Мег Кабът
Re: Някой като теб (11)

До: Тони Салерно <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Помогни ми

Струва ми се, че току-що направих една глупост. Казах на Мел, че има доста неща, които не знае за Макс Фридландър — например, къде живее, когато не е у леля си — и че преди отношенията им да са се задълбочили трябва да провери всичко.

Забравих, че тя вече е здраво хлътнала по него.

Сега не ми говори. Поне така си мисля. Заключила се е в копирната зала с Доли, моля ти се, не с кого да е.

Много лош човек ли съм?

Над

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Тони Салерно <[email protected]>

Отн.: Мел

Не, не си лош човек. И съм сигурен, че Мел не ти се сърди. Просто е… влюбена, нали знаеш. Не иска да мисли за нищо друго.

Защо не я попиташ дали искат да излязат с нас на вечеря? Кажи, че ще приготвя нещо наистина специално. Току-що получих чудесни калмари.

И ми се обади.

Тони

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Доли Варгас <[email protected]>

Отн.: Надин

Тя просто ревнува, милинка, това е всичко. Искам да кажа, виждала ли си онова мършаво човече, за което ще се жени? Готвач. Нищо повече. Някакъв си готвач, който по една случайност притежава ресторант, а ресторантът му, по необясними причини, върви добре.

„Необясними“ ли казах? О, не, всичко е напълно обяснимо: годеницата му води рубрика „Кулинарни новости“ в „Ню Йорк Джърнъл“!

Не се тревожи, Макс Фридландър е преуспяващ и търсен фотограф. Какво от това, че няколко месеца е останал без работа? Ще стъпи на краката си за нула време.

Така че избърши очите си и гордо вдигни охлузената си брадичка. Всичко ще се оправи.

Ако пък не, успокоителните са винаги насреща, нали, милинка?

хххооо

Доли

До: Доли Варгас <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Надин

Доли, мери си приказките. Става дума за най-добрата ми приятелка. Надин не ревнува. Тя просто е загрижена за мен.

А Тони не е „някакъв си готвач“, а най-талантливият главен готвач в цял Манхатън.

Благодаря все пак за хубавите думи, които казваш за Джон.

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: [email protected]

Отн.: Следващия уикенд

Ей, какво ще правиш следващия уикенд? Ще можеш ли в петък да си тръгнеш от работа по-рано? Мисля да наема кола и да отидем до скиорска хижа във Върмонт. Един приятел ми даде ключовете. Знам, че по това време на годината няма сняг, но те уверявам, че там е разкошно и без сняг. В хижата има всички удобства, включително огромна камина, гореща вана и дори сателитна чиния за широкоекранен телевизор.

Знаех си, че това последното ще те склони. Какво ще кажеш?

Обичам те.

Джон

До: [email protected]

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Следващия уикенд

Ще се радвам да отида във Върмонт с теб. Може да си вземеш фотографската техника и да направиш малко снимки, докато сме там. Никога не съм те виждала как работиш. С фотоапарат имам предвид. Четеш моята рубрика всеки ден, а аз не съм виждала нито една твоя снимка. Освен в миналогодишното издание на „Спорт в снимки“ с банските костюми…

Преди да тръгнем можем да се отбием у вас. Никога не съм идвала у вас. Нямам представа къде живееш, когато не си у леля си и как изглежда домът ти. Искам да кажа, какъв е вкусът ти за мебели и такива неща.

А бих искала да науча. Наистина.

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: [email protected]

Отн.: Следващия уикенд

Разбира се, че можем да се отбием у нас, когато поискаш. Боя се обаче, че ще останеш разочарована, тъй като мебелировката ми се състои главно от пластмасови каси за мляко.

Колкото до предложението ти да вземем с нас фотографската ми техника, струва ми се, че това ще превърне почивните ми дни в работни, не мислиш ли? Нека не разваляме всичко.

Какъв е този внезапен интерес към моя вкус за мебели? Да не би да възнамеряваш да ме поканиш да се нанеса при теб? Не е ли малко късно за това, като се има предвид, че всичките ми чисти ризи вече са в твоя гардероб? Или не си забелязала? Е, там са.

И нямам намерение да ги махам оттам. Освен ако не благоволиш да ми отделиш някое чекмедже.

Обичам те.

Джон

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Грешиш

Попитах Джон дали мога да видя жилището му и той каза „да“. Каза още, че мебелировката е от каси за мляко, което означава, че такова все пак съществува, така че както виждаш си има дом и макар още да не съм го разпитала за работата му ще го направя, понеже следващия уикенд ще ходим извън града и ще се наложи да прекараме четиринадесет часа заедно в колата, и имам намерение да науча всичко до най-малката подробност за работата му.

Да.

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Сгреших

Мел, извинявай, че наговорих всичките онези неща. Нямах никакво право. Наистина съжалявам.

Мога ли за компенсация да ви поканя двамата на вечеря? Тони казва, че има чудесни калмари. Ще дойдете ли?

Над

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Ами…

Макар че съм ти много сърдита, ще приема поканата ти, просто за да се убедиш колко грешиш, като си мислиш всички онези ужасни неща за Джон. Ще се видим в седем.

Мел

До: Джон Трент <[email protected]>

От: сержант Пол Рийс <[email protected]>

Отн.: Травестита убиец

Добре. Не казвам, че си прав за това, че бабката е познавала нападателя си, но съм съгласен, че определено е бил подражател.

Не си го чул от мен, ясно? Помниш ли какво ти разказах за онова хлапе? Дето родителите му го намерили увиснало на куката на вратата, облечено в дамско бельо?

Е, потрудихме се малко и какво мислиш, открихме? Излиза, че хлапето работи за една от ония компании за доставки по Интернет. Нали ги знаеш, по всяко време, каквото искаш — просто влизаш в Интернет, правиш заявка и те ти го доставят.

А след като тайно проучихме местоработата на хлапето, открихме, че то е посещавало всичките седем сгради, в които се е подвизавал травеститът убиец. Оказва се, че е присъствало на всички местопрестъпления точно по времето на убийствата. Убивал ги е, докато е разнасял сладолед и видеокасети.

Следва най-лошото: хлапето не е пропускало нито една доставка. Нито веднъж. Просто ги е убивало и е тръгвало към следващия адрес.

И да не мислиш, че някой от колегите му е обърнал внимание на факта, че убийствата стават там, където хлапето носи доставките? О, не.

И какво мислиш, казват за този образцов свой служител? — „Той е толкова тих, толкова скромен. Никога не би направил нещо толкова ужасно като убийството на седем жени заради бельото и дребните им монети за пералнята“.

Довечера ще закараме хлапето в участъка. Изписаха го от психиатричното отделение, където го държаха заради евентуалния му опит за „самоубийство“ вчера.

Нещо интересно за теб: хлапето никога не е носило доставки в сградата на Фридландър. Никой от тази сграда не е правил заявки.

Просто реших, че може да те интересува.

Пол

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Дженевив Рандолф Трент <[email protected]>

Отн.: Много съм разочарована

от теб, Джон. Онази вечер отново се събрахме цялото семейство, а теб отново те нямаше. Трябва да кажа, че започвам да се дразня от пренебрежението ти към нас. Едно е да отказваш финансовата ни помощ, друго — направо да ни отпишеш от живота си.

Стейси ми даде да разбера, че ти и онази Фулър сте доста близки. Изненадах се да го чуя, тъй като съм я виждала само веднъж, и то при доста необичайни обстоятелства. Всъщност не ми е ясно дали тя изобщо знае, че ние с теб сме роднини.

Брат ти и жена му — която между другото е станала голяма колкото къща; сигурна съм, че лекарят греши относно термина и няма да се учудим, ако роди всеки момент — доста неохотно разговарят по въпроса с мен, но съм убедена, че в нещо си се забъркал, Джон.

А Хейли и Британи ми разправиха доста любопитни неща за женитбата ти за някаква червенокоса дама, на която са решили, че ще бъдат шаферки и съответно вече си подготвят тоалетите за случая.

Вярно ли е, Джон? Наистина ли възнамеряваш да се жениш за това момиче, без дори да си го представител на семейството си, както си му е редът?

Ако е така, длъжна съм да кажа, че не съм очаквала подобно поведение от теб. От някои твои братовчеди — да, но не и точно от теб, Джон.

Надявам се, ще предприемеш незабавни мерки, за да оправиш положението. Само ми кажи кога и двамата ще сте свободни, за да организирам семейна вечеря. За мен ще бъде удоволствие да представя г-ца Фулър на останалите членове на семейство Трент… тоест, на тези, които в момента са на свобода.

Не приемай насмешливостта ми за липса на загриженост, Джон. Загрижена съм сериозно. Толкова сериозно, че съм склонна да си затворя очите за така странното ти поведение.

Но само донякъде, момчето ми.

Твоя Мим

До: Дженевив Рандолф Трент <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Не се притеснявай

Мим,

Дай ми още една седмица. Става ли? Само още седмица, и ще се срещнеш с нея — този път както си му е редът. Просто трябва нещо да кажа преди това.

Можеш ли да потърпиш още малко? Обещавам, че търпението ти ще бъде възнаградено.

Джон

До: Себастиян Леандро <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: Появи ли се нещо?

Не се обаждаш. Имаш ли нещо за мен? Каквото и да е?

Виж, ако не си ме разбрал добре, ТРЯБВА МИ РАБОТА. В момента съм я закъсал здраво. Тази Вивика направо ме разорява… Спешно трябва да изчезвам оттук.

Започва да ми приказва за женитба, Себастиян. Детска работа. Тъпа крава!

Просто не разбирам. Пристигам в Кий Уест с един от най-страхотните фотомодели в цялата страна, а накрая се оказвам разорен и се налага да обяснявам възгледите си за свръхнаселеността. Трябва да ми намериш нещо, приятелю. Разчитам на теб.

Макс

До: Макс Фридландър <[email protected]>

От: Себастиян Леандро <[email protected]>

Отн.: Виж какво

Грабваш си шапката и изчезваш посред най-натоварения сезон. Не те обвинявам. Все пак, това е Вивика. И аз бих постъпил като теб.

Но в този бизнес не можеш да изчезнеш за три месеца и да очакваш, че ще започнеш оттам, където си спрял. Появяват се нови таланти. Има немалко гладни момчета и то добри. Наистина добри.

И цените им са по-ниски от твоите, приятелю.

Това обаче не означава, че не се опитвам. Ще ти намеря нещо. Но ми дай малко време.

Ще ти се обадя веднага щом чуя нещо, кълна се.

Себастиян

До: Себастиян Леандро <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: Искаш да кажеш,

че от един от водещите фотографи в страната съм се превърнал в НИЩО??? За малко повече от деветдесет дни? И искаш да повярвам в това?

Благодаря. Благодаря за нищото.

Макс

До: Ленор Флеминг <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: S.O.S

ЛЕНОР!

ПАК СЪМ АЗ, ВИВИКА.

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОРТМОНЕТО. ПОЛУЧИХ ГО. РЕШИХ ДА НЕ СИ ТРЪГВАМ ВЕДНАГА. ИСКАМ ДА ДАМ НА МАКС ОЩЕ ЕДИН ШАНС. МИСЛЕХ, ЧЕ МОЖЕ БИ ЩЕ МИ СЕ ИЗВИНИ. ЗАЩОТО ЗНАМ, ЧЕ Е ДЪЛБОКО ВЛЮБЕН В МЕН.

НО ТОЙ НЕ ГО НАПРАВИ! НЕ СЕ ИЗВИНИ, ИСКАМ ДА КАЖА. ВСЪЩНОСТ, ОТ ДЕН НА ДЕН СТАВА ВСЕ ПО-ЛОШ. НЯМА ДА ПОВЯРВАШ КАКВО МИ КАЗА СНОЩИ. КАЗА, ЧЕ НЕ ИСКА ДА СЕ ЖЕНИ ЗА МЕН И ЧЕ НИКОГА НЕ ГО Е ИСКАЛ. КАЗА, ЧЕ НЕ ИСКА ДА ИМА ДЕЦА ОТ МЕН И ЧЕ НЕ ИСКА ДОРИ ДА ПРЕКАРАМЕ ЗАЕДНО КОЛЕДА!!!

ЛЕНОР, КАКВО ДА ПРАВЯ? САМО ПЛАЧА И ПЛАЧА. НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ, ЧЕ МИ ПРИЧИНЯВА ВСИЧКО ТОВА. НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ, ЧЕ СЛЕД ТЕЗИ ТРИ МЕСЕЦА, КОИТО ПРЕКАРАХМЕ ЗАЕДНО В КИЙ УЕСТ, Е СПОСОБЕН ДА СЕ ОТМЕТНЕ И ДА КАЖЕ, ЧЕ НЕ ИСКА ДА ПРЕКАРА ОСТАТЪКА ОТ ЖИВОТА СИ С МЕН. НИКОГА НЕ СЪМ СЕ ЧУВСТВАЛА ТАКА ИЗПОЛЗВАНА.

ЛЕНОР, ТРЯБВА ДА МИ ПОМОГНЕШ. ЗНАМ, ЧЕ ИМАШ БОГАТ ОПИТ С МЪЖЕТЕ. В КРАЯ НА КРАИЩАТА, СИ ТОЛКОВА ВЪЗРАСТНА — ПОЧТИ НА ТРИЙСЕТ. НЕ МОЖЕ ДА НЕ ЗНАЕШ НЯКАКЪВ НАЧИН ДА ГО НАКАРАМ ДА МЕ ЗАОБИЧА.

МОЛЯ ТЕ, ПОМОГНИ МИ.

ВИВИКА

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Не знам за теб,

но снощи прекарахме направо приказно. Приятно ли ви беше? Искам да кажа, всичко беше прекрасно: калмарите бяха толкова вкусни, а момчетата определено си допаднаха, не мислиш ли? Не че разбирам от баскетбол, но ми се стори, че им е приятно да разговарят.

Видя ли колко си грешила по отношение на Джон? Още не съм го питала за онзи случай с леда и гърдите на фотомоделите, но не мислиш ли, че читателите на „Спорт в снимки“ точно това и очакват? Искам да кажа, това е просто част от работата му.

Според мен непременно трябва да излезем пак, и то скоро. Но не и този уикенд, защото ще ходим в скиорската хижа на негов приятел.

Не искам да викам дявола, но снощи му предложих да нахраня Туидълдум и г-н Пийпърс, докато той разходи Пако и случайно забелязах от пътната му чанта — онази, с нещата му за пътуването — да стърчи торбичка за подаръци от „Тифани“.

Да, точно така. Торбичка за подаръци от „Тифани“.

Знам. Знам. Не се вълнувам. Може да е какво ли не. Може би в нея си слага чорапите, когато пътува. Кой знае?

Но ако все пак… нали е сещаш?

Може и да е. Може, наистина.

Нищо повече няма да кажа.

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Ти сериозно ли говориш?

Наистина ли мислиш, че ще ти направи предложение? Мелиса, та вие излизате едва от два месеца. Даже по-малко. Не искам да ти развалям настроението, но наистина не мисля, че трябва да храниш прекалени надежди. Бас държа, че онова, което си видяла в чантата, са били чорапи. Мъжете имат странни навици понякога.

Над

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Трябваше да погледна, нали?

Но не можах. Стори ми се, че ще е прекалено… непочтено. Да погледна в чантата, имам предвид.

Не, не си мисля, че в чантата има пръстен. Изобщо не си го мисля. Сигурна съм, че наистина са чорапите му.

Ами ако не са?

Само това ще кажа. Защо пък да не си помечтая малко?

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Значи да разбирам, че ако е пръстен,

ще кажеш „да“, така ли?

Няма да те разубеждавам. Само че…

Само че няма нищо лошо да поизчакате малко. Наистина. Искам да кажа, поне от приличие трябва да изчакате леля му да дойде на себе си или да умре. Което от двете се случи по-рано.

Не мислиш ли?

Над

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Струва ми се

че имаш право. Да, трябва да изчакаме, за да видим какво ще стане с г-жа Фридландър. Би било доста нагло да разгласяваме годежа си наляво и надясно, докато тя е още в безсъзнание.

Господи, не знам какви ги приказвам. В чантата няма никакъв пръстен. Сигурна съм, че това са чорапите му. Не може да е друго.

Нали?

Мел

До: Тони Салерно <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]

Отн.: Мел

Е, край. Ще прави предложение. Този уикенд, както изглежда, в романтичната скиорска хижа, която е наел за случая.

Не казвам, че не одобрявам. Момчето ми харесва. Наистина. Просто… не знам. Не мога да се отърся от лошото предчувствие. Какво ми става?

Над

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Тони Салерно <[email protected]>

Отн.: Какво ти става

Нищо ти няма. Просто искаш приятелката ти да бъде щастлива. Не те виня. И аз искам Мел да бъде щастлива. Тя го заслужава, и не просто защото Фреди Принц Младши излиза със Сара Мишел Гелър или там, за каквото пише.

Но за да бъдат хората щастливи, понякога трябва да рискуват. Вярно е, че при подобни рискове има опасност да те наранят. Според мен тъкмо това те тревожи. Тя го познава съвсем отскоро, а репутацията му не е много блестяща. Да се обвържеш с него си е риск.

Но според мен си струва. Тъй че трай си, остави я сама да си решава и престани да се побъркваш заради нея. Впрочем според теб кой би бил достатъчно подходящ за нея? Аз ли? Е, не съм свободен.

Нали си спомняш какво стана, когато се опитахме да оженим Мел за брат ми Сал…

Ей, ако тия двамата се разберат и наистина решат да се оженят, можем да спретнем двойна сватба. Какво ще кажеш? Шегувам се.

Тони

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: [email protected]

Отн.: Върмонт

Добре, взе ли си топло бельо? Чувам, че там ставало студено през нощта.

Ще взема колата в седем, тъй че можем да тръгнем към осем. Мислиш ли, че можеш да се приготвиш дотогава? Знам, че това за теб е истинско предизвикателство. Но за разлика от други хора, аз няма да ти натяквам за вечните ти закъснения.

Наел съм достатъчно голяма кола, за да може Пако да се побере на задната седалка. Според теб ще настоява ли да си показва главата през прозореца и да лае по всеки срещнат? Мислиш ли, че за това глобяват? Куче, което лае по невинните минувачи?

Джон

До: [email protected]

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Върмонт

Мога да се приготвя до осем. За толкова мързелива ли ме мислиш?

Според мен Пако ще се чувства добре на задната седалка. Повече се тревожа за Туидълдум и г-н Пийпърс. Ралф ще ги храни, но дълбоко се съмнявам, че ще се занимава с тях. Умира от страх да не остане някой котешки косъм по портиерската му униформа.

Няма да е лошо да му предложим да я занесем на химическо чистене като се върнем.

Шегуваш се за топлото бельо, нали?

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Доли Варгас <[email protected]>

Отн.: Върмонт

Миличка, чух, че през уикенда ще ходите с него на север. Това толкова ми напомня за „Огънят на св. Елмо“! Какво ще облечеш — джинси и пуловер с висока яка ли?

Сериозно, просто искам да ти дам няколко ценни съвета, преди да тръгнеш, защото те знам колко си небрежна по отношение на тия неща.

1. Не му позволявай да вписва името ти в договора за наем на колата. Ако го впише, няма да имаш избор и ще трябва да се съгласиш да караш, ако те помоли. А нищо не изглежда по-безвкусно от жена, която кара кола, а мъжът е на седалката до нея. Членството в движението на феминистките = стара мома до края на живота.

2. Не предлагай да носиш дърва за огъня от купчината навън. Открила съм, че в купчините с дърва често живеят паяци. Нека той се грижи за огъня, за бога.

3. Предложи му да приготвиш закуската и я направи обилна, за предпочитане с наденички. По някаква причина, когато са в гората, мъжете обичат да поглъщат мазни храни. Той ще покаже признателността си по всички възможни начини.

4. Вземи си свои дискове с музика. Ако не го направиш, ще слушаш „Грейтфул дед“ и „Уор“ през целия уикенд, да не говорим за „Блъд, сует енд тиърс“. Цялата настръхвам, докато го пиша.

5. Вземи си запушалки за ушите. Мъжете, които обикновено не хъркат, в гората го правят, поради различните алергени, които не съществуват в града.

6. Не му позволявай да се къпе пръв. Всеизвестно е, че топлата вода в хижите е недостатъчна и той ще я изразходва всичката. Настоявай да си първа в банята.

7. Не забравяй да си вземеш лосион за тяло. В тези изостанали градчета такива неща просто не се продават и ако не си вземеш, направо не те виждам.

Надявам се, че това ще ти е от полза, миличка. И не забравяй: забавлявай се!

ХХХООО

Доли

До: Надин Уилкок <[email protected]>: Тим Грабовски

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Така значи…

Кой каза на Доли, че ще пътувам с Джон? Престанете! Не издържам повече. ПРЕСТАНЕТЕ ДА РАЗПРАВЯТЕ НА ДОЛИ, КАКВОТО И ДА БИЛО ЗА ДЖОН И МЕН!

Не е смешно. Говоря сериозно. Не искам Доли да ми се бърка в живота. Не и в нещата, които не съм казала аз самата.

Мел

До: Джейсън Трент <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Е, това е.

Заминаваме сутринта. И ще го направя. Кълна се, ще го направя. Обадих се на Чък там горе и го помолих да се погрижи за топлата вода, да пъхне няколко бутилки шампанско в хладилника и да размрази малко пържоли от елен.

Мисля, че съм готов.

Пожелай ми късмет.

Джон

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: Ти наистина си

слабоумен, нали си го знаеш? Първо, как можа да допуснеш да попаднеш в подобно положение и да позволиш да продължи толкова време? Не знам.

Но ще ти пожелая късмет, защото приятелю, наистина ще ти трябва.

Джейсън

До: Ленор Флеминг <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]

Отн.: S.O.S

ЛЕНОР!

ВСИЧКО СВЪРШИ. НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ. НЕ МОГА. ПИША ТИ, НО ЕДВА ВИЖДАМ БУКВИТЕ, ЗАЩОТО ПЛАЧА.

ДНЕС СЕ ПРИБРАХ ОТ БАСЕЙНА И КАКВО МИСЛИШ, ЗАВАРИХ?

БЕШЕ С ДРУГА, ЛЕНОР! В ЛЕГЛОТО НИ. С КАМЕРИЕРКАТА!!! КАМЕРИЕРКАТА!

ДОРИ НЕ Е ХУБАВА. ИЗПОЛЗВА ТЕЧНА ОЧНА ЛИНИЯ И НОСИ НАЙ-ОБИКНОВЕНИ ЕВТИНИ ЧЕХЛИ И ТО ОТ МИНАЛИЯ СЕЗОН.

ТОВА Е. ВСИЧКО СВЪРШИ. ПРИБИРАМ СЕ В НЮ ЙОРК СЪС СЛЕДВАЩИЯ ПОЛЕТ.

ЗНАМ. ЗНАМ КАКВО ЩЕ КАЖЕШ: ЧЕ ТРЯБВА ДА МУ ГО ВЪРНА, ИНАЧЕ ЩЕ МЕ Е ЯД ЦЯЛ ЖИВОТ.

НО КАКВО ДА НАПРАВЯ? НЕ МОГА ДА МУ ИЗПРАТЯ БУКЕТ УВЕХНАЛИ РОЗИ, КАКТО ПРАВЯТ МЪЖЕТЕ, КОГАТО ГИ ЗАРЯЗВАМ. НЕ ВЪРВИ ЗА ЕДНА ЖЕНА, НЕ СИ ЛИ СЪГЛАСНА. МИСЛЕХ ДА МУ ИЗПРАТЯ МЕТАЛЕН БАНДАЖ, КАКЪВТО НАОМИ ИЗПРАТИ НА БОБИ. НО ТУК НЕ ПРОДАВАТ ТАКИВА НЕЩА.

ЗНАМ, ЧЕ ТРЯБВА ДА МУ ГО ВЪРНА. ТРЯБВА ДА ГО УДАРЯ ТАМ, КЪДЕТО НАЙ-МНОГО БОЛИ.

А! ЧАКАЙ МАЛКО. ХРУМНА МИ НЕЩО.

ПОЖЕЛАЙ МИ КЪСМЕТ.

ВИВИКА

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: ЗДРАВЕЙТЕ

НЕ МЕ ПОЗНАВАТЕ, НО АЗ СЕ КАЗВАМ ВИВИКА И ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ ЧОВЕКЪТ, КОЙТО РАЗХОЖДА КУЧЕТО НА ЛЕЛЯТА НА МАКС ИЗОБЩО НЕ Е МАКС, А НЕГОВИЯТ ПРИЯТЕЛ ДЖОН, КОЙТО МУ ДЪЛЖИ УСЛУГА ЗА ТОВА, ЧЕ НА ВРЕМЕТО МАКС МУ ПОМОГНАЛ ДА СЕ ИЗМЪКНЕ ОТ НЯКАКВА КАША ВЪВ ВЕГАС, КЪДЕТО ЕДВА НЕ СЕ ОЖЕНИЛ ЗА ЕДНА ЧЕРВЕНОКОСА ТАНЦЬОРКА НА ИМЕ ХАЙДИ. ДЖОН СЕ ПРЕСТРУВА НА МАКС, ЗАЩОТО МАКС НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВЪРНЕ В НЮ ЙОРК, ЗА ДА РАЗХОЖДА КУЧЕТО НА ЛЕЛЯ СИ, ПОНЕЖЕ Е ТУК В КИЙ УЕСТ С МЕН. И ТЪЙ КАТО НЕ Е ИСКАЛ ЛЕЛЯ МУ ДА РАЗБЕРЕ, ЧЕ НЕ ГО Е ГРИЖА ЗА НЕЯ, Е НАКАРАЛ ДЖОН ДА ГО ЗАМЕСТВА.

СПОРЕД МЕН, АКО ЛЕЛЯТА НА МАКС ДОЙДЕ НА СЕБЕ СИ, ТРЯБВА ДА КАЖЕТЕ КАКВО Е НАПРАВИЛ МАКС. ТЯ НЕСЪМНЕНО ЩЕ ГО ЗАЧЕРКНЕ ОТ ЗАВЕЩАНИЕТО СИ, ЗАЩОТО ТОЙ НЕ ЗАСЛУЖАВА НИТО ЦЕНТ ОТ ПАРИТЕ.

ОСВЕН ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ МАКС ФРИДЛАНДЪР Е УЖАСЕН ЧОВЕК И ВЕРОЯТНО ВСИЧКИ НЕГОВИ ПРИЯТЕЛИ СЪЩО СА ТАКИВА.

МЪЖЕТЕ СА ПРАСЕТА И СЕ НАДЯВАМ ДА ИЗМРАТ И ПЛАНЕТАТА ДА БЪДЕ УПРАВЛЯВАНА ОТ МАЙМУНИТЕ, КАКТО В „ПЛАНЕТАТА НА МАЙМУНИТЕ“, ЗАЩОТО ТОГАВА НЕЩАТА ЩЕ СА МНОГО ПО-ДОБРЕ.

ТОВА Е ВСИЧКО.

ВИВИКА