Манфред фон Браухич
Борба за метри и секунди (7)

Предсезонни тренировки в Монца

Сезонът за нас обикновено започваше в Милано. За там заминахме и ние, германските състезатели, за да проведем първите си пробези, понеже в Германия нямаше трасе, което бихме могли да използуваме толкова рано. „Авус“, както и заснеженият още по това време Нюрбургринг не предлагаха никакви възможности за тренировки.

И така тръгнахме за Италия. В хотела отново се събраха старите бойни другари — съперниците от миналата година, които и през настоящата щяха да бъдат противници. Но каквато и ожесточеност да беше внесла миналогодишната борба в отношенията ни, всичко беше забравено. Всички започвахме отначало с добри намерения.

Главният въпрос се въртеше винаги около „конкурентите“, и затова се радвахме, когато пристигнахме първи. Но фирмата „Ауто-Унион“ беше вече запазила места в хотела за следващите дни, а след това нямаше да закъснеят и представителите на „Алфа-Ромео“.

На другия ден по двама, по трима даже в кола се отправихме по широките булеварди на Милано към аутодрома в Монца.

Той беше построен през 1922 година. Намираше се във великолепен парк. Освен автомобилната състезателна писта имаше и хиподрум, както и множество малки пивници за излетници.

Трасето се състоеше от елипсовидна писта, дълга около 10 километра, с две прави и множество, на места твърде неприятни завои. Днес тази писта е остаряла, защото вече не отговаря на скоростите на съвременните състезателни коли.

Човекът, идващ от север, изпитва особени чувства, когато попадне внезапно от най-люта зима в прегръдките на животворната пролет. След тъмните месеци, прекарани между планини, лед и сняг, контрастът влияе още по-силно. Синьото небе, зеленината и топлият пролетен въздух оказват вълшебно действие, будят лекота и бодрост.

Всеки случай това именно беше необходимото настроение, за да изпитаме себе си и новата кола по това изключително опасно състезателно трасе, за да се изпробваме взаимно и накрая да успеем да се слеем в едно цяло — човек и машина.

Срещата с нашите верни помощници, механиците, беше най-сърдечна. Огледахме се взаимно, като състезателят беше внимателно „претеглен“ от отбора си. Шест чифта очи ме разглеждаха вещо от всички страни, установявайки със задоволство: не е напълнял, изглежда е тренирал! Те ме дебнеха изпитателно, защото именно от мен като състезател зависеше дали непосилната им и отговорна работа през зимата в завода ще се увенчае с успех.

Чистите, блестящи на слънцето коли бяха вече разтоварени от големите камиони и стояха в пълна готовност пред отделните боксове.

През зимните месеци бяха направени всички подобрения на колите, необходими, за да се изравним със съперниците ни, а дори и да ги изпреварим. Мощността на двигателя беше увеличена с нови конски сили, а на въпроса ми относно спирачките едно смигване на старши механиците Вьорнле и Алтдьорфер ми подсказа, че тази важна уредба не е била забравена. Ръцете ме сърбяха. Едва издържах до първия старт.

Докато колите се загряваха и наоколо се носеше оглушителният рев, аз се подготвях аз първата обиколка. Запуших с оропакс^[1] ушите си, за да се предпазя от шума, сложих обичайната си червена шапчица, нагласих си тъмните очила за слънце и накрая грабнах все още твърдите от прането ръкавици. По даден знак от ръководителя на отбора угасиха двигателите и аз се качих в колата.

Всичко беше ново; само старото ми вярно кормило стоеше на мястото си и аз го поздравих със скрита милувка, след като го поставих върху лоста за управление. Механиците затикаха колата и моторът веднага забоботи с пълна сила.

Великият миг бе настъпил. Радвах се на добре познатото ми прекрасно чувство да си господар на стотици конски сили, да общуваш приятелски с тях, а когато състезанието изисква това, да изтръгваш от загрятата и може би свръхнатоварена машина всичко.

Зимният сън като че беше издухан от ставите. За миг тялото, нервите и всички функции се бяха преустроили и с нарастващата скорост старата състезателна страст отново се възвръщаше. С най-напрегнато внимание се опитвах да овладея новата, още напълно непозната кола. Подсъзнателно чувствувах още тънкостите, капризите и коварствата, слабостите и предимствата на миналогодишната ми кола. Но тук всичко беше различно, още по-мощно и много необичайно. Това опознаване продължаваше обикновено няколко обиколки, докато доловя всички малки реакции на колата. След това съобщавахме на отборния ръководител новите си желания, от чието изпълнение често зависеше успехът.

След пет обиколки ми дадоха знак от командния пункт. Значи оставаше още една обиколка и щях да приключа. Слязох доволен от колата и уведомих механиците за впечатленията си. Нойбауер, ръководителят на отбора, извади своя дебел черен бележник и си отбеляза моите желания: „Състезателна кола 6: Облегалото да се изправи. Подплънка под лявото коляно. Седалката по-тясна…“ Към това той прибави и една духовита забележка, че съм имал малък задник. Затова пък неговият беше твърде голям. „Педалите за газта и спирачката да се монтират на еднаква височина, за да може десният крак бързо да се плъзга наляво и надясно.“ На първо време това беше всичко. „Впрочем: Спирачки отлични, тягова сила по-добра от миналата година.“ Междувременно заприиждаха и другите състезатели от отбора. Всички бяха в най-добро настроение и споделяха първите си впечатления. При това видяха и полаганите грижи за отбора: проверка на свещите, измерване налягането на гумите, контролиране на изразходваното гориво и сръчно извършване на всички дребни манипулации, които бяха необходими за сигурността на колата, а заедно с това и за личната им безопасност.

През този ден бяхме все свои помежду си и можехме, без вземане на особени предпазни мерки, да свалим пред боксовете на пистата капаците на моторите, да открием спирачното устройство и на висок глас да разговаряме върху новата конструкция. На другия ден може би всичко би изглеждало по-другояче, защото вероятно тук щяха да бъдат вече колите и на другите отбори заедно със състезателите и механиците им. Тогава трябваше след всяка тренировка да изчезваме в състезателния си лагер, който, ограден с въжета между четири камиона зад боксовете, представляваше „нашият свят“. Когато обикновено представителите на „Ауто-Унион“ се настаняваха в другия край на дългата редица от боксовете, трябваше винаги да се предпазваме от подслушвачи и така наречените „безобидни зяпачи“.

Едно разумно съперничество между съревноваващите се отбори заслужава поздравление и е необходимо. То повишава постиженията на всички участници и допринася за техническия прогрес в много отношения. Изпробването на моторите и материала на гумите при най-голямо натоварване, търсенето на такава форма на каросерията, която да има най-малко въздушно съпротивление и на най-подходящите масла, както и на най-добрия материал за производство на коли — всичко това е много полезно. Инженерите и механиците на автомобилните фирми използуват всички нови технически резултати от състезанията, за да подобрят леките и товарните коли. Между нас обаче, освен спортното честолюбие във всеки отбор цареше и съперническа завист, която съзнателно се подклаждаше от фирмите. За тях на първо място стоеше рекламата на собствените им произведения. Същевременно те полагаха всички усилия да запазят тайните на конструкциите си от противника. Затова често се стигаше до тайнственост, която понякога беше дори смешна.

Още от първия кръг стрелката на секундомера се въртеше неумолимо за всеки състезател поотделно и показваше безмилостно точното време за всяка измината обиколка. Никой от нас не желаеше още преди сезона да направи лошо впечатление, затова всеки се мъчеше да натиска педала на газта, колкото се може повече.

Трасето беше подготвено от нас точно така, както щеше да изглежда през месец септември на състезанието за „Голямата награда на Италия“. Големите рекордни скорости на германските коли накараха италианските конкуренти да построят по правите на трасето така наречените „варианти“. Това бяха бали от пресована слама, които представляваха за състезателя изкуствени завои за намаляване на скоростта. През тези препятствия можехме да промъкнем нашите „метеори“ само с изключителна ловкост.

Годността на спирачната и ауспухната уредба придобиха особена важност. При нашите коли обаче и двете бяха еднакво добри, така че и тази сметка на конкурентите ни излезе крива.

След навъртването на още няколко обиколки отидохме да обядваме заедно в един малък ресторант, разположен по средата на парка. Сервираше се типична италианска кухня с много предястия, спагети, салати, сирене и плодове. Обедът завърши с чаша вкусно кафе. Пълни със сили, всички отидохме отново на трасето, за да продължим изпитанията.

Малко преди края на работния ден взех колата на Карачиола, в която бяха внесени някои изменения. Веднага постигнах значително по-добри времена при обиколките. По-ниската трансмисия на машината беше по-добре пригодена за това зигзагообразно трасе.

Докато ние, състезателите, почивахме от първите напрежения в Милано, отдалечен на тридесет километра от Монца, и си лягахме рано, механиците работеха до късно през нощта, за да внесат всички необходими желани корекции.

На другия ден конкуренцията ни беше изпреварила. Шумът на моторите им ги издаде още отдалеч. Един по един в почивките отивахме с колело до някой особено интересен участък, за да наблюдаваме отблизо противника си и да направим своите изводи за тазгодишната му подготовка. Следобед внезапно и в двата лагера зацари голяма възбуда. Ръководителите на отборите гледаха озадачено хронометрите си и не проумяваха постигнатите резултати при обиколките. Роземайер, Щук и аз бяхме станали още по-бързи. С всяка измината обиколка времената ни се подобряваха. Нойбауер предугади веднага, че тук има нещо нередно, и с едно размахване на флага сложи край на гонитбата ни. Когато стигнах до бокса, усмихвайки се под мустак, се осведомих за времето си и дали не съм установил нов рекорд за една обиколка.

Нойбауер само смънка и с една обикновена лека кола изпрати няколко механици да обиколят трасето. След три четвърти час те се завърнаха. Бяха открили, че просто сме съборили балите от пресована слама, за да си осигурим безпрепятствено трасе.

Заплашиха ни, че следващия път ще ни изпратят да пристроим и ремонтираме трасето, в случай че още един път си позволим да съборим препятствията.

Два дни по-късно преживяхме прекъсване от по-друг род: посред тренировката една от колите не се завърна навреме. Настроението ни моментално се помрачи, защото на това опасно трасе трябваше винаги да бъдем готови на всичко. Представителите на „Ауто-Унион“ бяха предупредени и помолени да не пускат състезатели по трасето, а състезателите, които бяха още на пистата, да бъдат спрени. Едва тогава сервизната кола можеше да потегли.

Последваха неспокойни минути. Стояхме наоколо и чакахме. Сервизната кола уж идваше, а не пристигаше. Сигурно се беше случило нещо.

Най-накрая се прибра. Видът на състезателната кола не беше добър. Състезателят Ричард Сиймън се беше отървал, слава богу, само с драскотини по кожата и няколко контузии. Въздъхнахме облекчено.

Тази злополука ни напомни неволно за многото катастрофи, които се бяха случили вече на това трасе, и ние заговорихме за героите на кормилото, които бяха оставили тук живота си.

Става дума за „черния ден на Монца“ през двадесетте години, когато италианецът Матераси излетя през насипа и връхлетя в гъстия кордон от зрители. При тази злополука бяха убити на място двадесет души. Подобен злокобен ден беше и 10 септември 1933 година. Поради изтеклото масло от един дюзенберг на южния край, четири коли изхвръкнаха от трасето. При тази злополука намериха смъртта си Кампари и Борцакини, а Кастелбарко и Барбиери бяха тежко ранени. Същата участ сполетя час по-късно и симпатичния поляк Чайковски. След първата катастрофа при предварителните пробези за „Голямата награда на Италия“ изтеклото масло не беше почистено от пистата. Вследствие на това при финалния пробег колата на Чайковски се занесе на същото място, преобърна се многократно и… напълно изгоря. Състезателят разби черепа си и умря на място.

Но всички тези тъжни спомени не можеха да ни попречат да изпълним служебните си задължения.

Тренировките продължиха.

Изпитателните обиколки трябва да се провеждат дотогава, докато се постигнат положителни резултати.