Мегън Марч
Порочни заедно (13)

Глава тринадесета
Холи

На следващия ден тъкмо отхапвах от сандвича си с риба тон, който бях приготвила за обяд, когато някой почука на вратата.

Наистина? Отново?

Днес вече бях получила две пратки от Крей. Първата бе от внука на Долорес Мейнард, Ленард, който достави останалите кожени дневници, поръчани от Крей за мен. След като дадох двайсетачка бакшиш на момчето, едва не припаднах от красивите цветове.

След това се появи Бен от „Бири и Топки“.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — попитах го аз.

Той вдигна черно-розова чанта за боулинг с ръката, с която не държеше бастуна си.

— Специална пратка за теб от мъжа ти.

— Какво е това? — Взех чантата и я откопчах. Бонбонено розова блестяща боулинг топка с името ми на нея и черно-розови обувки за боулинг.

Какво, за бога?

— Е добре, аз съм готов, трябва да потеглям, захарче. Ще те видя в залата тази вечер, ако решиш да дойдеш.

Измърморих нещо, докато той слизаше по стълбите и се насочваше към колата си. Нямах никаква идея какво да кажа, тъй като бях изумена. Измъкнах бележката, бутната в една от дупките на топката, и оставих чантата на пода.

Прочети ме

Разтворих я и се зачетох.

„В случай, че се отегчиш. Освен това мисля, че гражданите на Голд Хейвън с радост ще се опитат да те склонят да им изнесеш още един импровизиран концерт в боулинг залата. Може да улових само края на предишния, и въпреки че беше наквасена с текила, беше невероятна.

Липсваш ми.

Твой, Крей“

По дяволите!

Ако вече не бях дала сърцето си на този мъж, той щеше да го открадне точно там, над блестящо розовата боулинг топка и черно-розовите боулинг обувки. Сигурно бях единствената жена на света, която би предпочела такива подаръци, вместо някое от диамантените колиета Хари Уинстън, но в този жест бяха вложени много повече мисъл и усилие, и за мен разликата беше огромна.

Следващото почукване на вратата… придружено с гневно мърморене… ме изтръгна от спомените.

— Идвам, идвам — промърморих и отворих рязко вратата.

Преди това трябваше да погледна през малкото прозорче до вратата, покрито с дантелено перденце, но не го направих.

— Здравей, миличка! Мама се прибра!