Мегън Марч
Порочни заедно (22)

Глава двадесет и втора
Холи

Крей влезе в пентхауса и не беше нужно да съм гений, за да знам, че нещо адски се е объркало.

— Крей?

Косата му беше разрошена. Погледът му бе див. Цялото му излъчване бе диво. Никога не го бях виждала такъв и това накара стомахът ми да се свие болезнено.

— Какво се случи? Много ли е лошо? Не прие ли сделката ти?

Той мина покрай мен към прозореца и сложи длани на стъклото. След миг ги последва и челото му.

— Баща ми не ми е баща. — Думите му бяха толкова тихи, че едва успях да ги чуя.

— Какво? — прошепнах аз.

— Майка ми е била бременна, когато са се запознали.

Цял един живот да не знам кой е баща ми бе оказало огромно влияние на живота ми, но да научиш на такъв късен етап? Не можех дори да си представя как нещо като това може да преобърне живота на един човек.

— О, боже мой! Знаеш ли кой…?

— Не точно.

Притиснах и двете си ръце към лицето си, преди да ги плъзна нагоре и да ги заровя в косата си.

Милостиви. Боже.

Застанах до него, искайки просто да му предложа утехата, на която съм способна. Отпуснатите му рамене изглеждаха така, сякаш носеше тежестта на света върху тях.

— Но Деймън ми каза, че бил женен, и че бил от мафията.

— Какво!? — Нямах намерение да крещя, но ако имаше време, подходящо за крещене, то определено беше сега.

Крей се отблъсна от стъклото и се обърна към мен.

— Да. Очевидно съм наполовина сицилианец, а не наполовина грък.

Погледнах го внимателно.

— Предполагам, че може да се види. Но, по дяволите, Крей. По. Дяволите. Не можеш да промениш това. По дяволите.

Крайчетата на устните му се повдигнаха леко и невероятно, но след миг той избухна в смях.

— Мамка му, знам. Деймън каза, че е капо, или поне е бил, преди да се родя. Вероятно вече е мъртъв или е в затвора. Но, мамка му. Отидох, за да купя акциите от собствената си компания, а не място в Петте фамилии.

Имах чувството, че очите ми могат да изскочат от орбитите си. Сигурна бях, че не съм много красива картинка така опулена, но нямаше как да го променя. Беше адски невероятно.

— Мамка му, това е проблем от типа на „Кръстникът“, нали?

Крей поклати глава.

— Не променя нищо. Аз съм все същият мъж. Продукт на собствения си опит. Източникът на ДНК-то ми не ме променя. И със сигурност няма да си променя фамилията.

— Защо пък да си променяш фамилията? — попитах напълно объркана.

— Това е цената на Деймън, за да ме остави… за да ни остави… на мира.

— Какъв арогантен задник!

— Успокой се, скъпа — каза Крей, хващайки ръката ми.

Поклатих глава.

— Мамка му, няма да се успокоявам. Смятам да отида и да му наритам задника. Харесвам си новата фамилия. Може да не я използвам на сцената, но определено нямам намерение да се откажа от нея сега.

Сега усмивката на Крей стана по-широка.

— Ти си удивителна жена. Ако някой ми беше казал, че ще се усмихвам секунди, след като основите на цялото ми съществуване са били разлюлени, щях да ми кажа, че е побъркан. Освен това си спомням много ясно, че ми каза при никакви обстоятелства да не те наричам „г-жа Крейтън Карас“, или рискувам да бъда обезсмъртен в песен за чудото на кастрацията.

— Слушал си ме… — Сега беше мой ред да се усмихна. — Но онова беше следствие от твоя това е моята жена и я притежавам като вещ тон, който доста ме подразни. Нямаше нищо общо с името ти.

Крей ме сграбчи и ме прегърна, притискайки ме към гърдите си. Кълна се, усетих как напрежението напусна тялото му в мига, в който се докосна до моето.

— Ето от това имам нужда. От теб. В обятията ми. Господи, сега съм наистина изкушен от предложението на Кенън да пратим убиец след Деймън.

Наведох глава назад и го погледнах.

— Това е мафиотската кръв, която говори в теб, скъпи. Харесва ми.

— Е, точно сега просто искам да забравя за цялата тази сутрин.

Устните му се приведоха към моите и устите ни се срещнаха, пиейки една от друга. Езикът ми откри неговия, преплетоха се, милваха се и се усукваха. Обвих ръце около тила му и вдигнах крака, обвивайки ги около кръста му. Крей обхвана задника ми с две ръце и ме понесе към спалнята.

Бяхме на две крачки от вратата, когато някой почука, прекъсвайки ни.

Отдръпнах се назад, но Крей само каза:

— Игнорирай ги.

— Не може да ги игнорираме. Знаеш, че е Кенън, и щом е напуснал празниците за деня на инвеститорите, сигурно е нещо важно.

— Ти си важна.

Измъкнах се от прегръдките му и се смъкнах надолу по тялото му, спирайки за миг, за да погледна към палатката, където бе опънал на слабините си.

— Какво ще кажеш аз да отворя вратата?

Крей прокара ръка през косата си.

— Добре — каза той намръщено. — Но му кажи, че е задник, задето ни прекъсва.

— Ще му кажа.

Той поклати глава и се обърна, а аз се насочих към вратата. Все още се смеех, когато я отворих.

Но млъкнах, понеже не беше Кенън. Май се налагаше да спра и да си пригладя косата, защото мисля, че ми предстои да се запозная с новата си сестра.