Мегън Марч
Порочни заедно (16)

Глава шестнадесета
Крейтън

Бях на средата на един от епизодите на Кънтри мечти, когато телефонът ми извибрира върху бюрото. Посегнах с лявата си ръка, подразнен, че някой ме прекъсва, докато гледах как Холи буквално заковава една песен на име „Денят на независимостта“ и с нежелание откъснах поглед от лаптопа си.

Грабнах телефона с намерението да игнорирам повикването, но щом погледът ми се насочи към екрана, видях името на Холи. Натиснах бутона за пауза на лаптопа и вдигнах незабавно.

— Холи?

Тя дишаше тежко в слушалката и изчака миг, преди да каже:

— Хей.

— Добре ли си?

— О, ще бъда дяволски по-добре от просто добре. Но в бележката ви пише, че искате да чуете как крещя името ви, господин изпълнителен директор, затова ето ме, следвайки заповедите ви.

Мамка мууу. Пенисът ми подскочи в панталона. Напълно забравих за вибратора, ама тотално и абсолютно го забравих. Не бях дори сигурен как е възможно, но беше факт.

— Да не би да ми казваш, че точно сега имаш вибратор, заровен дълбоко в сладкото ти котенце?

— И разширител в задника.

— Исусе, Холи — простенах аз. — Свърши ли?

— Не. Исках да ме чуеш.

— Добро момиче.

Отместих телефона от ухото си, натиснах бутона за високоговорител и го оставих на бюрото. След това посегнах към колана си и го откопчах, умишлено позволявайки на катарамата да издрънчи.

— Да не би да…?

— Изваждам пениса си, за да може да свърша, като чуя как свършваш ти. Липсваш ми, Холи. Липсва ми горещата ти малка вагина, тясното ти малко задниче и тези адски перфектни твои цици.

— Мамка му. Мисля, че почти свърших, само като те чух да казваш това. — Гласът й трепна по телефона.

Усмихнах се.

— Добре.

В мига, в който обвих ръка около члена си, осъзнах, че съм печално неподготвен, затова се насочих към банята, взех лубриканта и се върнах в спалнята, а през цялото време говорех мръсотии на Холи и й казвах какво бих направил, ако бях при нея.

— Защото харесваш да усещаш пениса ми в задничето си, нали?

— Почти сигурна съм, че свърших толкова пъти, че почти бях припаднала, нали?

— Адски перфектна си, жено — казах, като се съблякох, пъхнах се в леглото и пуснах в действие лубриканта. — Сега ще видим колко добре си се подготвила.

Смехът й накара члена ми да стане по-твърд.

— Вече знам, че съм се подготвила, Крей. Повярвай ми. Имам доста практика в действията с една ръка.

Простенах при представата и обвих ръка около пениса си.

— Добре, скъпа. Каза, че вече си го пъхнала в себе си, нали?

— Да.

— Колко близо си да свършиш?

— Адски близо.

— Искам да позабавиш за миг.

— Какво мислиш, че правя досега?

— Да не би да ми се караш, Холи?

— Може би малко. Наистина, ама наистина искам да свърша. — Думите й бяха само тих шепот и от тях лъхаше отчаяние.

— Скоро, скъпа, обещавам ти. Първо искам да си поиграеш с клитора и да се отведеш до самия ръб.

Стоновете и виковете й ме подлудяваха и аз започнах да се галя, докато стигнах до същия ръб като нея.

— Крей, моля те. Имам нужда…

— Включи вибратора, скъпа, и искам да го вкараш в сладката си вагина, докато притиснеш G-точката си. Искам да го поемеш дълбоко, както поемаш мен. Стигни до края. До самия ръб. Искам да те чуя веднага. Защото, когато свърша върху ръката си, искам да те чуя как крещиш името ми.

Дрезгавото й „О, боже мой“ бе последвано от силен и шумен стон.

— Крей… аз ще… трябва… не мога…

— Свърши за мен, Холи. Веднага. Мамка му, точно сега.

Заповедите ми бяха остри, тъй като бях на ръба на контрола си, топките ми се повдигнаха към основата и оргазмът ми щеше да се взриви всеки миг.

— Крей! — Стонът й прерасна във вик и ми се прииска повече от всичко на света да бях там, за да видя лицето й, обтегнато от удоволствието, от което нямаше връщане назад.

Аз също изгубих контрола си и името й отекна в спалнята. След няколко мига главата ми падна на възглавницата.

Тогава чух гласа й през телефона.

— Крей, още ли си там?

— Още съм тук, скъпа. Почти ме унищожи, макар да си на повече от деветстотин километра от мен.

От говорителя се чу лек смях, последван от няколко минути тежко дишане, докато и двамата се възстановявахме след оргазма.

Холи беше тази, която проговори първа.

— Радвам се, че ти звъннах тази вечер. Съжалявам за по-рано днес. Майка ми се появи. Насладила се е на ваканцията. Затова ти благодаря от нейно име.

Настръхнах.

— Майка ти е дошла? Добре ли си? — Грабнах тениската, която бях хвърлил настрани, и почистих кашата, която бях направил върху ръката и корема си. — Мамка му, трябваше да остана.

— Всичко е наред, Крей. Не откачай. Всъщност, беше… добре. Говорихме. Мисля, че в момента отношенията ни са добре. Ако беше тук, не мисля, че щеше да се случи така, затова вероятно е имало причина да стане точно по този начин.

Напрежението, което ме бе сграбчило, спадна само малко.

— Сигурна ли си? Защото, проклятие, Холи, от това, което си ми казвала за майка си…

— Знам, но тя ми е майка все пак, за добро или лошо, и ако има шанс отношенията ни да станат нормални, имам нужда да вярвам, че може би се е променила. Знам, че преди бях твърдо убедена, че не може да се разбираме, но сега изглежда се е променила.

Имах лошо предчувствие за това, но не можех да се насиля да разбия надеждите, които изпълваха гласа на Холи. Всичко, което виждах, бе малкото момиченце на снимките от дома на баба й, което се чуди какво ли би било майка й да е като другите майки и действително да се интересува от нея, вместо от някой от безбройните мъже, преминаващи през живота й.

Подбрах внимателно думите си.

— Имаш моята подкрепа, Холи. Каквото и да сметнеш, че е най-доброто за теб, знай, че ще те подкрепя.

Нежният й смях проехтя през слушалката на телефона, стопляйки гърдите и сграбчвайки сърцето ми.

— Прав си, Крей. Това е толкова реално, колкото е възможно да бъде. Обичам те. Ще се чуем ли сутринта?

— Абсолютно. И аз те обичам. Лека нощ, скъпа.

Когато затворих, се усмихвах. Налагаше се да се справя с всичките тези простотии с чичо ми още утре, защото при първа възможност отлитах на юг.