира. Миша с удивление наблюдаваше как главата и торса на другия планинец описаха дъга във въздуха и се пльоснаха на покрития с прах покрив на камиона, опръсквайки го с кръв. Ако Миша протегнеше ръка, можеше да достигне до окървавеното парче мъртва плът. Главата бе извърната към него и над рунтавата брада още светеха като живи две изпълнени с ярост и омраза сиви очи. Михаил като хипнотизиран гледаше мъртвешките очи на планинеца, докато камионът не подскочи изведнъж, преодолявайки това, което бе останало от втората порта. Парчето месо от това, което преди малко бе жив човек, подскочи във въздуха, удари се в покрива и бавно сякаш с неохота се плъзна настрани, оставяйки кървава диря, примесена с прах след себе си. Прехвърли се през ръба на покрива и падна на земята, търкаляйки се. Михаил проследи с поглед как тленните останките се скриха под предните колела на следващия ги камион. Звукът от смазвани човешки кости и плът не бе от най-приятните. Вдиганият от колоната машини прах скри ужасяващата гледка от погледа му. Трябваше му известно време, за да се окопити от шока и отново да се стегне. Включи комуникатора на общата честота.

— Увеличете скоростта и поддържайте дистанция! Да се махаме по-бързо от това гнездо на оси.

На шофьорите нямаше нужда да им се повтаря. Те настъпиха педалите на газта на макс и камионите се понесоха като бесни по равното поле, газейки посевите и лозите по пътя си.