Тим Уайнър
Наследство от пепелища: Историята на ЦРУ (34)

33. „ЦРУ ще бъде съсипано“

„Нека да започна със споменаването на един проблем, който имаме във връзка с използването на засекретен материал“ — казва президентът Джералд Р. Форд, откривайки едно от първите си заседания на Съвета за национална сигурност в кабинета на Белия дом на 7 октомври 1974 г.^[1]

Оцелелите от Уотъргейт — държавният секретар Кисинджър, секретарят по отбраната Шлезинджър, заместник-директорът на разузнаването Уолтърс, амбициозният шеф на личния състав в Белия дом Доналд Ръмсфелд — са разгневени от последното изтичане на информация. Съединените щати се подготвят да доставят оръжия за милиарди долари на Израел и Египет. Вестниците са отпечатали израелския списък за покупки и американския отговор.

„Това е нетърпимо — заявява Форд. — Обсъдил съм с Дон Ръмсфелд няколко варианта за справяне с него.“ Президентът иска до четирийсет и осем часа план как пресата да бъде спряна и да не публикува каквото знае. „Не разполагаме с инструментите, от които имаме нужда — предупреждава го Шлезинджър. — Трябва ни закон за държавната тайна, но климатът е неблагоприятен за такова нещо.“^[2]

Силата на секретността е била разрушена от лъжите, изречени от президентите в името на националната сигурност. U-2 е метеорологичен самолет. Съединените щати няма да нахлуят в Куба. Нашите кораби са били нападнати в Тонкинския залив. Виетнамската война е справедлива кауза. Падането на Ричард Никсън показва, че тези благородни лъжи повече няма да вършат работа в една демокрация.

Бил Колби с радост приема възможността да възстанови репутацията на ЦРУ пред Белия дом, понеже знае, че ударът върху секретността е заплаха за оцеляването на Управлението. Той обработва Форд, откакто е станал вицепрезидент, доставя му по куриер копия от ежедневните президентски сводки и го държи в течение за тайния проект на ЦРУ на стойност 400 милиона долара за вдигане на една потънала съветска подводница от дъното на Тихия океан (спасителната операция се проваля, когато подводницата се счупва на две). Той заявява, че иска Форд да знае „всичко, което знае президентът. Не искахме още една ситуация като тази, когато Труман не беше наясно с Проекта Манхатън“.^[3]

Но президентът Форд никога не му се обажда, нито пък търси съветите му лично. Форд възстановява Съвета за национална сигурност такъв, какъвто е бил при Айзенхауер, и Колби присъства на заседанията, но никога не го приемат в Овалния кабинет насаме. Той опитва да влезе в играта по големите въпроси на деня, но си остава аутсайдер. При вратари и пазачи като Кисинджър и Хейг, по времето на Форд Колби не успява да проникне във вътрешния кръг на Белия дом. И какъвто и шанс да е имал да поправи репутацията на ЦРУ, той изчезва през декември 1974 г.

Един репортер на Ню Йорк Таймс, Сиймур Хърш, е разкрил тайната за шпионирането на американци от страна на ЦРУ. Месеци репортерстване са му дали същината на историята и в петък, 20 декември 1974 г., той получава отдавна исканото интервю с Колби в главната квартира. Колби, който тайно записва разговора, опитва да убеди Хърш, че незаконното следене не е от голямо значение, дребна работа, за която по-добре да не се говори. „Мисля, че е най-добре семейните тайни да си останат такива — тайни“ — казва той на Хърш. Но признава, че се е случило. Хърш пише през цялата нощ и в събота сутрин.

Историята излиза на 22 декември 1974 г. на първа страница в неделния брой на вестника. На цялата страница е разположено заглавието: СЪОБЩЕНО Е ЗА МАЩАБНА ОПЕРАЦИЯ НА ЦРУ В САЩ СРЕЩУ АНТИВОЕННИТЕ СИЛИ.

Колби опитва да защити Управлението, като прехвърля въпроса за незаконното наблюдение в страната на отговорността на Джим Енгълтън, който от двайсет години отваря частна кореспонденция съвместно с ФБР. Той привиква Енгълтън на седмия етаж и го уволнява. Поставен в неудобно положение, Енгълтън прекарва остатъка от живота си в разказване на митове за своята работа. Той я обобщава, когато го питат защо ЦРУ не е изпълнило заповед на Белия дом да унищожи своите запаси от отрови — „Немислимо е секретен клон на правителството да е принуден да се съобразява с всички явни заповеди на това правителство.“^[4]

„Ако тайните излязат наяве“

На Бъдни вечер Колби изпраща на Кисинджър дълга бележка, в която обобщава събраните по нареждане на Шлезинджър тайни. След Уотъргейт тяхното обнародване може да разбие Управлението. Кисинджър свежда всичко до една гъсто напечатана пет странична паметна бележка за президента Форд на Коледа. На Конгреса му отнема цяла година разследвания — цялата 1975-а, — за да изрови някои от фактите в тази паметна бележка.

Кисинджър информира президента, че ЦРУ наистина е шпионирало левицата, подслушвало е вестникарски репортери и ги е поставяло под наблюдение, извършвало е незаконни претърсвания и е отваряло безброй чували с писма. Но има още много, и то по-лошо. Кисинджър не се осмелява да изложи писмено какво е научил от наречената от него „книга на ужасите“. Някои от действията на ЦРУ „бяха явно незаконни“ — предупреждава той Форд. Други „повдигат дълбоки морални въпроси“. Макар да е работил десет години в малката подкомисия за ЦРУ в Камарата на представителите, президентът Форд не е чувал дори и да се шепне за тези тайни — шпиониране в страната, контрол над съзнанието, опити за убийство. Заговорите за извършване на убийство са започнали в Белия дом при Айзенхауер, най-тачения републикански президент през XX век.

След това в петък, 3 януари 1975 г., Форд получава още един бюлетин, този път от изпълняващия длъжността министър на правосъдието на Съединените щати Лорънс Зилберман.

Същия ден Зилберман е научил за дебелата папка, която съдържа тайните за греховете на ЦРУ Тя лежи в сейфа в кабинета на Колби и Зилберман подозира, че в нея има доказателства за федерални престъпления. Най-висшият правоприлагащ служител в държавата е хванал в капан директора на Централното разузнаване. Той ще трябва да предаде документите или ще му бъде предявено обвинение за възпрепятстване на правосъдието. Въпросът вече не е дали Колби иска да издаде тайните. Въпросът е дали ще влезе в затвора, за да ги защити.

Зилберман — по-късно федерален апелативен съдия и водещ на едно разгромяващо разследване на ЦРУ през 2005 г. — без малко да стане директор на Централното разузнаване в този опасен момент. „Форд ме помоли да вляза в Белия дом, за да ръководя разузнаването, но аз отказах — казва Зилберман в една устна история.^[5] — Тогава сериозно се обсъждаше аз да стана директор на ЦРУ. Не исках да го правя по много причини.“ Той знае, че скоро върху Управлението ще се стовари страховита буря.

В паметната си бележка до президента от 3 януари Зилберман повдига два въпроса. Първи: „Планове за убийство на определени чужди лидери — които, най-меко казано, поставят единствени по рода си въпроси.“ Втори: „Г-н Хелмс може да е лъжесвидетелствал при потвърдителните изслушвания за назначаването му като посланик в Иран.“^[6] Хелмс е питан под клетва за убийството на чилийския президент Алиенде. Има ли ЦРУ нещо общо с това? Не, сър — отговорил Хелмс. Заклел се да пази тайна, но и да казва истината, той в крайна сметка трябва да се изправи пред федерален съдия и да бъде обвинен в лъжа — пункт от престъплението, че не е казал на Конгреса цялата истина.

Вечерта на 3 януари Форд казва на Кисинджър, на вицепрезидента Нелсън Рокфелер и Доналд Ръмсфелд, че „ЦРУ ще бъде съсипано“, ако тайните се разчуят.^[7] По обед в събота, 4 януари, Хелмс се явява в Овалния кабинет. „Честно казано, загазили сме“ — казва му Форд.^[8] Президентът съобщава, че Рокфелер ще ръководи Комисия за разследване дейностите на ЦРУ в страната — но само тях. Форд се надява, че комисията ще може да се придържа към този ограничен дневен ред. „Ще бъде трагично, ако излезе извън него — казва той на Хелмс. — Би било позорно, ако общественото вълнение ни принуди да отидем по-нататък и да нарушим целостта на ЦРУ. Аз автоматично заключавам, че това, което сте свършили, е правилно, освен ако не се докаже противното.“

Хелмс вижда какво предстои.

„Много тайни ще излязат наяве — предупреждава той президента. — Аз не знам всичко, което е ставало в Управлението. Може би никой не знае. Но знам достатъчно, за да кажа, че ако тайните излязат наяве, аз няма да стоя настрана.“

Хелмс подхвърля една такава тайна през оградата на Белия дом, като казва на Кисинджър, че Боби Кенеди лично е ръководел кроежите за убийството на Кастро. Кисинджър предава вестта на президента. Ужасът нараства. Форд е станал за първи път известен в цялата страна с работата си в Комисията Уорън. Сега разбира, че има аспекти от убийството на Кенеди, за които не е знаел, и липсващите парченца от мозайката го тормозят. Към края на живота си той нарича укриването на доказателства от комисията от страна на ЦРУ „безсъвестно“. ЦРУ „сгреши, като не ни даде всички данни, с които разполагаше — казва Форд.^[9] — Решението им да не ни дадат цялата история не беше добро“.

Белият дом е изправен сега пред осем отделни разследвания и изслушвания за ЦРУ в Конгреса. Ръмсфелд обяснява как Белият дом накрая ще ги изпревари всичките с Комисията Рокфелер, чиито членове ще бъдат „републиканци и десни“. Единият е вече записан в папките му: „Роналд Рейгън, политически коментатор, бивш президент на Гилдията на киноартистите и бивш губернатор на Калифорния.“

„Какъв трябва да е окончателният доклад?“ — пита президентът. Всички присъстващи се съгласяват, че овладяването на пораженията е от най-голяма важност. „Колби трябва да бъде поставен под контрол — казва Кисинджър. — Ако той не запази мълчание, цялата тази работа бързо ще се разчуе.“

На 16 януари 1975 г. президентът Форд дава обяд за старшите редактори и издателя на Ню Йорк Таймс в Белия дом. Той казва, че решително не е от полза за националния интерес да се обсъжда миналото на ЦРУ. Заявява, че репутацията на всички президенти от Хари Труман насам може да бъде съсипана, ако станат известни най-дълбоките тайни. Какви тайни например? — пита един редактор. Убийства например! — отговаря Форд. Трудно е да се определи кое е по-странно — това, което президентът казва, или това, че репортерите успяват да запазят казаното от него непубликувано.

Новият Конгрес, избран три месеца след оставката на Никсън, е най-либералният, който се помни. „Въпросът е как да планираме да посрещнем разследването на ЦРУ“ — казва президентът Форд на Ръмсфелд на 21 февруари^[10]; Ръмсфелд обещава да организира „операция по ограничаване на щетите за президента“. Той се заема да определи колко от тайните на ЦРУ ще споделят Форд и Рокфелер с Капитолия — ако въобще ще го правят.

На 28 март Шлезинджър казва на президента, че е наложително да се ограничи „популярността на операциите на ЦРУ по света“. „Вътре в ЦРУ има ожесточено разделение“ — заявява Шлезинджър, който е помогнал за насаждането му.^[11] Тайната служба е „пълна с износени стари агенти“ — хора, които могат да издадат тайни. Колби е бил „твърде много в сътрудничество с Конгреса“. Заплахата от разкриване расте с всеки изминал ден.