Едмунд Нижурски
Способ за Алкивиад (9)

Глава осма

Когато Шекспир си отиде, нас ни загризаха съмнения. Възможно ли е Юлиуш Лепки, прочутият Шекспир, с когото на всичкото отгоре постъпихме толкова недостойно, да ни въвежда с готовност в тайните на системата? Изненадващата бързина и дори усърдието, с което ни предложи услугите си, явното удоволствие, което изпитваше, излагайки пред нас цялото многообразие от варианти, ни изпълваха с подозрения.

Можехме ли да си го обясним само с желание да се изфука и да ни шашне? Или зад всичко това се криеше нещо повече? До края ние не можахме да разберем със сигурност дали не сме станали жертва на коварна измама. Спомнихме си как ни заплашваше, че ще си отмъсти. Може би няма никакъв способ и той само иска да ни изпързаля.

Чувството на мъчителна несигурност не ни напусна дори когато на другия ден след часовете се изкачвахме по извитите стълби към обсерваторията. Даже не ни се вярваше много, че ще го заварим там. Но стана чудо — той вече ни чакаше. Обаче и това не ни успокои, напротив, засили тревогата ни. Шекспир си погледна часовника.

— Трябва да побързаме, защото след половин час имам репетиция в драмкръжока.

Казвайки това, той отвори чантата си и извади дебел тефтер с черна подвързия и двоен лист канцеларска хартия, като онази, на която в татковата служба правят търговските баланси. Листът беше разграфен, а графите бяха попълнени къде по-гъсто, къде по-рядко.

— Това са необходимите ни материали, които извадих от картотеката. Този големият лист е личната таблица на Алкивиад, която съдържа някои научни данни за него. Изводите и практическите указания, произтичащи от тези данни са в тефтера… Ето… разгледайте я… — подаде ни той таблицата.

Опасенията, че ставаме жертва на измама, се разпръснаха. Таблицата беше толкова подробна, че будеше доверие. Ние алчно вперихме очи в нея. Това наистина беше подробна научна и, доколкото можахме да се ориентираме, сполучлива характеристика на Алкивиад.

Слабака засрича на глас:

ИМЕ Тимотеуш

ПРЕЗИМЕ Мишак

ПРЯКОР Алкивиад

ДАТА НА РАЖДАНЕ 18.8.1899

ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ неженен

РЪСТ 181

ПРЕГЪРБЕНОСТ 5-15°

ОЧИ черни (кадифе)

КОСА 0

ОБЛЕКЛО ЦУМ (особен белег — негладени панталони)

Шекспир нетърпеливо се покашля и ни взе таблицата:

— Няма смисъл да четете всичко. Ще прескоча ония черти, които служат по-скоро за теоретични научни изследвания, и ще спра вниманието ви само върху данните, които могат да имат практическо значение за вас. И тъй:

ОБХВАТ НА ПОГЛЕДА 5 чина

Това означава, че едва на шестия чин сте в безопасност.

ПЕДАГОГИЧЕСКА СКОВАНОСТ под средната

КОЕФИЦИЕНТ НА СКУКАТА 0,2

Доста нисък. Часовете му са по-скоро интересни.

ВИКАНЕ 0,1 децибела

Или на практика — никакво.

СТРОГОСТ 0,5 дракона

Както виждате, съвсем незначителна.

СПРАВЕДЛИВОСТ 9 соломона

Обърнете внимание на това. Оценката е много висока.

РЕПРЕСИВНОСТ изтънчена

ТИП НА НАКАЗАНИЯТА психически тормоз, вглеждане в душите

НЕРВНА ИЗДРЪЖЛИВОСТ липсват данни, изчисления не са правени.

НЕКОНТРОЛИРАНИ РЕАКЦИИ не са забелязани

ХАРАКТЕР мек

ТЕМПЕРАМЕНТ умерен, разсъдъчен, склонност към философия

ОБЩО ЗДРАВОСЛОВНО СЪСТОЯНИЕ незадоволително (сърце)

ЧУВСТВО ЗА ХУМОР 7 твена

СПЕЦИАЛНОСТ история

СТРАСТ история

СЛАБО МЯСТО история

ТИП ПЕДАГОГИЧЕСКА ОБУСЛОВЕНОСТ метеорологичен, за ниско налягане

КРИТИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛ 720 мм

Това означава, че изпитва с бележки, когато атмосферното налягане спадне под седемстотин и двадесет милиметра.

ВНИМАНИЕ! РЯДЪК ЕКЗЕМПЛЯР, ПОДЛЕЖИ НА СПЕЦИАЛНА ЗАЩИТА.

— Искам да запомните това — завърши Шекспир. — Периодът за защита на Алкивиад продължава през цялата година.

— Не те разбирам — разтревожи се Мрачния.

— Ей сега ще ви обясня — каза Шекспир. — Периодът за защита е времето, през което се забранява да се прилагат шеги по отношение на някой учител, да му се прави на инат, да му се философствува, да се подлага на изтощителни интелектуални упражнения, да му се причиняват сътресения и да се увеличават педагогическите му съмнения, както и да се играе по нервите му, да се засяга на болното място, да се изпълва с огорчение, да се будалка и тем подобни хигиенни средства. Периодът за защита може да бъде нормален и извънреден. Всеки учител си има нормален защитен период през определена част от годината — за Жвачек например защитният период е през май.

— Защо? — попитах аз.

— Защото през май Жвачек държи изпити. Вие сигурно не знаете, че той следва ориенталистика?

— Ориенталистика ли? — учудих се аз.

— Да, и през този период се явява на изпити в университета. Защитният период на Дядката Ейджатович е през ноември, понеже тогава ходи на лечебни бани и му правят специални нагревки, а това го изтощава. За мадам Калино периодът се пада през март. През този месец нервите й не издържат, обземат я черни мисли и тя решава да изостави активната педагогическа работа. Ние успешно се противопоставяме на това чрез периода за защита и мадам Калино възстановява психическото си равновесие, изпълва се с вяра в младежта и в смисъла на своята педагогическа мисия.

Другарят Неруха, по физическо, има период за защита през април, защото тогава се разиграва финалът на изтощителния турнир по бридж, а той е състезател от „Спарта“ и трябва да му се осигурят подходящи условия. Така ние поддържаме формата му. Освен това редовно прилагаме обикновена защита по отношение на всички даскали непосредствено преди съвета, за да настроим благосклонно учителското тяло към учениците. В случай на нужда може да се обяви и извънредна защита. Например, при болест, семейно нещастие, преместване в ново жилище и други съдбоносни събития. Повтарям, че по отношение на Алкивиад защитата е постоянна, защото той е обект на защита по принцип и принадлежи към педагогическия резерват.

— Защо?

— Първо, защото е рядък екземпляр сред даскалите. Алкивиад е единствен в света. Той е велик.

— Велик ли? Как така: „велик“?

Шекспир ни погледна със снизходителна усмивка.

— Сега още не можете да го разберете. Но ще дойде време, и това ще проникне в жалкото ви съзнание. Впрочем дори и да не беше уникален екземпляр, пак щеше да подлежи на специална защита, защото е дрейфуващ. Но лицата ви познавам, че и сега не разбирате, но скоро ще изясним и това…

— Добре — казах аз, — нека си е велик и дрейфуващ, но щом постоянно е под защита, как тогава ще прилагаме способа?

— Едно нещо са неприятните шеги и тормозенето на даскалите, а съвсем друго е сериозно прилаганият способ. Способът не вреди на даскалите и им осигурява добро самочувствие. Вие като новаци още не можете да усетите тая разлика, но с течение на времето ще я разберете. И тъй, да се върнем към въпроса, защото нямаме много време — Шекспир пак си погледна часовника. — Да минем към практическите указания, които тридесет поколения ученици са извлекли от научните данни в общите таблици. Вие, ако не ме лъже паметта, бяхте кандидати за специалната СПОЗА, тоест НУПУМ, нали?

— Да — каза със страдалчески глас Мрачния. И четиримата бяхме потиснати и зашеметени от сложната проблематика на Способа.

— НУПУМ — повтори Шекспир, — с едновременно прилагане на ГАБ, или Големия асоциативен блъф. Ако обичате, записвайте си.

Ние извадихме бележниците.

— Най-напред да разясним въпроса за ГАБ. — Шекспир измъкна от джоба си тебешир и започна да пише върху старата напукана черна дъска.

— ГАБ е изграден от начални, общи и частни елементи. Няма да ви обяснявам подробно в какво се състоят началните ходове. Ще ви кажа само, че става въпрос за най-общо дезориентиране на Алкивиад и за привличане на вниманието му… Как се стига до това? До това се стига чрез дезориентиращи действия, в резултат на които той престава да се отнася към вас като към недисциплинирано, страшно и създаващо главоболия стадо, започва да ви гледа като нетипични ученици. Какви са тези дезориентиращи действия? Ако например го срещнете пред училище и проявите искрен интерес към неговата личност, това положително ще бъде дезориентиращо действие, тъй като Алкивиад не е свикнал на такова нещо. Ако му помогнете, когато носи някакъв тежък предмет или трябва да подреди недисциплинираните момчета в колона, ако го предпазите от нормалните прояви на младежката жизненост, това несъмнено ще бъдат постъпки, които успешно ще го дезориентират и ще подготвят почвата за Способа. Сега можем да пристъпим към по-подробните елементи на ГАБ. Да започнем от положението в класа. Алкивиад е в резервата и подлежи на непрекъсната защита, това обаче не означава, че не го заплашват нормалните прояви на младежката жизненост. Няма да ги изброявам, защото това би ни отнело доста време, а не разполагаме с толкова много. Ще се съсредоточим върху една от тях. Имам предвид звуковете.

— Какви звукове?

— Нечленоразделните звукове и по-специално обикновения вик. Известно е, че общите качества в характера на Алкивиад и особено незначителната му строгост, която достига, както вече ви посочих, едва половин дракон, стават причина в негово присъствие (независимо дали в часовете или при други обстоятелства), младежта да си упражнява гласните струни, поддържани в нездрав покой от останалите даскали. С други думи неговите часове, дежурствата му в коридора и екскурзиите, меко казано, не са от най-тихите. Научно проверен факт е, че тези звукове болезнено вълнуват Алкивиад, възбуждат го педагогически и поддържат ума му в състояние на опасна напрегнатост и бдителност.

Значи, първият елемент от нашия Голям асоциативен блъф се състои в това да дадем на възбуденото съзнание на Алкивиад наркотик, или, ако предпочитате, хашиш. Да го замаем, а след това да приспим даскалската му бдителност.

И тъй, да отбележим този първи елемент:

„1. Хашиш“.

А сега, да помислим какво би могло да изиграе ролята на хашиш за човек като Алкивиад. Ако пред очите ни е неговата картотека и резултатите от проучванията на много випуски, несъмнено ще приемем, че хашиш за Алкивиад може да бъде тишината.

Отбележете си. Съвсем ясно е обаче, че само тишината още нищо не ни дава… Действително тя ще предизвика в съзнанието на Алкивиад замайване, произтичащо от липсата на нечленоразделни звукове, към каквито неговото ухо е привикнало, но от това все още няма да имаме пряка полза, тъй като Алкивиад може съвсем свободно и неправилно да си обясни внезапното ни притихване като временно отслабване на гласовите органи на младежта и, следователно, като затишие пред буря… Или пък, като се има пред вид, че нито един даскал не е лишен от самолюбие — може да стигне до съвсем погрешната представа, че вашето мълчание е израз на страха ви от неговата личност, което естествено би било много нежелателно и вредно.

За тази цел, още преди да е престанало действието на хашиша, тоест на тишината, трябва да вземем инициативата. Тогава прилагаме метода на дрейфа. Знаете ли кога в корабоплаването имаме работа с дрейф?

— Когато корабът не се управлява и морското течение свободно го носи — отвърнах аз.

Шекспир кимна.

— И тъй, вашата задача, ще бъде да подтикнете Алкивиад към дрейф. Учителите се делят на дрейфуващи и недрейфуващи. Дрейфуващият даскал лесно може да бъде открит, като по време на урок му се подхвърли стръв под формата на „морска змия“ или „дигресивен елемент“.

Ние неспокойно се размърдахме.

— Според легендата — продължи Шекспир — по време на едно от пътуванията си прочутият мореплавател Синдбад, за да избегне отмъщението на жесток пиратски капитан, извикал: „Морска змия!“ С това отклонил вниманието на пиратите и се измъкнал здрав и читав.

На този принцип е изградена и нашата акция, известна под условното название „морска змия“, която се използува, за да се отклони вниманието на учителите.

В началото на часа ние хвърляме стръвта под формата на „морска змия“ и наблюдаваме. Ако даскалът клъвне, значи е от дрейфуващите. Такъв даскал лесно се отклонява от учебника, оставя се свободно на течението и с удоволствие гони заедно с нас морската змия. Не е нужно, мисля, да ви обяснявам колко ценен е за нас този тип даскали. Затова той подлежи на особена защита. От тези даскали именно е и Алкивиад.

Но време е вече да прекъснем приятното съвещание — каза Шекспир и се изправи. — Не мога да закъснявам за кръжока. Другото — утре след часовете.

Нямахме намерение да чакаме другото, още повече че на следния ден имахме час при Алкивиад. Решихме незабавно да приложим метода на ГАБ. Работата изглеждаше проста.

Имахме вече известен опит с другарката Лилковска. Ще ви го припомня по-подробно, за да не би смелото ни решение да учуди някого. Оказа се, че това, което бяхме правили в часовете на нещастната учителка, не е било нищо друго, освен дрейф, „морска змия“ също пускахме, и то бая добре. Не, в това отношение Шекспир изобщо не можа да блесне пред нас.

Отдавна вече прилагахме някакъв сроден метод, оставяйки на хлапетиите от по-долните класове примитивните номера като разговорите на висок глас в часовете и обикновените викове. Ние си бяхме намерили нещо по-добро и по-интересно. Играта ни се състоеше в това да ужасяваме ангела. В училище често се случва учениците да не успеят да уредят през междучасията някои важни въпроси, например, е… например, да не привършат разменната търговия с марки, играта на морски шах, срещите по пинг-понг или някой спор, а звънецът ни в клин ни в ръкав избива.

В такъв случай неопитният дребосък изпада в паника и презглава тича към класната стая, за да не закъснее. В нашия клас обаче уреждахме тези неща по съвсем друг начин. Никой не бързаше, никой не изпадаше във вредна за нервите на млади хора паника. Играта продължаваше, търговията процъфтяваше, чак докато се сключеше необходимата сделка, а дискусията спокойно се приближаваше към края си. Закъснелите бяха сигурни, че не ги заплашва нищо. Работата се уреждаше по много прост начин.

Когато клетата учителка с доверчива и благосклонна усмивка пристъпваше прага на нашия клас, посрещаха я мрачни лица и мъртва тишина. Другарката Лилковска ни поглеждаше неспокойно.

— Да не се е случило нещо?

— Не. Нищо особено — отговаряхме ние. Другарката Лилковска забелязваше отсъствието на Слабака и Мрачния.

— А къде са Слабински и Мрачни?

— Те малко ще закъснеят — изправях се от чина аз, — защото на Слабински му стана лошо.

— Какво му е?

— Нищо особено, другарко, само че се страхува дали не с изял ножче за бръснене с маслото.

— Ножче за бръснене с маслото ли? Какво говориш, детето ми? — другарката Лилковска ме гледаше загрижено.

— Нищо не се знае, другарко. Филията му била намазана дебело с масло и има такава възможност. Вие, другарко, вече сигурно знаете за нещастието в млекоцентралата? А това стана точно с вуйчото на Четковски. Едва не се удави. В млекоцентралата в квартал Мокотув. Там има големи казани със сметана, такива по няколко метра, и вуйчото на Четковски да вземе да падне в един от тях.

Другарката Лилковска ни гледаше недоверчиво.

— Да, другарко… и на всичкото отгоре, наблизо нямало никого, машините заглушавали виковете му, а стените на казана били хлъзгави и не могъл да се измъкне навън. За щастие обаче вуйчото на Четковски има трети разряд по плуване, тъй че не отишъл на дъното, ами през цялото време плувал.

— Плувал ли?

— Да, плувал, другарко. Най-напред кроул, а после, като се уморил, и гръб, и това го спасило…

— Ужасно… — казваше другарката Лилковска. — Но аз не разбирам каква връзка има това с ножчето за бръснене.

— Има, защото от същата сметана направили масло.

— Направили са масло! — погнуси се другарката Лилковска.

— Ами, разбира се, все пак жал им било да хвърлят толкова сметана…

— О, божичко, какво ядем ние?!

— Няма от какво да се гнусите. Вуйчото на Четковски се къпе редовно един път в седмицата, другарко, а ръцете си всеки ден ги мие. Чистоплътен човек е. Освен това е бил с бяла престилка, а и обувките му също наскоро били лъскани. Изобщо нямаше да има нищо страшно, другарко, ако тогава в джоба на вуйчото нямало ножче за бръснене „герлах“. То му изпаднало от джоба, докато плувал, заедно с един молив и писалка „ватерман“ със златен писец.

— И какво?

— Нищо, вуйчото казва, че за щастие загубата не е голяма, защото писалката я намерили, другарко. Тъй че загубата не е голяма.

— Но, мое дете… да не би да искаш да кажеш, че ножчето за бръснене е останало в сметаната.

— Уви, останало е, другарко.

— Как така? И не са ли се опитали да го извадят?

— Не, другарко, защото вуйчото си спомнил за това ножче чак на другия ден, когато трябвало да си подостри молива. Но маслото вече било направено и разпратено по магазините…

— Трябвало е да спрат продажбата.

— Не успели, защото вече го били разнесли по магазините и хората го изкупили. Знаете, че маслото дълго не се задържа…

— Това е ужасно…

— Да, другарко, но вуйчото казва, че ножчето било доста тъпо, защото си острил с него молива.

— Хубаво утешение, детето ми.

— Освен това вуйчото казва, че някой сигурно ще го открие, като си маже хляба, защото хората обикновено мажат маслото тънко. Друг въпрос е, ако някой си намаже филията доста дебело… А точно Слабински дебело си намазал филията и се почувствува зле… И сега мисли, че е от ножчето…

Потресената учителка искаше да телефонира незабавно в бърза помощ, но точно в този момент Слабински влизаше в класната стая, придружен от Мрачния.

— Как си, моето момче? — питаше другарката Лилковска.

— Вече е по-добре, другарко — заявявахме ние. — Все пак, май не е било от ножчето за бръснене…

Щастлива, другарката Лнлковска не ни питаше повече за нищо. Но тъкмо се захващаше за урока и започваше да обяснява, например явлението триене, и ето ти го Четковски вдига ръка.

— Какво искаш, Четковски?

— Аз за триенето, другарко.

— Кажи, но по-бързо, защото изгубихме сума време.

— Истина ли е това, дето го бяха писали в „Шпилки“, другарко, че някакъв човек така си потрил ръцете от радост, като спечелил на „Тото“, че се разнесла миризма на изгоряло и трябвало да проветряват стаята?

Другарката Лилковска въздишаше тежко и търпеливо ни обясняваше:

— Не, това е невъзможно. Това е само шега на „Шпилки“.

Тогава вдигаше пръст нагоре Мрачния.

— Но ако ръцете на този човек са били полети с бензин, биха могли да се запалят, нали?

— Откъде пък ти дойде на ум това?

— При нас имаше такъв случай. Един съсед от третия етаж си прал панталоните във ваната и избухна.

— Какво избухна?

— Ами бензинът. Защото той си перял панталоните в бензин.

— Е, да… това би могло да се случи — обясняваше другарката Лилковска. — Сигурно не е внимавал с огъня. Ако е запалил цигара или газова печка.

— Не, другарко, там няма никаква печка, а пък той не пуши.

— Хм, в такъв случай е доста странно.

— Хората разправяха, че е от триенето. Имал леке от смазка и търкал страхотно, а понеже е щангист, другарко, не е от най-слабите. Не знам дали на такива хора може да им се вярва.

— Доста странен случай — другарката Лилковска беше леко объркана. — Не съм чувала подобно нещо. А тоя… тоя щангист наранил ли се?

— Нищо не му стана, другарко. Имаше късмет, експлозията го изхвърли през прозореца.

— И ти наричаш това късмет?

— Да, защото падна върху камион с мебели, а на камиона имаше канапе с пружини. И той падна право върху това канапе. Затова казват, че е имал късмет.

— Е, сега вече май съчиняваш. Сядай! — Другарката Лилковска се опитваше да бъде строга. — Да се върнем към урока!

Но тъкмо започвахме да правим самостоятелни опити в областта на триенето и избиваше звънецът.

Това се повтаряше в различни варианти почти всеки час. Ние постоянно имахме в запас някоя сензационна новина. Да, нямаше съмнение, че сме достатъчно опитни и можем самостоятелно да пристъпим към дрейф. Бяхме се запознали с общата картотека на Алкивиад и с основните принципи на ГАБ, това би трябвало да ни стигне. От утре започваме Големия блъф.