Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Erebos, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016 г.)
Разпознаване и корекция
cherrycrush (2016 г.)

Издание:

Автор: Урсула Познански

Заглавие: Еребус

Преводач: Ваня Пенева

Език, от който е преведено: немски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Пан“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: австрийска (не е указана)

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Валери Манолов

Художник: Борис Стоилов

Коректор: Нина Ганева

ISBN: 978-954-660-123-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3550

История

  1. — Добавяне

31.

Виктор изключи компютъра.

— Кой е програмирал този тип в играта? — попита с пресекващ глас той. — Кой би могъл да измисли нещо толкова зловещо?

Никой не отговори.

Ник хвърли поглед към часовника. Един и нещо. Ейдриън тъкмо обядваше. После ще има още час или два — значи няма смисъл да отидат в училище още сега.

— Трябва да говорим с него още днес — каза Емили, сякаш бе прочела мислите му.

— Да. Хайде да отидем в училището. Може пък да го хванем в някое междучасие. О, не, в никакъв случай! Никой не бива да забележи, че искаме нещо от него.

— Това не важи за мен — възрази Емили. — Никой няма да ме заподозре. Официално аз съм зависима от Еребус.

Ник се съгласи. Трябваше само да намерят място, където да са спокойни, че никой няма да ги види.

— Елате тук — помоли Виктор.

— Опасно е. Ако някой ни проследи, ще те изхвърлят, а ти си последната ни връзка с играта. Ти си единственият, който ни осведомява какво става в Еребус — противопостави се Емили.

— Момент, момент! Ти също си вътре.

— Само теоретично — тя се усмихна и погледна часовника си. — След 17 минути би трябвало да намеря мистър Уотсън и да го поставя в неловко положение. Няма да го направя, затова — чао, Хемера!

— Добре, добре — изръмжа Виктор. — Но не мислиш ли, че е глупаво да разчитате само на мен? Ами ако играта ме помоли да прелъстя вашия мистър Уотсън? Ще се наложи да го направя, за да не изгубим достъп.

Тримата избухнаха в смях, който донесе известно облекчение.

— Остава още и Кейт, но тя не е брилянтна като теб — допълни Ник. — Ако питаш мен, сядай пред компютъра и играй. Вече сте близо до Блекфрайърс и последната битка може да започне всеки момент. Ние трябва да знаем какво става, нали?

Виктор се надули и тръгна към компютърната стая.

— Искаше ми се да чуя какво ще ви каже Ейдриън Маквай.

— Веднага след разговора ще ти изпратим пощенски гълъб — увери го Емили със сериозно изражение. — Къде да бъде срещата, Ник? В кафене е несигурно. По-добре в някой парк. Ще изберем открито местенце в Хайд парк, за да виждаме на голямо разстояние.

— Не. Нали ще ни виждат отдалеч — Ник се сети нещо и кимна уверено. Написа на лист от бележник някакъв адрес и го подаде на Емили. — Това е най-сигурното място. Сто процента. Доведи Ейдриън. Аз ще ви чакам там.

 

 

Първо го прегърна Бека, после Фин.

— Малкият! Каква прекрасна изненада! Искаш ли кафе? За компютъра ли идваш?

Ник поклати глава.

— Трябва ми спокойно местенце за един вид… съвещание. Поканих двама приятели да дойдат у вас. Очаквам ги до един час. Нали не се сърдите?

Фин сложи ръка на рамото му — трудна работа, като се имаше предвид, че Ник беше половин глава по-висок от брат си.

— Изглеждаш ужасно нервен. Проблеми ли имаш? Да не би съвещанието да не е… как да кажа… легално?

— Какво? Не, разбира се — Ник се опита да се засмее. — Точно обратното. Въпросът е много сложен, но в никакъв случай не става дума за нещо незаконно.

— Добре, вярвам ти.

Фин го отведе в едно от трите студиа. По стените бяха окачени големи снимки на прясно татуирани части от човешко тяло.

— Харесва ли ти тук? Днес ще работя в голямото студио, а при Бека ще дойдат няколко души за пиърсинг.

— Перфектно е.

— Радвам се. Мама и татко добре ли са?

— Да, всичко е наред.

Фин вдигна вежди — всяка бе пробита по шест пъти, както установи Ник. Очевидно брат му се чудеше на необичайното му мълчание. Фин излезе, но само след три минути се върна с портокалов сок и бисквити.

— Никой не бива да обвини един Дънмор в липса на гостоприемство.

— Много ти благодаря.

Минутите се точеха непоносимо бавно. Ник се опита да се поразсее, като разгледа татуировките на Фин. Гръб, целият в розови храсти, бицепс с панорама от Алпите, глезен с целуващи се делфини…

Дали Емили ще убеди Ейдриън да тръгне с нея? От друга страна — защо да й откаже? Момчето гореше от желание да научи всичко за играта.

Ето ги! Камбанките, окачени от Бека над входната врата, зазвъняха весело. Но може би бяха пристигнали клиенти…

— Здравейте, имаме среща с Ник Дънмор.

Емили!

Фин отведе гостите при брат си.

Ник моментално забеляза, че Емили е много впечатлена от брат му. Нищо, че не беше толкова дълъг като него.

— Здравей — Емили се надигна на пръсти и го целуна по устните. За момент Ник се понесе в облаците. Ейдриън стоеше зад нея и се усмихваше. Русата му коса беше сресана на една страна и му придаваше вид на горски дух.

— Правите страхотни татуировки — рече той и посочи най-близката стена. — Може би някой ден и аз ще поискам нещо такова.

Фин засия.

— Тогава ще дойдеш при мен и ще те татуирам на специална цена. А сега ви оставям да се съвещавате, както каза Ник. Ако някой има потребности, кухнята е през две врати вляво, а тоалетната е насреща.

Фин излезе, Ейдриън се настани на стола за процедури и погледна с очакване Ник.

— Емили каза, че трябва да обсъдите нещо с мен. За Еребус ли става дума?

Ейдриън явно обичаше да говори направо.

— Да, за Еребус — отговори веднага Ник. — Но първо ще ти кажа, че и аз, и Емили вече не сме в играта. От наша страна не те заплашва нищо.

— Ясно.

Ник не знаеше как да започне. Щеше да отвори наново раната в сърцето на Ейдриън и да бръкне вътре с груби пръсти. Опита се да приглади косата си назад, но тя и без това беше стегната с ластик на опашка.

— Еребус има нещо общо с баща ти. — Видя как очите на Ейдриън се разшириха и изпита желание да си удари шамар. И това ако е деликатност! Ама че съм идиот!

— Откъде знаеш? — попита шепнешком Ейдриън. — Със сигурност не е от мен. Аз не съм казал на никого.

Ник и Емили размениха слисан поглед.

— Изненадвам се, че ти знаеш — рече Емили.

— Разбира се, че знам. Но доскоро не бях съвсем наясно какво е — Ейдриън се усмихна извинително. — Да, мислех си, че е игра. Баща ми програмираше игри. Но не бях сигурен.

Ник не разбра нито дума и реши да започне отначало.

— Последния път ми каза, че не бива да вземаш диск с копие, но трябва да знаеш какво е записано на дисковете, които си разменяме. Защо?

— Защото не бива да отварям такъв диск. Татко ми забрани.

Ник и Емили отново се спогледаха.

— Не те разбирам — прошепна Емили. — Баща ти е мъртъв.

— Да, права си — Ейдриън сведе глава. — Той ми го написа. Написа ми всичко с подробности.

— Какво? Какво точно ти е написал?

— Не, първо вие — отговори Ейдриън, без да вдигне глава. — Искам да знам каква игра е Еребус.

Ник въздъхна меланхолично.

— Велика игра. Хване ли те, не те пуска. Започнеш ли, не можеш да спреш.

Ейдриън се засмя тихичко.

— Всички таткови игри бяха такива.

— Сигурен ли си, че Еребус е програмиран от баща ти? Попита предпазливо Емили.

Най-сетне Ейдриън вдигна очи и в погледа му светна възмущение.

— Разбира се. Иначе нямаше да ми каже, че това е завещанието му.

— Това ли ти каза?

— Написа ми го. В последното си писмо. Че това е неговото завещание и аз трябва да го разпространя.

Ейдриън погледна Ник, после Емили и схвана, че двамата не разбират обясненията му.

— Баща ми почина преди две години — продължи той. — Когато се навършиха две години от смъртта му, нотариусът ме повика и ми съобщи, че татко е оставил писмо за мен. В плика намерих дълго писмо от баща си и два диска.

Ник извика смаяно.

— Значи ти си разпространил Еребус в нашето училище?

— Какво значи разпространил? Дадох единия диск на момче от моя клас. Вторият отиде при мой стар приятел, който е в друго училище. Татко не искаше двата диска да попаднат на едно и също място. Освен това ми заръча да помисля много добре на кого ги давам. Подари дисковете на момчета, който си мислят, че животът им е празен — точно така пишеше в писмото. И ми обещай, че няма да ги отвориш. Те са част от моето завещание, но то не е определено за теб.

Сърцето на Ник биеше болезнено.

— И ти изпълни завещанието на баща си?

— Разбира се — пошепна Ейдриън. — Това беше последната му воля. Не очаквах да чуя или да видя нещо от него и изведнъж това писмо… Толкова се зарадвах! — Очите му се напълниха със сълзи.

А той те е използвал.

— Сега е ваш ред. За какво става дума в играта?

За безкрайно облекчение на Ник с обяснението се нагърби Емили.

— На пръв поглед става дума за един мрачен свят, където играчите изпълняват всевъзможни поръчения и се изправят пред страшни опасности. Обаче задачите, които играта възлага, не са само в нейния свят, а излизат в реалността. Възлагат ти например да фотографираш непознат човек… или да напишеш домашното на някого.

Ейдриън я гледаше запленен.

— Това е Божествен дар! Любимият проект на татко. Той искаше играчите да си правят взаимно подаръци или да си помагат в реалния живот. Да не седят само пред компютъра, а да се сприятеляват. Толкова пъти ми е разказвал за тази игра, преди да… — Ейдриън се запъна. — Преди някой да поиска да му я открадне. Забелязахте ли, че при всеки играч е различно? Музиката е в зависимост от това, какви песни имаш на твърдия диск и какво слушаш в ЮТюб. Играта те опознава и решава какви задачи да ти възлага и какви приключения да преживееш, за да си щастлив. Татко интегрира в Божествен дар психологически софтуер и така я направи индивидуална. — По лицето на Ейдриън личеше колко е горд с постиженията на своя баща.

Ник изпитваше такава ярост срещу Лари Маквай, че беше готов да натроши мебелите на Фин на парченца.

— Възможно ли е… ти смяташ ли, че е възможно баща ти да е препрограмирал играта? Да е включил в нея доста нови детайли? Виж, тя вече не се казва Божествен дар, а Еребус.

— Какво? Да, възможно е — светлината в очите на Ейдриън угасна. — Искам да знаете, че някой се опита да му открадне Божествен дар. Започна процес, който се проточи с години… През последните две години баща ми беше… различен. Почти не говореше с мен, затова не знам дали е променил нещо. Обаче работеше като луд. Беше се барикадирал в мазето, почти не се хранеше, даже не се миеше… — Ейдриън се усмихна извинително. — Мама твърди, че още от началото на процеса не бил на себе си. Не можал да преглътне обидата, обвинението в кражба и измама. Обаче по време на процеса никой не каза, че у нас имаше четири влизалия с взлом. В офиса на татко, в къщата ни. Разбиха даже две коли.

Ник започваше да вниква в историята на Ейдриън и изводите от нея никак не му харесваха. Ето какво се е случило: „Софт Съспенс“ е научила за новата игра на Маквай и се е опитала да му открадне програмата. Но не е успяла или поне не изцяло, затова са обвинили програмиста в кражба. И са го осъдили. Възможно ли е такова нещо?

— Чуй ме сега — помоли глухо той. — Ще ти разкажа каква игра е Еребус, искаш ли? — Усещаше, че Емили го гледа настойчиво, но не беше в състояние да спре. — Целта е да бъде убито едно грозно чудовище. Затова играта търси най-добрите, най-силните, най-безогледните воини. Те се борят срещу всеки, който се опитва да спре Еребус, и усилено се подготвят за последната битка. Тази последна битка ще се състои много скоро. И знаеш ли как се казва чудовището, което трябва да бъде унищожено?

По погледа на Ейдриън пролича, че предугажда отговора.

— Прав си — кимна Ник. — Казва се Ортолан.

Ейдриън изохка задавено. Изсмя се горчиво, но веднага стана отново сериозен.

— Наистина ли?

— Заклевам се.

Лицето на момчето изразяваше противоречиви чувства — удовлетворение, тъга, омраза.

— Значи ти твърдиш, че някой се подготвя да убие Ортолан? — попита дрезгаво той.

— Да. Очакваме да се случи нещо подобно. Не съм сигурен, че ще е точно убийство, но нещо от този род.

— Няколко пъти съм си представял как го убивам. След като татко се промени напълно, а и… след като стана онова… — Ейдриън отново сведе глава. — След като подарих дисковете и много от познатите ми изведнъж се промениха… тогава се уплаших, че татко е допуснал грешка. Игра, която разрушава играчите, разбирате ли? Накрая татко беше… о, все едно. Беше напълно променен. Като… като вас. Затова се уплаших. — Ейдриън вдигна поглед. — Сигурен съм, че не е искал да навреди на вас. Само на Ортолан.

Сега думата взе Емили.

— Това е невъзможно, Ейдриън — започна бавно и предпазливо тя. — Играта кара играчите да вършат страшни неща. Ще ти кажа нещо. Някой е прерязал спирачките на колелото на Джейми.

— Какво? — извика невярващо момчето.

— Да, случилото се с Джейми не е злополука. Случиха се още много страшни неща — само защото планът за отмъщение, изкован от баща ти, не бива да бъде изложен на опасност. Вчера някой блъсна Ник и ако случаен човек не го бе хванал, щеше да падне под влака.

Ейдриън я слушаше и машинално клатеше глава. Лицето му беше смъртнобледо.

— Ако някой от играчите убие Ортолан, ще разруши живота си — продължи Емили. — Предполагам, че това ти е ясно. Баща ти също го е разбирал.

Ейдриън избягна погледа й.

— Играта говореше ли с вас? Вие питахте, а тя отговаряше и обратно, така ли?

— Точно така беше — кимна Емили.

— Ето това искаше Ортолан. ИИ. Това разработи татко. ИИ означава изкуствен интелект — обясни Ейдриън, забелязал питащия поглед на Ник. — Татко създаде програма, която се учи като човек. Учи и езици. Татко казваше, че като я завърши и усъвършенства, ще грабне Нобеловата награда. Гордееше се с разработката си и се стараеше да я пази в тайна.

„Това момче е ранимо и има нужда от закрила“, помисли си за пореден път Ник.

— Обаче един от счетоводителите му се оказа подкупен. Ортолан открай време се интересува от чужди открития. От момента, в който разбра, че татко е много напреднал в създаването на изкуствен интелект, направо полудя.

Ник си каза, че споменатият счетоводител има гараж, изписан с графити.

— Първо Ортолан предложи на татко да откупи идеята му, но татко категорично отказа. Той си имаше собствена фирма и държеше да представи програмата сам. Тогава започнаха да ни тероризират.

Емили скочи от стола си и застана пред Ейдриън.

— Това е ужасно! Толкова подло и грозно, че ми иде да крещя. Но въпреки това не бива да допуснем някой като нас да стане убиец, нали?

— Не бива — прошепна задавено Ейдриън. — Права си.

— Тогава ще се опитаме да попречим на Еребус.

— Правилно. Имате ли нужда от моята помощ?

Гласът на Ейдриън прозвуча умолително и Ник си каза, че това е напълно разбираемо. Момчето не искаше да гледа отстрани.

— Разбира се, че имаме — отговори енергично той. — Ти си нещо като ключа към тайната.

 

 

Докато чакаше влака към къщи, Ник позвъни на Виктор. Той вдигна още след първия сигнал.

— Ох, най-сетне! Какво каза малкият Маквай?

— Че Ортолан е свиня.

— Сериозно? Е, в бранша има няколко такива.

— Така изглежда. Ейдриън каза, че баща му разработил ИИ — изкуствен интелект — и го вградил в играта. Нещо съвсем ново, с което Ортолан искал да се сдобие на всяка цена.

— О! Това не ме учудва. Божичко, ако беше успял, сега щеше да е милиардер.

 

 

Изкуствен интелект. Щом се прибра вкъщи, Ник отвори ноутбука на Фин и се опита да узнае повече. Скоро му стана ясно, че легиони специалисти търсят начин да научат компютрите да мислят като хората, с цялата комплексност на човешкото мислене. Бащата на Ейдриън бе успял. Неговият софтуер учеше, можеше да чете и да оценява прочетеното. Анализираше собственика на компютъра и му даваше онова, което желаеше най-силно. Истинска лудост. Истинско чудо. Как да се откъснеш от Еребус при това положение? Сега обаче играта беше оръжие, което действаше самостоятелно.

Ник продължи да чете. Научи интересни неща за теста Туринг, за наградата Льобнер, за невронния и символния ИИ. След два часа го заболя главата и се отказа. Съзнаваше, че не е в състояние да разбере дори основите на онова, което бе постигнал Лари Маквай.