Валери Андровски
Изгревът на Червената звезда (11)

Home, sweet home (Дом, роден дом)

Домът на Орлов се намираше в мазето на една необитаема полуразрушена сграда. Вратата на мазето бе бронирана и се отваряше с комбинация от механични и електронни ключове. Вече няколко пъти се бяха опитвали да го ограбят и предпазливостта не бе излишна. След първите два опита разбра, че няма да мине само с монтирането на нови бронирани врати или алармена сигнализация, и затова реши да смени подхода с по-директен. Затвори се в мазето за две седмици и се захвана за работа. Самото мазе бе като труден за ориентация лабиринт. От това се възползва и Алекс, изкопа няколко вълчи капана, на дъното на които заби прътове ръждясала арматура и ги покри отгоре с дървени плоскости, поръсени с пясък за маскировка. Купи няколко блокчета пластичен експлозив, облепи ги с гайки и пирони за по-голям ефект и заложи импровизираните взривни устройства като мини по стените и тавана. За детонатор служеха монтираните из цялото мазе топлинни и обемни датчици, както и няколко механични във вид на тънки жици ниско над пода. Купи и няколко бутилки пропан-бутан и запълни тръбите в мазето с газ под налягане. На ключовите места монтира на тръбите специални кранове с електрическа запалка и ги свърза със системата от датчиците, превръщайки цялата канализационна система в нескопосана, но ефективна огнехвъргачка. Сигурен в свършената работа, Орлов спокойно излезе в нов рейд. Следващите неканени гости бяха добре подготвени и успяха да разбият външната блиндирана външна врата, но никой от тях не излезе жив от подземието. Когато Алекс се върна от рейд, имаше неприятното задължение да изнесе навън труповете на неуспелите крадци. Без да каже нито една дума, показно стовари парчетата от трупове на една купчина върху тротоара на улицата и ги заряза там да бъдат прибрани от близките и приятелите им. Картината не бе лицеприятна, обгорените деформирани тела с липсващи крайници — това не бе гледка за слабонервни. След този случай опитите да го ограбят спряха, въпреки че от време на време се намираше някой глупак, който пробваше безуспешно. Наскоро бе монтирал и видео наблюдателна система с видео разпознавателен интерфейс и сканиращи гласа сензори.

Влезе в преддверието вдигна лицето си към камерата и каза:

— Сезам, отвори се.

Вратата се отвори и веднага се затвори, след като той премина през прага. Направи няколко крачки напред и без да влиза в мазето, веднага сви наляво в глухо коридорче, което завършваше със стена. Никой не знаеше, че стената е изкуствена и всъщност това е вход към истинския му дом, а мазето всъщност е един голям капан за глупаци. Натисна стената последователно на няколко места и тя се отмести встрани, откривайки коридора, водещ до жилището му. Жилищната сграда, преди да се срути, бе имала три входа с три отделни мазета. Другите два входа и техните мазета бяха затрупани под развалините и бе останал само този, където живееше Орлов. Той съобрази, че може да пробие стената, водеща към съседното мазе, и там да обзаведе дома си, което и направи. Домът му бе уютен и обзаведен с вкус. Цялото обзавеждане, мебели, осветителни тела, картини, както и цялата техника като печка, хладилник, холовизор и звукова уредба пауърсараунд бяха докарани от рейдовете му. Избирал бе само най-доброто, оставяйки го за себе си. Въздухът в подземието се осигуряваше през няколко замаскирани капандури, а водата — от градския водопровод, който минаваше под улицата. Беше се прикачил и към подземните електрически и информационни комуникации. Така че имаше всичко необходимо да живее в комфорт. Беше мръсен от пътуването и реши първо да удари един душ, преди да вечеря. Докато се събличаше активира холовизора на информационния канал. По новините даваха едно и също, бедствия, аварии, глад и убийства, с две думи — нищо ново. Влезе в душкабината и започна да се облива ту с топла, ту със студена вода, отмивайки мръсотията. Чувстваше се изцеден. Наистина плячката, която бе складирал в базата си в Сев, си заслужаваше усилията. С малко повечко късмет и пазарене можеше да изкара към 50 бона — една огромна сума за всеки търсач. Въпросът бе дали ще изиграе правилно картите си. На сутринта трябваше да се срещне с Яков Евреина, а след това и с приятеля си Миша. От тези две срещи зависеше бъдещето му. Спря душа и без да се подсушава, навлече долно бельо и легна да спи. Известно време се въртеше в леглото и не можеше да заспи. Накрая реши, че няма какво да се притеснява, неслучайно хората казваха, че утрото е по-мъдро от вечерта. Унесе се и заспа.