Мег Кабът
Re: Някой като теб (5)

До: Джейсън Трент <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: С червенокосата, нали?

Ами да, разбира се.

Джон

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Добре де, съди ме.

Така. Първо, не изглеждаш ужасно. Не си внушавай глупости.

Второ, винаги си признавам, когато съм сбъркала, затова казвам: грешала съм по отношение на момчето.

Поне засега.

Струва ми се малко странно, че държи да го наричаш „Джон“. Що за прякор? Ще ти кажа: това е име, а не прякор.

Но както и да е. Права си. Не си малка. Можеш сама да взимаш решения. Искаш да седиш и да слушаш блус, да ядеш фъстъци и да разговаряш с него за природни бедствия. Давай, направи го. Няма да те спирам. Наистина не е моя работа.

Над

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Добре…

Какво ти става? Откога това, което правя, вече не е твоя работа? През всичките пет години, откакто се познаваме, непрекъснато си пъхаш носа и в най-малките подробности от живота ми, както и аз моя във всичко, свързано с теб. А сега изведнъж — „това наистина не е моя работа“?

Да не би да става нещо, за което не знам? С Тони се сдобрихте, нали? Искам да кажа, след спречкването ви по повод казаното от него у чичо му Джовани? Нали?

Така ли е?

Надин, ти и Тони не можете да скъсате. Не познавам друга двойка, която да изглежда толкова щастлива като вас.

С изключение на Джеймс и Барбара естествено.

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Да, Тони и аз…

се сдобрихме. Причината за скарването ни няма нищо общо с него. Поне не директно. Просто… не, не искам да прозвучи като самосъжаление или хленчене, но работата е там, че аз съм…

ДЕБЕЛА!

Толкова съм дебела, а не мога да отслабна. Писна ми да ям оризови сладки, а Тони мъкне у дома всичкия останал хляб от ресторанта и всяка сутрин прави препечени филийки…

Обичам Тони, наистина го обичам, но като си представя, че трябва да се изправя пред цялото му семейство с огромния си задник, направо ми се гади. Сериозно.

Де да можехме да избягаме и да се оженим тайно…

Над

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Не!

Не можеш да избягаш! Какво ще правя с тъпата лилава шаферска рокля, която ме накара да купя, ако избягаш?

Няма как, Надин. Принуждаваш ме да го направя, но помни, че е за твое добро.

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Да направиш какво?

Мел, какви ги вършиш? Нервираш ме. Мразя, когато се държиш така.

Мислех, че роклята ти харесва.

Мел?

МЕЛ???

Над

До: Ейми Дженкинс <[email protected]>

до: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн: Програма за отслабване

Уважаема г-жо Дженкинс,

Тъй като вие, служителите от отдел „Човешки ресурси“, горите от нетърпение да помогнете на нас, тружениците, подложените на обсада, тук горе в репортерската стая, питам се дали „Ню Йорк Джърнъл“ предлага на служителите си членство с намаление в някой от близките фитнес зали.

Моля, уведомете ме, във възможно най-кратък срок. Благодаря.

Мелиса Фулър

водещ „Светска хроника“

„Ню Йорк Джърнъл“

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Да не си откачила?

КАКВО СИ МИСЛИШ, ЧЕ ПРАВИШ???

Не мога да ходя на фитнес! В депресия съм, но нямам намерение да се самоубивам!

Ще те удуша…

Над

До: [email protected]

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: природни бедствия

Гледа ли прогнозата за времето тази сутрин? Големи тропически депресии над Бахамските острови. Според мен тези дни ни очаква тропическа буря.

Стискай палци.

Мел

P.S. Обади ми се, когато решиш отново да посетиш леля си. Ще дойда с теб. Чувала съм, че хората в кома разпознават гласове, тъй че може да се опитам да поговоря с нея. Нали разбираш — бях свикнала да се виждаме всеки ден и такива неща.

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: моя милост

Здрасти! Как върви? Отдавна не сме се чували, а? Просто реших да ти се обадя. Как е леля ми? Още ли не е дошла на себе си?

Шегувам се. Знам те колко си чувствителен, тъй че няма да си правя шеги на тема как възрастните дами се срещат със своя Създател.

Освен това аз обичам старата скъперница. Наистина.

Нещата тук в Кий Уест вървят като по вода. Буквално. С Вив онзи ден намерихме един нудистки плаж, и трябва да ти кажа, Джон, че ако не си се къпал с фотомодел, направо не си живял, синко.

Докато тя е в града, за да обръснат интимните места (за случаите, когато се изисква да сме облечени, като например край басейна на хотела), реших да проверя как вървят нещата при теб, приятелю. Ти наистина ми се притече на помощ в труден момент и не искам да си мислиш, че не оценявам това.

Всъщност оценявам го толкова високо, че ще ти дам един съвет. Съвет относно жените, тъй като знам, че не те бива много по тая част. Разбери, не трябва да си толкова резервиран. Не изглеждаш никак зле. А и сега, когато надявам се, се обличаш малко по-стилно благодарение на моите напътствия, смятам, че нещата са се променили. Време е да преминем към „Практическото ръководство за успеха ни сред жените“ на Макс Фридландър.

Съществуват седем типа жени. Схващаш ли? Седем. Ни повече, ни по-малко. Толкова. Те са както следва:

1. тип „птица“

2. тип „вол“

3. тип " куче"

4. тип „коза“

5. тип " кон"

6. тип „котка“

7. тип „свиня“

На практика се срещат различни комбинации. Например жена тип „свиня“ — хедонистична, ненаситна и т.н., в съчетание с тип „птица“ — празноглава, може би малко вятърничава. Бих казал, че най-добрата комбинация е жена като Вивика: тип „котка“ — секси и независима, съчетана с тип „кон“ — високомерна, но поетична.

Стой далеч от тип „куче“ — прекалено зависими или тип „вол“ — името говори само за себе си. Също и от тип „коза“ — много обичат всякакви игрички.

Е, за днес стига. Надявам се, урокът ти е харесал и го намираш за съдържателен. Пиян съм като пън, честно ти казвам.

Макс

До: Макс Фридландър <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: твоя милост

Моля те, повече не ми пиши.

Ще разхождам кучето на леля ти и ще храня котките. Ще се представям за теб.

Но не ми пиши повече. Да чета трогателните ти размисли върху неща, които очевидно никога няма да проумееш, е повече, отколкото мога да понеса на този етап от живота си.

Джон

До: [email protected]

От: Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: Червенокосата

Здравей, Джон, аз съм, Стейси. Джейсън не желае да те пита, така че го правя аз:

Как вървят нещата? С онова момиче, имам предвид, с ролята ти на Макс Фридландър и тъй нататък.

Разкажи ми.

Целувки,

Стейси

P.S. Липсваше ни на откриването. Трябваше да дойдеш. Баба ти много се засегна, а също и момичетата. Постоянно ме питат дали някога ще ни дойдеш на гости отново.

Ще дойдеш ли?

До: Джейсън Трент <[email protected]>

От: [email protected]

Отн.: Как върви

Как върви ли? Питаш как върви, така ли, Стейси?

Е, ще ти кажа: върви ужасно, благодаря.

Точно така. Ужасно. Всичко е толкова нелепо.

А не би трябвало, разбира се. Би трябвало да е прекрасно. Срещнах това неописуемо страхотно момиче. Да, неописуемо страхотно момиче, Стейс. Тя харесва торнадо и блус, бира и всичко, свързано със серийните убийци. Поглъща светските клюки със същия апетит, с който атакува пържола „мо шу“, носи обувки с невероятно високи токове и с тях е направо зашеметяваща, но е също така зашеметяваща и по маратонки и клин.

И е много мила. Истински, неподправено мила. В град, в който никой не познава съседите си, тя не само познава своите, но и се грижи за тях. А живее в Манхатън. Манхатън, където хората просто прекрачват налягалите по улиците бездомници, за да стигнат до любимите си ресторанти. А Мел като че ли никога не е напускала Дансинг, Илинойс, население 13 000. Бродуей за нея е просто главната улица в градчето.

Ще ти кажа: онази вечер излизахме и тя не ми позволи да платя нейната част от сметките. Да, четеш го вярно. Не ми позволи да платя нейната част от сметките. Да беше видяла лицето като разбра, че вече съм купил билетите за кино! Изгледа ме така, сякаш бях убил някое кученце или нещо такова. Никоя жена, с която съм излизал (и противно на това, дето брат ми навярно ти е казал, те не са толкова много), не си е плащала билета за кино и всичко друго.

Не че съм имал нещо против да плащам. Просто никоя от тях дори не е предлагала да го направи.

Е, да, всички те са знаели, че излизат с Джон Трент от фамилията Трент на Парк Авеню. С какви средства разполагам към днешна дата? Следиш ли фондовата борса?

Но те дори не предлагаха да си плащат.

Разбираш ли, Стейс? След Хедър, Къртни, Мегън (За бога, помниш ли Мегън? И катастрофалните дългове, които направих в Тексас?) и Ашли, най-после срещнах една Мел, която не може да различи платежно нареждане от дългова разписка, но която може би се интересува повече от мен, отколкото от инвестиционния ми портфейл…

А дори не мога да кажа истинското си име…

Не, тя ме взема за Макс Фридландър.

Макс Фридландър, чийто мозък, започвам да се убеждавам, е атрофирал на шестнайсетгодишна възраст. Макс Фридландър, който си е съставил класификация на жените според характера им, заимствана по мое мнение от съботните анимационните филми на Хана и Барбара.

Знам какво ще кажеш. Знам какво точно ще кажеш, Стейс

И отговорът е „не, не мога“. Може би, ако не бях вече я излъгал. Може би, ако още в първия миг на срещата ни бях казал: „Слушай, аз не съм Макс Фридландър. Макс няма възможност да дойде. Наистина е разстроен от случилото се с леля му, затова изпрати мен.“

Но не го казах, нали? Оплесках всичко. Оплесках всичко от самото начало.

А сега е твърде късно да разкрия истината, защото каквото и да се опитам да кажа занапред, тя ще си мисли, че отново лъжа. Може би няма да го признава, но дълбоко в себе си ще си мисли: „Сигурно пак ме лъже“.

Не се опитвай да ме убеждаваш, че няма да е така, Стейс.

Сега иска да дойде с мен при лелята на Макс. Представяш ли си? При лелята в кома! Чела някъде, че хората в кома понякога чуват какво става около тях, дори разпознават гласове.

Е, леля Хелън със сигурност няма да разпознае моя глас, как мислиш?

Ето това е. Животът ми е истински ад. Какво ще ме посъветваш? Имам нужда от мъдри женски напътствия.

Не, не мисля така. Пределно ми е ясно, че сам изкопах гроба си. Струва ми се, че нямам друг избор, освен да легна в него.

Твой и на оня свят,

Джон

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Доли Варгас <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Милинка, без да искам чух разговорчето ви с Надин край факс-апарата — вярно ли е, че двете сте се записали на фитнес и започвате тренировки?

Е, браво на вас! Пожелавам ви успех! Обадете ми се дали в залата има скамейки за зрителите или наблюдателна кабинка или нещо такова, където да мога да седя и да ви окуражавам (и дали предлагат и някакви освежаващи напитки, за предпочитане алкохолни, което е единствения начин да ме накарате да пристъпя в гимнастически салон, опазил ме господ).

За другото, което те чух да казваш. Знаеш ли защо не ти е посегнал? Макс Фридландър, де. Като си помислиш, звучи логично… Имам предвид всичките истории, дето сме чували за това какъв безмилостен женкар е, въпреки страха от обвързване, за манията му да направи възможно най-добрата снимка независимо какво снима, за постоянната му нужда да бъде хвален, за отказа му да се установи на едно място, а сега и тази прищявка с промяната на името?

Да, всичко това говори само за едно:

Той е обратен.

Очевидно е, миличка. Затова не те е докоснал и с пръст.

ХХХООО

Доли

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Успокой се

Не е обратен. Ясно ли е? Не я слушай Доли. Само те обърква. Отегчава се. Питър Харгрейв не ще да зареже жена си заради нея, Арън все още страда по теб и Доли няма какво друго да прави, освен да те тормози. А ти играеш по свирката, за нейна безкрайна радост.

Утре на коя тренировка ще отидем — на обедната или от 17:30?

Над

P.S. Не е нужно да ти казвам колко ги ненавиждам тия упражнения. В случай че не знаеш, де. Ненавиждам ги. Мразя да се потя. Не е естествено. Наистина не е.

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Но това обяснява

защо не се опита да ме целуне, да ме прегърне или нещо такова. Обратен е!

А аз му предложих да ме вземе със себе си като ходи при леля си в болницата следващия път.

Сигурно ме мисли за най-досадния идиот на света!

Мел

P.S. Да отидем на обедната тренировка, да ни се маха от главата. Знам, че не ти харесва, Надин, но е полезно за теб. А потенето си е нещо естествено. Хората се потят от хиляди години.

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Ти да не би

да страдаш от някакво психическо разстройство?

Първо на първо, той не е обратен.

Второ, дори да е обратен, няма нищо нередно в това, че си поискала да го придружиш до болницата. Напротив, много е мило. Казах ти, да не даваш ухо на приказките на Доли.

Помниш ли плюшената покривка на леглото? И как веднъж си го видяла да храни кучето направо върху нея? Един гей според теб би ли се отнесъл така към материя от плюш?

Над

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: O!…

Да, права си. Един гей не би нанесъл подобно оскърбление на нещо плюшено.

Слава богу, че те имам в живота си, Надин.

Мел

P.S. Но ако не е обратен, защо не ми отговаря? Писах му, вече не помня кога, за едни тропически депресии, които досега сигурно вече са се трансформирали в бури!

До: [email protected]

От: Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: О, за бога…

Просто се обади на момичето, чу ли? Докато седиш и се вайкаш, някой друг ще ти я измъкне изпод носа!

Не се тревожи, тая история с Макс Фридландър ще мине и замине. Няма да повярваш какви лъжи ръсеше Джейсън, когато на времето започнахме да излизаме… Най-голямата от тях беше, че е излизал с Джоди Фостър. Само че пропусна да уточни, че тя просто случайно се е оказала на същия ферибот, с който пътувал до Каталина.

Да, „излизал“ е с нея, спор няма…

А баба ти ми показа снимка на онази Мишел, дето брат ти твърди, че била най-красивата жена, която изобщо е познавал. Ало, приюта за улични кучета ли е? Струва ми се, че тук се разхожда един безстопанствен питбул…

Ето го и Джейсън, развикал се е за някакво печено сирене и защо не си открия собствена пощенска кутия и докога ще подяждам неговата; сега се опитва да ме избута от стола, нищо че съм бременна в седмия месец със сина му, да не говорим, че съм и майка на дъщерите му.

Стейси

До: [email protected]

От: Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: Изчезвай

Искам само да ти кажа, че докато ти товариш жена ми с шибаните си проблеми — които впрочем си създаваш сам — тук всичко се разпада. Трябваше аз да приготвям обяда на момичетата, при което от сиренето в тостера потече вода и предизвика пожар.

Да вземеш да си намериш своя жена и да оставиш моята на мира!

Джейсън

До: [email protected]

От: Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: Здравей, вуйчо

НИЕ СМЕ — ХЕЙЛИ И БРИТАНИ. МАМА И ТАТКО СЕ КАРАТ ЗАРАДИ ТВОЯТА ЧЕРВЕНОКОСА ПРИЯТЕЛКА. МАМА КАЗВА, ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОБАДИШ И ДА Я ПОКАНИШ НА ОБЯД, А ТАТКО — ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕГЛЕДАШ.

АКО СЕ ОЖЕНИШ ЗА ЧЕРВЕНОКОСАТА ДАМА, ТЯ ЛЕЛЯ ЛИ ЩЕ НИ БЪДЕ?

КОГА ЩЕ ДОЙДЕШ ДА НИ ВИДИШ? ЛИПСВАШ НИ. НИЕ СМЕ ДОБРЕ. ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО ОНАЯ ВЕНА НА ГЛАВАТА НА ТАТКО СТАНЕ ЛИЛАВА, МУ ПЕЕМ ПЕСНИЧКАТА, НА КОЯТО ТИ НИ НАУЧИ, ТОЧНО КАКТО НИ ЗАРЪЧА. ЗНАЕШ ЗА КОЯ ПЕСНИЧКА СТАВА ДУМА. ОНАЗИ ЗА ДИАРИЯТА.

АМИ ТОВА Е. ТАТКО КАЗВА ДА СЕ МАХАМЕ ОТ БЮРОТО МУ.

ЩЕ ТИ ПИШЕМ ПАК!

ОБИЧАМЕ ТЕ,

БРИТАНИ И ХЕЙЛИ

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: [email protected]

Отн.: Градушка с размер на бейзбол на топка и други атмосферни аномалии

Скъпа Мелиса,

Извинявай, че ти отговарям с такова закъснение. Имах спешна работа. Но всичко е вече горе-долу под контрол — поне засега.

Много мило, че искаш да дойдеш с мен в болницата при леля, но наистина не е необходимо.

Чакай. Спри. Знам какво ще кажеш.

За да те изпреваря, предлагам това да стане утре вечер, ако вече нямаш други планове.

Мисля да се възползвам от възможността да споделя с теб нещо, което не ми дава покой още от първия миг, в който се срещнахме: огромния ми дълг към теб за това, че си спасила живота на леля ми.

Спри. Знам какво ще кажеш. Но е факт, че всъщност си направила точно това. Така ми казаха от полицията.

Така че, макар това да не е най-подходящият начин да изразя признателността си за стореното от теб, се надявам да ми позволиш да те поканя на вечеря. И тъй като знам колко дълбоко ще засегне това твоята чувствителност на жителка на Средния запад, съм съгласен ти да избереш ресторанта, за да не се притесняваш, че аз бих избрал такъв, който ще ме доведе до фалит.

Помисли и ми се обади. Както знаеш, благодарение на Пако, вечерите ми са свободни до 23:00 ч.

Искрено твой,

Джон

P.S. Снощи гледа ли репортажа по телевизията? Защо винаги се случва така, че хората, които се опитват да преминат с колите си през наводнени от разлели се реки участъци, не умеят да плуват?

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Той ми отговори!

И ме покани на вечеря.

Е, не съвсем. Май повече от благодарност, отколкото заради мен самата.

Но ако облека подходяща рокля…

Ти си специалист по ресторантите. Избери ми някой!

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Няма да можеш

да си платиш наема следващия месец, ако продължиш да си купуваш разни неща, за да го впечатлиш.

Имам идея. Облечи нещо, което вече имаш. Няма как да е виждал всичките ти дрехи. Живее там само от няколко седмици, а аз знам, че имаш десет милиона поли.

И още една идея: Защо не дойдете във „Фреше“? Така Тони и аз ще можем да го видим и да си кажем мнението.

Просто идея.

Над

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Ха!

За толкова глупава ли ме мислиш? Не, ще гледаме да стоим настрана от „Фреше“. Поне през първите сто години.

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Тони Салерно <[email protected]>

Отн.: Значи не ни харесваш, така ли?

Мисля, че когато става въпрос за добро хапване, тогава разбираш кои са ти истинските приятели. Искам да кажа, явно е, че имаш някакви предубеждения към моя ресторант, за които досега не знаех.

И все пак никога не си ми отказвала моето класическо пиле на грил. Възможно ли е през цялото време просто да си се подигравала с мен?

А Надин? Тя не ти е най-добрата приятелка, нали? Вероятно си имаш други тайни приятели, които си пазиш за екстрени случаи.

Всичко е ясно.

Тони

До: Тони Салерно <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Много добре знаеш

защо не искам да го водя в твоя ресторант. Не желая най-добрата ми приятелка и гаджето да ме зяпат през цялото време.

Много добре го знаеш.

Непоносим си, това известно ли ти е? Хубавото е, че си добър готвач — и симпатичен мъж, разбира се.

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Доли Варгас <[email protected]>

Отн.: Вечерята

Миличка, да не си откачила? Просто го накарай да те заведе в „La Grenouile“. Друго подходящо място просто няма.

И не се притеснявай, че не можел да си го позволи. За бога, Макс Фридландър направи състояние със снимките на тази Вивика за кампанията на „Мейбилайн“.

В края на краищата ти оказа първа помощ на тази жена. За което той ти дължи поне нещо от „Тифани“ или „Картие“.

ХХХООО

Доли

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Джордж Санчес <[email protected]>

Отн.: бистрото на ъгъла

Накарай го да те заведе там. Най-добрите хамбургери в целия град. Освен това можеш да следиш играта, докато ядеш.

Джордж

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Джими Чу <[email protected]>

Отн.: как можеш изобщо

да мислиш за друго място, освен за „Пекинска патица“? Знаеш, че патицата там е най-добрата в целия град.

Джим

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Тим Грабовски <[email protected]>

Отн.: Не е гей

Надин ми препрати последното писмо от твоя приятел Джон и като хомосексуалист мога без колебание да кажа, че човекът не е обратен. Никой гей не би позволил на дамата да избира ресторанта, дори да е спасила живота на леля му.

Накарай го да те заведе във „Фреше“. Надин и цялата останала компания ще седим на бара и ще се преструваме, че не ви познаваме. Моля те, накарай го да те заведе там…

Приятно прекарване и не забравяй за безопасния секс, чуваш ли?

Тим

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: За бога,

няма ли да спреш да коментираш наляво и надясно личния ми живот? Толкова е унизително! Току-що получих съобщение от Тим Грабовски от „Програмиране“. А щом те знаят, просто е въпрос на време да стигне до „Изкуство“. И какво ще стане, ако някой там познава Макс Фридландър и му разкаже как целият вестник говори за него?

Питам се какво се опитваш да направиш, за бога?

Мел

До: Доли Варгас; Тони Салерно; Тим Грабовски <[email protected]>; Джордж Санчес <[email protected]>; Джими Чу <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Мел

Добре, стига толкова. Изнервяме я.

Говоря сериозно, Доли, така че изобщо не си и помисляй за друга засада в дамската тоалетна.

Над

P.S. Освен това нали знаете, че тя не може да пази тайна дори ако от това зависи живота. Няма начин да не издаде къде ще ходят и тогава ще ги пипнем.