Мегън Марч
Порочни заедно (20)

Глава двадесета
Крейтън

По обяд на другия ден стоях изправен на подиум с логото на „Карас Интернешънъл“, покриващо почти цялата повърхност на огромния салон. Стаята бе пълна до пръсване, особено като се има предвид, че тя бе само за стоящи гости. Клюката беше нещото, което можеше да изведе заинтересованите навън.

Но днес те нямаше да получат клюка. Днес щяха да получат истината.

— Добре дошли на ежегодния ден на инвеститорите в „Карас Интернешънъл“. Като председател на борда и главен изпълнителен директор е моя привилегия да ви посрещна с добре дошли. Бих искал да започна с изявление за това, което безспорно е довело повечето от вас тук в търсене на отговори за покупката на „Хоумгроун Рекърдс“ от независима фирма, която е лично мое притежание, и заради която бе повдигнато дело срещу мен от акционер от името на „Карас Интернешънъл“. В иска се заявява, че като директор и член на борда тази покупка се счита като нелоялна както към компанията, така и към вас като акционери.

Лек шепот се надигна из публиката и бях сигурен, че причината бе това, че никой не очакваше от мен да се изправя така открито пред проблема. Което ме развесели, защото аз съм шибаният Крейтън Карас. Това бе нещо, което правех ежедневно.

— Първо искам да ви кажа, че обвиненията по този иск са пълни и абсолютни глупости. Покупката на „Хоумгроун“ по никакъв начин не бе направена с цел компанията да се възползва от възможност, която би подпомогнала бизнес портфолиото й, нито ще бъде от някаква полза за „Карас Интернешънъл“. За протокола, „Хоумгроун“ вече ми струва над тридесет милиона инвестиционен капитал, само за да поддържам проклетото нещо функциониращо.

Шепотът в залата нарасна до неприятен шум, който ме подразни.

— Ако изчакате с коментарите, докато свърша, ще отговарям на въпросите ви, докато има такива. Ще оценя търпението ви.

Шумът в залата намаля и аз продължих.

— Както и да е, съгласен съм, че правилната процедура, за да избегнем всички намеци за неуместност и да предотвратим всички подобни проблеми като сегашния иск, беше да се обърна към независимите членове на борда на директорите, за да гласуват за поглъщането на компанията. Сигурен съм, че се чудите защо го направих толкова прибързано и имам само един отговор за вас. Някога били ли сте толкова абсолютно влюбени, че сте спрели да мислите за практичната страна на нещата?

Вълна от смях се надигна в стаята и спрях за миг, позволявайки им да осмислят чутото, преди да продължа.

— Аз съм мъж, влюбен в невероятна жена, и макар този аргумент да не може да издържи в съда, когато го изрека публично, смятам, че ще ме разберете перфектно. Покупката на „Хоумгроун“ беше замислена като сватбен подарък за новата ми съпруга, затова действах бързо, и вероятно без да мисля по обичайния си логичен маниер, защото исках да го направя преди красивата ми, интелигентна съпруга да осъзнае какво съм замислил.

Почти сигурен бях, че всяка жена в залата в момента въздиша. Поглеждайки от подиума, видях Холи, която стоеше в далечния ъгъл на стаята, да вдига ръка към лицето си, изтривайки влагата от очите си.

Не се опитах да скрия усмивката си.

— Е, това е. Обяснението, което имам за вас. Сега ще отговоря на въпросите ви.

Тълпата зашумя, но един бумтящ глас успя да надвика останалите.

— Наистина ли мислиш, че това нелепо обяснение е от някакво значение? Няма да стане, Крейтън. Мислех, че си по-умен от това.

С тези думи чичо ми Деймън се обърна на пети и напусна залата.

* * *

Прекарах още час, отговаряйки на въпросите на акционерите, преди моята част от презентацията да свърши. Холи ме чакаше отзад зад тълпата и аз се насочих към нея, взимайки я в обятията си.

— Умееш да държиш страхотни речи, Крей — каза тя, а думите й бяха заглушени, тъй като още я притисках към себе си.

— Държа на всяка своя дума.

— „Хоумгроун“ наистина ли е сватбения ми подарък?

Пуснах я и отстъпих назад, за да я погледна в очите.

— Да. Винаги е била твоя.

Тя повдигна разтревожено вежди.

— Това значи ли, че очакваш от мен да я управлявам?

— Ако искаш. Може да правиш с нея каквото пожелаеш. Мениджърският екип, който назначих, започна да оправя нещата там, но ако искаш да се замесиш в бизнес страната на нещата, си свободна да го сториш.

Спрях, за да пъхна къдрица от косата й зад ухото й.

— Мисля, че ще е адски секси, ако искаш да знаеш истината… съпругата ми, изпълнителен директор, управляваща собствена империя.

Простенах, когато пенисът ми се притисна към ципа на панталоните. Нито момента, нито мястото са подходящи, приятел. Лека усмивка се разля по лицето на Холи, което хич не ми беше от полза.

— Крей.

Звукът от гласа на Кенън обаче определено спомогна за спадането на ерекцията ми. Холи беше права да го нарече страстоубиец. Пускайки я с едната си ръка, аз се обърнах.

— Какво искаш?

— Какво смяташ да правиш с Деймън?

— Освен да го отстраним?

Очите на Кенън се разшириха леко.

— Познавам един човек.

— Исусе! Мамка му, Кенън. Шегувам се.

Той сви рамене.

— Отчаяните времена…

— И това се нарича конспирация, а аз не искам да се озова в нюйоркския затвор.

На това Холи изсумтя.

— Може ли една секунда?

Висок, слаб чернокож мъж приближи към нас. Беше онзи от конферентната зала, който бе направил коментара „О, не, не би посмял“, когато Холи бе пристигнала вчера.

— Г-н Карас, г-н Крамър би искал да ви сподели една своя идея, имайки предвид последните действия на чичо ви. Бихте ли ни отделили няколко минути от времето си, за да поговорим в конферентната зала в другия край на стаята?

Погледнах към Холи и тя каза:

— Крей, отивай и прави каквото е нужно. Аз ще изчакам. Имам чувството, че в ума ми се заформя песен за отмъщението в стил Кари Ъндъруърлд „Два черни кадилака“ или може би „Сбогом, графе“.

Навеждайки се надолу, целунах нежно устните й.

— Обичам те, жено. Веднага се връщам.

— Дай му да се разбере. И аз те обичам.

Последвах Кенън и инвеститора… наистина трябваше да се сетя как му е името… до конферентната зала в другия край на стаята.

Адвокатът ми, Крамър, ни чакаше и не изглеждаше никак развеселен. Предполагам, че имах късмет, задето работи за мен, а не за врага.

— Спести си дъха, Крамър. Не го одобряваше преди, не го одобряваш и сега. И съм сигурен, че няма да одобриш следващото нещо, което смятам да направя.

— И какво е то, г-н Карас? — попита, а от тона му лъхаше скептицизъм.

Един от големите негативни аспекти от този иск беше елементът на страх, който явно вече не се излъчваше от личността ми. Това щеше да се промени. Аз съм шибаният Крейтън Карас и светът нямаше никога повече да оспорва преценката ми, когато всичко това приключеше.

— Чичо ми може да е достатъчно смел пред тълпата, но ще видим какво ще мисли, като се изправи лице в лице с мен.

Сивите вежди на адвоката се вдигнаха високо, до също толкова сивата му коса.

— Това е крайно непрепоръчително.

— Считайте го за семеен въпрос, който не изисква вашата загриженост. — Най-силният ми коз беше безпогрешната тежест на авторитета ми.

Той преглътна.

— Г-н Карас, всички ние мислим за вашите интереси. Сигурни сме, че разбирате това.

— Разбира се, г-н Крамър, но понякога единственото нещо, което един побойник може да разбере, е друг, по-голям побойник. Време е да свалим ръкавиците. Писна ми от тези простотии.

— Няма да се вслушате в логичните аргументи, без значение какво ще ви кажа, нали?

— Няма нищо разумно в чичо ми, затова не. Спестете си дъха.

— Добре. — Крамър кимна. — Оставяме това на вас. Моля, обадете ни се, ако можем да ви помогнем с нещо друго.

Обърнах се и се насочих към врата.

— Кенън, ще дойдеш ли с мен?

Той беше плътно зад мен, когато излязохме.

— Няма ли да останеш до края на деня на инвеститорите? — попита той. — Трябва да дадеш реч накрая на събитието.

Погледнах го криво.

— Мислиш ли, че не знам? Ще се опитам да се върна навреме. Ако не успея, разтакавай. Имаш промо видеата и пауър пойнт презентации. Използвай ги.

— А ако не се получи?

Спрях пред Холи, забивайки поглед в нея. Беше се свила на един стол, драскайки нещо в дневника си, който почиваше на коленете й. Беше дяволски красива, и ако трябва, бих минал през стотици шибани бури като тази, само за да я виждам така около себе си.

Без да поглеждам към Кенън, казах:

— Импровизирай. Затова ти пиша тлъсти чекове. — Направих крачка към Холи, но спрях, когато той постави ръка на рамото ми.

— Крей.

Погледнах към него.

— Какво?

— Деймън е адски откачен. Това, което прави… този проблем, който има с теб… това не е базирано на логика. Никога не е било. Внимавай. Нямам му доверие и не мисля, че ти трябва да му се доверяваш.

Вдишах, бавно и дълбоко.

— Знам. Това се задаваше от много време.

— Успех, човече.

Кенън се обърна и се насочи обратно към подиума, а аз пресякох разстоянието, което ме делеше от Холи. Тя беше толкова заплесната в писането, че дори не ме забеляза, докато не коленичих пред нея.

— Обзалагам се, че ако бях гол, щеше да ме забележиш по-бързо.

Тя изправи рязко глава, а усмивката й бе бърза и блестяща.

— Адски прав си. Пенис като твоя изисква специално внимание.

— По-късно. Със сигурност.

— Разчитам на това. Все пак чух, че имам дяволски страхотен сватбен подарък, което значи, че ти предстои да получиш едно дяволско страхотно благодаря.

— Може би трябва да взема пак стая в „Плаза“?

— Заеби „Плаза“. Нека идем отново във Вегас. Нямах достатъчно време да се насладя на онази вила в „Сийзър Палас“.

Усмихнах се, благодарен, че тя не откачи, след като разбра за „Хоумгроун“.

— Имаме сделка. Като свършим с това, двамата заминаваме за Вегас.

Холи се наведе напред и преплете пръсти в косата ми.

— Ще се върна в пентхауса, за да довърша тази песен и да опаковам багажа, затова побързай с решаването на този проблем.

— Думите ти са заповед за мен.

Устните й се притиснаха към моите, и макар да исках упражнявам контрол, бях напълно наясно, че наоколо се движат хора и погледите им са насочени към нас. Отдръпнах се.

— Ще ти се обадя веднага щом тръгна към дома.

— Гледай да го направиш.

Още една бърза целувка и отстъпих назад.

Не осъзнавах, че следващия път, когато я видех, всичко, което мислех, че знам за себе си, щеше да се е променило необратимо.