Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Boy Next Door, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
midnight_sun17 (2017)
Форматиране
analda (2018)

Издание:

Автор: Мег Кабът

Заглавие: Re: Някой като теб

Преводач: Юрий Лучев

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски език

Издател: Фокус ООД

Град на издателя: Велико Търново

Година на издаване: 2003

Печатница: Абагар АД

Редактор: Гергана Рачева

ISBN: 9547830112

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3339

История

  1. — Добавяне

До: [email protected]

От: Мел Фулър <[email protected]

Отн.: Лелята на Макс

Вивика, важно е да си спомниш, точно коя вечер сте били с Макс в сградата, където живея. Може би си пазиш самолетния билет за полета до Флорида или пък някой от агенцията ти си е записал датата?

Моля те, уведоми ме, колкото можеш по-бързо.

Мел

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Дженевив Рандолф Трент <[email protected]>

Отн.: Моя внук

Скъпа г-це Фулър,

Официално не са ни запознавали, но се срещнахме наскоро на благотворителната сбирка в Линкълн Сентър. Надявам се, че си спомняте: аз съм онази възрастна жена, която седеше до Джон Трент, когото тогава мислехте за Макс Фридландър. Вие двамата известно време разговаряхте. На мен естествено не ми бе позволено да кажа много, тъй като моят внук не искаше да научите истината за неговата самоличност, по причини, които мисля, че сега са ви ясни.

Не мога да се извинявам за поведението на моя внук… Това той трябва лично да направи. Надявам се, че вече го е направил. Разбирам, че не приемате извиненията му, което, разбира се, си е ваше право.

Но преди окончателно да зачеркнете моя внук от живота си, г-це Фулър, бих Ви помолила да вземете предвид следното:

Джон ви обича. Разбирам, че след всичко, което ви е причинил, за Вас ще трудно да повярвате, но Ви уверявам, че е така.

Бих се радвала, ако ми дадете възможност да Ви убедя в това лично. Имате ли нещо против да се срещнем или искам прекалено много? Ще ми бъде приятно да си поговорим по женски. Очаквам отговор.

Дженевив Рандолф Трент

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Джон

О, Господи, накарал е баба си да ми пише и да ме моли да му простя. Не се шегувам. Колко трогателно! Като че има някакво значение какво ще каже тя. Ами че тя му е роднина!

Освен това, вероятно са я накарали да ми пише насила. Може би са я заплашили. Може би са казали: „Напиши това писмо, иначе ще те пратим в старчески дом!“ Напълно е възможно, като нищо са способни на това. А тя е била безсилна да им се възпротиви. Всеки знае, че цялата съдебна система по източното крайбрежие е подкупена до последния служител от тези Трент.

Голям късмет извадих, че успях да се отърва от всичко това. Можеше да стане като в онзи филм със Сал и Фийлд, в който трябваше да бяга с дъщеря си. Само дето вместо от Ирак, аз щях да бягам от Ийст Хамптън.

Така си е, като си помислиш.

Мел

 

До: Мел Фулър <[email protected]

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Джон

Ти наистина се увлече. Старчески дом? Откъде ти хрумна това?

Това не ти е фамилията Кенеди, за бога. Никой от това семейство никога не е бил обвиняван в убийство. Незаконни машинации да, но никакво насилие. А бабата е известна покровителка на изкуствата и ревностен поддръжник на много от благотворителните акции, за които ти, млада госпожице, пишеш така възхитително.

Тъй че не си измисляй небивалици. Фантазията ти май доста се е развихрила. Може би ще е по-добре да зарежеш журналистиката и да започнеш да пишеш романи. По всичко личи, че талантът ти е в областта на прозата.

Над

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]

Отн.: Джон

Така ли? В такъв случай сигурно няма да ми повярваш, ако ти кажа, че се досещам кой е цапардосал г-жа Фридландър по главата.

И че той не е бил член на семейство Трент.

Да се срещнем до хладилника и ще ти кажа. Джордж се мотае тук и чете какво пиша през рамото ми, за да е сигурен, че работя.

И после казах: „Шегуваш ли се“? Джордж Санчес е най-сексапилният мъж на света. Мъж с толкова косми по гърба трябва да е истинско находище от тестостерон…

ЕЙ, ДЖОРДЖ! ХВАНАХ ТЕ!!!

Мел

 

До: Стейси Трент <[email protected]>

От: Дженевив Рандолф Трент <[email protected]>

Отн.: Мелиса Фулър

Е, изпратих го. Още не ми е отговорила. Упорито човече.

Мисля, че е време да преминем към план Б.

Мим

 

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Мел

Скъпи Джон,

Когато предложих да направиш нещо, за да си върнеш Мел, нямах точно предвид да караш баба ти да пише. Всъщност не мисля, че това изобщо е добра идея. Според мен ефектът е обратен на очаквания от теб.

Когато предложих да направиш нещо, за да си върнеш Мел, си мислех за нещо друго, като например… ох, не знам, да закачиш огромен надпис на отсрещната сграда с думите: „Мел, омъжи се за мен“.

Или нещо такова.

Ти обаче предпочете по-пасивния подход, който може би също ще свърши работа. Моите най-искрени поздравления. Всеки друг мъж досега да се е отказал. Мел е упорита като магаре и в нейния случай поговорката „каквото било — било“ придобива нови, непостигнати досега висини.

Но трябва да знаеш: сега Мел е убедена, че жените в семейството ви безропотно изпълняват всичко, каквото им се каже, защото се страхуват да не ги пратите в старчески дом.

Просто си помислих, че те интересува.

Над

 

До: Дженевив Рандолф Трент <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Какво ти става?

Писала си на Мел? Какво каза?

Каквото и да е било, нищо няма да излезе. Според приятелката сега тя ми е по-сърдита от всякога.

Виж, Мим, не ми трябва помощта ти, разбра ли? Моля те, не се бъркай в интимния ми живот — или в липсата на такъв. Това се отнася и за Стейси, в случай че двете заговорничите, в което започвам да се убеждавам.

Наистина, Мим.

Джон

 

До: Стейси Трент <[email protected]>

От: Дженевив Рандолф Трент <[email protected]>

Отн.: Джон

О, скъпа! Току-що получих много сърдито писмо от Джон. Оказва се, че е разбрал за писмото, което пратих на тази Мел. Много е ядосан и ме предупреждава да не се бъркам в личния му живот. Казва да ти предам същото.

Предлагам незабавно да преминем към план Б.

Мим

 

До: Себастиян Леандро <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: Знам, че сигурно

няма смисъл да питам, но не си ми намерил работа, нали?

Макс

 

До: Макс Фридландър <[email protected]>

От: Себастиян Леандро <[email protected]>

Отн.: Виж

Мога спокойно и без подобно отношение от твоя страна. Предложих ти толкова поръчки, но ти не прие нито една от тях. Нищо не мога да направя, щом не искаш по-малко от две хиляди на ден, имаш предубеждения към изкуствените тъкани и дори отказваш да снимаш младежка мода.

Работата ми е да ти намирам поръчки и ти намирам. Ти си този, който ги отказва.

Макс, трябва да осъзнаеш факта, че се налага да намалиш цените. Работата ти е добра, но все пак не си Ани Лейбовиц. Не по-малко способни от теб фотографи взимат доста по-малко. Такива са времената. Нещата се променят… Или си в крак с времето, или изоставаш.

А когато изчезваш за дълги месеци във Флорида с миналогодишен топ модел, ти изоставаш. Не ми е приятно да ти го напомням, но ти го напомням.

Себастиян

 

До: Себастиян Леандро <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: Добре,

знаеш ли какво? Не си ми нужен, нито ти, нито твоите калпави поръчки. Аз съм човек на изкуството и като такъв ще предложа услугите си на друго място. Можеш да считаш договора ми с твоята агенция за прекратен от този момент.

Макс Фридландър

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: Леля ми

Знам, че посещавате леля ми, откакто е в болницата. Какви са часовете за свиждане там?

Макс Фридландър

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Надин! Помниш ли като ти казах, че подозирам кой е нападателят на г-жа Фридландър? Ами започвам да си мисля, че това е Макс. Вивика ми писа, че е бил в жилището на леля си вечерта точно преди заминаването им за Кий Уест, а това е станало около датата на нападението, макар че не мога с точност да я установя.

А сега Макс иска да знае какви са часовете за свиждане в болницата. Часовете за свиждане, Надин! Той никога не е ходил на свиждане на леля си досега…

И това е само защото не е можел да измисли как да я довърши. Но сега вече знае, защото аз му отворих очите! Спомняш ли си, разказах му за Съни фон Бюлов и Клаус, който сложил инжекция със свръхдоза инсулин между пръстите на краката, където никой не би забелязал дупчицата от иглата…

Да! Разказах му! Нали знаеш, че си падам по криминалните истории и просто му разказах една от тях. И през ум не ми е минавало, че ще му хрумне да вземе спринцовката на Туидълдум и ще иде на свиждане на горката си леля в болницата, за да Я УБИЕ!

Надин, какво да правя? Да се обадя ли на полицията? Никога не съм допускала, че Макс е способен да направи нещо толкова ужасно, като това да замисли убийството на собствената си леля… Щях да пиша нещо за това и да го дам на Джордж, за да му покажа, че и мен ме бива за репортер, но не съм допускала, че наистина… искам да кажа, не съм вярвала, че…

Но сега, Надин, вече съм убедена, че той се готви да убие леля си!!! Какво да правя???

Мел

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Мел, скъпа. Успокой се.

Макс Фридландър няма да убие леля си. Чуваш ли?

Очевидно стресът от скъсването ти с Джон и отстраняването ти от работа те е завладял изцяло. Макс Фридландър няма да инжектира леля си с инсулина на котката. Чу ли? Хората не правят такива неща. Е, във филмите и в книгите може би, но не и в реалния живот. Струва ми се, че си гледала „Сянка на съмнение“ прекалено много пъти.

Просто си поеми дълбоко въздух и си помисли добре. Защо му е на Макс да прави нещо подобно? Защо, наистина? Вярно, че е неудачник. С Вивика — да не говорим за теб — се държи отвратително. Но това не означава, че е убиец. Той е един голям тъп гадняр, но не и убиец.

Чуваш ли ме? Ако искаш да се поразходим навън, за да подишаш малко чист въздух за освежаване, ще дойда с теб. Чух, че в „Бананова република“ има разпродажба. Можем да отидем да разгледаме онези хубави копринени блузки, ако искаш.

Моля те, не казвай на полицията, че Макс Фридландър замисля да убие леля си. Само ще им загубиш времето, а и своето.

Над

 

До: [email protected]

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Макс

Вивика, кажи ми, моля те, спомняш ли си нещо — каквото и да е — което може да помогне да определим точната дата, когато ти и Макс сте били у леля му? Може да се окаже въпрос на живот и смърт.

Мел

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: [email protected]

Отн.: АУ!

ЗА ТЕБ МАЙ НАИСТИНА Е ВАЖНО ДА УСТАНОВИШ ТОЧНАТА ДАТА, КОГАТО С МАКС БЯХМЕ У ЛЕЛЯ МУ? ДА НЕ БИ НА ТОЗИ ДЕН РАЗНОСВАЧЪТ НА ХИМИЧЕСКОТО ЧИСТЕНЕ ДА Е ЗАГУБИЛ НЯКОЯ ТВОЯ БЛУЗА ИЛИ НЕЩО ТАКОВА? ХИЧ НЕ ОБИЧАМ ДА МИ СЕ ГУБЯТ ДРЕХИТЕ.

НАИСТИНА ЩЕ СЕ ПОМЪЧА ДА СИ СПОМНЯ КОГА ТОЧНО БЕШЕ ТОВА, ЗА ДА ТИ ПОМОГНА.

О, ЧАКАЙ! СПОМНЯМ СИ, ЧЕ ИМАШЕ НЯКАКЪВ МАЧ, ЗАЩОТО ОТ ВСИЧКИ КОЛИ, КОИТО МИНАВАХА КРАЙ МЕН, ДОКАТО ЧАКАХ, СЕ ЧУВАШЕ, ЧЕ СА ВКЛЮЧИЛИ МАЧА. НИЕ ГУБЕХМЕ, И ВСИЧКИ БЯХА НАПРАВО БЕСНИ.

А, НЯМАШЕ И ПОРТИЕР. СТРАННО, МАКС ПРОСТО СИ ВЛЕЗЕ БЕЗ НИКОЙ ДА ГО СПРЕ. НО ДОКАТО ТОЙ БЕШЕ ГОРЕ, ПРИСТИГНА РАЗНОСВАЧЪТ НА КИТАЙСКА ХРАНА И СЕ ЗАОГЛЕЖДА ЗА ПОРТИЕРА, ЗА ДА СЪОБЩИ НА ХОРАТА, ДЕТО ЧАКАТ ДОСТАВКАТА, ЧЕ Е ДОШЪЛ.

А СИ СПОМНЯМ ТОВА ДОБРЕ, ЗАЩОТО БЕШЕ С ИЗБЕЛЕНИ С КИСЕЛИНА ДЖИНСИ, ПО МОДАТА ОЩЕ ОТ ОСЕМДЕСЕТТЕ, НО СПОРЕД МЕН АКО СИ ИМИГРАНТ, ОТКЪДЕ ЩЕ ЗНАЕШ, ЧЕ ИМ Е МИНАЛА МОДАТА? ПОМИСЛИХ СИ, ЧЕ НЯМА ДА Е ЗЛЕ ДА СЕ ЗАПИШЕ В НЯКОЙ ОТ ОНЕЗИ КУРСОВЕ ЗА ИМИГРАНТИ, ЗА ДА СЕ НАУЧИ КАК ДА СЕ ОБЛИЧА И ДА НЕ БИЕ НА ОЧИ ЧАК ТОЛКОВА. РАЗБИРАШ ЛИ? НАЛИ ЗНАЕШ КАК КРИСТИ, НАОМИ И СИНДИ ОТВОРИХА ОНОВА МОДНО КАФЕ? Е, ПОМИСЛИХ СИ, ЧЕ И АЗ МОГА ДА ОТКРИЯ МОДНО УЧИЛИЩЕ ЗА ХОРАТА, ДЕТО ИДВАТ В НЮ ЙОРК ОТ КИТАЙ, ХАИТИ, СРЕДНИЯ ЗАПАД И ТЪЙ НАТАТЪК.

КАКТО И ДА Е, НАКРАЯ ГОСПОДИН ИЗБЕЛЕНИ ДЖИНСИ УСПЯ ДА ОТКРИЕ ПОРТИЕРА, КОЙТО ГО ПУСНА ДА СЕ КАЧИ. ПОСЛЕ ПОРТИЕРА ОТНОВО ИЗЧЕЗНА, СЛЕД МАЛКО МАКС СЛЕЗЕ И СИ ТРЪГНАХМЕ.

ТОВА ВЪРШИ ЛИ ТИ РАБОТА?

ВИВИКА

 

До: Макс Фридландър <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Леля Ви

Уважаеми г-н Фридландър,

Леля Ви е в интензивно отделение, което означава, че при нея посетители не се допускат. Никакви изключения. Всъщност побесняват дори само като ги попиташ дали можеш да посетиш пациент в това отделение. Защото тези пациенти са в много, много нестабилно състояние и най-малкият микроб от външния свят може да се окаже фатален. Тъй че, не само не се допускат никакви посетители, но и движението на хора в отделението непрекъснато се наблюдава с камери, така че дори ако само се опитате да се промъкнете вътре, веднага ще ви хванат.

На Ваше място дори не бих се опитвала да посетя леля си. Съжалявам. Но ако изпратите картичка, сигурна съм, че ще я покажат, щом дойде в съзнание.

Мел Фулър

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: Леля ми

Не знам дали ще Ви бъде интересно да узнаете, но от лекуващия лекар на леля ми научих, че още преди месец са я преместили от интензивното отделение. Сега е в самостоятелна стая. Все още е в кома, но може да бъде посещавана всеки ден между четири и седем часа.

Прогнозата, за съжаление, не е добра.

Макс Фридландър

 

До: Мел Фулър <[email protected]

От: Стейси Трент <[email protected]>

Отн.: Джон

Скъпа г-це Фулър,

Вие не ме познавате, но познавате зет ми Джон. Извинявам се, че Ви пиша, без да са ни запознавали официално, но просто не мога да седя и да мълча, като гледам какво става между Вас и Джон.

Мелиса (надявам се, не възразявате, че Ви наричам така), имам усещането, че те познавам, защото Джон толкова е разказвал за теб! Знам, че това, дето го направиха Джон и приятелят му Макс е много, много лошо. Бях потресена като чух. Всъщност аз бях тази, която от самото начало го караше да ти каже истината.

Но той се боеше, че ще му се разсърдиш и повече няма да искаш да имаш нищо общо с него… страхове, които за съжаление се оказаха основателни. И реши да изчака „удобен момент“, за да ти признае истината.

Само дето според мен и навярно според теб, няма удобен момент, за да чуеш, че човекът, в когото си се влюбила, се е представял за друг.

Не казвам, че нямаш достатъчно причини да си му сърдита. А начина, по който му го върна, просто ме възхити със своята изобретателност. Но не смяташ ли, че е страдал вече достатъчно дълго?

Защото той наистина страда и то дълбоко. Когато онази вечер дойде да види бебето — третото ми, момче, кръстихме го Джон на любимия на близначките ми чичо (да, децата го обичат, което означава, че не е лош човек) — изглеждаше ужасно. Кълна се, смъкнал е най-малко пет килограма.

Знам, че един мъж може да те побърка (нали съм женена за по-големия брат на Джон от десет години), но си спомням от времето на моминството си колко е трудно да намериш подходящия партньор… А Джон е точно такъв, въпреки всичко, което си мислиш за него заради постъпката му.

Моля те, дай му още един шанс! Той направо е луд по теб, и мога да го докажа. Ето, прочети собствените му думи, взети от писмата, които ми е изпращал през последните няколко месеца. Може би, след като ти прочетеш ще стигнеш до същия извод като мен: че вие двамата сте намерили нещо, което малцина от нас имат щастието да намерят — сродна душа.

 

 

„Та какво точно искаш да знаеш?“

„Дали е повярвала, че съм Макс Фридландър? За съжаление, да.“

„Дали съм изиграл ролята на Макс Фридландър както трябва? Сигурно, иначе нямаше да ми повярва.“

„Дали се чувствам като изпечен мошеник? Да. Самобичувам се. Отличен за мен.“

„Най-лошото е, че… е, аз вече ти го разказах. Тя мисли, че аз съм Макс Фридландър. Да, Макс Фридландър — неблагодарникът, на когото изобщо не му пука, че някой едва не е пратил осемдесетгодишната му леля на оня свят“.

Но на Мелиса пука.

Това е името. На червенокосата. Мелиса. Викат Мел. Така каза: „Хората ми викат Мел“. Преместила се е в града веднага след завършване на колежа, което означава, че е на около двайсет и седем години, тъй като живее тук от пет години. Иначе е от Дансинг, Илинойс. Чувал ли си за Дансинг, Илинойс? Аз знам за Дансинг, Мичиган, но не и за Дансинг, Илинойс. Казва, че е малко градче, където, като минеш по главната, всеки те поздравява с „О, здрасти, Мел“.

Да, просто „О, здрасти, Мел“.

„Показа ми къде лелята на Макс Фридландър държи храната на кучето и котките. Каза ми откъде да купувам такава, когато наличната свърши. Каза ми кои са любимите места за разходка на Пако. Показа ми как да подлъжа една котка на име г-н Пийпърс (не се шегувам) да излезе изпод леглото.“

Попита ме за работата ми за фонд „Спасете децата“ и за Етиопия. Попита ме дали съм посетил леля си в болницата и дали като съм я видял цялата в онези стърчащи от тялото маркучи съм се разстроил много. Докосна ръката ми и ми каза да не се тревожа, и че ако някой изобщо може да излезе от кома това е леля ми Хелън.

„А аз стоя там, хиля се като идиот и се преструвам, че съм Макс Фридландър.“

„Срещнах това неописуемо страхотно момиче. Да, неописуемо страхотно момиче, Стейс. Тя харесва торнадо и блус, бира и всичко, свързано със серийните убийци. Поглъща светските клюки със същия апетит, с който атакува пържола мо шу, носи обувки с невероятно високи токове и с тях е направо зашеметяваща, но е също така зашеметяваща и по маратонки и клин.“

„И е много мила. Истински, неподправено мила. В град, в който никой не познава съседите си, тя не само познава своите, но и се грижи за тях. А живее в Манхатън. Манхатън, където хората просто прекрачват налягалите по улиците бездомници, за да стигнат до любимите си ресторанти. А Мел като че ли никога не е напускала Дансинг, Илинойс, население 13 000. Бродуей за нея е просто главната улица в градчето.“

„Срещнах това неописуемо страхотно момиче. А дори не мога да кажа истинското си име…“

„Не, тя ме взема за Макс Фридландър.“

„Знам какво ще кажеш. Знам какво точно ще кажеш, Стейс. И отговорът е «не, не мога». Може би, ако не бях вече я излъгал. Може би, ако още в първия миг на срещата ни бях казал: «Слушай, аз не съм Макс Фридландър. Макс няма възможност да дойде. Наистина е разстроен от случилото се с леля му, затова изпрати мен».“

Но не го казах, нали? Оплесках всичко. Оплесках всичко от самото начало.

А сега е твърде късно да разкрия истината, защото каквото и да се опитам да кажа занапред, тя ще си мисли, че отново лъжа. Може би няма да го признава, но дълбоко в себе си ще си мисли: „Сигурно пак ме лъже“.

„Не се опитвай да ме убеждаваш, че няма да е така, Стейс.“

„Ето това е. Животът ми е истински ад. Какво ще ме посъветваш? Имам нужда от мъдри женски напътствия.“

„Не, не мисля така. Пределно ми е ясно, че сам изкопах гроба си. Струва ми се, че нямам друг избор, освен да легна в него.“

Е добре, какво искаш да чуеш? Че тя е точно каквото търся в една жена от толкова време, без дори да съм смеел да се надявам, че ще го намеря? Че сме сродни души, че тя е моята съдба, моето вселенско предопределение? Че броя минутите до следващата ни среща?

Чудесно. Ето. Казах го.

Особено интересно е това:

„Но аз купих пръстен. Годежен пръстен.“

Не, този път не е като във Вегас. Не съм перманентно пиян през последните три месеца. Убеден съм, че от всички познати ми жени тази е единствената, с която искам да прекарам остатъка от живота си.

Щях да кажа истината и да направя предложение във Върмонт.

Само че онзи негодник, Фридландър, провали всичко.

„Сега тя не вдига телефона, не отваря вратата и не отговаря на писмата ми. Животът ми свърши.“

Ето това е. Надявам се, няма да обсъждаш току-що прочетеното с Джон. Няма да ми проговори, ако разбере, че съм споделила с теб.

Но не можех да не го направя. Защото мисля, че трябва да знаеш колко… колко много те обича.

Това е всичко.

Стейси Трент

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Доли Варгас <[email protected]>

Отн.: Мел

Милинка, имаш ли представа защо Мел плаче в тоалетната? Направо ме побърква. Опитвам се да покажа на момчето от факса колко уютно могат да се чувстват двама в душ-кабината за инвалиди, но нейните хлипания убиват цялото ни желание.

ХХХООО

Доли

 

До: Доли Варгас <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Мел

Не знам защо плаче. Не ми казва. Почти не ми говори, откакто опровергах теорията, че Макс Фридландър се опитва да убие леля си.

Но не съм единствената. Очевидно никой не вярва. Дори Арън.

Трябва да призная, че съм притеснена. Мел като че ли е забравила историята с Джон и сега е изцяло обсебена от предположението, че Макс се кани да убие леля си.

Може би трябва да се обадим на някого от „Човешки ресурси“. Искам да кажа, може наистина да е мръднала.

Какво ще кажеш?

Над

 

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Скъпи Джон,

Прощавам ти.

Имаме сериозен проблем: мисля, че Макс Фридландър се кани да убие леля си. Мисля, че веднъж вече е опитвал, но безуспешно. Трябва да го спрем. Можеш ли да дойдеш веднага?

Мел

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Джордж Санчес <[email protected]>

Отн.: Къде по дяволите е

Фулър?

Обръщам се само за миг, и тя изчезва. Имам ли материала за утре? Не, нямам го. Как може да си тръгне, без да ми е дала материала за утре? КАК МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТАКОВА НЕЩО???

Джордж

 

До: Джордж Санчес <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Мел

Хм, мисля, че трябваше да провери някои неща във връзка с материала. Сигурна съм, че ще го предаде навреме. Не се тревожи.

Между другото, прочете ли статията ми за „Марс 2112“? Тема: ресторанти. „Вече не само за туристите“. Добре звучи, нали?

Над