Стефан Цвайг
В омаята на преображението (18)

Емоционалните хора не са много наблюдателни; щастливите са лоши психолози. Само неспокойният напряга сетивата си до краен предел, инстинктът за опасността изостря още повече естествените му умствени способности. Кристине дори не подозира, че от известно време насам присъствието й безпокои и плаши един човек. Онова момиче от Манхайм с пъргавата и целенасочена мисъл, чиято простосърдечна откровеност Кристине наивно възприемаше като искрено приятелство, бе дълбоко огорчено от успеха на Кристине в обществото. Преди да пристигне племенницата, инженерът усилено бе флиртувал с нея и бе намеквал за сериозните си намерения — дори за женитба. Но не бе успял да й направи предложение, не бяха стигнали само няколко дни за решителния разговор. Но ето че бе дошла Кристине, и то съвсем не навреме, защото оттогава интересът на инженера явно се насочи към нея — било че на пресметливия му ум бе повлиял ореолът на богатството и аристократичното име, било че го покори веселият й нрав или онзи силен полъх на жизнерадост; във всеки случай малката от Манхайм с ревността на озлобена ученичка и на озлобена жена забеляза, че са я изместили и пренебрегнали. Инженерът танцуваше вече почти само с Кристине, седеше всяка вечер на масата на Ван Боолен, така че съперницата разбра: ако не иска да го загуби, крайно време беше да дръпне здраво юздите. С инстинкта на ловец хитрото момиче вече отдавна усещаше, че във възторженото поведение на Кристине се крие нещо особено и необичайно за светското общество и докато всички останали се отнасяха със симпатия към магията на тази лудетина, малката реши да тръгне по следите на тайната.

Разузнаването й започна с прояви на интимни приятелски чувства. Когато се разхождаха, тя нежно хващаше Кристине под ръка и й разказваше какви ли не интимни подробности от своя живот — кога истина, кога лъжа, само и само да изтръгне от нея нещо компрометиращо. Вечер посещаваше нищо неподозиращата Кристине в стаята й, присядаше на леглото й, галеше я по ръката, а Кристине, жадна да види целия свят щастлив, с благодарен възторг приемаше това сърдечно другарство и откровено отговаряше на всички въпроси и уловки; отклоняваше инстинктивно само онези, които засягаха най-съкровената й тайна. Например когато Карла се заинтересува колко слугини имали вкъщи и в колко стаи живеели, тя отговори, че заради болестта на майка й сега живеели съвсем уединено на село, по-рано, разбира се, не било така. Но злонамереното любопитство се вкопчваше все по-здраво в дребните грешки, постепенно Карла бе напипала слабото място, а именно, че тази непозната пришълка, която с блестящото си облекло, перлени накити и ореола на богатството застрашаваше да я засенчи пред Едвин, всъщност е от бедно потекло. Кристине неволно бе допуснала грешки в някои подробности от светския живот, тя не знаеше, че на поло се играе, яздейки кон, не познаваше най-известните марки парфюми, като „Коти“ и „Убиган“, не разбираше от цените на колите, никога не бе присъствувала на конни състезания; десетина-двайсет подобни грешки показаха, че е зле осведомена в тази област. Не можеше да се сравнява със студентката по химия и по образование: нито гимназия, нито чужди езици, впрочем Кристине откровено си призна, че отдавна е забравила няколкото думи и фрази по английски, които бе научила в училище. Не, нещо не бе в ред при елегантната госпожица Ван Боолен; трябваше да поразрови още по-дълбоко. И малката интригантка се зае да осъществи помислите си с цялата енергия и изобретателност на детинската си ревност.

Най-после (необходими й бяха два дни да говори, подслушва и дебне) усърдието й бе възнаградено. Известна е словоохотливостта на фризьорките; когато само ръцете работят, устата рядко мълчи. Сръчната мадам Дюверноа, чийто фризьорски салон бе и голям разсадник на клюки, се изсмя звънливо, когато момичето от Манхайм я попита за Кристине.

— O, la nièce de Madame van Boolen — смехът й продължи да се лее като буйно плиснала вода, ah, elle était bien drôle à voir quand elle arrivait ici^[1]: фризурата й била като на селско момиче, дебели, навити на масури плитки и груби железни фуркети. Мадам Дюверноа изобщо не знаела, че в Европа още се произвеждат такива грозни неща, самата тя най-много да имала два такива фуркета, забутани в някое чекмедже, пазела ги като реликва. Това бе вече добра следа и Карла се движеше по нея с едва ли не комарджийска страст. С много ловкост и бакшиши се развърза езикът и на камериерката и скоро Карла разузна всичко: че Кристине е пристигнала с малко плетено куфарче, че госпожа Ван Боолен й купила набързо или й дала назаем роклите и бельото. Карла успя да научи и най-малките подробности чак до чадъра с рогова дръжка. А тъй като злонамереният човек винаги има късмет, тя случайно присъствува, когато Кристине потърси писмата си на името Хофленер и при умелия, уж небрежен въпрос изненадващо се разкри, че Кристине изобщо не се казва Ван Боолен.

Това бе достатъчно и предостатъчно. Барутът бе приготвен. Сега на Карла й оставаше да запали само фитила. В салона денем и нощем като на пост, въоръжена с лорнета си, дежуреше тайната съветничка госпожа Щротман, вдовица на известния хирург. Инвалидният й стол (старата жена бе парализирана) се считаше за осведомително бюро за всички светски новини и най-вече за последна инстанция, която решаваше какво е позволено и какво не; тази разузнавателна служба в тайната война на всички срещу всички работеше ден и нощ с фанатична точност. До нея именно седна да разтовари бързо и вещо скъпоценния си товар студентката от Манхайм, естествено под привидно най-приятелската форма: какво очарователно момиче е тази госпожица Ван Боолен (впрочем така я наричат само в хотела), като я гледа човек, не би казал, че е от най-долен произход. Колко мило от страна на госпожа Ван Боолен, че представя тази продавачка или каквато е за своя племенница, че я е издокарала като аристократка със своите дрехи и я е пуснала да плава под фалшив флаг. Да, по подобни съсловни въпроси американците имат по-демократични и по-широки възгледи от нас, назадничавите европейци, които все още си играят на „добро общество“ (госпожа тайната съветничка разклати глава като боен петел) и в края на краищата обръщат внимание не само на дрехите и парите, но и на образованието и произхода. Естествено не мина и без веселото описание на селския чадър, изобщо всички зловредно забавни за осведомителната служба подробности бяха поверени в добри ръце. Още същата сутрин нейната история започна да циркулира из хотела, понасяйки — както всяка клюка — при мълниеносното си разпространение всевъзможна мръсотия и шумотевица. Едни разправяха, че американците често правели така, особено за да ядосват аристократите, нагиздвали някоя машинописка като милионерка, да, имало дори такава пиеса: други заявяваха, че вероятно е любовница на стария господин или на жена му, накратко нещата потръгнаха превъзходно и вечерта, когато — без нищо да подозира — Кристине лекомислено излезе с инженера.

Тя стана главна тема за разговор в целия хотел. За да не остане по назад, всеки естествено твърдеше, че е забелязал куп съмнителни неща у нея, никой не искаше да се признае за измамен. А тъй като паметта на драго сърце служи на желанието, всеки, който до вчера се бе възхищавал от Кристине, днес я намираше смешна. Докато тя, приспана с бляновете за щастие и усмихната насън, още се самозалъгваше, всички вече знаеха за нейната невинна измама.