Мег Кабът
Re: Някой като теб (2)

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Дон и Бевърли Фулър <[email protected]>.

Отн.: Деби Филипс

Мелиса, скъпа, мама е. Баща ти и аз имаме електронна поща! Не е ли страхотно? Сега мога да ти пиша, а в замяна ти ще ми отговаряш!

Просто се шегувам, скъпа.

Както и да е, татко и аз решихме, че ще ти е интересно да ти кажем за малката Деби Филипс — помниш я, нали? Дъщерята на д-р Филипс? Той ти беше зъболекар. А Деби Градската Кралица май беше с един клас по-напред от теб в гимназията. Както и да е, Деби съвсем скоро се омъжи! Да! Писаха го във вестника.

И знаеш ли какво, Мелиса? Вестник „Хрониките на окръг Дуейн“ е вече в Интернет… Ох, татко казва, че е „онлайн“. Съвсем се обърках.

Както и да е, съобщението за женитбата на Деби е „онлайн“, така че ти го изпращам като „атачмънт“, както му казват. Надявам се да ти е интересно, скъпа. Омъжва се за доктор по бизнес администрация от Уестчестър! Винаги сме знаели, че тя ще се оправи в живота. С тая разкошна руса коса. И освен това завърши с отличие Принстън! После право. Впечатляващо!

Не че е лошо да си журналист. Журналистите са не по-малко важни от адвокатите. И Бог ми е свидетел, всички ние обичаме да попрочитаме по някоя и друга клюка от време на време. Чу ли за Тед Търнър и Марта Стюърт? Направо щях да падна.

Е, приятно четене! И не забравяй да заключваш вратата вечер. Татко и аз се безпокоим за теб, съвсем сама в онзи огромен град.

Довиждане засега.

Мама

Атачмънт: (ефектна снимка на новобрачна двойка)

Дебора Мари Филипс, дъщеря на д-р и г-жа Рийд Андрю Филипс от Лансинг, миналата седмица сключи брак с Майкъл Бурк, син на д-р и г-жа Реджиналд Бурк от Чапака, Ню Йорк. Преподобният Джеймс Смит извърши брачната церемония в католическата църква „Св. Антоний“ в Лансинг.

Г-ца Филипс, 26 г., е съдружник в международната адвокатска фирма „Шулер, Хигинс и Брандт“ със седалище в Ню Йорк. Тя има бакалавърска степен от колежа Принстън, който е завършила с отличие, и диплома по право от университета в Харвард. Баща е практикуващ зъболекар и челюстен хирург в Лансинг.

Г-н Бурк, 31 г., има бакалавърска степен от Йейл и магистърска диплома по бизнес администрация от Колумбийския университет. Съдружник е в инвестиционната банкова групировка „Леман Брадърс“. Баща му, вече пенсионер, е бил президент на „Бурк & Съдружници“, частна инвестиционна компания.

След сватбено пътешествие до Тайланд, младоженците ще се установят в Чапака.

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Доли Варгас <[email protected]>

Отн.: майки

Миличка, като чух пронизителния крясък от кабинката ти току-що, помислих, че най-малкото Том Круз е изскочил от шкафа. Надин обаче ми каза, че просто си получила e-meil от майка си.

Колко добре те разбирам. И съм направо щастлива, че моята майка винаги е толкова пияна, че не може да улучва буквите по клавиатурата. Горещо ти препоръчвам да изпратиш на грижовните си родители каса кампари и така да си решиш проблема. Вярвай ми, това е единственият начин да ги накараш да забравят любимата си тема: „Кога ще се омъжиш най-после? Всичките ти приятелки са вече женени. Дори не се и опитваш да се омъжиш. Не искаш ли да видя внуците си, преди да умра?“

Като че ли някога изобщо ще имам деца. Мисля, че не е лошо да си имаш едно добре възпитано шестгодишно хлапе, но те просто не се раждат такива. Трябва да ги учиш.

Абсолютна досада. Разбирам колко си бясна.

ХХХООО

Доли

P.S. Видя ли, че Арън се е обръснал? Жалко. Не знаех, че брадичката му е толкова безволева.

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Ейми Дженкинс <[email protected]>

Отн.: програма за помощ на служители

Уважаема г-це Фулър,

Несериозното Ви отношение към програмата за помощ на служители на отдел „Човешки ресурси“ може би Ви забавлява, но Ви уверявам, че наистина сме помогнали на много наши колеги в тежки моменти от живота им. Животът на всички тях, благодарение на консултациите и терапията, е станал смислен и целенасочен. Разочарована съм, че омаловажавате една програма, която е помогнала на толкова хора.

За Ваше сведение, копие от последното Ви писмо е приложено към досието Ви и началникът Ви ще се запознае с него при следващата Ви атестация.

Ейми Дженкинс

Администратор отдел „Човешки ресурси“

„Ню Йорк Джърнъл“

 

До: Ейми Дженкинс <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: програма за помощ на служители

Уважаема г-жо Дженкинс,

А аз съм разочарована от факта, че Ви потърсих, Вас и всички останали ваши колеги от „Човешки ресурси“, но вместо да получа помощта, от която отчаяно се нуждаех, такава ми беше най-безцеремонно отказана. Да не би да искате да кажете, че в моето положение на неомъжена жена нямам нужда от подкрепа? Трябва ли да Ви казвам колко деморализиращо е всяка вечер да си купуваш „меню за сам“ от кулинарния търговски център? А да си поръчваш пица, но не цяла, а по едно парче? Давате ли си сметка как губя самоуважение, тъжно поглъщайки тези парчета?

Да не говорим за салатите. Имате ли представа колко килограма маруля съм погълнала в усилието си да запазя фигурата си в рамките на размер 6, за да бъда привлекателна за мъжете? Въпреки че цялата ми феминистичната същност се противи на омразните традиции в западната култура, според които привлекателността е равна на обиколката на ханша ти.

Ако се опитвате да ми кажете, че да си неомъжена жена в Ню Йорк не е проблем, то тогава с цялото си уважение Ви предлагам да посетите някоя закусвалня в Манхатън в събота вечер. Кой се тълпи около салатения бар?

Точно така. Неомъжените момичета.

Приемете реалността такава, каквато е, Ейми. Навън е истинска джунгла. Убивай или ще те убият. Просто Ви приканвам, като специалист по психично здраве, да приемете тази истина и да продължите напред.

Мелиса Фулър

водещ рубрика „Светска хроника“

„Ню Йорк Джърнъл“

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Джордж Санчес <[email protected]>

Отн.: престани

Престани да дразниш Ейми Дженкинс от „Човешки ресурси“. Знаеш много добре, че тя няма чувство за хумор.

Ако нямаш какво да правиш, ела при мен. Ще ти намеря достатъчно работа. Съставителят на некролози току-що напусна.

Джордж

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Арън Спендър <[email protected]>

Отн.: прости ми

Не знам откъде да започна. На първо място, не мога да понеса това. Ще попиташ какво е „това“.

Ще ти кажа. „Това“ е да седя тук по цял ден, да те виждам в кабинката ти и да знам, че вече никога няма да ми проговориш, както сама каза.

„Това“ е да те наблюдавам как вървиш към мен и да си мисля, че може би си променила решението си, но ти отминаваш, без дори да ме погледнеш.

„Това“ е да знам, че в края на деня ще излезеш оттук, без да имам представа къде ще отидеш, какво ще правиш, и че преди отново да дойдеш пак тук на следващия ден ще мине цяла бездна от време.

„Това е“ — или по-точно „това са“ — безбройните часове, в които съзнанието ми ме напуска и те следва през вратата, следва те в едно пътуване, което не води за никъде и което завършва отново тук, където е започнало, където седя и мисля за „това“.

Арън Спендър

Старши кореспондент

„Ню Йорк Джърнъл“

 

До: Арън Спендър <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: „Това“

Трогателно, Арън. Някога мислил ли си да си изкарваш хляба като писател?

Сериозно. Мисля, че наистина имаш талант.

Мел

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Тони Салерно <[email protected]>

Отн.: имаме e-meil

Над! Слушай! Имаме e-meil!

Не е ли прекрасно? Можеш да ми пишеш на [email protected]. Схващаш ли? До главния готвач, който съм аз!!!

Просто исках да ти кажа „здрасти“. Сега можем да си пишем по цял ден!

С какво си облечена? Защо никога на работа не носиш бюстието, което ти купих?

Да ти кажа ли какви са специалитетите довечера?

• връхчета от аспарагус в парченца сьомга

• мекочерупчест рак

• крем супа от омар

• pasta puttanesca

• червена риба в сос „оречиете“

• филе миньон

• крем брюле

Ще ти оставя малко супа.

Ей, между другото, чичо ми Джовани ни устройва годежно празненство следващия уикенд. Нищо специално, просто малко гости край басейна в къщата му в Лонг Айлънд. Тъй че гледай съботата да ти е свободна!

Обичам те.

Тони

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: поредното

Виж сега, чичото на Тони, Джо, ни устройва годежно празненство (да, поредното) и ти казвам още отсега: ТРЯБВА ДА ДОЙДЕШ. Сериозно, Мел, не мисля, че бих преживяла още едно събиране с тия от фамилията Салерно без теб. Знаеш ги какви са.

А този има и басейн. Знаеш, че ще ме хвърлят в него. Просто си го знаеш, нали.

Кажи, че ще дойдеш да ме пазиш от подобни унижения. МОЛЯ ТЕ.

Над

P.S. И не ми се оправдавай пак с проклетото КУЧЕ.

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: не мога

Знаеш, че не мога да дойда. Нима си мислиш, че ще хукна чак до Лонг Айлънд, след като трябва да се грижа за Пако? Знаеш, че трябва да бъде извеждан на всеки четири-пет часа. Изтърках си обувките да тичам напред-назад между офиса и апартамента, за да го извеждам навреме. Няма как да го зарежа и да хукна за Лонг Айлънд. Горкият, ще експлодира.

Мел

P.S. Вивика — знаеш я, фотомоделът, последното гадже на Доналд Тръмп — го зарязала! Сериозно! Зарязала Доналд! Говори се, че той е съкрушен, а тя се крие.

Горките, аз пък си мислех, че от тая работа ще излезе нещо.

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Пако

Но това е смешно! Мел, не можеш да се откажеш от живота просто защото съседката ти е в безсъзнание. Сериозно. Не може да няма някой роднина, който да се грижи за тъпото куче. Защо точно ТИ?

Ти направи достатъчно, за бога. Искам да кажа, вероятно си спасила живота. Нека сега някой друг да се погрижи за Пако и храносмилателния му график.

Казвам ти, няма да вляза в онзи басейн сама. Ако ти не откриеш роднините на тази жена, аз ще го направя.

Над

P.S. Извинявай, разбирам притесненията ти относно Уинона, но какво си се затревожила за Доналд. И за Вивика — „момичето със сутиена чудо“ на „Виктория Сикрет“. Ще се сдобрят. Повярвай ми.

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Пако

Лесно ти е да кажеш „някой друг да се грижи за Пако“. Въпросът е КОЙ?

Единственият жив роднина на г-жа Фридландър е племенникът Макс. Но даже и ченгетата не можаха да го открият, за да го уведомят за случилото се. Знам, че живее някъде тук, но телефонът му го няма в указателя. Доколкото знам, е фотограф, и то доста кадърен, имало негови снимки в „Уитни“. Поне според леля му. И доста известен сред жените… всъщност сигурно затова си е махнал номера от указателя — да не могат съпрузите им да го откриват.

И естествено леля му никъде не си е записала номера, защото без съмнение го помни.

Така или иначе какво да направя? Не мога да вържа горкото същество в кучешка колибка. Той и без това вече е разстроен заради отсъствието на господарката си… Нима мога да го зарежа затворен в някой кучешки приют? Сериозно, Надин, ако видиш очите му и ти няма да го направиш. Той е най-милото създание, което съм срещала, включително племенниците ми.

Ако беше мъж, щях да се омъжа за него, кълна се.

Мел

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Тони Салерно <[email protected]>

Отн.: Как така няма да дойдеш?

Надин, трябва да дойдеш. Празненството е за ТЕБ. Добре де, за теб и мен. Не можеш да не дойдеш.

И не ми ги разправяй тия, че не искаш, който и да е от семейството ми да те вижда по бански. Колко пъти да ти казвам, че си най-страхотното момиче на света? Да не мислиш, че ми пука какъв размер носиш? Всичко ти е наред, момиче.

Само по-често обувай ония бикини, дето ти ги купих.

Не разбирам какво значение има дали Мел ще дойде или не. Защо жените винаги искат да правят всичко заедно? Не ми е ясно.

Освен това, ако пък чак толкова се притесняваш, просто им кажи, че ухото ти е възпалено и не трябва да се мокриш.

Да. Не ви разбирам аз вас, жените. Наистина.

Тони

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

до: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Доли Варгас <[email protected]>

Отн.: твоя малък проблем

Милички,

Без да искам чух разговора ви в тоалетната преди малко. Имах работа, иначе бих се включила (наистина трябва да поговорим с някого за теснотията тук). Добре че Джими — нали го знаете, новото момче на факса — се оказа изненадващо пъргаво, иначе никога нямаше да се справим.

Първо, скъпа Мел, Макс Фридландър не е изложил просто някаква стара своя снимка в „Уитни“, което щеше да ти е известно, ако беше си направила труда да излезеш от киносалоните и да поемеш малко истинска култура. Изложил е свой автопортрет, на който е чисто голичък. Ако питаш мен, човекът е гениален фотограф.

Макар че, съдейки по тази снимка, истинският му талант не е в това… ако схващаш накъде бия.

Сигурна съм, че схващаш.

Както и да е, по неразбираеми за мен причини той е решил да се продава като евтина проститутка на разни фотографски списания като например изданието на „Спорт в снимки“ за бански костюми от миналия сезон. А сега току-що е приключил с коледния каталог на „Виктория Сикрет“, доколкото знам.

Деца мои, трябва само да се обадите на тези така наречени издания, които, сигурна съм, ще намерят начин да се свържат с него. Това е засега.

ХХХООО

Доли

P.S. О, Мел, не можеш ли да подхвърлиш кокал на Арън? Такъв не го искам. А от този Вагнер получавам мигрена.

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Трябва да благодарим на Доли. Мисля, че най-после успях да хвана следите на Макс Фридландър.

Изглежда никой не му знае телефона, но имам e-meil адрес. Помогни ми да му напишем писмо. Нали знаеш, че хич не ме бива да любезнича с непознати.

Мел

 

До: Макс Фридландър <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: леля ви

В момента е в критично състояние в болница „Бет Израел“ в Ню Йорк. За съжаление е в безсъзнание и лекарите не могат да кажат дали някога ще дойде на себе си.

Г-н Фридландър, ако получите това съобщение, моля Ви обадете ми се веднага на мобилен тел. 917-555-2123, или ако предпочитате, пишете ми. Трябва да обсъдим как според Вас леля Ви би искала да се гледат домашните любимци, докато е в болницата.

Знам, че това е последното, за което трябва да се тревожите в момента, предвид сериозното състояние на леля Ви, но като знам колко много обича животните, не мога да допусна, че не е помислила за тях в случай на подобни обстоятелства. Аз съм нейната съседка (от апартамент 15-Б) и сега извеждам Пако и храня двете котки, но се боя, че поради заетостта ми не е възможно да полагам целодневни грижи за тях. Грижите за Пако започват да ми създават проблеми в работата.

Моля Ви, обадете ми се при първа възможност.

Мелиса Фулър

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: писмото

Харесва ми. Кратко, но мило. И по същество.

Над

P.S. Според мен е добре, че си махнала онова за закъсненията за работа. Никой в реалния свят не го е грижа за някакви си закъснения. Само в нашия велик офис ни следят като под лупа.

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: писмото

Да, обаче мислиш ли, че ще го получи? Доколкото разбрах от хората, с които разговарях, този Макс Фридландър май се изживява в ролята на плейбой, покоряващ нови и нови артистични върхове. Всъщност, чудя се как досега не е попадал на моята десета страница.

Освен това изглежда, че постоянно пътува. Миналия месец е бил на снимки в Тайланд, предната седмица — в Хаити, а тази — кой го знае. Май никой няма представа къде се намира в момента.

А, и няма смисъл да го търсим по мобилния. Според „Спорт в снимки“ го е загубил, докато се гмуркал в Белиз.

Ако някога изобщо получи писмото, мислиш ли, че ще предприеме нещо?

Малко съм притеснена.

Но и така всичко е наред. Искам да кажа, с котките се справям (ами г-н Пийпърс изобщо не излиза изпод леглото), а с Пако сме вече първи приятели.

Да, обаче получих още пет предупредителни съобщения от „Човешки ресурси“ по повод на закъсненията ми. Наистина ще ми наложат изпитателен срок! Но какво да направя? Пако има нужда от поне едночасова сутрешна разходка.

И все пак, ако още веднъж пропусна някое светско събитие заради Пако, със сигурност ще ме уволнят. Онази вечер закъснях за онова със Сара Джесика Паркър, защото Пако не искаше да се прибира. Трябваше да го разхождам цял час.

Джордж беше бесен, понеже „Кроникъл“ ни изпреварват.

Макар че не ми е съвсем ясно какво им става на тези от „Кроникъл“, та са се втурнали да пишат клюки за разни знаменитости. Винаги съм смятала, че са прекалено елитарни за това.

Мел

 

До: Том Барет <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: съобщение

До всички заинтересовани:

Моля, предайте следното съобщение на Вивика Чандлър, настанена в бунгало „Сопрадила“

Вив,

Не приемай — повтарям, не приемай никакви съобщения, телефонни обаждания, факсове, e-meil и т.н. за мен от жена на име Мелиса Фулър.

Не се тревожи, не е някоя от бившите ми. Тя е съседката на леля ми. Явно Хелън го е закъсала и тази Фулър се опитва да се свърже с мен във връзка с тъпото куче.

Но ние няма да позволим да развали малкото ни бягство, нали? Така че дори не отваряй вратата, докато се върна. Вече приключвам със снимките на Нийв Кембъл, а след това ще отида да взема уискито от „Лакс“ и ще се върна точно навреме, за да погледаме залеза заедно, скъпа. Изстуди шампанското за мен.

Обичам те.

Макс

 

До: Макс Фридландър <[email protected]>

От: Том Барет <[email protected]>

Отн.: съобщение

Уважаеми г-н Фридландър,

Имам удоволствието да Ви уведомя, че Вашето съобщение за г-ца Чандлър е предадено.

Ако има нещо друго, което ние в „Парадайз Ин“ можем да направим, за да бъде престоят Ви тук още по-приятен, моля не се колебайте да ни уведомите.

Очакваме завръщането Ви утре.

Искрено Ваш,

Том Барет

„Парадайз Ин“

Кий Уест, Флорида

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: леля ми

Уважаема г-жо Фулър,

Потресен съм. Дълбоко потресен и разтревожен от случилото се с леля ми Хелън. Тя е, както предполагам знаете, единствената ми жива родственица. Не бих могъл да Ви благодаря достатъчно за усилията, положени от Вас, за да се свържете с мен и да ме уведомите за тази трагедия.

Въпреки че в момента съм по работа в Африка — може би сте чували за сушата тук в, Етиопия, където правя снимки за фонд „Спасете децата“ — веднага започвам приготовления за завръщането си в Ню Йорк. Ако леля ми дойде в съзнание, преди да съм стигнал, моля предайте, че съм на път.

Благодаря Ви още веднъж, г-жо Фулър. Явно всичко онова, което се говори за студените и безчувствени нюйоркчани, във Вашия случай не е вярно. Бог да Ви благослови.

Искрено Ваш,

Максуел Фридландър

 

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: S.O.S.

Приятелю,

В беда съм.

Трябва да ми помогнеш.

Говоря сериозно. Нямаш представа какъв е залогът: имам шанс да си удължа почивката с Вивика.

Да, правилно си прочел. Вивика. Фотомоделът. Същата, която съвсем скоро заряза Тръмп. Същата от рекламите на сутиена с водната помпа. Онази от корицата на „Спорт в снимки“.

Да. Същата.

Но няма да стане, ако не ми направиш малка услуга. Само една малка услуга. Това е всичко.

Знам, че не е необходимо да ти напомням за случая, когато ти спасих… знаеш какво… във Вегас. Помниш ли? В началото на пролетта, последната ни година в колежа? Не бях виждал някой да изпива толкова коктейли „Маргарита“, колкото теб онази вечер. Казвам ти, човече, ако не бях аз, сега щеше да плащащ издръжка. Аз те спасих. И на другия ден ти ми се закле (край басейна, спомняш ли си?), че ако някога се наложи с нещо да ми помогнеш, ще го направиш.

Е, часът удари. Върни ми услугата.

По дяволите, карат ме да прибера електрониката, защото ще излитаме. Ще ти пиша по-късно, човече.

Макс

 

До: Джейсън Трент <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Знаех си, че ще се случи. Знаех си, и ето, случи се: дойде съобщение от Макс Фридландър, в което иска да му върна услугата, която ми беше направил в последната ни година в колежа.

За бога, това беше преди десет години. Паметта на тоя човек е като сито: не си помни номера на социалната осигуровка, но не е забравил, че му „дължа“ услуга. С какво заслужих това?

Нали си спомняш Макс, Джейс? Беше ми съквартирант през последната година в колежа, същият, с когото наехме първия си апартамент, когато се преместихме в града, след като завършихме. Запивката в „Кухнята на Ада“, където го намушкаха в гърба още първата ни вечер… помниш ли? На другия ден писаха във вестниците за случая… Мисля, че всъщност точно това ме накара да стана криминален репортер.

Спомняш ли си, как Мим ми предлагаше да се махна оттам и да се пренеса при нея, за да заживея, както казваше тя, „като човешко същество“? За бога, след два месеца съвместен живот с Макс бях готов да я послушам. Той сякаш си мислеше, че още сме в колежа — половината Манхатън се събираше всяка седмица във всекидневната ни за мача в понеделник вечер.

Като се изнесох, той не се разсърди. Все още ми се обажда, от време на време, да види как съм.

И сега това.

Един бог знае какво ще поиска от мен. Предполагам, да спася някой сал пълен с танцьорки, бягащи от Куба. Или да подслоня у дома австралийския отбор по ръгби. Или да му дам назаем 50-те хиляди долара, които дължи на руснаците.

Сериозно се замислям дали да не напусна страната, Джейс. Мислиш ли, че Мим ще ми даде нейния „Лиър“ за уикенда?

Джон

 

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Колебая се да попитам, но като твой по-голям брат чувствам, че имам право да зная.

Какво точно е направил за теб Макс Фридландър, та сега си му длъжник?

Джейсън

P.S. Стейси пита кога ще ни дойдеш на гости. Децата също питат за теб. Британи ходи на езда, а Хейли спечели награда на дълъг скок на състезанията миналата седмица.

P.P.S. „Лиър“-а го забрави. Джулия го използва.

 

До: Джейсън Трент <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Казваше се Хайди. Беше танцьорка. Имаше пера в косата и рокля с цепка… дотам.

Е, не съвсем. Но името беше Хайди и беше танцьорка. Явно си бях наумил да я направя първата г-жа Джон Трент.

Няма да ме разбереш естествено, след като никога не си вършил нищо, ама поне мъничко непочтено, през целия си трийсет и петгодишен живот. Но поне се опитай, Джейсън, да се поставиш на мое място.

Беше в началото на пролетта. Бях на двайсет и две. Бях влюбен.

И бях изпил прекалено много „Маргарити“.

Макс ме измъкна от църквата, където щяхме да се венчаваме, изпрати Хайди да си върви, взе ми ключовете, за да не я последвам, накара ме да изтрезнея и ме сложи да спя.

Понякога все още се сещам за нея. Имаше червена коса и леко стърчащи зъби. Беше прелестна. Заслужаваше си.

Но чак пък толкова…

Джон

P.S. Поздрави Хейли и Британи от мен. Този уикенд ще ходите ли във Вайнярд? Можем да се срещнем там.

Зависи какво ще поиска от мен Макс.

 

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Аха. Всичко е ясно. Знам, че като видиш червенокоса жена, губиш ума и дума.

И какво точно иска той в замяна?

Джейсън

P.S. Не, ще ходим в Хамптън. Ще се радваме, ако дойдеш с нас.

 

До: Макс Фридландър <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: S.O.S.

Няма дори да те питам. Какво искаш да направя за теб, Макс?

Но моля те, само да не е нещо незаконно в Ню Йорк или кой да е друг щат.

Джон

 

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: S.O.S.

Слушай, работата е съвсем проста: искам само да се представяш за мен. За една-две седмици, не повече.

Е, да речем, месец.

Не искам много, нали? Ето за какво става дума:

Леля ми — нали я знаеш, оная воняща и червива с пари старица, която толкова ми напомня за баба ти Мими, или както там беше името, дето все мърмореше против апартамента ни. А мястото си го биваше.

Както и да е, изкуфялата ми леля пуснала в дома си някакъв психопат, който я фраснал по главата и избягал и сега тя е в интензивното на „Бет Израел“.

Според лекарите има вероятност — макар и много малка — да дойде в съзнание.

Ясно ти е, че просто не върви да дойде на себе си и да разбере, че многообичният Макси не е долетял край леглото в мига, в който е научил за случилото се. В завещанието на леля Хелън 12-те милиона са разпределени в съотношение 80/20 — при смъртта 80% остават за мен, а 20% отиват за разни благотворителни организации. Не искаме промяна в това съотношение, опазил бог, ако се окаже, че Макси се е забавлявал с някакъв фотомодел по време на трагедията, нали?

Разбира се, че не. И именно тук е твоята роля, приятелю.

Ще кажеш на съседката, че ти — това съм аз.

Това е всичко. Просто бъди мен, за да може г-ца Мелиса Фулър да докладва на леля Хелън — ако някога изобщо се свести, което е твърде съмнително — че многообичният племенник Макси се е появил веднага щом е чул за малката злополука.

О, да, сигурно ще се наложи да поразходиш кучето няколко пъти. Просто, за да затвориш устата на съседката.

И, разбира се, ако бабката даде и най-малкия признак на свестяване, веднага ми се обаждаш. Ясно? И аз мигом ще долетя.

Но тъй като считам, че вероятността една осемдесетгодишна старица да се съвземе, е нищожно малка, не очаквам такова обаждане от теб.

Знаеш, че не бих те молил да вършиш това, ако не беше Вивика. Нали? ВИВИКА. Момичето владее йога до съвършенство. ЙОГА, Трент.

Направи това за мен и сметките ни ще бъдат чисти. Какво ще кажеш?

Макс

 

До: Макс Фридландър <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: S.O.S.

Да видим дали правилно съм разбрал.

Леля ти е станала жертва на брутално нападение, а на теб не ти пука и нямаш намерение да си прекъснеш почивката?

Това е безсърдечно, Фридландър. Направо безсърдечно.

С две думи, това, което искаш от мен, е да се представям за теб. Така ли?

По-добре да се бях оженил за танцьорката.

Джон

 

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: S.O.S.

Всички вие, криминалните репортери, сте от един дол дренки.

Защо го възприемаш като нещо чак толкова непочтено? Казах ти, леля ми е в безсъзнание. И никога нищо няма да научи.

Ако пукне, обаждаш ми се, и аз идвам да уредя погребението. Ако се съвземе, обаждаш ми се, и аз идвам да се погрижа за оздравяването.

Но докато е в безсъзнание, тя няма да разбере разликата. Защо да отлагаме?

Освен това говорим за Вивика, не за коя да е.

Виждаш ли колко лесно може да бъде всичко, ако не задълбаваш чак толкова. Винаги си бил такъв. Спомням си онези тестове по биология, когато ти казваше: „Верният отговор не може да е «А» — прекалено очевидно е. Сигурно се опитват да ни заблудят“. И избираше отговор „Г“, въпреки че правилният си беше „А“.

Докато леля Хелън и адвокатите не подозират нищо, защо не ме оставиш да се понаслаждавам на заслужената си почивка? Успокой онази нейна съседка. Това е всичко, което искам от теб. Просто поеми задължението по разхождането на кучето.

Смятам, че това е твърде ниска цена, като се има предвид, че те предпазих от най-голямата грешка в живота ти. Да не мислиш, че старата Мими щеше да те кани на нейните соарета във Вайнярд, ако беше женен за някаква танцьорка от Вегас?

Мисля, че не.

Мисля, че си длъжник на стария Макси, не е ли така?

Макс

 

До: Джейсън Трент <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Иска да се представям за него и да разхождам кучето на леля му, която е в кома, докато той се забавлява с някакъв фотомодел. Можеше да бъде и по-зле. Далеч по-зле.

Тогава защо имам лоши предчувствия?

Джон

 

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Прав си. Можеше да бъде и по-лошо. Ще се съгласиш ли?

Джейсън

P.S. Стейси каза да ти предам, че ти е намерила страхотно момиче: инструкторката на Хейли по езда. На двайсет и девет, слабичка, руса, сини очи, всичко си е на мястото. Какво ще кажеш?

 

До: Джейсън Трент <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Защо не?

Искам да кажа, какво толкова лошо има в това да разхождаш кучето на една възрастна жена?

Джон

P.S. Знаеш, че не одобрявам дресировката на животни. Има нещо неестествено в това да караш един кон да танцува.

 

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Конете не танцуват, глупако. Те просто стъпват в ритъм.

Хрумвало ли ти е, че Хайди и ти щяхте да сте си лика-прилика? Искам да кажа, при този твой късмет с жените напоследък, Хайди наистина може би щеше да е последният ти шанс да намериш истинското щастие.

Само си помисли — ако беше последвал сърцето си, а не разума на Макс Фридландър, можеше ти да си този, който ще дари на Мим внук през декември, а не аз.

Джейсън

 

До: Джейсън Трент <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Напоследък казвал ли съм ти колко те мразя?

Джон

 

До: Макс Фридландър <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: S.O.S.

Добре, ще го направя.

Джон

 

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: операция „Пако“

Чудесно. Ще уведомя съседката да те очаква (тоест, мен) довечера, за да вземеш ключовете. Леля ми е дала резервни. Явно още не се е запитала как така леля Хелън не ми е дала ключ от жилището си. (Пожарът в предишния апартамент не беше по моя вина. Нещо с електрическата инсталация не беше наред).

Не забравяй, че ти — това съм аз, и се позаинтересувай от хематома на бабичката или каквото е там.

И друго, докато се представяш за мен, би ли се обличал малко по-… как да кажа… да, малко по-стилно. Знам, че богатите синчета като теб недооценяват милиардите, с които разполагат.

На мен не ми пречи. Искам да кажа, разбирам това, че си предпочел да си намериш истинска работа вместо топлото местенце в семейния бизнес, който ти предлагаше по-големият ти брат.

Одобрявам го напълно. Ако желаеш да се преструваш, че изкарваш само по 45 бона годишно — направи го, ще бъде страхотно.

Но докато се представяш за мен, моля те, не се обличай като завършващ студент. Умолявам те — зарежи тениските с разни надписи. А и тези твои вечни маратонки… Няма да умреш, ако сложиш по-прилични обувки, повярвай ми.

И в името на бога, инвестирай в кожено яке. Моля те. Знам, че това би означавало да разбуташ скъпоценните милиони от онзи попечителски фонд, който ти остави дядо ти, но наистина, не би било зле да имаш нещо, купено не от битпазар.

Това е всичко. Всичко, което искам. Просто се опитай да изглеждаш добре, докато се представяш за мен. Трябва да си поддържам имиджа, нали разбираш.

Макс

P.S. Съседката ми даде телефонен номер, но съм го загубил. E-meil е [email protected]

 

До: Макс Фридландър <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: S.O.S.

За бога, Фридландър, та тя работи в „Ню Йорк Джърнъл“.

Не ми каза. Не ми каза, че съседката на леля ти работи в „Ню Йорк Джърнъл“.

Не разбираш ли, Макс? Тя може и да ме познава. Аз съм журналист. Вярно че работим в конкурентни вестници, но за бога, игрището е доста малко. Какво ще стане, когато отвори вратата и се окаже, че сме били на едни и същи конференции или местопрестъпления?

Прикритието ти ще отиде по дяволите.

Или не ти пука?

Джон

P.S. И как според теб да пиша? Нали по адреса ще разбере, че аз не съм ти.

 

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: операция „Пако“

Разбира се, че ми пука. Не се тревожи, вече съм проверил нещата. Тя води рубриката за светски новини.

Не ми се вярва да си налитал на водещи на рубрики за светски новини на местопрестъпленията, които си посещавал.

Макс

P.S. Открий си нов e-meil адрес.

P.P.S. И престани да ми досаждаш. С Вивика съзерцаваме залеза.

 

До: Макс Фридландър <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: нещо не ми харесва

Светските новини? Бъди сигурен, веднага ще разбере, че аз не съм ти.

Джон

 

До: Макс Фридландър <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: нещо не ми харесва

Макс? МАКС? КЪДЕ ИЗЧЕЗНА?