Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Erebos, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016 г.)
Разпознаване и корекция
cherrycrush (2016 г.)

Издание:

Автор: Урсула Познански

Заглавие: Еребус

Преводач: Ваня Пенева

Език, от който е преведено: немски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Пан“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: австрийска (не е указана)

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Валери Манолов

Художник: Борис Стоилов

Коректор: Нина Ганева

ISBN: 978-954-660-123-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3550

История

  1. — Добавяне

11.

— Изпълни ли задачата?

Точно в единайсет Сарий влиза в задната стая на кръчмата. Пратеника стои прав до масата и се опитва да изстърже с нокти накапалия от свещта восък.

— Да, уредих въпроса — отговаря Сарий. — Нито едно от трите лица, които бях избрал, не се съгласи да вземе Еребус, затова го дадох на друг.

Ръцете на Пратеника застиват над масата. В жълтите очи светва неодобрение.

— На кого?

— Казва се Хенри Скот и е на 14 години. От моето училище е.

— Разкажи ми повече за него.

Повече? Но той не знае почти нищо за Хенри. Само няколко дреболии.

— Има руса коса и е доста едър за възрастта си. Живее на Джилингъм Роуд. Играе баскетбол. Гореше от желание да има Еребус. Мисля, че някой му е намекнал за какво става дума.

Пратеника мълчи. Пръстите му събират изстъргания восък на купчинка.

— Добре. Ще смятаме задачата за изпълнена. Но искам да ми кажеш защо не доведе при мен нито едно от предвидените три лица. Емили Карвър. Джейми Кокс. Ейдриън Маквай.

Защо го бави? Сарий трябва да намери арената. Може да е много далеч оттук. Ако няма късмет, ще попадне в лабиринт или на пътя му ще се изпречат тролове. Всичко е възможно. Освен това тайно се надява на ново въоръжение, каквото получи при преминаването във второ ниво. Предстои му битка. Има нужда от силно оръжие.

— Джейми и Емили ми отказаха. Не отидох да говоря с Ейдриън, защото уредих въпроса с Хенри.

В жълтите очи лумва пламък. Като въгленче, разгаряно от огън.

— Защо отказа Джейми Кокс?

Какво значение има? Сарий иска да продължи. Трябва да види окончателния списък на участниците в двубоите, трябва да помисли срещу кого има шанс. Няма нужда да обсъждат Джейми.

— Той не одобрява цялата тази тайнственост.

— Каза ли още нещо? — продължава да пита Пратеника.

За бога, нима е трябвало да запише разговора!

— Да, каза, че според него е глупаво да се държим тайнствено. Заяви, че смята поведението ми за глупаво. А, и каза още, че според някои учители в училището броди нещо опасно.

Пратеника слуша с нарастващо внимание.

— Кои учители?

Сарий се колебае. Какъв е този внезапен интерес? Иска му се да попита, но няма време за дълъг разговор. Освен това, какво го интересува! Мистър Уотсън със сигурност не желае да влезе в Еребус и няма да се разсърди, ако му забранят.

— Всъщност е само един учител. Казва се Уотсън. Преподава ни английски.

Пратеника кима доволно.

— А защо отказа Емили Карвър?

Споменът за разговора го пронизва болезнено.

— Тя вече е отказала на трима души и… отказва да приема подаръци.

— Отказва да приема подаръци — пошепва замислено Пратеника.

Свършихме ли? — иска да попита Сарий. Дано да е така. Вече е късно. Трябва да бърза. Освен това лицето на Пратеника днес е по-загадъчно отвсякога. Иска да се махне оттук.

— Добре. Да се надяваме, че Хенри Скот няма да се забави много. Да се надяваме, че си довел достоен новак.

Пратеника става, без да го изпуска от очи.

— Днес за първи път ще се биеш срещу съиграчи, нали?

— Да — кима Сарий, жаден за добри съвети.

— С нетърпение очаквам да те видя на арената. Интересно ми е как ще избереш противниците си. Днес присъстват най-добрите ни воини. И петимата от Вътрешния кръг.

Крайно време е Пратеника да му отговори поне на един въпрос.

— Какъв е този Вътрешен кръг?

Пратеника се усмихва. От усмивката му вее студ.

— Във Вътрешния кръг участват най-добрите от най-добрите. Те ще влязат в последната, в най-голямата битка. Ако победят, ще ги възнаградя богато.

Не е нужно да пита как се влиза във Вътрешния кръг. Вече знае. Ако е по-смел от другите, ако е по-силен, има шанс. Трябва да побеждава, да намира кристали на желанието. Ясно му е, че още е много далеч от това ниво.

Вратата към кръчмата се отваря. Нахлува светлина. В светложълтия лъч танцуват прашинки.

Сарий се обръща за последен път към Пратеника.

— Няма ли да получа ново въоръжение?

— Щеше да го получиш за Джейми Кокс — отговаря все още усмихнат Пратеника. — Желая ти късмет в турнира. Казах ли ти вече, че с нетърпение очаквам да те видя на арената?

 

 

Пред кръчмата се е събрала голяма навалица. Сарий тръгва след група тежковъоръжени варвари, надявайки се, че са на път към арената. След малко към тях се присъединяват два гущера, трима вампири, трима елфи на мрака и едно джудже. Джуджето е стар познат: Сапуяпу. Днес носи огромна алебарда и щит, който го скрива изцяло. Сарий не вижда нивото му — значи е повече от три. Сред вампирите има една двойка, а сред елфите — единица. Сарий се усмихва доволно.

— Здрасти, Сарий! — поздравява го Сапуяпу.

— Здравей — отвръща изненадано Сарий. — Нямах представа, че можем да разговаряме без огън.

Джуджето премества алебардата на другото рамо.

— В градовете важат други правила, не като сред природата. И ти ли отиваш на арената?

Разговорливостта на Сапуяпу е неочакван късмет. Сарий решава да се възползва.

— Да. Това ли е пътят?

— Това е. Вчера бях там и се огледах. Арената е огромна. Страхотна гледка, ще видиш.

— Това първият ти турнир ли е? — продължава с въпросите Сарий.

— Какво? Не, разбира се, че не! Два пъти съм излизал на арената край царския гроб. Ти още не си, нали?

По-добре да признае истината. Така ще научи повече.

— Не, това ми е първият път. С нетърпение очаквам да видя какво е.

Покрай тях минава Ксохоо, следван от Нуракс, оголил вълчите си зъби. Усмивка ли е това, или заплаха? Дявол знае. Във всеки случай двамата са успели да се доберат до града.

— Значи не знаеш как се провежда турнирът? Ще ти обясня. Можеш да предизвикаш на дуел, когото си искаш. Може и теб да те предизвикат. Наоколо е дяволски шумно, всички реват и крещят, пляскат с ръце, тропат с крака…

Блъдуърк ги надминава с огромни крачки и блъсва Сапуяпу, който веднага губи нишката. Двамата със Сарий се заглеждат в гърба на едрия варварин, понесъл блестящ меч на палач. Дългата тъмна плитка се мята наляво и надясно.

Докъде бяха стигнали? Сарий още не знае най-важното.

— Какво можеш да спечелиш? Как?

— Уговаря се предварително. Разбираш се с противника. Моят меч срещу твоя щит, моят кристал срещу едно или две твои нива. От този порядък. Днес не се чувствам много сигурен. Алебардата ми не е от най-добрите, освен това трябва да я насочвам с две ръце, което значи, че не мога да използвам щита.

Оръжието на Сапуяпу явно е много тежко. Дългата дръжка не изглежда удобна, но острието явно е добре наточено, защото блести.

— Ако улучиш, ще убиеш противника с един удар — утешава го Сарий.

— Да. Ако улуча.

Завиват зад един ъгъл и Сарий вижда арената в края на дългата алея. Съвършено кръгла, снежнобяла, с високи арки. Много прилича на римския Колизей. Гледката внушава респект… или е музиката, която отново го обгръща? Никога не забелязва кога е започнала, просто установява, че я чува и че тя го придружава като укрепваща магия. Или го вика — както сега. Обяснява му всичко без думи. И сега внезапно разбира, че арената е неговото предопределение. За лошо или за добро.

На огромна медна плоча точно до входа на арената са записани всички участници в предстоящите битки. Сарий открива името си между някой си Нодхагр и старата си позната Тирания, която остана да се бие с водните великанки. Докато зеленокож гном регистрира присъствието му, Сарий чете списъка, търсейки и други познати имена. Кескориан, Нуракс, Сапуяпу и Ксохоо. Самира и Лорд Ник. Хората от лабиринта: Арвенс Чайлд, Блекспел, Дризел, Фениел, Лелант. Дявол да ги вземе! Значи все пак са стигнали до Белия град, вместо да свършат като храна на скорпионите.

— Сарий е регистриран и трябва да отиде в помещенията на елфите на мрака. Там ще чакаш началото на турнира — изрича с крякащия си глас гномът.

За щастие във вътрешността на арената има достатъчно указателни табели. Помещенията на елфите на мрака се намират до тези на хората котки. За първи път Сарий вижда и мъже котки: тежки, но гъвкави като тигри.

Както можеше да се очаква, стаята за елфите на мрака е препълнена. Сарий намира свободно местенце до стената и се вслушва в разговора на червенокос елф с ужасно дълги уши и двойка с пясъчножълта кожа. Двойка!

— Какво ще стане, ако загубя? — пита двойката.

— Предай се веднага, защото противникът има право да те убие. Вече съм виждал такива двубои.

— И какво, като се предам? Ще ме изхвърлят ли?

— Да, сигурно. Да не би да си забравил правилата?

— Не, разбира се, че не.

Сарий се опитва да се промуши през навалицата. Открил е в другия край на помещението Ксохоо — най-приятния от всички елфи на мрака. По пътя долавя и откъси от други разговори.

— … чух, че днес Блъдуърк ще опита.

— Той не е наред. Да, силен е, но въпреки това…

Блъсканицата е ужасна.

— … шансовете ми намаляват и днес на всяка цена трябва да спечеля кристал на желанието.

— Искам да мина две нива. Нямаш представа какво поръчение трябваше да изпълня последния път. Няма да го повторя.

Сарий най-сетне се добира до Ксохоо. Той стои сам в един ъгъл и оправя шлема си.

— Здравей, Ксохоо.

— Здрасти, Сарий.

— Нервен ли си?

— Да. Малко.

— И аз. Това е първият ми турнир.

— А, да. Е, ще видиш. Арената е страхотна.

Сарий вдига поглед към сводестия таван. Отгоре се чува шум. Гласове, смехове, тропане на крака. Публиката, сеща се Сарий и нервността му нараства. Не беше ли по-добре първо да погледа двубоите, вместо да се запише за участие? Няма никаква представа какво го очаква. Какво ще прави, ако Лорд Ник отново го предизвика? Ами ако се наложи да излезе срещу Блъдуърк? По-добре веднага да легне в гроба.

— Срещу кого се би последния път? — пита шепнешком Сарий.

— Първо срещу Дюк. Победих го. После срещу Дризел. Постъпих глупаво. Той е коварен тип.

— Това означава ли, че мога да си избирам противниците?

— В повечето случаи. Невинаги. Я виж… май започва.

Бам-бам-бам! Над главите им се разнася ритмично тропане. Публиката изразява нетърпението си. Чуват се отделни гласове, към тях се присъединяват все нови и нови и накрая многогласен хор скандира само една дума: „Кръв — кръв — кръв!“

— Воините на арената! — ехти мощен глас. Отговаря му диво ликуване.

Сарий остава в задния ъгъл. Нека другите минат пред него. Но и те се колебаят. Никой не иска да е пръв.

— Давайте, герои! — подканва ги едър войник. Шлемът му е увенчан с рога на бик, камшикът му плющи оглушително. — Записали сте се, сега покажете какво можете! — Той изблъсква първите навън, другите ги следват колебливо.

— Кръв — кръв — кръв! — скандира тълпата.

Аз не съм герой, повтаря си Сарий. Аз съм зрител. По-добре да седя сред тълпата, да крещя и да тропам.

Другите елфи го повеждат към изхода. Минават през дълъг, тъмен коридор разтворена паст, която ги изплюва на светло и шумно. Най-сетне на арената!

— Елфите на мрака! — реве публиката. Избухват аплодисменти. Сарий се оглежда. Дали е възможно да потъне в пясъка на арената?

Хиляди, десетки хиляди зрители са изпълнили седалките на огромната арена, която май стига чак до небето. Публиката е твърде разнообразна. Сарий никога не е виждал толкова странни лица. На една от долните редици вдясно от него седи мъж с глава на паяк. Вместо уши, от главата му стърчат осем крака, които непрекъснато мърдат. Сарий извръща поглед — и вижда човек змия, подигравателно размахващ тънкото си езиче. Малко по-нататък е седнала жена с трето око на челото. Има много джуджета, елфи, вампири и прозрачни същества — във вътрешността им сякаш циркулира само въздух. Сарий не може да си поеме дъх. Редиците със зрители се превръщат в огромна примка от тела и звуци, която ще се стегне веднага щом той застане в средата на арената.

За да отклони вниманието си, той се обръща към другите две групи участници в турнира, излезли на арената преди елфите: хора котки и хора гущери. Твърде малко в сравнение с елфите на мрака.

— Джуджетата! — реве тълпата и от отсрещния изход се изсипва голяма група дребни, мускулести фигури с къси ръце и крака. Петима надзиратели в черни палта ги повеждат към отреденото за тях място.

Сарий открива Сапуяпу, който държи алебардата пред себе си, сякаш е талисман срещу грозните лица наоколо. След него вървят три жени, които почти не се различават от мъжете, само дето са без бради.

След джуджетата влизат вампирите. Тяхното място е в сенчестата част на арената. Групата им е почти колкото на елфите. Дризел и Блекспел вървят напред, сякаш горят от желание да влязат в битка. Лъже ли се, или Блекспел наистина погледна в неговата посока? Божичко, да не е намислил да ме предизвика?

Според Сарий всички воини са по-силни, по-сръчни и по-опитни от него. „Ще умра, повтаря си той. Играта ще продължи без мен. Никога няма да узная каква е голямата задача, която ни очаква. Няма кой да ми разкаже. Това са последните ми минути в Еребус. Освен ако Пратеника не ме спаси още веднъж.“

Сарий се оглежда. Дали ще открие мършавата фигура, толкова страшна и толкова добре позната? Погледът му се залутва сред масата от зрители. На арената излизат хората. Само трима. Лорд Ник е единственият познат на Сарий. Накрая идват варварите и публиката ги аплодира най-дълго и най-гръмко.

„Ето ги победителите, мисли си Сарий. Защо да се мъчим?“

Варварите са истински великани. Обикалят цялата арена, преди да застанат на отреденото им място. Оръжията им също са огромни и Сарий се пита дали би могъл да вдигне някое от тях, камо ли да го размаха. Брадвата на Кескориан сигурно тежи, колкото него.

Варварите се подреждат. Забиват барабани.

Ей сега ще започне и аз ще загина.

Изпълненият с очакване шепот, който се понася над редиците зрители, не е заради началото на турнира. Отваря се порта, по-голяма от всички останали, и четирима титани с ръст на стари дървета и златна кожа изнасят кръгла златна платформа. На платформата стоят петима воини. Двама варвари, една елфа на мрака, един човек, един мъж котка. Ликуването на зрителите поглъща всички шумове — с изключение на музиката, която разказва без думи за героични дела, за тайни, за неща, които един нормален воин дори не може да си представи. Носачите спират в средата на арената. Под ярката дневна светлина златото сияе като слънце.

— Поздравете воините от Вътрешния кръг — призовава глас, идващ едновременно от всички страни. — Те са най-добрите сред вас. Най-силните, най-безстрашните. Докато някой от вас не ги победи. Когато влезете в битка, не забравяйте: всеки от вас може да принадлежи към Вътрешния кръг, стига да се покаже достоен.

Сарий никога не е желал нещо толкова силно. Петимата избрани върху платформата изглеждат неуязвими. Готов е да се смени с всеки от тях. Там има и елфа, не са само варвари. Значи има шанс. Може да застане там горе. За съжаление още е едва тройка.

Платформата е поставена на почетно място в края на арената. Членовете на Вътрешния кръг сядат и тълпата утихва. Само шепот, нетърпеливо шумолене, тиха, дебнеща музика, която ускорява ритъма на сърцето.

Изведнъж, сякаш от нищото, излиза мъж. Гол, само с препаска на слабините, кожата му е кафява и сбръчкана, тялото стройно и мускулесто. Носи дълъг прът и на два пъти го забива в пясъка като церемониалмайстор в кралски двор. Сарий отбелязва необичайни детайли: невероятно дълги и остри уши, които засенчват всеки елф. Снопчета коса, стърчащи зад ушите и над челото като валма сива вълна. Дълги, тънки мустаци, почти хоризонтални. Гледката е повече от странна, но най-объркващи са изпъкналите кръгли очи. Едри бели топчета, които всеки момент ще се изтърколят от главата.

Мъжът оглежда воините и те един по един се отдръпват от погледа на изпъкналите очи. Нещо не е наред. Сарий се вглежда напрегнато и открива още чудатости. Човешки крака с нокти на хищна птица. Но и това не е най-лошото. Човекът паяк също изглежда необичайно и Сарий се старае да не поглежда към него, но въпреки стърчащите от главата му крака той не изглежда чужд. Мястото му е сред тълпата. Докато този с изпъкналите очи изобщо не е на мястото си в света на Еребус. Някой го е внесъл незнайно откъде.

Мъжът започва да говори и гласът му се понася като шум на вода.

— Правилата са известни. Аз ще призовавам воините един по един. Никому не е разрешено да си избере противник, който не е напреднал, колкото него. Започваме с джуджетата. Баханиор!

След секунди повиканият излиза в средата на арената. Сарий не вижда прогорена цифра никъде по дрехите му. Значи е поне тройка.

— Избери си противник — подканва го Опуления.

Баханиор се колебае. Обръща се веднъж, два пъти. Завърта се. Зазяпва се в групата на елфите.

„Ако ме избере, значи и той е тройка, иначе нивото ми е ниско за него, размишлява трескаво Сарий. Не би било зле. Ще се справя с джудже тройка.“

Ала Баханиор се запътва към хората котки, после към вампирите. Церемониалмайсторът нетърпеливо забива пръта в пясъка.

— Решавай!

Минават още няколко секунди. Публиката става неспокойна, чуват се отделни викове „Слабак! Дребосък! Мишка!“ Сарий благодари на съдбата, че не е на мястото на Баханиор.

— Предизвиквам на двубой Блекспел — решава джуджето.

Блекспел се отделя от редицата вампири с такова темпо, че за всеки зрител е ясно: Баханиор не е изтеглил добра карта. Вампирът сигурно е поне две нива пред джуджето и гори от желание да го насече на парченца. Сарий си припомня какво му разказа разбойникът с голямата шапка в началото на играта: че Дризел победил Блекспел и вампирът трябвало да отстъпи три нива. Сигурно междувременно си ги е възвърнал. Във всеки случай Дризел е дяволски силен. Сарий никога не би го извикал на дуел.

Блекспел изважда меча, за който Сарий му завижда, защото изглежда като излят от червено стъкло. Баханиор добива вид, сякаш много му се иска да побегне с диви скокове към тълпата на зрителите. Мечът му е нищо в сравнение с червения.

— За какво ще се биете?

Баханиор нерешително пристъпва от крак на крак.

— Ако победя, искам от Блекспел едно ниво и… 20 златни монети.

— Малко е — озъбва се вампирът. — Две нива и 30 златни монети.

Баханиор не отговаря. Личи му, че вече горчиво съжалява за избора на противник.

— Съгласен ли си? — пита церемониалмайсторът.

— Имам само 25 златни монети — признава джуджето.

Съгласяват се на две нива и 25 златни монети. Сарий е убеден, че това е повече, отколкото Баханиор може да си позволи.

— Битката започва! — провиква се Опуления.

Баханиор моментално прави три крачки назад. Блекспел го следва, небрежно отпуснал щита си — може би, за да го предизвика да нападне.

 

 

Чук-чук-чук! Шум от друг свят.

— Ник?

По дяволите! Не сега! Не точно сега!

Без да свали слушалките от ушите си, Ник скочи от стола и погледна през рамо към отварящата се врата. Баща му! Защо не го остави на мира?

Опита се да закрие екрана с тялото си, но веднага осъзна, че постъпва глупаво. В следващия миг изключи екрана и отвори учебника по химия. Произволно. Без да знае къде. В ушите му отекваше звънтене на мечове.

— С майка ти отиваме на кино. Мисля, че ще успеем за следобедния филм. Довечера съм на смяна, нали знаеш? Ела с нас. Отдавна не сме излизали заедно.

В слушалките ехти болезнен стон. Горкият Баханиор! Следва свистене и нов удар.

— Попитах те нещо, момче! Свали тези слушалки от ушите си! Да не мислиш, че ще ти повярвам? Не можеш да учиш, когато в ушите ти гърми музика!

Главата на баща му се зачерви застрашително.

Проклятие! Ник свали слушалките.

— Е, така е по-добре. Ще дойдеш ли с нас, или не?

— Не, татко, не мога. Трябва да уча. Химията е по-ужасна, отколкото си мислех.

Уилям Дънмор сърдито поклати глава.

— По-добре е да си починеш два часа. Даже не попита кой филм дават.

Двубоят сигурно е приключил. Блекспел е победител… но все пак не е напълно сигурно. Ами ако Опуления го призове точно в този момент? Какво ще стане, ако той не реагира? Ще го изхвърлят! Ник е готов да запуши устата на баща си.

— Не искам да знам кой филм дават, татко. Ще си остана вкъщи.

Недоверчивият поглед на Уйлям Дънмор се плъзна по бюрото. Компютърът. Учебникът по химия.

— Май си въобразяваш, че вече си достатъчно възрастен, за да идеш с родителите си на кино, а?

Не забравяй, че ние ти плащаме всичко — това ще е следващото му изречение. Трепем се, а никой не ни уважава. Баща му рядко изпадаше в това настроение. Защо точно днес, за Бога?

Ник положи огромни усилия да се усмихне.

— Повярвай ми, татко, много бих искал да дойда на кино с вас, вместо да се мъча с проклетата химия. Материалът е много труден, това е. А миналата нощ спах зле. — Поне това е вярно.

Този път баща му повярва. Сигурно защото бе употребил по-силни изрази. „Който ругае, не лъже“ — това бяха негови думи. Достойна за съжаление заблуда.

— Хмм… Е, щом си твърдо решен да учиш… Трябва да кажа, че не преставаш да ме учудваш. Дано постигнеш добри резултати.

Никак не е вероятно.

— И аз се надявам.

— Е, хайде, професоре, желая ти успех!

 

 

Баханиор е изчезнал от арената. От Блекспел също няма следа. Но един от двамата трябва да е спечелил, нали? В момента елф на мрака се бие с жена гущер. Сарий не познава нито единия, нито другия. Той стои на старото си място, до Ксохоо, и много иска да го попита какво е пропуснал. Опитва се, но не се получава. Никакви разговори на арената. Сигурно така е по-добре. Ако никой не е забелязал отсъствието му, значи никой няма да се оплаче.

Жената гущер се бие без оръжия, но пък запраща срещу елфа светкавици. Да не е магьосница? Елфът на мрака успява да избегне светещите стрели. Жената гущер също се отдръпва назад. Явно се нуждае от кратка почивка. Елфът разбира това с малко закъснение и се нахвърля върху нея с меча си. Междувременно обаче тя е събрала магия за нова светкавица и този път улучва точно.

— Победителка е Драгонес. Зайквор ще й отстъпи едно ниво и 15 златни монети.

Чува се кратко шумолене и върху бронята на Зайквор внезапно се появява цифрата 2. Драгонес не се променя — или Сарий не забелязва. Избраните на платформата със сигурност виждат промяната. Например как четворката става петица.

— Ксохоо! — провиква се Опуления.

Тъмният елф до Сарий трепва. След кратък миг колебание той изважда меча си от ножницата, хваща здраво щита и излиза от редицата. Другарите му го пропускат да мине.

„Желая ти късмет“, изпраща го мислено Сарий.

— Избери си противник.

Ксохоо очевидно е обмислил стратегията си, защото веднага се обръща към малката група човеци.

— Предизвиквам Лорд Ник.

Защо, идиот такъв? Никога няма да го победиш! От друга страна обаче — кой знае? Чувството може би го мами. Няма представа в кое ниво е Ксохоо. Защо да се страхува?

Възможно ли е Ксохоо да е някой познат? Или човек, който познава Ник Дънмор? Който знае, че Ник Дънмор е отскоро в света на Еребус, и е заключил, че още не е достигнал високо ниво?

Лорд Ник оглежда противника си без капчица вълнение и излиза напред. Сарий изпитва същото неприятно чувство като миналата нощ. Видът на воина го прави несигурен. Лицето му е толкова познато — все едно се гледа в огледалото — но не му е възможно да го контролира.

„Кой си ти, дявол да те вземе?“ Изведнъж му става ясно, че всички воини, с които вече се е срещал извън Еребус, си мислят, не, убедени са, че на арената е излязъл Ник Дънмор. Всяка глупост, която извърши самозваният Лорд, ще бъде записана в неговата сметка. „Задник такъв, мисли си Ник. Кой ти позволи да се явяваш с моето лице?“

— На какво ще се биете?

— Едно ниво и 20 златни монети — отговаря Ксохоо.

— Твърде малко.

Ксохоо би трябвало вече да е заподозрял нещо, надява се Сарий.

Елфът поглежда несигурно противника си. Явно очаква предложение, но такова не идва, затова пита колебливо:

— Едно ниво и 25 златни монети?

— В никакъв случай — отвръща Лорд Ник. — Две нива и 25 златни монети. Не държа на златото, но искам две нива.

— Твърде много за мен.

— Нямаш късмет. Защо ме предизвика? Ако можеш да отстъпиш две нива, без да умреш, приеми предизвикателството. А аз знам, че можеш.

„Поне Лорд Ник да не беше такъв арогантен тип, мисли си Ник. Поне да можех да кажа на всички в училище, че нямам нищо общо с него. Но това е против правилата.“

Опуления е вдигнал пръта.

— Двубоят да започне!

Лорд Ник връхлита като светкавица върху Ксохоо, който очевидно не е очаквал толкова бърза атака. Дългият меч на воина го улучва в хълбока. От раната плисва кръв и публиката зарадвано започва да скандира своето „Кръв — кръв — кръв!“.

Млъквайте и му дайте шанс! — иска да извика Сарий, но знае, че е осъден на мълчание. Освен това е безсмислено.

Ксохоо се опитва да нанесе удар, но не успява. Влачи единия си крак, коланът му е вече наполовина черен.

„Сбогувай се с двете нива, мисли Сарий, изпълнен със съчувствие. Ако не знаех, и аз щях да предизвикам Лорд Ник и да насека на парченца откраднатото му лице.“

Ксохоо отслабва бързо. Кърви от няколко рани и едва-едва отбива атаките на противника. Той го блъсва с щита и елфът пада на земята.

— Победител е Лорд Ник — възвестява Опуления. — Получава две нива и 25 златни монети.

Върху бронята на Ксохоо се изписва цифрата 2. Очевидно шокът му е вдъхнал нови сили, защото той скача и забива меча си в крака на Лорд Ник. Изненадан, противникът му се отдръпва и оставя в пясъка широка червена диря. След кратък миг на учудване лордът замахва гневно с оръжието и го забива с широката страна в корема на Ксохоо.

Коланът на тъмния елф вече е съвсем черен. Нито следа от червено. Ксохоо пада в безсъзнание и заравя лице в пясъка на арената. Зрителите крещят оглушително. Лорд Ник прави крачка назад. Гърдите му се вдигат и спускат неравномерно.

Да не би Ксохоо да е мъртъв? Сърцето на Сарий се вледенява. Не, невъзможно. На колана му със сигурност е останало поне малко червено петънце, достатъчно да призове Пратеника. Да, Пратеника ще дойде и ще го отведе някъде, за да му помогне. Ей сега ще се появи.

„Имаш само един шанс да играеш“ — пошепва някой в ухото му. Наистина ли е чул глас, или си въобразява? Май собствените му възприятия му играят номера.

Каквото и да е, Ксохоо не помръдва. Церемониалмайсторът го побутва с дългия прът — първо леко, после силно. Лицето му се озарява от усмивка. Поглежда към публиката и прави жест, който означава: да му отсечем главата.

Къде е този дяволски пратеник? Няма го зад варварите, не е и при гущерите… Ами ако мястото му е зад елфите на мрака? Сарий извръща глава, претърсва редиците с обезумял поглед. Вижда човека паяк и веднага се обръща на другата страна. И тогава го зърва. На третия ред, между жена със змийска кожа и мъж с три очи, седи познатата мършава фигура. Лицето му е скрито под качулката, но жълтите очи светят като свещи, запалени на пресен гроб. Съдбата на Ксохоо му е безразлична.

Стражите отнасят Ксохоо. Хващат го за краката и извличат тялото извън арената. В пясъка остава широка кървава следа.

Сарий ги следи с див поглед. Толкова е истинско! Каква гадост! Страхът, че няма да напусне арената жив, се връща с двойна сила. Когато церемониалмайсторът отново излиза в средата, той се моли да не чуе името си. Желанието му е изпълнено. Опуления съобщава името на следващия воин и всички — и зрители, и участници — затаяват дъх.

— Блъдуърк!

Воинът носи брадва, меч и щит. В продължение на един страховит миг Сарий си представя какво ще се случи, ако варваринът го предизвика — макар да е наясно, че това няма да се случи. Той е само една тройка, а Блъдуърк сигурно е стигнал деветдесет и пет или нещо подобно.

Варваринът и церемониалмайсторът са почти еднакви на ръст. Блъдуърк излъчва неукротима енергия. Нито за миг не остава неподвижен. Оръжията в ръцете му се движат, сякаш са живи.

— Избери противник.

Без секунда колебание варваринът заявява:

— Предизвиквам Бероксар. Претендирам за мястото му във Вътрешния кръг.

Арената диша като огромно пръстеновидно животно. Ако не беше пясъкът, щяхме да чуем дори падането на игла. Един от двамата варвари на златната платформа се надига бавно.

„Нелогично, казва си Сарий. На негово място щях да избера мъжа котка или елфата на мрака.“

Противниците са еднакви на ръст. Бероксар е въоръжен с извит меч, а щитът му е с размерите на кухненска маса. Шлемът му прилича на глава на акула, която пада до раменете и защитава част от гърба.

— Какво искаш от Блъдуърк, ако го победиш?

— Да ми робува в продължение на две седмици и шест степени на развитие.

Шест! Даже да е стъписан, Блъдуърк не допуска това да се забележи. Само кима и застава в позиция за бой. Бероксар замахва с меча за проба и публиката чува бръмчене на цял рояк пчели.

През следващите минути Сарий е неспособен да разсъждава разумно. Битката го кара да забрави всичко, даже страха. Противниците не показват ни най-малък признак на слабост. Обикалят се, нападат светкавично, защитават се също така сръчно. Кривият меч на Бероксар рисува сребърни шарки около противника. Брадвата на Блъдуърк свисти над главата му, докато мечът търси незакрито място в тялото на врага. Май такова няма. Двубоят е като танц, при който водачеството се сменя. Внезапно Блъдуърк се обръща и показва на Бероксар гърба си. Кривият меч запява. Спуска се като вихър върху раменете на Блъдуърк и се забива дълбоко в дървения щит, който варваринът носи на гърба си. Едно бързо завъртане — и плененият меч изхвърча от ръката на Бероксар.

Без оръжие няма шанс. Един удар с брадвата в крака, един удар с меча в кръста — и Бероксар лежи в пясъка.

— Победител е Блъдуърк!

Варваринът разперва ръце и се завърта в опиянение, придружаван от великолепна музика и от рева на тълпата, която се е отърсила от вцепенението. Зрителите пляскат и тропат с крака. Името на Блъдуърк отеква над арената, произнесено от безброй гърла. Церемониалмайсторът дава знак на хората да млъкнат. Навежда се над падналия и сваля от врата му желязната верига, украсена с рубиненочервен пръстен с диаметър петнайсетина сантиметра. От вътрешната страна се вижда връх с форма на розов бодил или извито V, сочещо към средата на пръстена. Опуления слага веригата на шията на Блъдуърк и тълпата отново избухва в ликуващи викове. Те не спират, дори когато Бероксар се изправя на крака и, следвайки указанията на церемониалмайстора, заема място в групата на варварите.

Сарий не е видял как Пратеника е стигнал до центъра на арената, но той вече е там и подава ръка на Блъдуърк.

— Добре дошъл във Вътрешния кръг. Надяваме се да се окажеш достоен за това високо отличие.

Блъдуърк се покланя и се качва на златната платформа, за да седне на мястото на Бероксар. Червеният пръстен на гърдите му свети като пресен белег от изгорено.

Пратеника се обръща към варварите.

— Клетвата на Бероксар остава непроменена — нека не забравя това нито за миг. Предателите умират бързо. При подходящ случай той, разбира се, има пълното право да си поиска обратно мястото във Вътрешния кръг. Това важи за всеки от вас — широкият жест обхваща всички воини. — Сражавайте се достойно, за да вървите напред.

Следващият воин приема думите му буквално и извиква на двубой тъмната елфа Вирдана. Тя не се стреми да го победи, а иска просто да се отърве от него. Градушката от огнени кълба, пламтящи светкавици и добре прицелени удари с копието го зашеметява за секунди. Дръзкият боец скоро се озовава в пясъка и напуска арената като тъжна единица.

Кой казва, че елфите на мрака не са годни за нищо? Нека се научат да се бият като нея и тогава да говорят. Сарий изпитва нещо като гордост. Нищо чудно, че Блъди предпочете да се бие с един от своите. Пакети мускули, но никакъв ум.

Следващите три двубоя са безлични и Сарий престава да ги следи. Зазяпва се едва когато чува, че става дума за кристал на желанието. Нито вампирът Лакор, нито жената котка Маймай притежават кристал, но и двамата много искат да се сдобият поне с един. Опуления измагьосва кристал и го предлага за награда. Жената котка получава правото да го почисти от праха, а Лакор губи едно ниво. На кого ще го даде? На никого. Просто го губи.

— Фениел!

Досега не я е забелязал в групата на елфите. Сега обаче тя минава гордо покрай него. Жалко, че скорпионите не я ужилиха по кукленското лице. Проклетница! Сарий проследява пътя й към средата на арената, надявайки се да избере най-трудния противник. Например Дризел или някой като него, за да й измъкне поне две нива.

— Избери противник.

Секунди преди да чуе гласа й, той знае какво ще се случи.

— Викам на дуел Сарий!

Страхът моментално се връща в сърцето му, а с него и споменът за мъртвия Ксохоо, когото извличат от арената. Но сега няма време за това. Щом не вижда нивото на Фениел, значи тя също не вижда неговото — иначе не би го предизвикала. Значи и тя е тройка. Може пък да се справи.

Нетърпеливото мърморене на публиката го подсеща, че продължава да стои като вкаменен сред другите елфи. Излез, какво чакаш!

Фениел няма как да знае, че той е тройка. Защо избра точно него? Защото по време на битката със скорпиона без усилия го избута настрана? Да, вероятно затова.

Сарий си пробива път сред другите елфи, без да поглежда наляво и надясно. Нужна му е тактика, за да се противопостави успешно на алебардата на Фениел. С това дълго оръжие тя ще го държи надалеч. Вече се вижда да размахва безпомощно меча, докато тя без усилие ще забие върха на копието си между ребрата му.

— За какво ще се биете?

Фениел не мисли дълго.

— Едно ниво и 20 златни монети.

Всички имат злато, само Сарий не. Затова пък има купите и чиниите, взети от осквернителя на гробове. Не ги е продал, защото ги е забравил. Защо се сеща за тях едва сега, в най-неподходящия момент?

— Нямам злато. Предпочитам да се бия за кристал на желанието — казва той без особена надежда.

Отблизо Опуления е непоносимо грозен. Смолистокафявата кожа е цялата напукана и нацепена и Сарий неволно я сравнява със старо платно, напръскано с боя. Чувството, че церемониалмайсторът не е на мястото си тук, се превръща в увереност.

— Кристалът на желанието не е по избор — обяснява Опуления. — Биете се за степен на развитие. Това е достатъчно. — Той вдига мускулестата си ръка в знак, че битката може да започне.

Трябва да намери начин да избягва копието на Фениел. Сарий прави лъжливи движения. Дано е достатъчно бърз. За съжаление Фениел изобщо не се впечатлява от подскоците му. Тя стои спокойно, сякаш има достатъчно време. Държи алебардата с двете си ръце и острието — естествено — е насочено към гърдите му. Сарий изпробва нападение, само за проверка, и бързо отскача назад. Нищо не се случва. Острието на алебардата изобщо не се приближава към него. Едва в мига, когато той отпуска меча, повече от безпомощност, отколкото от изтощение, Фениел буквално експлодира. Два скока и тя се озовава пред него, острието сочи право към гърдите му. Той вдига щита, но вече е късно — тя улучва и той чува съскане в главата си. Все пак успява да удари алебардата й с меча и да я отблъсне.

Като тебешир върху дъска. Като вилица върху порцелан. Като трион, който реже ушния нерв. Този път свистенето в главата му предизвиква бесен гняв. Без да мисли за защита, той замахва с меча срещу алебардата и нанася най-силния удар, на който е способен. Захвърля щита, хваща дългото острие и го отблъсква от себе си.

— Сарий — Сарий — Сарий!

Наистина ли го окуражават? Името му е повече шепот, отколкото вик, многогласно, сякаш говорят призраци. Да не би да го хипнотизират?

Сарий настъпва захвърления щит, спъва се, но нито за миг не изпуска алебардата на Фениел. Съзнава, че това е спасението му. Тялото й е незащитено. Би било идиотско да се разколебае точно сега. Защото в следващия миг тя ще го улучи и слухът му ще се разцепи от болка…

Сарий забива меча си в гърдите на Фениел, изважда го и го забива в корема й. От двете рани плисва кръв. Фениел изпуска алебардата и се свлича след нея на земята. Сарий се навежда над нея. Коланът й е останал почти без цвят. Само още едно пробождане и…

— Победител е Сарий.

Гласът на Опуления го изтръгва от опиянението на битката. Фениел не се помръдва. Сарий отпуска меча и в същия миг съскането в главата му спира. На негово място идва музика, щастлива и гръмка. Великолепна музика — както по филмите, когато героят е спечелил решаващата битка. Сигурно така е било и с Блъдуърк, но не и с другите воини. Защо? „Защото само аз я чувам, разбира Сарий, защото тя е част от наградата ми — както четворката, която вече се е вдълбала в бронята ми.“ Върху кожения жакет на Фениел вече се е изписала цифрата две.

Изнасят Фениел, но не я влачат за краката, както Ксохоо, а я носят предпазливо и бързо. Вероятно е още жива и й предстои сериозен разговор с Пратеника.

Той вече е четворка. Победител. Невредим. Завръща се при другите елфи. Вече вижда тройките съвсем ясно. Колко са много! Например вълчицата, която тъкмо излиза в средата на арената.

— Галарис!

Момент, момент! Това име му е познато. Беше написано върху сандъчето, което взе от Тотъридж и остави на Долис Брок Виадукт. Галарис ли го е скрила под стария тис?

Няма как да я попита, защото тя тъкмо си избира противник. Освен това инстинктът му подсказва, че Пратеника и гномовете му няма да одобрят любопитството му. Галарис има великолепна тъмнокестенява коса, която блести под слънцето като разтопен шоколад. Избрала си е варварка на име Рахал-ЛА. Браво на нея. Или е постъпила глупаво? В крайна сметка се оказва, че е направила добър избор — тя се бие с лък и стрели и Рахал-ЛА (също тройка) изобщо не успява да я доближи.

Следват двубои между воини от високите нива. Те траят по-дълго и са много ожесточени. Сарий се старае да запомни имената и да открие слабите страни на биещите се, но скоро се отказва. Публиката вече губи интерес. Някои от победителите се оттеглят. След двубоя между Дризел и Кескориан, при който варваринът губи три нива, Сарий решава също да се оттегли. Този Дризел е дяволски коварен…

В стаята на тъмните елфи седят Лелант и Арвенс Чайлд.

— Как можа да постъпи така идиотски? Да стане, след като вече е загубил! — гневи се Лелант.

— Аз харесвах Ксохоо — отговаря след кратко мълчание АЧ. — Жалко, че загина. Според мен заслужаваше още един шанс.

Сарий е на същото мнение. Защо точно Ксохоо? Той поне беше сърдечен. Защо не убиха Лелант, този страхливец с голяма уста?

— Ти защо не се биеш? — пита язвително той.

— Какво те засяга това? — съска разярено Лелант.

— Той не участва в двубоите. Твърди, че очаква голямата битка накрая. Така не рискува почти нищо и забогатява — отговаря вместо него АЧ.

— Няма ли най-сетне да престанеш да издаваш тайните ми? — оплаква се Лелант.

Още е с оръжията, с които беше в лабиринта. Не се е сдобил с нищо ново. Дали кристалът на желанието е още у него? Дали да го нападне и да си го вземе? Не, май не бива.

— Какво означава голямата битка? — пита той и демонстративно обръща гръб на Лелант.

— Човече, ти очевидно не знаеш нищо — отвръща той, преди АЧ да е успяла да отговори.

— В края на турнира ще бъде обявена голяма битка. Всеки срещу всеки. Много е опасно, защото високите нива може да те пребият от бой. Но пък имаш право да отнемеш най-ценните вещи на другите.

— Даже кристали на желанията? — пита Сарий със злобен поглед към Лелант.

— О, да, ако някой ги мъкне със себе си. Малко вероятно.

Сарий честно признава пред себе си, че няма никакво желание за обща битка. Току-що спечели едно ниво и не иска да му го отнемат. От друга страна обаче — защо да не опита да спечели още две или три?

— Гледахте ли как загина Ксохоо? — сменя темата Лелант.

Гаден идиот! Само почакай, Колин!

— Пълен некадърник. И постоянно дрънкаше глупости. Така или иначе нямаше да стигне до последните нива. По-добре да се махне още сега. И той беше мекушав като теб, Сарий. Щом започне последната битка, ще те довърша. Още отсега можеш да кажеш чао на Арвен.

— Името ми е Арвенс Чайлд, гадино!

— Какво значение има?

 

 

Всички очакват знака за голямата битка. Сарий има чувството, че участниците ще хукнат в различни посоки, и точно така става. Опуления е заел място в края на арената и вдига жезъла. Сарий за пореден път оглежда множеството. Недалеч от него стои вампир от второ ниво — лесна плячка. Наблизо е и Лорд Ник — дано не го е забелязал. Опуления е съобщил основното правило: който вече се бие, няма право да бъде нападан от друг.

Бързо да си избере лесна и богата плячка, преди някоя деветка да си помисли, че четворката Сарий е добра цел.

Вампирът изглежда идеалната цел и е съвсем близо. Опуления забива пръта в пясъка и Сарий се втурва надясно, но в следващия миг в полезрението му изниква Лелант. Спуснал е наличника на зеленикавия си шлем и прилича на стоманена жаба на два крака. Извадил е меча си и го е насочил към Сарий, но не тича равномерно и ударът отива не в гърдите, а в ръката. Сарий чува само тихо проскърцвате — като от лошо смазана градинска врата. Няма раняване. Но драскотината е достатъчна да събуди в гърдите му бесен гняв.

Щом Лелант иска двубой, ще го има. Сарий се пита дали да го цапне с щита и да му строши ребрата — не, по-добре с меча. Първо по шлема, после в бронята. Главното е да не му даде време да си възвърне равновесието.

Този път не му е нужна възвисяваща музика, за да се почувства като победител. Достатъчно е да наблюдава Лелант, който отстъпва, парира несръчно, спъва се и изпуска щита. Пада и държи меча, сякаш е жило, на което Сарий трябва да се набие сам.

Два силни удара и мечът изхвърча настрана. По рамото и гърдите на Лелант тече кръв. Сигурно съскането в главата му е непоносимо.

Той опира меча в шията на Лелант, точно на ръба на ризницата, и едва устоява на изкушението да го прободе смъртоносно. Какво да прави сега? Нямат право да говорят.

Както обикновено, решението идва с появата на гном. Синкавото лице е широко ухилено.

— Сарий спечели — изграчва той и отворя инвентара на Лелант. — Свободен избор за победителя.

Къде е кристалът? Неговият кристал! Този страхливец Лелант го е скрил, естествено. Кой знае къде го е заровил.

Пък и той не знае какво да прави с кристал на желанията.

О, виж ти: Лелант притежава цели 130 златни монети! Страхотно. Сарий посяга да вземе всичките, но гномът го спира.

— Не повече от половината.

И това е добре. 65 златни монети са едно малко богатство. Освен това Сарий взема чифт ботуши, украсени със смарагди, кама и шишенце с лечебно питие. Гномът не се възпротивява и Сарий прибира ценните вещи в инвентара си.

— Младият господин е доста алчен. В този случай е съвсем естествено да не получи повече от две степени на развитие. Вместо тях може да вземе и въоръжението на победения.

В никакъв случай. Много по-добре е да вземе две нива, отколкото ризницата и оръжията на Лелант. Върху кования метал се появява римско пет и Сарий изпитва диво задоволство.

Значи е бил седмица. Затова си е помислил, че като съм четворка, ще съм лесна плячка. Но кой знае? Във всеки случай се държа като идиот. Най-сетне някой да му покаже какво е истински бой.

Лелант се изправя бавно и се запътва към изхода заедно с още няколко победени. Вече съм шестица, казва си гордо Сарий. Сега има по-добър поглед върху присъстващите. За съжаление сред високите нива има доста познати лица — Блекспел, Лорд Ник, Кескориан, Арвенс Чайлд. Затова пък Сапуяпу се оказва петица, Нуракс също. Двамата продължават да се бият. В другия край на арената е Дризел, който се опитва да свали Блъдуърк от платформата на Вътрешния кръг.

— Готов ли си за нова битка? — пита синкавият гном.

Готов ли е? По-скоро не. Иска му се да спечели още няколко нива, но не смее да предизвика късмета си. Започна деня като тройка и ще го завърши като шестица. Съвсем не е зле.

— Не. Достатъчно за днес.

— Тогава напусни арената.

Сарий излиза през същата врата, през която влезе. Наминава в стаята на елфите, която е абсолютно празна, и се запътва към изхода. Кога за последен път се е чувствал така добре? Не си спомня. Сигурно преди много време, преди година или дори повече. Излиза на улицата, подрънквайки златото в джоба си. Да видим какво още ще му предложи Белия град.