Мег Кабът
Re: Някой като теб (17)

До: Мел Фулър <[email protected]

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Ще те убия

КЪДЕ СИ??? Джордж е бесен. Опитах се да те прикрия, но май номерът не мина.

В депресия ли си? Защото ако наистина е така, си голям егоист. Аз съм тази, която би трябвало да е в депресия. Искам да кажа, аз съм тази, която ще се жени и тъй нататък. Аз съм тази, чиято майка е направо бясна, че няма да облека нейната сватбена рокля и че съм похарчила 700 долара за друга от един магазин в Ню Джърси. Нямаш никакво право да изпадаш в депресии.

Знам, ще кажеш, че случаят е точно такъв, че цялата тая история с Джон е разрушила вярата ти в мъжете и тъй нататък, но Мел, истината е, че вярата ти в мъжете рухна доста време преди това. Ще ти призная, че когато започна да излизаш с него, си помислих, че е малко повърхностен, но след случилото се си казвам, че можеше и да е още по-зле. МНОГО ПО-ЗЛЕ.

Знам също, че наистина го обичаш и страдаш без него, тъй че моля те просто му се обади и се върни при него. Сериозно, това продължи вече прекалено дълго.

Ето, казах го.

КЪДЕ СИ, ПО ДЯВОЛИТЕ???

Над

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Шшш-т!

Искаш да знаеш къде съм? Точно сега съм клекнала на аварийното стълбище, което има обща стена с всекидневната на Макс Фридландър.

Да! Използвам устройството за сателитна връзка, което Джордж разпореди да монтират на лаптопите ни. Дето никой от нас не можа да разбере как се работи с него, помниш ли? Е, Тим ми показа…

Може да ме мислиш за откачена, но ще видиш, че не съм. И ще ти го докажа като ти съобщя какво точно чувам в момента: Джон Трент пита Макс Фридландър къде е бил вечерта на нападението над леля му.

И не съм единствената, която ги подслушва.

Джон има микрофон.

Точно така. Микрофон. В моя апартамент има няколко полицаи, които чуват същото, каквото чувам и аз. Само че те са със слушалки. На мен не ми трябват. Чувам всичко като допра ухо до стената.

Не би трябвало да върша това. Трябваше да съм в кафето отсреща, за по-сигурно. Като ми го казаха, си помислих: „Как пък не!“ Нима бих могла да стоя и да чакам в кафето, след като мога да съм тук и да слушам със собствените си уши.

Надин, казвам ти, това ще бъде публикацията на годината, а може би и на десетилетието! Аз ще я напиша, а Джордж няма да има избор, освен да я пусне. Ще бъде принуден да признае, че съм прекалено добра, за да стоя на десета страница и ще ме направи репортер. Предчувствам го, Надин. Долавям го с костите си.

Така, ето какво чувам:

Джон: Просто казвам, че бих те разбрал, ако го направиш.

Макс: Да, обаче не съм.

Джон: Но бих те разбрал, ако го направиш. Искам да кажа, виж например моето семейство. Всичките са богати. Много богати. Моят случай е малко по-различен, но да речем, че дядо ми не ми е завещал никакви пари и е оставил всичко на баба ми. Ако тя отказва от време на време да ми отпуска по някой и друг долар и аз бих си го помислил.

Макс: Нищо не съм си мислил.

Джон: Виж, знам как е. Искам да кажа, не съвсем, но ти знаеш, че се опитвам да живея с репортерската си заплата, нали? Трудна работа. Ако остана без пари и знам, че няма изгледи да получа отнякъде и съм отишъл при баба си да я помоля за заем, а долу ме чака такова гадже, и баба ми откаже… ами и аз бих се вбесил.

Макс: Ами… Знаеш как е. Като че ще си отнесат парите в гроба!

Джон: Точно така.

Макс: Да бе, седнала върху купчина пари, а не дава и цент!

Джон: И като си помислиш, че няколкостотин долара са нищо за нея!

Макс: Ами да. Нищо не са. Обаче не. Трябваше да изслушам конското: „Ако харчиш парите си по-разумно, нямаше постоянно да закъсваш. Трябва да се научиш да се простираш според чергата си.“

Джон: А в същото време хвърля двайсет бона, за да ходи на опера в Хелзинки на всеки два-три месеца!

Макс: Да бе!

Джон: Е как да не побеснееш!

Макс: Най-много ме подразни начина, по който го каза, разбираш ли. Сякаш съм малко дете. Ами че аз съм на трийсет и пет години. Исках само да ми даде петстотин долара. Само петстотин.

Джон: Капка в морето за бабка като нея.

Макс: Какво си приказваш! А на всичкото отгоре има наглостта да ми казва: „Не ми се сърди!“

Джон: „Не ми се сърди“! Господи.

Макс: Да. „Не ставай лош, Макси. Не ми се сърди!“. Хваща ме за ръката и не ме пуска. Паркирал съм пред сградата, до пожарен кран. Вивика ме чака. „Не ми се сърди“, вика…

Джон: Но не ти дава парите?

Макс: Какви ти пари! А не ме и пуска.

Джон: И ти я блъсна?

Макс: Нямаше как. Не ме пуска. Не исках да падне, разбираш ли. Само че… не знам, май я блъснах по-силничко. Защото падна назад и главата се удари в ъгъла на масичката. Всичко плувна в кръв, а шибаното куче се разлая и аз се уплаших, че съседката ще чуе.

Джон: Ти си се паникьосал.

Макс: Да. Искам да кажа, помислих си, че ако не е мъртва, някой все ще я намери. Но ако е мъртва…

Джон: Ти си най-близкият роднина.

Макс: Да. Това са дванайсет милиона, човече. За теб може да е нищо, но за мен, с тия мои широки пръсти…

Джон: И какво направи?

Макс: Отидох в спалнята и разхвърлих наоколо нейни дрехи. Нали се сещаш, така хората щяха да си помислят, че е бил оня, травеститът убиец. И си тръгнах.

Джон: Но се оказа, че е жива.

Макс: Да бе, жилава кучка излезе. После и тая Вивика. И оня дебел задник, агентът ми. Не ще да се размърда и да ми намери свястна работа. Закъсал съм здраво.

Джон: Тя откога е в кома?

Макс: От месеци, човече. Но по всичко личи, че ще се съвземе. А ако малко помогна… Никой няма да забележи.

Джон: Да помогнеш?

Макс: Да пукне, искам да кажа.

Джон: И как ще стане това?

Макс: С инсулин, човече. Една инжекция със свръхдоза и готово. Като онзи Клаус фон Бюлов. Колко трябва на бабка като нея!

Уф! Чувам стъпки по коридора. Ченгетата сигурно са решили, че това е напълно достатъчно. Чукат на вратата на апартамент 15-А. Казвам ти, Надин, ще спечеля Пулицър…

Чакай малко. Казват на Макс да излезе съвсем тихо. Но Макс не излиза тихо. Той…

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]

От: Надин Уилкок <[email protected]

Отн.: КАКВО???

МЕЛ? КЪДЕ СИ? Защо така изведнъж млъкна? Какво става? ДОБРЕ ЛИ СИ?

Над

До: Джордж Санчес <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Опит за убийство

Атачмънт: И „УСМИХНЕТЕ СЕ ЗА СНИМКА“; снимки: 1)Макс Фридландър с белезници, надпис: „Заподозреният бе задържан от нюйоркската полиция“; 2) Хелън Фридландър на ски, надпис: „Любителка на операта и домашните животни“

УСМИХНЕТЕ СЕ ЗА СНИМКА

Известен моден фотограф, арестуван по обвинение за опит за убийство.

В съвместна акция на 89-ти полицейски участък в Ню Йорк, репортерът Джон Трент от „Ню Йорк Кроникъл“ и журналистката Мел Фулър от „Ню Йорк Джърнъл“ бе извършен арест във връзка с бруталното нападение над Хелън Фридландър, жителка на Уест Сайд.

Г-жа Фридландър, 82 г., бе намерена в безсъзнание в жилището преди почти шест месеца, в резултат на предполагаемо нападение. Разхвърляните по леглото на жертвата дрехи дадоха на полицията основание да смята, че любителката на операта и домашните животни вероятно е нападната от така наречения травестит убиец.

Но след ареста на Харолд Дюма миналия месец, който призна, че през последната година е убил седем жени, стана ясно, че нападението над г-жа Фридландър е извършено от подражател, по думите на полицейски сержант Пол Рийс.

„Извършителят е искал да заблуди следствието — каза сержант Рийс в интервю рано тази сутрин. — За целта се е постарал нападението да изглежда като дело на серийния убиец, който се е подвизавал в същия район. Но е пропуснал някои неща“.

Сред тях е фактът, че г-жа Фридландър очевидно е познавала нападателя, тъй като е оставила вратата на жилището си отключена, и че нямаме кражба на пари от апартамента.

Мотивът за нападението според сержант Рийс са пари, но след като е съборил жертвата, нанасяйки опасни за живота рани, извършителят е изпаднал в паника и не е взел нищо.

Арестуваният снощи заподозрян не се е нуждаел от двестата долара, намерени в портмонето на г-жа Фридландър вечерта на нападението, защото ако жертвата беше починала, той е щял да наследи милиони.

„Жертвата е изключително богата жена“ — обясни сержант Рийс. — „А заподозреният е единственият жив роднина.“

Заподозреният, Максуел Фридландър, 35 г., е племенник на Хелън Фридландър. Известен моден фотограф, който в последно време изпитва парични затруднения. Г-н Фридландър е признал пред Джон Трент, криминален репортер в „Ню Йорк Кроникъл“ и негов бивш приятел, че е имал нужда от пари.

Споделяйки, че „леля му седи върху купчина пари“, а той е без средства, заподозреният оправдава действията си, като твърди, че първоначално не е имал намерение да убива г-жа Фридландър, но че ако тя умре, ще получи голямото наследство.

Г-жа Фридландър обаче оживява. Тя е в кома от близо шест месеца. Макс Фридландър решава да промени положението.

И снощи се е опитал да направи това. Според тайно записания разговор между заподозрения и г-н Трент, той е възнамерявал да убие леля си в болничното легло с помощта на инжекция инсулин.

Непосредствено след това признание полицията предприема действия по арестуването на г-н Фридландър в апартамента на леля му. При излизането си оттам, той се отскубва от ръцете на полицаите и се опитва да избяга по аварийното стълбище.

В този момент му е нанесен силен удар в лицето с репортерски лаптоп, в резултат на който бягството му е преустановено. Направени са му седем шева в болница „Сейнт Винсент“ в Манхатън.

Още тази сутрин на г-н Фридландър ще бъдат отправени официални обвинения. Те включват опит за убийство на Хелън Фридландър, планиране на убийство, оказване на съпротива при арест и опит за бягство при задържане. Очаква се г-н Фридландър да не се признае за виновен по никое от повдигнатите обвинения.

Джордж, аз съм, Мел. Трябваше да напиша това на компютъра на Джон, защото моя е иззет като доказателство. Какво ще кажеш? Добре ли съм се справила?

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Това, предполагам, означава

че вие двамата сте отново заедно.

Ще се опитам да му намеря място на главната маса на сватбата ни. Макар да съм сигурна, че няма да е лесно, като се има предвид колко важна особа ще си тогава.

Тони ще се радва. Той през цялото време тайно бе на страната на Джон.

Над

P.S. Всъщност винаги съм го харесвала. Особено след като изкърти кътниците на Арън.

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Джордж Санчес <[email protected]>

Отн.: Добре

Струва ми се, че от време на време можем да ти възлагаме новините.

Но само от време на време.

Все още си водещ светската хроника. Сега като знам вече на какво си способна, очаквам наистина качествени неща от теб. Стига с тая Уинона Райдър. Да чуем нещо за истинските знаменитости. Например Брандо, за бога. Никой вече не говори за Брандо.

Джордж

P.S. Не мислиш ли, че ако онзи лаптоп се е счупил, ти си тази, която трябва да го плати, Фулър?

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Доли Варгас <[email protected]>

Отн.: Милинка

Малко поздравително писъмце преди с Арън да полетим за Барселона — да, знам, и аз не очаквах да се предаде. Но предполагам, че в светлината на журналистическите ти успехи напоследък, той най-накрая се признава за победен… А аз съм утешителната награда!

Като че ли ми пука. Да срещнеш истински мъж е хубаво, и честно казано, не ме интересува каква музика слуша. Той е ерген, няма деца и може да подписва чекове. Какво повече може да иска една жена?

Желая ти всичко най-хубаво с твоя малък лорд Фонтлерой, тоест, г-н Трент. И да не забравиш да ме поканиш в къщата в Кейп… Наистина е приказка като я гледам в „Аркитекчъръл Дайджест“.

ХХХООО

Доли

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: [email protected]

Отн.: МАКС

ЗА БОГА, МЕЛ, АЗ СЪМ В МИЛАНО ЗА ПРОЛЕТНИТЕ КОЛЕКЦИИ И ОТ ВСИЧКИ ЧУВАМ, ЧЕ МАКС Е В ЗАТВОРА ЗАРАДИ ОПИТА ЗА УБИЙСТВО НА ЛЕЛЯ СИ И ЧЕ ТИ СИ ТАЗИ, ДЕТО СИ ГО ТИКНАЛА ТАМ!

БОЖИЧКО, ТИ СИ НАЙ-СТРАХОТНАТА ЖЕНА НА СВЕТА! И ВСИЧКИТЕ МИ ПРИЯТЕЛКИ МЕ ПИТАТ ДАЛИ НЕ БИ ТИКНАЛА В ЗАТВОРА И ТЕХНИТЕ БИВШИ ПРИЯТЕЛИ! МОЖЕМ ДОРИ ДА ЗАПОЧНЕМ СЪВМЕСТЕН БИЗНЕС: ТИ ВКАРВАШ НА ТОПЛО БИВШИТЕ ГАДЖЕТА НА МОМИЧЕТАТА, А АЗ ОБУЧАВАМ ИМИГРАНТИТЕ КАК ДА СЕ ОБЛИЧАТ.

КАКТО И ДА Е, ПРОСТО ИСКАХ ДА ТИ БЛАГОДАРЯ ЗА ТОВА, ЧЕ СИ ПОМОГНАЛА НА МАКС ДА СЕ ОЗОВЕ ТАМ, КЪДЕТО МУ Е МЯСТОТО, ПРИ ОСТАНАЛИТЕ МОШЕНИЦИ. ОСОБЕНО СЪМ ЩАСТЛИВА, ЗАЩОТО ТУК В МИЛАНО СИ НАМЕРИХ НОВ ПРИЯТЕЛ. КАЗВА СЕ ПАОЛО. ТОЙ Е СОБСТВЕНИК НА ГАЛЕРИЯ И Е МИЛИОНЕР! СЕРИОЗНО! МНОГО ХАРЕСА КОЛЕКЦИЯТА МИ ОТ ДЪРВЕНИ СКУЛПТУРИ НА ДЕЛФИНИ! КАЗВА, ЧЕ В ИТАЛИЯ НЯМА ТАКИВА И СПОРЕД НЕГО МОГА ДА НАПРАВЯ СЪСТОЯНИЕ КАТО ГИ ПРОДАМ. ТОВА ЩЕ НИ ОСИГУРИ НАЧАЛЕН КАПИТАЛ ЗА НАШИЯ СЪВМЕСТЕН БИЗНЕС, НАЛИ МЕЛ?

Едно от момичетата току-що ми каза, че да пишеш e-meil съобщения само с главни букви е много невъзпитано. Вярно ли е? Мислиш ли, че съм невъзпитана? Съжалявам.

Както и да е, Паоло ще ме води на вечеря, тъй че трябва да свършвам. Не мисля, че храната им е хубава. Знаеш ли, че в Милано няма „Апълби“? Наистина. Няма дори „Фрайдей“. Ще ти пиша като се върна.

Вивика

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Дон и Бевърли Фулър <[email protected]>

Отн.: Боя се

че татко и аз не разбрахме съвсем последното ти писмо. Какво искаш да кажеш, че няма да се връщаш у дома ли? Татко вече изнесе сбирката си от награди от боулинг-турнири от стаята ти. Трябва да се върнеш. Мейбъл Флеминг разчита на теб за мястото. Казва, че ако отново се наложи да пише за някоя училищна пиеса, просто ще…

Е, мен не ме бива много да пиша такива неща. Нали я знаеш Мейбъл. Винаги си е била малко… претенциозна.

Радвам се, че поне за Коледа ще си дойдеш. Пет дни е по-добре от нищо. Но Мелиса, къде ще спи твоят Джон Трент като дойдете? Да не си мислиш, че ще ви позволя да спите заедно в твоята стая? Какво ще каже Долорес? Знаеш, че тя вижда всичко, което става у нас от прозорчето на тавана си, старата лисица.

Ще трябва да го настаним в бившата стая на Роби. Ще започна да изнасям шивашките си принадлежности оттам.

Радвам се за твоята съседка. Звучи ми като от „Ангелско докосване“ или от онова новото шоу, как му беше името? „Чудодейно оздравяване“ или нещо такова. Радвам се, че е дошла в съзнание и се чувства добре и че ще я изпишат от болницата за празниците, въпреки че племенникът се е опитал да я убие.

Казвам ти, Мелиса, не ми харесва това, дето живееш в този голям град. Толкова е опасно! Племенници убийци, серийни убийци, които се обличат в рокли и мъже, които ти казват едно име, а после се оказва, че истинското им е съвсем различно…

Просто си помисли, ако се върнеш тук, можеш да направиш ипотека на къща с три спални за същата сума, която плащаш за наем на онова апартаментче. Нали знаеш, че бившият ти приятел Томи Медоуз сега е брокер на недвижими имоти. Сигурна съм, че ще направи за теб възможно най-доброто.

Предполагам обаче, че ако си щастлива, нищо друго няма значение за теб.

Татко и аз те чакаме с нетърпение. Сигурна ли си, че не искаш да те вземем от летището? Няма ли да е скъпо да наемате кола оттам до Дансинг…

Е, вие си знаете.

Обади се поне да ни кажеш часа на полета, за да знаем кога да ви очакваме. И не забравяй, не пий нищо по време на полета. Трябва да си трезва, в случай че самолета започне да пада и се наложи да се спасяваш по спешност.

Целувки,

Мама

До: Джон Трент <[email protected]> Мел Фулър <[email protected]>

От: Дженевив Рандолф Трент <[email protected]>

Отн.: Покана

Поканени сте на вечеря тази неделя в дома ми на Парк Авеню № 366. Моля ви да бъдете там точно в седем за коктейлите. Облекло — неофициално. Джейсън, Стейси, близначките и най-новото попълнение на семейството също ще присъствуват.

Мога ли само да добавя, че Ви пращам тази покана с най-голямо удоволствие, г-це Фулър. Имам чувството, че за в бъдеще ще се радваме на още много такива неделни вечери заедно.

Стейси предлага сега, след като вече имате доста голям журналистически опит заедно, да започнете да издавате ваш собствен вестник. Трябва да кажа, че тази идея никак не ми допада. Според мен и без това в този град има предостатъчно вестници.

Но аз съм само една стара жена. Какво ли разбирам?

Очаквам да ви видя.

Мим

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Ей, какво ще кажеш

утре рано сутринта да дойдеш с мен и Пако на малка разходка? Искаме да те питаме нещо.

Джон

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Не се сещам

какво друго бих направила с по-голямо удоволствие.

И между другото, отговорът е „да“.

Мел