Мег Кабът
Re: Някой като теб (4)

До: Джон Трент <[email protected]>

От: сержант Пол Рийс <[email protected]>

Отн.: Хелън Фридландър

Трент, досието е на път. По-точно копие от него, направено докато началникът е на обяд. Ако някаква информация излезе във вестника ти, Трент, кажи сбогом на „Мустанга“ си. Считай го за конфискуван.

Накратко по случая „Хелън Фридландър“:

Около 8:50 ч. сутринта е прието обаждане за намерена в безсъзнание жена в жилището. Имахме патрул в близкия парк. Пристигат на мястото около 8:55 ч. Намират жертвата, на която е оказана първа помощ от жена, представяща се за съседка. По-късно е установена самоличността — Мелиса Фулър, обитаваща съседния апартамент №15-Б.

Жертвата е на около осемдесет години. Намерена е да лежи по лице върху килима на всекидневната. В показанията си свидетелката твърди, че е обърнала жената, за да провери пулса и дишането. При пристигането на „Бърза помощ“ в 9:02 ч. жертвата диша и има слаб пулс.

Не са открити следи от нахлуване с взлом или незаконно влизане в жилището. Външната ключалка не е насилвана. По думите на съседката вратата била отключена.

Според лекарите жертвата е ударена в тилната област с тъп предмет, вероятно малокалибрен пистолет. Нападението е станало приблизително дванадесет часа преди откриването на жертвата. От зададените на портиера и съседите въпроси е установено, че:

а) никой не е посещавал ал. №15-А вечерта преди откриването на жертвата.

б) никой не е чул подозрителен шум в и около 21:00 ч. същата вечер.

Забележка: по леглото са намерени разхвърляни дрехи на жертвата, като че преди нападението тя е избирала какво да облече. Но е намерена облечена в нощница, с ролки в косата и т.н.

Някой репортер може да се изкуши да припише нападението на травестита убиец. Но налице е една съществена разлика: онзи действително убива жертвите си и остава край тях, докато се увери, че наистина са мъртви.

Освен това жертвите му са на възраст между двайсет и трийсет, трийсет и четиридесет, до петдесет. Малко вероятно е г-жа Фридландър, макар на пръв поглед да не личат годините, да бъде взета за по-млада жена.

Това е. Нямаме още нищо. Естествено, ако бабката дойде на себе си, ще бъде съвсем друго. Но ако това не стане, случаят ще се класифицира като предотвратен грабеж.

Друго не се сещам.

Късмет.

Пол

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: той не искаше да каже това

Надин, знаеш, че не искаше да каже това. Не и това, което си мислиш.

Тони само каза, че вместо да седиш и да се оплакваш от теглото си, по-добре да направиш нещо, като например да започнеш да ходиш на фитнес. Изобщо не е казвал, че си дебела. Разбра ли? Бях там. НЕ Е КАЗВАЛ, ЧЕ СИ ДЕБЕЛА.

Не ми казвай, че ти е било тъпо. Чичото на Тони, Джовани, е невероятен. Тостът, който вдигна за вас… беше трогателно. Кълна се, Надин, понякога толкова ти завиждам, че ще се пръсна!

Какво ли не бих дала да срещна мъж с чичо като Джовани, който ще ми устрои такова празненство и ще ме нарича „Венерата на Ботичели“!…

А ти изобщо не изглеждаше пълна в онзи бански. За бога, той е от толкова еластична материя, че може да прибере дори отпуснатата плът на Марлон Брандо, та какво остава за малкото ти коремче.

Така че, престани да се вайкаш и се дръж като зрял човек.

Ако си послушна, ще те поканя у дома да шпионираме Макс Фридландър заедно… Я го виж с каква плътно прилепнала по тялото тениска е…

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: дебелия ми задник

Лъжеш. Лъжеш за тениската му и за думите на Тони. Много добре знаеш какво искаше да каже той — че не може да понася дебелия ми задник. Аз самата не мога да го понасям. И твърдо съм решила да тръгна на фитнес.

Просто не желая Тони да ми го напомня.

Затова че съм дебела, е виновен той. Бях си с нормално тегло, преди да го срещна и преди да започне да ме тъпче с неговите запазени специалитети всяка вечер. Pappardelle alla Toscana с четири парчета сирене и винен сос. „Хайде, скъпа, просто опитай — никога не си яла нещо подобно“.

Ха!

Ами неговите rigatoni alla vodka? Водка, другия път. Чист сметанов сос и никой не може да ме убеди в противното.

Колкото до това, че ме наричат „Венерата на Ботичели“, има и по-подходящи епитети, повярвай ми.

Кажи сега с какво всъщност е облечен твоят човек?

Над

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: с какво е облечен

Какво те интересува как е облечен? Ти си сгодена.

Но щом настояваш…

Да видим, сега лежи на спалнята с джинси и тениска (но не чак толкова впита, права си, излъгах те, за да видя дали те интересува). Отново пише нещо на лаптопа. Пако е до него. Трябва да призная, че Пако изглежда неизказано щастлив. Никога не е бил толкова доволен в мое присъствие. Може би…

О, боже! Ами да, ето причината! Той го храни върху леглото! Кучето яде върху плюшената покривка на леглото на г-жа Фридландър! Какво му става на този човек? Не си ли дава сметка, че тази плюшена покривка трябва да се носи на химическо чистене?

Всичко това е толкова тъжно. Изведнъж осъзнах колко нелепо е всичко това, Надин. Седя си вкъщи и следя какво прави съседът ми, за да го разказвам на най-добрата си приятелка, която е сгодена. Надин, ти ще се омъжваш! И какво правя аз? Седя си тук и ти пиша e-meil.

ТЪЖНО МИ Е!!! Даже още по-зле, аз съм…

О, ГОСПОДИ! О, ГОСПОДИ! О, ГОСПОДИ! Надин, той ме видя. Не се шегувам. Махна ми!

Чувствам се толкова неловко. Ще умра. Ще…

О, боже, той отваря прозореца. Отваря прозореца. Казва ми нещо.

Ще ти пиша по-късно.

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: ПИШИ МИ!

Ако не ми пишеш тази вечер, кълна се, ще извикам полиция. Не ми пука, че звуча като майка ти. Не знаеш нищо за този човек, освен че откачената му леля живее до теб и че е изложил своя гола снимка в „Уитни“. Между другото мисля, че двете с теб трябва да отидем дотам във вторник и да я видим.

ПИШИ МИ…

или момчетата от 87-ми участък ще те посетят отново.

Над

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Тони Салерно <[email protected]>

Отн.: престани

От два часа се опитвам да се свържа с теб, но телефонът ти дава „заето“. Предполагам, че или си го изключила, защото не искаш да разговаряш с мен или бъбриш онлайн с Мел. Ако е второто, излез от нета и ми се обади в ресторанта. Ако е първото, престани да се правиш на обидено капризно момиченце.

Всичко, което казах бе, че ако тази сватбена роля чак толкова те притеснява, вземи си личен инструктор по фитнес или нещо такова. Направо ме побъркваш с твоите килограми, Надин. На кого му пука колко килограма си? На мен — не. Обичам те точно такава, каквато си.

И пет пари не давам колко от сестрите ти са обличали тъпата рокля на майка ти. Вече я мразя тази рокля, да знаеш. Грозна е. Иди и си купи нова, която да ти става такава, каквато си в момента. Ще се чувстваш по-добре в нея, а и тя ще ти стои по-добре. Майка ти ще прояви разбиране, а много важно какво щели да си помислят сестрите ти. Да им го начукам.

Трябва да свършвам. От седма маса върнаха сьомгата, защото била недопечена. Виждаш ли какви ги върша заради теб!

Тони

До: Тони Салерно <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Извинявай,

но не одобрявам отношението ти към сестрите ми. Може да ти е странно, но аз си ги харесвам. Как ще се почувстваш, ако аз кажа: „Да им го начукам на братята ти“? Или: „Да му го начукам на чичо ти Джовани“? А?

Лесно ти е на теб. Ти трябва само да метнеш отгоре си някой смокинг, взет под наем. Аз обаче трябва да съм на ниво.

НЕ ГО ЛИ РАЗБИРАШ???

Господи, колко е лесно да си мъж!

Над

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: нищо особено

Просто не можел да разбере как се работи с електрическата отварачка за консерви на леля си. Купил на г-н Пийпърс консерва с риба тон, за да го съблазни и накара да излезе изпод леглото. Разбира се, номерът не минал. Предложих следващия път да купи риба тон във вода, а не в олио. Не мисля, че котките обичат олио.

Както и да е, после ме попита откъде в района се поръчва добра китайска храна. Обясних му, а той ме попита дали съм вечеряла; отговорих му, че не съм, а той попита дали искам да поръча храна и за мен, а аз се съгласих; поръчахме печени ребърца, студена юфка със сусам, пържола „мо шу“ и пиле с броколи.

Знам какво си мислиш, но това не беше среща. За бога, беше само китайска храна. В кухнята на леля му. Пако седеше на пода и чакаше някой от нас да изпусне нещо, за да го погълне на секундата.

И въобще не ме докосна. Имам предвид Макс, не Пако. Чудя му се как се сдържа, защото бях направо неустоима с онова потниче, което сякаш казваше: „събота вечер е, а аз нямам среща“.

Истината е, че Доли греши относно Макс. Той не е женкар. Всичко мина съвсем нормално и приятелски. Оказа се, че имаме доста общи неща. Той обича разни мистерии, аз също, и говорихме за любимите си такива. Много е начетен за фотограф. Искам да кажа, в сравнение с някои от момчетата в нашия рекламен отдел. Представяш ли си Лари да говори компетентно за Едгар Алън По например? Абсурд.

О, господи, току-що ми мина ужасна мисъл: ами ако Доли е права и Макс наистина си пада по жените?! Тогава защо дори не направи и намек, че ме желае? Какво означава това?

Това може да означава само едно.

Че изглеждам ужасно!

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: вземи нещо успокоително,

моля те. Изобщо не изглеждаш ужасно. Сигурна съм, че всичко, което Доли наприказва за Макс Фридландър, е лъжа. Това е Доли все пак, не забравяй! Тя беше на твоята работа. Само че за разлика от теб, не се вживяваше много-много в това, което пишеше. Дълбоко се съмнявам например че би изпитала твоето морално възмущение от това, което Мат Деймън стори с Уинона.

Убедена съм, че Макс е свястно момче, точно както каза ти самата.

Над

До: Доли Варгас <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Хайде, изплюй камъчето. Каква е истината за него? Защото се е нанесъл в апартамента до този на Мел, и тя е здраво хлътнала, макар да твърди обратното. Наистина ли е толкова лош, колкото казваш или преувеличаваш, както обикновено?

И запомни: аз водя рубрика „Кулинарни новости“ в този вестник. Само едно телефонно обаждане и кракът ти никога повече няма да стъпи в „Нобу“. Така че не си играй с мен, Доли.

Над

До: [email protected]

От: Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: Е, и?

Сега пък не ми говориш или какво? По телефона казах само, че това, което не знаеш за жените може да запълни Големия каньон. Много си бил докачлив!

Джейсън

P.S. Стейси иска да знае дали вече си поканил червенокосата да излезете.

До: Джейсън Трент <[email protected]>

От: [email protected]

Отн.: Е, и?

Не съм докачлив. Какво искаш от мен? Не всички имаме лична секретарка, шофьор, бавачка, иконом, градинар, работници по поддръжка на басейна, треньор по тенис, експерт по хранене и работа, поднесена от дядо ни на сребърен поднос. Аз съм зает човек, ясно ли е? За бога, имам редовна работа и датски дог, когото трябва да разхождам четири пъти дневно.

Джон

P.S. Предай на Стейси, че работя по въпроса.

До: [email protected]

От: Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: трябва да потърсиш помощ от професионалист

Виж какво, ненормалнико, откъде идва цялата тая враждебност? Много добре знаеш, че можеше да работиш в офиса на дядо си, ако беше пожелал. Плюс лична секретарка. За работници по поддръжка на басейна не знам, тъй като живееш в града и нямаш такъв. Но много лесно можеш да получиш всичко, което имам и аз, ако се откажеш от абсурдното си желание да доказваш, че можеш да я караш и без парите на Мим.

Едно ще ти кажа — това, от което действително имаш нужда, е психиатър, човече, защото ми се струва, че има голяма опасност да забравиш нещо, а именно: не е необходимо да разхождаш проклетото куче четири пъти дневно. Защо ли? Защото не си Макс Фридландър. Схващаш ли?

ТИ НЕ СИ МАКС ФРИДЛАНДЪР, все едно какви ги разправяш на горкото момиче.

Опомни се.

Джейсън

P.S. Мим иска да знае дали ще присъстваш на откриването на болничното отделение, което даряваме на Слоун-Кетъринг. Ако ще идваш, иска да си с вратовръзка.

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: [email protected]

Отн.: Здравей

Аз съм, Макс Фридландър. Аз съм [email protected]. По името на Джери Гарсия, вокалът на „Грейтфул дед“, в случай че не знаеш.

Как си? Надявам се, не си опитвала остатъците от вчерашните макарони със сусам. Моите през нощта са заприличали на нещо като хоросан.

Струва ми се, че от химическото чистене снощи оставиха твои неща в апартамента на леля ми вместо в твоя. Доколкото знам, леля ми няма блузи с леопардова шарка; а ако има, за съжаление не е имала възможност да ги облича в последно време. Значи са твои, нали? Можем да се видим по-късно и да поправим грешката.

О, видях, че дават дигитално реставрирана версия на „Сянка от съмнение“ утре вечер в киноцентъра. Беше казала, че ти е любимият филм на Хичкок. Можем да хванем прожекцията от 19.00 ч., ако нямаш други планове, после да си вземем нещо за хапване по пътя, за предпочитане не китайска храна. Обади ми се да знам.

Макс Фридландър

P.S. Все се каня да ти кажа: приятелите ми ме наричат Джон. Така си остана още от студентските години.

До: [email protected]

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Здравей

Разбира се. Би било чудесно. После можем да отидем в барбекю „Брадърс“, на същата улица, малко по-надолу от киноцентъра.

Благодаря, че си спасил нещата ми. Ралф постоянно бърка ап. 15-А и 15-Б. Непрекъснато намирам пред вратата си огромни пакети кучешка храна. Ще ти звънна към девет да си взема парцалките, ако не е твърде късно. След работа ще ходя на откриването на изложба, за която трябва да пиша материал. Този тип наистина прави скулптури от вазелин. Не се шегувам. И хората ги купуват.

Ще се чуем по-късно.

Мел

P.S. „Джон“ не е ли малко странен прякор?

P.P.S. Сигурно ще се изненадаш, но знам кой е Джери Гарсия. Всъщност, дори съм го гледала на концерт.

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: О ГОСПОДИ

ТОЙ МЕ ПОКАНИ ДА ИЗЛЕЗЕМ!!!

Е, само на кино, но и това си е нещо, нали?

Ето, прочети моя отговор и ми кажи дали не излиза, че се съгласявам прекалено лесно.

Мел

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Доли Варгас <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Мили боже, разбирам те прекрасно. Не съм виждала Мел толкова развълнувана, откакто в „Малка къща в прерията“ (помниш ли сляпата Мери? Ама че досадница! Едва я изтрайвах.) онези двамата се срещнаха отново след дългата раздяла.

Слава богу, че Арън е в командировка в Ботсвана и не чува възторжените писъци откъм кабинката на Мел. Той все още е нещастно влюбен в нея. Не мога да си обясня защо Мел се отказва от толкова кадърен мъж като Арън заради оная отрепка Макс. Арън поне е способен. Познавам много жени, които са се опитвали да променят Макс, но напразно.

С други думи, Надин, страхувай се. Страхувай се много. Макс олицетворява всичко онова, за което майките ни са ни предупреждавали (е, и моята щеше да ме предупреждава да внимавам с момчета като Макс, ако по-често си беше вкъщи).

Начинът на действие на Макс: изключително настоятелен докато вкара момичето в леглото си, после бие отбой. През това време момичето обикновено е хлътнало до уши и не може да разбере защо доскоро обсипващият я с внимание Макс спира да се обажда. Следват патетични сцени, в които на въпроси от рода на „Защо не се обаждаш?“ или „Коя е онази жена, с която те видях снощи?“ се отговаря със „Задушаваш ме“ и „Не съм готов за сериозна връзка“. Вариации на същата тема са „Не можем ли да се виждаме поне от време на време?“ и „Ще ти се обадя в петък, обещавам!“

Схващаш ли?

А казвала ли съм ти как по време на един фотосеанс Макс накарал моделите да допират кубчета лед до зърната на гърдите си, понеже не стърчали достатъчно?

Миличка, той ще глътне и изплюе нашата малка Мел.

Нали не говориш сериозно за „Нобу“, а?

ХХХООО

Доли

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Добре, но какво да облека?

Сериозно. Последния път, когато се видяхме, бях с най-обикновено потниче. Сега искам да изглеждам наистина добре. Ела с мен през обедната почивка да ми помогнеш да избера нещо. Мислех си за оная рокличка с презрамките, дето я гледахме в „Бейб“. Но няма ли да е прекалено неприлична като за първо излизане?

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Трябва да поговорим

Чакам те в тоалетната след пет минути.

Над

До: Мел Фулър <[email protected]>

до: Надин Уилкок <[email protected]>; Доли Варгас <[email protected]>

От: Джордж Санчес [email protected]

Отн.: Тук вече никой ли не работи?

Къде, по дяволите, изчезнахте? На някой случайно да му минава през ум, че имаме да правим вестник?

Доли, къде е материалът за високите токчета — мълчаливите убийци?

Надин, чакам материала за откриването на новото заведение на Боби Флей.

Мел, ходи ли на снощната премиера на филма на Били Боб Торнтън? Очаквах от теб най-малкото изобличителна реч за мерзавеца, зарязал блондинката от „Джурасик парк“ заради оная мръсница, която се чука с брат си.

Ако след малко задниците ви не са на столовете, където им е мястото, няма да има торта за вас от детското шоу на Стела.

Този път наистина не се шегувам.

Джордж

До: Джейсън Трент <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Аз? Враждебен?

Трябва да се погледнеш в огледалото, Джейс. Причината за преждевременното ти оплешивяване не е генетична, човече. На практика аз съм твой генетичен двойник и без да се хваля, косата ми все още си е на мястото. Ти таиш в себе си дълбоко потискана враждебност, която унищожава луковиците на космите ти. Ако питаш мен, тя е насочена към Мим. Сам си си виновен, че допусна тя да управлява живота ти. Аз съм си свободен и знаеш ли какво? Като се събудя сутрин, по възглавницата ми няма нито един косъм.

В момента си затварям очите за дълбоките ти вътрешни проблеми, за да те уведомя, че няма да мога да присъствам на събитието утре вечер, тъй като имам други планове.

И спирам дотук, за да не предизвикам нов изблик на братоубийствен гняв.

Това ми харесва: „нов изблик на братоубийствен гняв“. Може да го използвам в романа си.

Братоубийствено твой,

Джон,

твой предан брат

До: Надин Уилкок <[email protected]>

до: Доли Варгас <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Успокойте се

Вие двете се успокойте. Ще излизам с него и това е! Което съвсем не означава, че още довечера ще се хвърля в леглото му. Както Арън може да потвърди, не си лягам с когото и да било толкова лесно, ясно?

Малко се поувлякохте. Първо, Доли, не вярвам на тая история с леда и гърдите на фотомоделите. Надин, не съм крехко момиченце с объркани емоции, както си мислиш. Вярно, че ми пука за Уинона Райдър, но не стоя будна заради нея. Същото се отнася и за Лора Дърн.

Мога да се грижа сама за себе си.

Освен това просто отиваме на кино, за бога.

Благодаря за загрижеността, все пак.

Мел

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Какво става тук?

Какви ги вършите? Какъв беше този заговор? Едва не умрях, като влязох в тоалетната и ви видях ДВЕТЕ с Доли. Започнах да се оглеждам за момчето от факса — помислих, че се крие в някоя от кабинките с пакетче презервативи и тубичка масло за масаж, и че твоето присъствие там е някаква ужасна грешка.

Надин, не ми пука какви ги разправя Доли за Макс Фридландър. Той изобщо не е такъв. Може и да е бил, но се е променил. Сигурна съм. Прекарах известно време с него. Наблюдавам как се държи с Пако и особено с г-н Пийпърс (добре де, признавам, освен това и малко го шпионирах през прозореца. Не, не се гордея с това. Но е истина.). Г-н Пийпърс мрази всички, но започва да се отпуска с Макс, и макар да знам, че не можеш да съдиш за някого по това какво е отношението му към животните, мисля, това говори, че Макс е отделил толкова време да опознае домашните любимци на леля си, та дори една недоверчива и необщителна котка като г-н Пийпърс започва да се държи по-мило с него.

Нали?

Може би съм по-наивна, отколкото трябва, като се има предвид, че Арън спеше с Барбара Белрийв зад гърба ми, без да подозирам, но не мисля, че Макс има намерение просто да ме вкара в леглото. Защото, ако казаното от Доли е вярно, то Макс Фридландър би могъл да има всяка жена, която пожелае. Тогава за какво съм му аз? Не че се правя на прекалено скромна. Искам да кажа, за какво му е на мъж като него някаква си редакторка с къса червена коса, след като може да спи с… ами със Синди Крофърт, ако не беше щастливо омъжена за собственика на „Скай бар“, или пък принцесата на Монако — Стефани, или която и да било?

Помисли малко, Надин.

Това е всичко. Не съм се побъркала, нищо ми няма. Просто съм наранена, предполагам. Искам да кажа, не съм дете.

Мел

P.S. Можеш да получиш прошка, само ако ми помогнеш да си избера обувки от „Найн Уест“, които да отиват на новата ми рокля.

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Чудесно. Излезте. И ще видим.

Но искам пълен отчет, веднага щом се прибереш. Ясно ли е?

И те предупреждавам, Мел: ако този тип разбие сърцето ти и си тъжна на сватбата ми, със собствените си ръце ще убия и него, и теб.

Над

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: Какъв роман?

Сега пък роман ли пишеш? Първо се отърва от оковите на семейното богатство, сега водиш двойствен живот, опитваш се да разкриеш загадката около нападението над старата леля и пишеш роман?

За кой се мислиш, по дяволите? За Брус Уейн?

Джейсън

До: Джейсън Трент <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Батман

Не вярвам Брус Уейн някога да е писал романи, нито пък да се е отърсвал от оковите на някакво семейно богатство. Той щедро го използва за борба с престъпността, доколкото ми е известно. Макар че наистина води двойствен живот.

Колкото до разкриването на загадката около нападението над дамата, Брус сигурно би се справил по-добре, отколкото аз до момента. Просто не разбирам: защо на някого му е притрябвало да напада една безвредна старица? Най-правдоподобното обяснение на полицията е, че става дума за предотвратен грабеж. Но предотвратен как? И от кого?

Мел спомена, че портиерът често бърка нейния апартамент, 15-Б, с този на г-жа Фридландър, 15-А. Което ми напомня за казаното от един мой приятел полицай: че може би всичко е работа на убиеца-травестит, само дето старицата не отговаря на профила на неговите жертви. Чудя се дали не е сбъркал апартаментите… И дали набелязаната жертва изобщо е била г-жа Фридландър. И дали, след като е разбрал грешката си, не е решил все пак да стигне до края, но нещо му е попречило и той е оставил работата недовършена.

Не знам. Просто си мисля. Поразпитах портиерите на сградата, но никой от тях не си спомня да е пускал някого на петнадесетия етаж онази вечер, макар че единият ме попита дали не съм се подстригвал. Очевидно е виждал Макс Фридландър преди, но докато не е сигурен, че не съм въпросната личност, не може да определи какво точно във външността ми се е променило. Не те ли побиват тръпки като си помислиш, че не ни охраняват както трябва?

Както и да е, ако си послушен, ще ти изпратя първите няколко глави от моите писания. Разказва се за няколко души, лишени от способността да поправят грешките си — също като приятелите на Мим. Ще ти хареса.

Трябва да свършвам. След петнайсет минути трябва да съм в киноцентъра.

Джон

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: Невероятен си

На кино, значи? Затова ли не можеш да дойдеш? Ще ходиш на кино?

С червенокосата, нали?

Джейсън

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Отчетът ми

18:00

Подготовката за излизането ми започва. Обличам зашеметяващата синя рокличка, която избрахме с теб. Виждам, че изглежда твърде шокираща за посещение на кино. Добавям памучен пуловер. Мама щеше да остане доволна. Спомням си напътствията: „нали знаеш колко студено става в тия кина през лятото“.

Упражнявам се да ходя с новите обувки в продължение на половин час. Изкълчих си глезена само два пъти. Напълно съм готова.F

18:30

Тръгвам към центъра. Знам, че трябва да изглеждам добре въпреки навалицата в метрото между „Таймс Скуеър“ и „Пен Стейшън“. Пазя се с лакти от тълпата. Получавам овации от останалите правостоящи. Най-после слизам, засрамена от себе си.

19:00

Пристигам пред киното. Има огромна опашка. Оглеждам се за Джон (казах ли ти, че Макс помоли да го наричам Джон? Стар прякор от колежа). Най-после го забелязвам в началото на опашката, вече е купил билетите. Намерението ми да си плащам своята част (и по този начин да засиля внушението, че това е среща между приятели, а не между влюбени, както ме посъветва ти) пропада. За компенсация предлагам да купя пуканки и сода. Сигурно ще останеш доволна като ти кажа, че Джон благородно прие предложението ми.

19:00 — 19:20

Чакаме пред входа и бъбрим за пропадането на 79-та улица. Нали знаеш, че си падам по разните природни бедствия. Излиза, че той също! Това слага началото на дълъг разговор за любимите ни природни бедствия.

19:21

Хората се раздвижват. Джон тръгва да търси местата. Аз отивам да купя пуканки и сода. С изумление осъзнавам, че съм забравила да му кажа да ми вземе място до пътеката заради абсурдно малкия ми пикочен мехур.

Но когато влизаме в залата, откривам, че е направил точно това — място до пътеката! Признай си, Надин, Тони някога отстъпвал ли ти е мястото до пътеката? Не, никога, знаеш, че е така.

19:30 — 21:30

Гледаме филма. Ядем пуканки. Забелязвам, че Джон може едновременно да дъвче и да диша през носа. В това отношение е далеч по-съвършен от Арън, който, припомням ти, имаше проблеми с дишането. Питам се дали Доли вече го е забелязала.

Джон също така не си гледа постоянно часовника. Това беше един от най-досадните навици на Арън. Забелязвам, че Джон дори не носи часовник. Определено предимство пред Арън, който не само носи часовник, но и го поглежда на всеки двайсет минути.

21:30 — 22:00

Отиваме в барбекю „Брадърс“ и откриваме, че подобно на най-известните заведения в Манхатън, това също е препълнено. Чакаш да ти вземат поръчката по два часа. Предлагам да отидем в пицарията на Джо, където както знаеш предлагат най-хубавите пици в града. По пътя Джон ми разказа една весела история за него и брат му и среднощното им посещение в същото заведение. Не знаех, че имаш брат, казвам, а той ми обяснява, че става дума за двуяйчни близнаци. Това ме разстройва — не знам дали съм ти казвала, че след една неприятна случка в колежа се бях заклела никога повече да не се срещам с близнаци.

После се сещам, че това е само среща между приятели, както предложи ти, и се успокоявам.

22:30 — 24:00

Ядем пица прави, защото няма свободни маси. През това време му разказвам как веднъж срещнах Гуинет Полтроу в „Джо“ и как тя си поръча филия хляб, зеленчуци и сос, но без сирене! Повеждаме разговор за моята работа и за това колко много ми се пишат статии. Оказва се, че Джон чете десета страница и е възхитен от моя жив и енергичен стил! Да, точно тези думи използва — жив и енергичен.

Аз съм жива и енергична, нали?

После се опитах да го разпитам за неговата работа. Исках да разбера истината за оня история с леда и гърдите на фотомоделите.

Но той не пожела да говори за себе си! Искаше да знае кой колеж съм завършила и такива неща. Разпитва ме за Лансинг. Много интересно, няма що. Макар че се опитах да прозвучи интересно. Разказах му за посещението на „Хелс Ейнджълс“ в града и разбира се, за торнадото, което отнесе столовата на училището (за съжаление беше през лятото, иначе нямаше да ходим на училище известно време).

Накрая ми писна и предложих да се прибираме. Но на път към метрото минахме покрай едно барче, където свиреха блус на живо. Знаеш, че на блус не мога да устоя. Не знам дали забеляза желанието ми да влезем, но каза: „Да се отбием“.

Като видях, че кувертът е 15 долара и минимум две питиета, отвърнах нещо от рода на „Не, не е необходимо“, но той предложи да плати питиетата, ако аз платя куверта, което ми се стори справедливо, защото както знаеш, че в тия барчета ти взимат по десет долара за една бира; тъй че влязохме, аз бях в страхотно настроение и си прекарахме чудесно, пих бира, ядох фъстъци и хвърлях обелките на пода, после оркестърът направи почивка и едва тогава видяхме, че е вече полунощ и двамата в един глас извикахме: „Господи! Пако!“

Хукнахме към къщи — поделихме си парите за таксито, което беше доста скъпо, но по това време на нощта щяхме да стигнем по-бързо, отколкото с метрото — и се прибрахме малко преди кучето да е започнало да вие или да е направило някоя беля. Пожелах му „лека нощ“ пред асансьора, той отвърна, че може пак да излезем някой път, аз казах, че би било чудесно и че знае как да ме намери, после влязох вкъщи, взех душ, за да измия миризмата на цигарен дим от косата си и напръсках новата си рокля с дезодорант.

Не бяха направени никакви опити за интимност (от двете страни) и всичко мина съвсем приятелски, почтено и зряло.

Надявам се, сега се срамуваш от себе си заради недостойните неща, които си мислиш за него, защото той е невероятно мил и забавен и беше облечен с най-хубавите джинси, които съм виждала, нито твърде тесни, нито твърде широки, с някои много интересни избелени места, а ръкавите му бяха запретнати точно до под лактите…

Ау, Джордж идва насам. Ще ме убие, защото още не съм му предала страниците за утре. Свършвам.

Мел

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Само секунда!

но защо дори не посегна да ме докосне? Господи, сигурно наистина изглеждам ужасно!

Мел