Мегън Марч
Порочни заедно (9)

Глава девета
Крейтън

Паркирал бях на паркинга на A&W и все още бях изумен, че пътувахме цял час само за да дойдем до това заведение за бързо хранене и да ядем бургери и пием бира от корени на предната седалка на колата.

Погледнах към Холи, която се бе ухилила на седалката до мен.

— Все още не мога да повярвам, че сте карали чак дотук, за да ядете в закусвалня за бързо хранене.

Тя посегна към радиото и го включи на честотата на местна кънтри станция, което не бе изненадващо.

— Не е като да имахме какво друго да правим. Деляхме си парите за бензина и изчезвахме от града в мига, в който някой се докопаше до колата на родителите си. В града може да ядеш само при „Мистър Бургер“, но A&W са най-добрите. Не навсякъде може да се намери бира от корени като тази.

Усмивката й бе заразителна и се наведох през скоростния лост, за да целуна устните й, преди да включа на задна и да подкарам обратно към Голд Хейвън.

През следващия час научих няколко неща. Първо, Холи знаеше текста на всяка проклета кънтри песен, която пускаха по радиото. Второ, да я слушам как се опитва да пее басово бе адски очарователно. И трето, трябваше да намеря начин да потискам възбудата си, защото тя бе способна да ме направи твърд като скала без дори да се опитва.

Начинът, по който си връткаше задничето на седалката и как използваше юмрука си за микрофон, докато се дереше с цяло гърло… Исусе. На няколко пъти бях сериозно изкушен да отбия от пътя и да я чукам до безпаметност в гъсталака до шосето. Единственото, което ме спираше, беше фактът, че тя вероятно още бе дяволски разранена след вчера. Не пропуснах как трепна тази сутрин, докато се раздвижваше, а имайки предвид колко силно я желаех, нямаше да мога да бъда нежен.

Тъй като главните улици бяха блокирани заради Зимния фестивал, минах по една от задните улички. Все още нямах никаква идея какво точно представлява Зимния фестивал, но оттук се виждаше огромна тента, разпъната в средата на улицата и доста външни нагреватели. Предполагах, че имаше замесена и бира, което нямаше да е зле.

Щом паркирах, излязох от колата и отворих вратата на Холи, преди да е успяла да слезе сама. Тя изглеждаше изненадана. Затворих вратата след нея, преплетох пръсти с нейните, които бяха облечени в ръкавици, и се насочихме към веселбата. Щом се приближихме до тентата, която бе осветена от всички страни, видях бар, музикална група и дансинг. Имаше малка тълпа от хора около бара, а други танцуваха кънтри танци на дансинга. Шумът намаля с децибел-два, когато хората ни забелязаха.

— Изглежда ни забелязаха — казах аз.

— Разбира се. Трудно е да те пропусне човек — каза Холи, поглеждайки ме с наведена настрани глава.

— Мен? Не аз съм дяволски секси парчето наоколо.

Веждите й се повдигнаха.

— Бих могла да поспоря по този въпрос. Виждаш ли лигите, които се стичат по брадичката на онази манекенка на бара?

Без да си правя труда да погледна в посоката, за която ми говореше, аз погледнах към нея, надявайки се да се изразя пределно ясно.

— Не виждам никоя друга, освен теб, Холи. — Когато тя се изчерви красиво, стиснах ръката й. — Искаш ли да танцуваме?

Този път тя повдигна толкова високо вежди, че едва не се изгубиха в косата й.

— Знаеш ли как да танцуваш кънтри танци?

— Нямам никаква идея — признах аз. — Но си помислих, че може да ме научиш.

Тя се засмя и отново трябваше да се боря с изкушението да я замъкна у дома, за да счупим още една кухненска маса.

Холи стисна пръстите ми.

— Ще се радвам и аз да ви науча на нещо, господин Карас — провлече тя.

Наведох се и прошепнах в ухото й.

— Вече ме научи. Как да обичам.

Тя стисна ръката ми и ме целуна по брадичката.

— Това беше клише и за протокола, обожавам го. — Тя ме издърпа към дансинга, точно когато групата обяви, че ще си вземе малка почивка.

— Е, по дяволите. Май ще трябва да почакам, преди да те науча как да танцуваш на Boot Scootin’ Boogie.

— Наистина ли смяташ да заведеш Карас на дансинга? — избумтя познат глас.

Поглеждайки през рамо, видях Логан Брантли да се приближава към нас с бира във всяка ръка.

Кимнах към пълните му ръце.

— С две ръце ли ще пиеш тази вечер, Брантли?

Той поклати глава.

— Не. Просто бях така добър да взема една и за теб, човече. Но ако не искаш, сигурен съм, че жена ти ще се зарадва на един студен Бъд.

Холи поклати глава.

— О, не, няма да пия тази вечер. Може никога повече да не близна алкохол.

— Стар професионалист като теб ли? По дяволите, Холи!

— А не е като да е можела да пие от дълго време. — Погледнах надолу към жена си. — Освен ако не си пиела, преди да станеш пълнолетна.

Холи само сви рамене.

— Предполагам, че наоколо просто няма много неща за правене. Всеки поглеждаше настрани. Прекарала съм много нощи навън в полето, седнала в задната част на пикапа с пълно буре охладена бира пред лагерен огън, докато радиото е усилено докрай и от него бумти рок. — Тя се засмя. — Звучи като някоя от песните на Боун, вероятно защото той принципно пише за такива неща.

Изражението й стана замислено.

— Това е едно от най-хубавите неща в кънтри музиката. Сърцето и истината. Да пишем за неща, които обикновените хора познаваме, тъй като сме ги изживели. Пеем песни за живота си, за корените и сърцата си. — Холи поклати глава. — Сега започнах да звуча меланхолична, все едно съм пияна. По-добре вземи бирата от Логан, преди да съм я грабнала аз.

Приех бирата, а Логан вдигна тост.

— Наздраве за младоженците.

Чукнахме бутилките си и отпих глътка. Не беше като скъпарските марки, които пиеше Кенън, или обичайните ми скоч или уиски, но беше студена и вкусна. А усмивката на лицето на Холи направи вкуса още по-хубав.

— Най-добре е да се наредите и на опашката за храна, преди да е свършила. Още малко и щяхте да изпуснете всичката — каза Логан.

— Няма нужда, вече хапнахме в A&W тази вечер.

Логан погледна към мен и Холи.

— Позволил си й да те замъкне на час път оттук, за да ядете бургери?

— И пръчици от сирене — добави Холи.

— Ти си добър мъж — каза Логан, надигайки бутилката към устните си.

Холи потръпна и пуснах ръката й, за да я прегърна, притискайки я към себе си, за да я топля. Може и да беше само оправдание, но предпочитах да я държа близо до себе си.

— Вероятно по-добър, отколкото заслужавам — прошепна Холи.

Не знаех какво предизвика този неин коментар, но и аз, и Логан я чухме, и побързахме да се изкажем.

— Слушай сега… — започна той, но аз го прекъснах.

— Не достатъчно добър за теб, ако ме питаш. Но работя по въпроса.

Когато групата се върна след почивката си и започна да изпробва инструментите си, Логан махна с бирата си.

— Оставям ви, влюбени гълъбчета. Хвърлих око на това, което вероятно ще се окаже жената на вечерта ми, а и „двете стъпки“ ще са най-добрият начин да се стопля.

Не погледнах след него, тъй като бях насочил вниманието си към Холи.

— Искаш ли да ме научиш на „две стъпки“, скъпа?

Тя се усмихна.

— Искаш ли?

— Тази вечер съм отворен за всичко.

Усмивката й беше леко пакостлива.

— Добре е да го знам. Първо си довърши бирата.

Гледахме как хората се събраха на дансинга и Холи ми посочи ключовите техники на танцуването, докато отпивах от студената си бира. Не бях пил бира на крак, откакто напуснах колежа.

Когато приключих, песента тъкмо свършваше, но групата веднага подхвана още една песен в стил „две стъпки“. Стъпихме на дансинга и хванах едната облечена в ръкавица ръка на Холи, а другата й ръка поставих на рамото си. Притиснах я по-близо до себе си, отколкото вероятно бе нужно, но просто не се сдържах. Исках я до мен. Тя беше жена ми и беше моя привилегия да държа така.

И двамата бяхме наясно със светкавиците, които проблясваха периодично около нас, но, мамка му, не ми дремеше, дори снимките да бъдат утре по кориците на всички клюкарски парцали. Холи гледаше нагоре към мен, сякаш държах в ръцете си луната. Никога преди не можех да разбера смисъла на този израз, но вече го разбирах.

— Щастлива ли си, че дойде у дома? — попитах я аз.

Кимайки, тя отговори.

— Да, щастлива съм. Но още по-щастлива съм, че и ти дойде. Радвам се, че не трябва повече да крия тази част от себе си, и че не се срамувам от това къде съм родена. Беше тежест, която носех от много време, и се радвам, че се отървах от нея.

— Не е нужно никога да криеш от мен каквото и да е било, Холи. Аз съм влюбен в жената, която си, и съм благодарен на всичко, което те е направило такава.

Бузите й се зачервиха.

— Все още не си срещнал майка ми.

— Ще се справим с това. Трябва да има начин да направим тази част от живота ти по-поносима и по-лека.

Тя сви рамене.

— Не искам да мисля за това тази нощ. Нито по-късно.

— Добре. За какво искаш да мислиш?

Усмивката й се върна на мига и отново бе пакостлива.

— Може би за това, че имам изненада за теб, когато се приберем у дома.

Тя вече бе привлякла пълното ми внимание, но сега събуди и любопитството ми.

— Нима?

— Да. И мисля, че много ще ти хареса.

Загледах се внимателно в лицето й, опитвайки се да прочета отговора в изражението й. Музиката беше силна, а другите двойки бяха на няколко крачки от нас, но все пак снижих глас, когато казах:

— Знаеш, че нямам намерение да вдигам забраната от някои определени дейности тази вечер…

Холи се повдигна на пръсти към мен, обвивайки ръце около тила ми, без да спира да танцува. Бях горд, че успях да хвана толкова бързо ритъма достатъчно добре, че да мога аз да водя на този етап. Но това, което тя каза в следващия миг, едва не ме накара да се препъна.

— Огромният анален разширител в задника ми казва, че не е нужно да вдигаш забраната, тъй като тази вечер ще завладяваш нови територии.

О, мамка му! Издърпах Холи рязко нагоре, вдигайки я на ръце. Няколко от двойките на дансинга спряха да танцуват, а групата замлъкна.

— Няма нищо за гледане, момчета. Просто един мъж, полудял от любов към булката си.

И с тези думи изнесох Холи от дансинга, докато тя се кикотеше срещу гърдите ми.

* * *

— Ти си опасна — казах, борейки се да се съсредоточа върху шофирането, докато напористите малки пръсти на Холи се бореха с копчетата на дънките ми.

— Ти обяви пред целия проклет град, че си лудо влюбен в булката си, и не мислиш, че заслужаваш автомобилна свирка за това? Различен си, Крей. — Пръстите й се плъзнаха в панталоните ми, обвивайки се около пениса ми.

— Исусе, жено!

Простенах, когато тя стисна и започна да милва ерекцията ми. Когато се наведе над скоростния лост и перфектната й малка уста се обви около главичката, издишах тежко, изричайки името й.

Тя се повдигна леко.

— Само ни отведи у дома живи и здрави, Крей. Това е задачата ти.

Не погледнах надолу, защото ако го бях направил, нямаше да има шанс да успея да задържа колата на пътя. Тя обви ръка около основата и ме облиза до върха, преди да реши, че ще е добра идея да ме поеме дълбоко в гърлото си.

Стиснах толкова силно волана, че кокалчетата ми побеляха и тласнах към нея слабините си. Тази жена беше истинска членосмучеща богиня и го казвам като възможно най-добрия комплимент. Близване след близване на езика й и здравата хватка на устните й около ерекцията ми почти ме докараха до върха, когато едва се сетих да дам мигач, преди да завия по алеята.

Замислих се за миг дали да се оставя да свърша в устата й и реших, че щом ми предстои да се плъзна в стегнатото й малко задниче за пръв път, това вероятно щеше да е най-практичното нещо, което мога да направя.

Логика. Да, нека го наречем така.

— Ще свърша, мила. Готова ли си?

Намалих скоростта и паркирах. Пускайки волана, зарових пръсти в косата на Холи. Почувствах главата й да помръдва и не бях сигурен дали кима в съгласие, или просто продължаваше да ме смучи. Отворих уста, за да я попитам отново, но в този миг тя стисна топките ми и напълно изгубих шибания си ум.

— Холи… мамка мууу!

Оргазмът експлодира от тестисите ми, изливайки се в гърлото й. Милостиви шибан боже. Тази жена.

Тя ме засмука още веднъж, почиствайки ме, и нямаше как да не се удивявам от нея. Когато вдигна глава, отметнах косата от лицето й.

— Невероятна си. И, мамка му, цялата си моя.

Усмивката й беше сладка и красива, и нямах търпение да я отведа горе. Отворих рязко вратата, заобиколих колата и отворих нейната врата, посягайки вътре. Тя изписка, когато я измъкнах навън и я метнах на рамо.

— Исусе, Крей. Поне закопча ли си панталона?

Погледнах надолу, забелязвайки очертанията на бързо замръзващия ми пенис. Набутах подгъва на ризата си в панталоните.

— Не. И не ми дреме.

Тръгнах към вратата на къщата и чак тогава си спомних, че ми трябваше ключ. Но Холи вече ги бе извадила и ги подаваше под странен ъгъл от едната страна на врата ми. Грабнах ги от нея.

— Добра жена — похвалих я аз.

— Просто се чувстваш добре, защото току-що получи свирка в колата и ти предстои да отидеш на гости в Кафявия град — тя се изкикоти и беше адски заразително.

Дълбок смях се изплъзна от гърлото ми и не можех да си спомня кога за последно съм се смял така.

— Господи, ти си перфектна за мен.

— И не го забравяй — заяви тя и плесна задника ми, докато пъхах ключа в ключалката и отварях вратата.

— Невъзможно.