Мег Кабът
Re: Някой като теб (3)

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Божичко, Надин! Имам писмо от него!

В командировка в Етиопия е, където снима гладуващите деца за фонд „Спасете децата“. Току-що го помолих да се прибира у дома и да се погрижи за кучето на леля си!

Кой знае какви ужасни неща си мисли за мен! О, за бога, знаех си, че не трябваше да се свързвам с него!

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Кое е по-важно за него — някакви си гладуващи деца, които не познава, или кучето на леля му?

Не ми се иска да звучи безсърдечно, но гладуващи деца или не, той трябва да поеме някаква отговорност.

Освен това леля му е в безсъзнание, Мел. Искам да кажа, ако единственият ти роднина е в безсъзнание, ти веднага се връщащ вкъщи, какви ти там гладуващи деца…

Кога се прибира така или иначе? Ще успееш ли за партито край басейна? Понеже Тони заплашва да развали годежа, ако не отида.

Над

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Доли Варгас <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Скъпа, чух писъците ти чак в отдел „Изкуство“. Помислих си, че актьорският състав на „Приятели“ се е разтурил…

Сега разбирам, че всичко е само защото Макс Фридландър ти е писал.

Но какво чувам — бил в Етиопия? Макс Фридландър никога не би отишъл в Етиопия. Господи, там е толкова… прашно.

Сигурно го бъркаш с някой друг.

Сега да ти кажа за Арън. Решила съм да го накарам да облече нещо, с което няма да ме е срам да го представя на Стивън. Мислиш ли, че ще е съпротивлява, докато го водя към „Барни“? Просто трябва да му купим нещо, например ленен панталон, не мислиш ли? Ще изглежда неустоим. Ф. Скот Фитцджерълд в ленен костюм.

Когато следващия път отиваш до копирната машина и минеш край него, кажи му нещо по повод дрехите му, моля те. Нещо убийствено от рода на „днес си много «милитъри», което ще го прати там, където го искам“.

ХХХООО

Доли

До: Дон и Бевърли Фулър <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Деби Филипс

Здрасти, мамо. Съжалявам, че не можах веднага да ви отговоря. Тук е доста напрегнато, както ти казах по телефона. Все още разхождам кучето на г-жа Фридландър, но очаквам племенникът да се върне довечера, с надеждата, че ще измислим нещо. Което е добре, защото започнах да имам неприятности в работата заради всекидневните ми закъснения. Не мога да си обясня защо тия от „Човешки ресурси“ ни преследват с такова настървение, нас, нещастните труженици. Изглежда се мислят за нещо повече от нас, само защото служебните ни досиета са в техни ръце.

Както и да е, с изключение на историята с г-жа Фридландър (не се притеснявай, мамо, сградата е абсолютно сигурна. Освен това, знаеш, че плащането на наема се контролира — не мога ей така да се изнеса. Винаги си заключвам вратата и никога не отварям на непознати; а и Ралф, портиерът, не пуска външни хора без първо да ми се обади по домофона), всичко при мен е наред. Все още водя онази рубрика на стр.10 — не мога да убедя г-н Санчес, шефът ми, че наистина ще се справя добре и като репортер, ако ми позволи.

Какво друго? А, скъсах с онова момче, за което ти разправях. Нещата не вървяха. Просто гледахме в различни посоки. Освен това се оказа, че ми е изневерявал с Барбара Белрийв. Всъщност не може да се нарече изневяра, понеже ние двамата така и не стигнахме дотам… Не показвай това писмо на татко, моля те.

А, домофонът. Племенникът на г-жа Фридландър е тук. Трябва да свършвам.

Целувки,

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Дон и Бевърли Фулър <[email protected]>

Отн.: непознатите

Мелиса! Да ми се обадиш веднага, щом онзи си тръгне! Как можеш да пускаш в дома си човек, когото никога не си виждала! Ами ако се окаже, че е онзи сериен убиец, когото гледах в „Инсайд“? Онзи, дето облича дрехите на жертвите си и се разхожда около тях, след като ги е насякъл на парчета!

Ако не ни се обадиш до един час, ще уведомя полицията, да знаеш.

Мама

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Е, и? Как изглежда???

Над

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Тони Салерно <[email protected]>

Отн.: Е?

НЕ КАЗВАЙ НА НАДИН, ЧЕ СЪМ ТИ ПИСАЛ!

Слушай, Мел, трябва да накараш онзи тип да поеме разходките на кучето. Ако не го направиш, и не дойдеш на годежното празненство у чичо ми Джовани, Надин ще изпадне в нервна криза. Кълна се в бога. Не ме питай защо, но тя си е втълпила, че е дебела и има нужда от моралната ти подкрепа всеки път, когато се наложи да облече бански костюм. Като нейна шаферка ти си длъжна да се появиш заедно с нея на това празненство в събота. Така че — накарай го онова конте да си разхожда кучето, ясно?

Ако ти направи проблем, обади ми се. Ще се погрижа за него. Хората си мислят, че ние, готвачите, сме добросърдечни, но това не е истина. Ще направя с лицето му същото, което направих със снощния специалитет, телешко „piccata“ — начукваш го, докато се разплесне, после го оставяш да плува в сос от най-лекото бяло вино, което някога си пила. Ако искаш, после ще ти дам рецептата.

И НЕ ЗАБРАВЯЙ!

Тони

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: операция „Пако“

Беше с обувки, нали? Като отиде у тях тази вечер? Кажи ми, че си бил с обувки.

Макс

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: как мина?

Чудя се как е минало представлението ти тази вечер.

Стейси пита дали ще идваш за обяд в неделя, както се бяхме разбрали.

Джейсън

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: ЗДРАСТИ!!!

ЗДРАВЕЙ! ПИШЕ ТИ ВИВИКА, ПРИЯТЕЛКАТА НА МАКС. МАКС Е ВЪВ ВАНАТА, НО МЕ ПОМОЛИ ДА ТЕ ПОПИТАМ КАК Е МИНАЛА СРЕЩАТА ТИ С ОНАЗИ С КУЧЕТО.

ПОВЯРВА ЛИ, ЧЕ СИ МАКС?

МАЛКО Е СТРАННО, ЧЕ ТИ ПИША, БЕЗ ДОРИ ДА ТЕ ПОЗНАВАМ. КАК Е ВРЕМЕТО В НЮ ЙОРК? ТУК Е 30° С И Е МНОГО КРАСИВО.

ДНЕС ХОДИХМЕ ДА ГЛЕДАМЕ ПРЕДСТАВЛЕНИЕ С ДРЕСИРАНИ КОТКИ. СТРАХОТНО! НЕ ЗНАЕХ, ЧЕ КОТКИТЕ МОГАТ ДА ВЪРШАТ ТАКИВА РАБОТИ!

О, МАКС КАЗА ДА МУ СЕ ОБАДИШ ТУК В ХОТЕЛА ВЕДНАГА ЩОМ ПОЛУЧИШ ТОВА СЪОБЩЕНИЕ. НОМЕРЪТ Е 305-555-6576. ПОИСКАЙ ДА ТЕ СВЪРЖАТ С БУНГАЛО „СОПРАДИЛА“. СОПРАДИЛАТА Е ЦВЕТЕ. РАСТЕ НАВСЯКЪДЕ ИЗ КИЙ УЕСТ. КИЙ УЕСТ Е САМО НА 90 МИЛИ ОТ КУБА, КЪДЕТО СЪМ ПРАВИЛА РЕКЛАМНИ СНИМКИ НА БАНСКИ КОСТЮМИ.

ТРЯБВА ДА СВЪРШВАМ, МАКС ИДВА.

ВИВИКА

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: как изглежда?

Добре, ето ти данните:

Бих казала около 185 см. Широки рамене. Наистина широки. Тъмна коса, но не черна. Кафяви очи. Нали се сещаш, понякога зелени, понякога кафяви. Понякога пронизват сърцето ти…

Шегувам се.

Нататък:

Не знам. Трудно е за обяснение. Не беше това, което очаквах, със сигурност. Искам да кажа, след всичко чуто за този вид фотографи и тъй нататък. Очаквах да видя някое зализано конте.

Но не би. Беше по тениска и джинси. И с маратонки на босо.

Очаквах най-малкото обувки „Гучи“.

И беше толкова скромен — искам да кажа за човек, който е изложил своя гола снимка в музей. Струва ми се, че Доли малко преувеличава. Сигурно на снимката не е напълно гол. Може би е с онези трика с телесен цвят, каквито носят във филмите.

И въобще отказа да говори за командировката си в Етиопия. Като заприказвах за работата, която върши за фонд „Спасете децата“, той се смути и се опита да смени темата.

Казвам ти, Надин, човекът въобще не отговаря на описанието на Доли.

Даже г-жа Фридландър е била несправедлива. Винаги е говорила за него като малко безотговорен, но казвам ти, изобщо не ми заприлича на безотговорен тип. Разпитва ме, надълго и нашироко, за случилото се — за взлома и всичко останало. Макар че според мен не е взлом, тъй като вратата не беше дори заключена…

Както и да е, личеше си колко е загрижен за леля си и това направо ме трогна. Помоли ме да му покажа къде съм я намерила, как е лежала и попита дали нещо не липсва…

Ще кажеш, че има опит в тоя вид престъпления… Не знам. Е, по време на снимките за „Виктория Сикрет“ може и да е имало сборичквания!

И още нещо странно. Изглеждаше изненадан от размерите на Нако. А аз знам, че Макс е бил на обед при леля си преди не повече от няколко месеца. Кучето е на пет години и отдавна е спряло да расте. Като му споменах как предната седмица Пако едва не ми откачи ръката от раменната става, Макс каза, че му е чудно как една крехка старица разхожда такова голямо куче и то най-редовно.

Не е ли смешно? Да, г-жа Фридландър може да изглежда крехка само в очите на един племенник. Винаги съм я смятала за държелива яка бабка, като се има предвид, че миналата година е обиколила пеш целия парк Йосемити…

Както и да е, Надин, радвам се, че ме накара да се свържа с него! Защото той каза, че не е редно да разхождам Пако с навехнато рамо и тъй нататък, и че ще се нанесе в апартамента на леля си, за да се грижи за животните и да наглежда нещата.

Вярваш ли? Мъж, който поема отговорност! Все още съм шокирана.

Трябва да свършвам — някой звъни на вратата. О, господи, ченгетата!

Мел

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: как изглежда?

Уф, ченгетата си отидоха. Разказах им за майка ми и нейните маниакални страхове от травестита убиец. Те дори не се ядосаха.

Както и да е, искаш ли да ти разказвам още за Макс Фридландър? Или те отегчавам?

От мястото, където седя — бюрото ми у дома — виждам апартамента му. Тоест — апартамента на г-жа Фридландър. По-точно — втората спалня. Г-жа Фридландър винаги държеше щорите спуснати, но сега Макс ги е вдигнал (предполагам, за да гледа светлините на града — да, тук от петнадесетия етаж имаме прекрасен изглед) и аз го виждам как лежи на спалнята и пише нещо на лаптопа си. Туидълдум е на леглото до него, също и Пако (никаква следа от г-н Пийпърс, но той си е срамежлив).

Знам, че не редно така да надничам, но, Надин, изглеждат толкова мили и щастливи!

А и какво да направя, като Макс има толкова хубави ръце… О, боже. Най-добре да си лягам. Май се разприказвах… Целувки,

Мел

До: Джейсън Трент <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: как мина?

Тя е с червена коса. Помощ.

Джон

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Доли Варгас <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Миличка, правилно ли чух какво каза тази сутрин, когато се сблъскахме в „Старбъкс“?

Тоест че Макс Фридландър се е нанесъл в апартамента до теб? И че го шпионираш?

И че си го видяла гол?

Изглежда миналия уикенд, когато ходих у Стивън, в ухото ми е влязла вода, та просто искам да проверя дали съм чула правилно, преди да го разкажа на всичките си познати.

ХХХООО

Доли

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Доли

Мел,

не се паникьосвай. На кого ще каже? Доли не познава чак толкова много хора тук в офиса.

А и тези, които познава, я мразят и няма да повярват. Повярвай ми.

Над

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Арън Спендър <[email protected]>

Отн.: ти

Мел, правилно ли чух това, което разправя Доли? Че някакъв гол мъж се е нанесъл в апартамента до теб? Какво се е случило с бабката? Умряла ли е? Не съм разбрал. Съжалявам за загубата, ако е вярно. Знам, че двете бяхте много близки за съседи в Манхатън.

Но не мисля, че е редно един мъж да се разхожда гол пред съседите си. Трябва да се оплачеш на домсъвета, Мелиса. Знам, че си под наем и че не обичаш да вдигаш шум около себе си, понеже наемът е изгоден, но на това може да се гледа като на сексуален тормоз. Да, така е.

Мелиса, чудех се дали си обмислила онова, което ти казах онзи ден в асансьора. Казах го сериозно. Мисля, че е време.

Спомням си деня, когато се разхождахме из Сентръл Парк по време на обедната ти почивка. Струва ми се толкова отдавна, а беше едва миналата пролет. Ти си купи хотдог от една улична количка, а аз се опитвах да те разубедя, защото бях писал материал за канцерогенността на хранителните продукти, продавани на улицата.

Никога няма да забравя как сините ти очи проблеснаха, когато ме погледна и каза: „Арън, за да умрем, първо трябва малко да поживеем“.

Мелиса, аз реших: искам да живея. А човекът, с когото най-много искам да живея, си ти. Мисля, че съм готов да се обвържа.

О, Мелиса, моля те, позволи ми да се обвържа с теб!

Арън

Арън Спендър

Старши кореспондент

„Ню Йорк Джърнъл“

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Джордж Санчес <[email protected]>

Отн.: закъсненията ти

И тъй, Доли ми каза, че най-после си се свързала с онзи тип, който ще се грижи за кучето. Това обяснява защо тази сутрин дойде на работа навреме за пръв път от двайсет и седем дни. Поздравления, момиче. Гордея се с теб.

Ако сега започнеш да си предаваш и материалите навреме, няма да те уволня. Но предполагам, че не бива да разчитам това да се случи, понеже чувам, че новият ти съсед изглежда доста добре без дрехи.

Джордж

До: Доли Варгас <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Доли, кълна се, ако кажеш на още някого, че съм видяла Макс Фридландър гол, ще дойда лично и ще пробода сърцето ти с остър кол, защото доколкото разбирам, това е единственият начин да те накарам да си затваряш устата.

Не беше ГОЛ, ясно? Беше напълно облечен. НАПЪЛНО ОБЛЕЧЕН ПО ВСЯКО ВРЕМЕ.

Е, с изключение на ръцете. Но голите му ръце са всичко, което съм видяла, кълна се.

Така че престани да разправяш на хората врели-некипели!!!

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Доли Варгас <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Милинка, май те настъпих по мазола, а? Никога не съм те виждала да използваш главните букви с такъв замах! Макс изглежда наистина те е впечатлил, щом си толкова разгорещена.

Да, той така въздейства на всички жени. Без да иска. Феромони, нали разбираш. Той бъка от такива.

Трябва да свършвам. Питър Харгрейв ме е поканил на обяд. Да, точно така: Питър Харгрейв, главният редактор. Кой знае, като се върна може вече да съм получила щедро повишение.

Но не се притеснявай, няма да забравя малките хора.

ХХХООО

Доли

P.S. Какво мислиш за новите панталони на Арън? Не са ли точно каквито трябва? Хуго Бос.

Знам, знам. Но това е само едно начало.

До: Тони Салерно <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: събота

Здрасти. Искам само да ти кажа да не се притесняваш — в събота ще дойда.

Да, човекът с кучето се появи.

До скоро.

Гордея се, че ще бъда шаферка на бъдещата ти съпруга.

Мел

До: Джейсън Трент <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: как мина?

Извинявай. Имах малко работа, после трябваше да се върна в апартамента на Фридландър, за да изведа кучето. Макс не ми каза, че под подвеждащото име „Пако“ се крие ДАТСКИ ДОГ. Тежи повече от Мим.

Та какво точно искаш да знаеш?

Дали е повярвала, че съм Макс Фридландър? За съжаление, да.

Дали съм изиграл ролята на Макс Фридландър както трябва? Сигурно, иначе нямаше да ми повярва.

Дали се чувствам като изпечен мошеник? Да. Самобичувам се. Отличен за мен.

Най-лошото е, че… е, аз вече ти го разказах. Тя мисли, че аз съм Макс Фридландър.

Да, Макс Фридландър — неблагодарникът, на когото изобщо не му пука, че някой едва не е пратил осемдесетгодишната му леля на оня свят.

Но на Мелиса пука.

Това е името. На червенокосата. Мелиса. Викат Мел. Така каза: „Хората ми викат Мел“. Преместила се е в града веднага след завършване на колежа, което означава, че е на около двайсет и седем години, тъй като живее тук от пет години. Иначе е от Дансинг, Илинойс. Чувал ли си за Дансинг, Илинойс? Аз знам за Дансинг, Мичиган, но не и за Дансинг, Илинойс. Казва, че е малко градче, където като минеш по главната всеки те поздравява с „О, здрасти, Мел“.

Да, просто „О, здрасти, Мел“.

На рафтовете на библиотеката, сред многото други книги, виждаш абсолютно всички романи на Стивън Кинг. Мелиса има теория, според която през всяко столетие се ражда по един писател, който обобщава попкултурата на века. През 19-ти век това бил Дикенс, а през двадесети — Стивън Кинг.

Казва, че все още предстои да се реши кой ще бъде глас на 21-ви век.

Нали знаеш какви книги имаше в библиотеката си моята бивша Хедър (спомняш си за Хедър, нали, Джейсън? Онази, за която ти и Стейси казвахте, че диша през устата?)?

Събраните съчинения на Киркегор. Никога не беше чела Киркегор естествено, но цветът на кориците отиваше на цвета на възглавничките на дивана.

Да, така гледаше на мен тази Хедър — като на чекова книжка с размер 185 см, с която може да си плати сметката за боядисване.

Припомни ми — защо Мим толкова се разстрои, когато Хедър и аз скъсахме?

А, и като отидох у тях ми предложи бира. Мелиса, не Хедър.

Не сода, не вино, не уиски с лед или „Космос“, а бира. Каза, че има два вида: светла и безалкохолна. Предпочетох безалкохолна. Тя също.

Показа ми къде лелята на Макс Фридландър държи храната на кучето и котките. Каза ми откъде да купувам такава, когато наличната свърши. Каза ми кои са любимите места за разходка на Пако. Показа ми как да подлъжа една котка на име г-н Пийпърс (не се шегувам) да излезе изпод леглото.

Попита ме за работата ми за фонд „Спасете децата“ и за Етиопия. Попита ме дали съм посетил леля си в болницата и дали като съм я видял цялата в онези стърчащи от тялото маркучи съм се разстроил много. Докосна ръката ми и каза да не се тревожа, и че ако някой изобщо може да излезе от кома, това е леля ми Хелън.

А аз стоя там, хиля се като идиот и се преструвам, че съм Макс Фридландър.

Както и да е, ще се местя. В апартамента на Хелън Фридландър. Така че ако се наложи да ме търсиш, телефонът е 212-555-8972. Но не ме търси. Открих, че силното звънене дразни г-н Пийпърс. Това е.

Джон

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: кой си ти?

Какво направихте с брат ми?

Преди да започне да се преструва на Макс Фридландър и да срещне тази Мелиса си беше нормално мислещо човешко същество.

ТИ ЛУД ЛИ СИ? Не можеш да се нанесеш в апартамента на онази жена. Какво ти става? ЗАРЕЖИ ЦЯЛАТА РАБОТА, ДОКАТО ОЩЕ НЕ Е КЪСНО.

Джейсън

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: според мен е даже много мило

Здравей, Джон. Стейси съм. Джейсън ми даде да прочета последното ти съобщение. Надявам се, не се сърдиш.

Надявам се също така да не го послушаш. Мисля, че това, дето помагаш на горкото момиче в гледането на домашните любимци на старицата, е много мило. Джейсън се опитва да ме убеди, че тая работа не е на добре; разправя ми за някакви червенокоси, но аз не го слушам. Той нещо не е съвсем в ред. Онзи ден ми каза, че музикалният съпровод на упражненията, които правя заради бременността, му звучал като музика от порнографски филм!

Кога е гледал порнографски филми — ето това ми се ще да знам.

Както и да е, само ти казвам да не се измъчваш от това, че се представяш за онзи Макс Фридландър. За добро е. И защо не поканиш момичето на вечеря в неделя? Ще инструктирам момичетата да ти викат Макс. Ще им бъде забавно, сигурна съм. Като игра!

Е, това е засега. Надявам се да се видим скоро.

Любещата ти снаха.

Стейси

До: Майкъл Еверет <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: контакти

Уведомявам ви, че следващите няколко седмици ще имате връзка с мен само по мобилен телефон. Не оставяйте съобщения на домашния ми номер. По всяко време можете да се свързвате с мен и по електронна поща на горния адрес или на новия, [email protected] Благодаря.

Джон Трент

Старши криминален кореспондент

„Ню Йорк Кроникъл“

До: Джейсън Трент <[email protected]>

От: [email protected]

Отн.: за Стейси

Скъпа Стейси,

Искам да ти благодаря за това, че така добре разбираш положението, в което съм в момента. Виж, моят брат и твой съпруг е придобил склонността да гледа на нещата доста цинично. И аз самият се чудя как и защо това се е случило с един такъв късметлия като него. Родил се е с достатъчно ум в главата, за да управлява бизнеса, а всичко, което имам аз е дарбата да правя грешка след грешка.

Късмет е също така, че е срещнал теб, Стейси. Като имаш такава безценна съпруга, сигурно е лесно да седиш и да критикуваш нас, нещастните глупци, които и парченце кварц не могат да си намерят, камо ли скъпоценен камък. Предполагам, че Джейсън не си спомня колко трудно му беше да срещне жена, която да обича него самия, а не богатството на фамилията Трент.

Явно Джейсън не си спомня Мишел. Питай го за Мишел. А защо не и за Фиона. Или пък за Моника, Карън, Луиз, Кейти, Алисън…

Да, попитай го. Любопитно ми е да чуя какво ще каже по въпроса.

Това, което Джейсън не осъзнава, е, че е попаднал на най-страхотната жена на света. И забравя, че някои от нас, неудачниците, все още търсим.

Тъй че кажи на мъжа си да бъде малко по-благосклонен с мен. Нали ще му кажеш, Стейси?

Благодаря и за поканата, но ако не е проблем за вас, тази неделя ще я пропусна.

Целувки,

Джон

P.S. Отговори на новия ми адрес по-горе. Още не съм сигурен дали работи нормално.

До: [email protected]

От: Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: новият ти електронен адрес

„Джери е жив“? Ти луд ли си? Да не си си изгубил ума? Това ли е адресът, който си избрал за „секретната“ си пощенска си кутия?

Джон, сигурно ще се изненадаш, ако ти кажа, че повечето момичета не харесват Джери Гарсия. Харесват повече Марая Кери. Знам го, защото гледам канал VH1.

И стига си писал на жена ми. Цял ден върви след мен и повтаря: „Коя е Алисън? Коя е Мишел?“

Като се видим следващия път, смятай, че си мъртъв.

Джейсън

До: Джейсън Трент <[email protected]>

От: [email protected]

Отн.: Джери

Грешиш. Повечето момичета предпочитат Джери Гарсия пред Марая Кери. Току-що проведох гласуване в офиса и Джери спечели повече гласове от Марая, в съотношение почти пет към едно, въпреки че момичето от пласмента не харесва и двамата, така че нейният глас не се брои.

И освен това аз разгледах компактдисковете на Мелиса, докато беше в кухнята да донесе бирата и не видях нито един на Марая Кери.

Нищо не разбираш от жени.

Джон

До: [email protected]

От: Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: нищо не разбираш от жени

А ти???

Джейсън

До: сержант Пол Рийс <[email protected]

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Хелън Фридландър

Драги Рийс,

Чудех се дали ще ми направиш една услуга. Искам да хвърля едно око на информацията, с която разполагате за Хелън Фридландър, 12–17 Уест, 82-ра, ап.15-А. Жертва на нападение и то сериозно, защото е в интензивно отделение в кома.

Ще ти бъда благодарен. Не, не е за вестника, тъй че не се притеснявай от шефа си.

Джон Трент

Старши криминален кореспондент

„Ню Йорк Кроникъл“

До: Макс Фридландър <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Хелън Фридландър

Не се притеснявай. Всичко мина добре. Успешно отклоних въпросите на г-ца Фулър относно работата ми за фонд „Спасете децата“. Между другото работата ти си я бива. Предполагам, като казваш „деца“ имаш предвид онези осемнайсетгодишни, дъвчещи дъвка кукли, които по цял снимаш в модни дрехи, каквито могат да си позволят само петдесетгодишни разведени дами.

Наистина си негодник, да знаеш.

Джон

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: Отвори си очите

За бога, бях забравил колко си вързан. Нищо чудно, че от толкова време нямаш гадже. Какво беше лошото на последната? А, да, спомням си: томовете на Киркегор, чиито корици отивали на цвета на дивана. Приятелю, бъди разумен. На кого му пука какви книги има една жена в библиотеката си?

По-важното е как е в леглото, ха-ха-ха…

Макс