Стефан Цвайг
В омаята на преображението (41)

Ръкописът напомня грижливо изготвена преписка от миналия век. Отделните глави са изписани с главни букви и подчертани с червен молив:

I. ПРОВЕЖДАНЕ НА ОПЕРАЦИЯТА

II. ЗАЛИЧАВАНЕ НА СЛЕДИТЕ

III. ПОВЕДЕНИЕ В ЧУЖБИНА И ПО-НАТАТЪШНИ ПЛАНОВЕ

IV. ПОВЕДЕНИЕ В СЛУЧАЙ НА ПРОВАЛ ИЛИ РАЗКРИВАНЕ

V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ.

Всички глави са разделени на подточки, обозначени с а, б, в и т.н., и са оформени като договор.

I. Провеждане на операцията

а) Срок на изпълнение: За ден на операцията може да се избере само събота или друг предпразничен ден. Това ще отложи откриването на липсата поне с едно денонощие и ще осигури необходимата за бягството преднина. Тъй като пощата се затваря в шест часа, има възможност да се вземе нощният експрес за Швейцария или Франция. Най-подходящ месец — ноември. Първо — рано се мръква, второ — през ноември има най-малко пътници, затова почти със сигурност може да се очаква, че през нощта на територията на Австрия ще бъдем сами в купето, така че надали ще има свидетели, които да ни опишат, след като прочетат съобщението във вестниците. Особено благоприятен ден — 10 ноември, в навечерието на Националния празник (пощата не работи), защото ще пристигнем в чужбина в делничен ден, което ще ни позволи да купим необходимото за дегизиране, без да привличаме вниманието. Следователно би трябвало под благовиден предлог да се отложи предаването на наличните пари, за да се събере към тази дата възможно най-голяма сума.

б) Заминаване: естествено трябва да заминем поотделно. Билети ще си купуваме за кратки разстояния: до Линц, от Линц до Инсбрук или до границата и оттам до Цюрих. Желателно е билета си за Линц да купиш няколко дни предварително или по-добре аз да го купя, за да не може касиерът на гарата, който вероятно те познава, да съобщи истинския маршрут. Другите мерки за заблуда и заличаване на следите виж в глава II. Аз ще се кача във Виена или в Санкт Пьолтен и докато пътуваме през Австрия, няма да разговаряме. Това е важно за издирването: никой не бива да знае или предполага, че имаш съучастник, така издирването ще бъде насочено само по следите на жена с твоето име и отличителни белези, а не по следите на съпрузи, за каквито ще се представим в чужбина. Дотогава ще трябва да избягваме всякакъв контакт пред кондуктори и железничари. С общия си паспорт ще се легитимираме само пред граничната контрола.

в) Документи: естествено най-добре ще е освен истинските да си набавим и фалшиви паспорти. Но за това нямаме време. Ще се опитаме да го сторим по-късно, в чужбина. Разбира се, името Хофленер не бива да фигурира при никоя гранична проверка, докато аз, като човек с неопетнена репутация, мога да се записвам навсякъде с истинското си име. Ще направя малко изменение в паспорта си, за да добавя и твоето име и снимка. Каучуковия печат ще изработя сам, навремето съм изучавал гравюри на дърво. Освен това (вече проверих) с малка чертичка мога да променя името си така, че да се чете „Карнер“. Паспорта ще ползуваме като мъж и жена, докато в някой пристанищен град успеем да се снабдим с фалшиви паспорти. След две-три години, ако парите ни стигнат, това няма да е трудно.

г) Пари: през оставащите дни ще трябва да съберем възможно по-едри банкноти, по хиляда, десет хиляди. Банкнотите ще разпределиш на различни места: в куфара, в чантата, а част ще зашиеш в шапката си, това е достатъчно, тъй като сега митническата проверка се извършва повърхностно. Няколко банкноти ще обменя на гарите в Цюрих и Базел, така ще стигнем във Франция с валута, за да не бием на очи, ако там обменим голяма сума шилинги.

д) Първоначална цел на бягството: предлагам Париж.

Предимствата: дотам се пътува лесно и без смяна на влак, ще пристигнем шестнадесет часа преди откриването на липсите и около денонощие преди обявата за издирването и ще имаме време за пълно дегизиране (това засяга само теб). Аз говоря свободно френски, така че ще избягваме хотелите за чужденци и ще отседнем в някое предградие. Друго предимство на Париж е огромният приток от пътници, така че е почти невъзможно да се наблюдава всеки, пък и по думи на мои приятели адресната регистрация се води небрежно, за разлика от Германия, където хазяите, а и цялата нация са любопитни по природа и по-педантични. Освен това вестниците в Германия вероятно ще публикуват повече подробности за кражбата в австрийската поща, отколкото френските. Но докато се отпечатат първите съобщения, ние вероятно вече ще сме напуснали Париж (виж в глава III).

II. Заличаване на следите

Най-важното е да затрудним полицейското издирване, като го насочим по лъжливи следи; всяка неправилна диря ще забави издирването, така след няколко дни отличителните белези ще се забравят и в страната, и най-вече в чужбина. Значи от самото начало е важно да предвидим действията на властите и да вземем контрамерки.

Както обикновено, полицията ще насочи разследването си в три посоки:

а) основен обиск на жилището; б) разпит на всички познати; в) издирване на други лица, евентуални участници в престъплението. Ето защо не е достатъчно да се унищожат всички документи в дома ти, а трябва и да объркаме издирването, да го насочим по лъжлив път. За целта са необходими:

а) Паспортни визи. При всяко престъпление полицията прави запитване във всички консулства дали през последните дни не е издадена виза на съответното лице. Тъй като аз ще получа френска виза не за паспорта на „Х“, а за себе си (виж глава V) и поне засега съм вън от подозрение, ще излезе, че лицето „Х“ изобщо не е получавало виза. А понеже целим да насочим следите на изток, ще получа румънска виза за твоя паспорт, така на първо време издирването ще се съсредоточи към Румъния и изобщо към Балканите.

б) В подкрепа на тази версия добре ще е в навечерието на Националния празник да изпратиш телеграма до някой си Бранко Ризич, Букурещ, гарата — до поискване. „Пристигам утре следобед с целия багаж, чакай гарата.“ Полицията положително ще провери всички телеграми и телефонни разговори, водени през последните дни от твоя клон, и веднага ще се натъкне на това крайно подозрително съобщение и ще реши, че е открила съучастника и посоката на бягството ти.

в) За да се подсили тази важна за нас заблуда, с преправен почерк ще ти напиша дълго писмо, което ще накъсаш на малки парчета и ще хвърлиш в кошчето. Полицаите естествено ще претърсят кошчето, ще залепят парчетата и по този начин лъжливата следа ще се потвърди.

г) В деня на заминаването, така между другото, попитай дали може да се купи билет директно за Букурещ и колко струва. Вън от съмнение е, че касиерът на гарата ще се яви като свидетел и показанията му ще са ни от полза.

д) За да се изключи напълно от подозрение моя милост, чиято съпруга официално си ти, е необходима още една дреболия: доколкото зная, никой не ни е виждал заедно и никой, освен твоя зет, не знае за връзката ни. За да го заблудя, още днес ще отида при него и ще се сбогувам. Ще му кажа, че най-после съм намерил подходяща работа в Германия и заминавам. С хазяйката ще се разплатя и ще й покажа някаква телеграма. Моето изчезване осем дни преди удара ще изключи всяко съучастие в кражбата.

III. Поведение в чужбина и по-нататъшни планове

Окончателно решение ще вземем на място, засега само някои общи положения:

а) Външен вид: по облекло и държане трябва да приличаме на заможни хора от средната класа, защото те най не бият на очи. Не бива да изглеждаме нито прекадено елегантни, нито прекалено бедни, аз ще се представям за човек от съсловие, което най-малко може да се заподозре в парични афери; ще минавам за художник. В Париж ще си купя малък статив, сгъваемо столче, платно, палитра, така че където и да отидем, професията ми няма да породи съмнения. По всички романтични кътчета на Франция през цялата година бродят хиляди художници. Никой не им обръща внимание, те дори от самото начало се радват на известна симпатия като оригинални и безобидни хора.

б) На това трябва да отговаря и облеклото ни. Кадифено или ленено сако, лек намек за професията на художник. Ти като моя помощничка ще ми носиш кутията и фотоапарата. Такива хора не ги разпитват откъде са и какви са, никой не се учудва, че си търсят уединени кътчета, че сред тях има и чужденци.

в) Общуване. Изключително важно е да разговаряме само когато сме сами. Във всеки случай никой не бива да чуе, че си говорим на немски. Най-добре е за пред хората да общуваме на стария детски език, при който между сричките се прибавя „бе“, така околните не само няма да ни разберат, но и няма да отгатнат на какъв език говорим. В хотелите е желателно да наемаме ъглови стаи или такива, от които съседите нищо няма да чуят.

г) Честа смяна на местожителството. Наложително е често да сменяме местожителството си, защото след известен срок властите могат да поискат да платим някакви данъци или да предявят някакви формални искания; макар това да не е свързано с нашия удар, все пак може да ни навлече неприятности. Седмица-две, а в по-малките селища месец — така дори и хотелският персонал няма да ни опознае.

д) Пари. Трябва да ги носим със себе си, докато наемем сейф в някоя банка (на първо време това е опасно). Естествено не бива да ги държим в портфейл или чанта, а да ги зашием в хастара на обувките, в шапки или дрехи, така че при непредвиден обиск или непредвидена злополука да не намерят подозрително големи суми в австрийска валута. Парите трябва да обменяме лека-полека и предпазливо, и то само в по-големи градове: Париж, Монте Карло, Ница, никога в по-малки селища.

е) По възможност да избягваме познанство с хора, поне докато не се снабдим с нови документи (това става по-лесно в пристанищни градове) и не отпътуваме от Франция за Германия или друга страна.

ж) Отсега да кроим планове за бъдещия ни живот е излишно. По предварителни изчисления при скромен живот сумата ще стигне за четири-пет години, през това време ще трябва да решим всичко останало. На първо време са необходими изключителна предпазливост и постоянен най-строг самоконтрол, след половин година всички обяви за нашето издирване ще се забравят и ще можем да се движим свободно. Тогава ще се заемем с усъвършенствуване на знанията си по чужди езици, със системни упражнения за промяна на собствения си почерк и преодоляване на чувството на несигурност. При случай трябва да научим някакъв занаят, което ще ни позволи да работим и да сменим начина си на живот.

IV. Поведение в случай на провал или разкриване

При такова рисковано начинание още от самото начало трябва да се допуска възможен провал. Невъзможно е предварително да се пресметне в кой момент и в коя страна може да дойде опасността, трябва да решаваме според ситуацията. Ето някои основни принципи, които трябва да спазваме:

а) Ако някаква случайност или грешка ни раздели по време на път или при смяна на местожителството, всеки от нас незабавно трябва да се върне там, където сме пренощували за последен път, и да чака там другия на гарата или да му пише до поискване в централната поща на съответния град.

б) Ако поради зла участ попаднат на следите ни и ни задържат, трябва да сме винаги готови да осъществим предишното си решение. Няма да се разделям с револвера (денем — в джоба, вечер — до възглавницата). За теб ще намеря цианкалий, който ще носиш в пудриерата си. Чувството, че по всяко време сме готови да изпълним взетото по-рано решение, ще ни даде сили. Аз във всеки случай съм решен да не попадам зад решетки.

Но ако арестуват единия от нас в отсъствието на другия, то той е длъжен веднага да бяга. Ще е най-груба грешка в пристъп на фалшива сантименталност сам да се предаде, за да сподели съдбата на другаря си, защото всеки поотделно има по-малка вина и при предварителното следствие по-лесно може да се отърве. Освен това останалият на свобода ще има възможност да помогне, да заличи следите, да му изпрати вести, в краен случай да му помогне при бягството. Безумие ще е доброволно да се откаже от свободата, заради която е извършил всичко. За самоубийство винаги ще се намери време.

V. Заключение

Ние предприемаме това рисковано начинание и залагаме главата си, за да живеем свободно поне за известно време. В понятието „свобода“ влиза и свободата на човешките отношения. Ако по някакви вътрешни или външни причини съвместният живот се превърне за един от двама ни в непоносимо бреме, то той е в правото си да напусне другия. Всеки от нас рискува доброволно, без принуда или натиск от страна на другия, всеки отговаря само пред себе си и поради това няма право да упреква другия в каквото и да било. Както от първата минута ще делим парите, за да бъде всеки от нас свободен, така ще делим и отговорността, и опасността — всеки сам за себе си.

Занапред ще трябва да живеем със съзнанието, че не сме извършили несправедливост нито по отношение на държавата, нито един към друг, а само онова, което е било правилно и естествено в нашето положение. Безсмислено ще е да се впуснем в подобна авантюра против съвестта си. Само ако всеки от нас, независимо от другия, след зряло премисляне стигне до убеждението, че този път е единственият и правилният, само тогава имаме право и трябва да тръгнем по него.

Тя оставя листовете и вдига очи. Той се е върнал и е запалил цигара.

— Прочети го още веднъж.

Тя се подчинява и едва след като е прочела всичко за втори път, той пита:

— Всичко ли ти е ясно?

— Да.

— Според теб липсва ли нещо?

— Не, струва ми се, че за всичко си помислил.

— За всичко? — Не — той се усмихва, — нещо съм забравил.

— Какво?

— О, ако знаех! Във всеки план не достига по нещо. При всяко престъпление остава по нещо недомислено, само че човек не знае предварително какво. Колкото и да е опитен, престъпникът почти винаги допуска някаква нищожна грешчица. Например ще унищожи всичките си документи, а паспорта си ще остави; ще предвиди всички препятствия, а ще пропусне най-очевидното и естественото. Винаги се забравя по нещо. Навярно и аз съм забравил да помисля за най-важното.

В гласа й звучи изненада.

— Значи ти смяташ… ти смяташ, че няма да успеем?

— Не зная. Зная само, че ще бъде трудно. Другото щеше да е по-лесно. Почти неизбежно се проваляш, опълчиш ли се срещу собствения си закон — имам предвид не параграфите на правото, на конституцията и полицията. С тях можеш да се справиш. Но всеки има свой вътрешен закон: единият води нагоре, другият надолу и комуто е съдено да се издигне, се издига, а комуто е съдено да падне, ще падне. Аз досега в нищо не съм успявал, ти също. Възможно, дори вероятно е да сме обречени на гибел. Честно да ти призная, не вярвам, че някога ще бъда напълно щастлив, може би не ме бива за това. Аз не мечтая за уютен дом сред зеленина, където белокос да дочакам блажения си край, а само за няколко седмици, месеци или години, които си извоювахме в битката с револвера.

Тя го поглежда спокойно.

— Благодаря ти за откровеността, Фердинанд. Ако бе говорил въодушевено, нямаше да ти повярвам. И аз не вярвам, че ще ни върви за дълго. Винаги съм се проваляла. Може би това, което ще извършим, е напразно и няма никакъв смисъл. Но да не го сторим и да живеем както досега ще е още по-безсмислено. Не виждам нищо по-добро. И тъй — можеш да разчиташ на мен.

Той я поглежда с ясни, но невесели очи.

— Окончателно?

— Да.

— Тогава в сряда, десети, в шест часа?

Тя издържа на погледа му и му подава ръка.

— Да.