Манфред фон Браухич
Борба за метри и секунди (23)

Браухич на половин секунда пред Карачиола

Започна безпощадна гонитба в продължение на много обиколки, каквато зрителите не бяха преживявали досега на това трасе. Поставяха се рекорди на всяка следваща обиколка. На някои завои ни деляха само сантиметри.

Напълно отчаяни от тази „борба между съотборници“, целият отбор ръкомахаше диво от края на трасето. В замяна на това публиката беше обзета от луд възторг при този развой на състезанието.

Ръководителят на отбора ни даде яростно и енергично сигнал: „Карайте по-бавно!“ Този път, макар и със съжаление, си казах: „Да има да взема!“ и натиснах още по-здраво педала за газта.

Отново и отново на някои от завоите вдясно или вляво ми се мярваха предните колела на колата на Карачиола. Малко преди десния завой, който води към възвишението на казиното, най-после той успя да се нареди до мене. С последни усилия и рязко натискане на спирачката аз успях все пак да избягна всякакъв допир.

Карачиола водеше с два метра преднина!

Публиката беснееше. Никой не седеше повече на мястото си. Всички ревяха, вилнееха, ръкомахаха от възбуждение или ръкопляскаха. Въпреки това не се обезкуражих и невъзмутимо го следвах. На 81-та обиколка той беше принуден отново да ме пусне да го изпреваря.

По-късно той спря отново за кратко време в пункта за резервни части и моята преднина се увеличи още повече. Въпреки най-голямото му старание той вече не можа да ме настигне.

Настроението ми след тази победа с ново рекордно време от 101,8 километра средна скорост в час на трасе от 318 километра беше неописуемо.

Механиците ме вдигнаха на раменете си. Окачиха ми грамадния лавров венец и аз се ръкувах с всички, които протягаха ръка. Поздрави ме Луи Шарон, който беше присъствувал на това състезание като наблюдател, а също и Грок, големият клоун. По-късно той покани Карачиола и мене да гостуваме на следващия ден във вилата му в Империя, италианската ривиера.

Излишно е да споменавам, че със завършването на състезанието угасна и „враждата“ между Карачиола и мен. Ние сме противници само когато сме в колите си по време на състезание.

По-късно отпразнувахме заедно с няколко приятели двойната ни победа. Тръгнахме си чак призори. В оживено настроение се качихме на един файтон и в бавен тръс, наслаждавайки се на бавното темпо, пропътувахме през цялото състезателно разстояние. Само няколко часа преди това със стотици конски сили бяхме водили един срещу друг борба за секунди. Сигурно никога няма да бъде забравено и от двама ни това спокойно пътуване по трасето на Монте Карло.

На другия ден следобед си взехме „сбогом“ с този своеобразен град и хвърлихме още веднъж поглед към казиното, към кривите улички и към кея, навсякъде, където бе кипяла борбата ни. Този път сбогуването ми подействува наистина тежко.

Привечер пристигнахме в Империя и бяхме поздравени от Грок пред къщата му. Напрежението от изтеклия ден още не ни беше напуснало и затова удоволствието, което изпитахме от тишината и чудесния изглед към морето бяха още по-големи. След като закусихме, той с гордост ни показа своята електрическа уредба, с помощта на която включи множество малки лампички и шарени лампиони, пръснати наоколо. Сега паркът изглеждаше като някаква вълшебна гора и Грок от сърце се радваше на възхищението ни.

Естествеността му ни допадна извънредно много и ние го помолихме да ни демонстрира изкуството си, като ни изсвири нещо на устна хармоника. Той се усмихна и изчезна, а след това се върна с известния си инструмент-лилипут, на който той, като го придържаше със своите прочути грамадни ръкавици, изпълняваше всяко наше музикално желание.

— Всичко е тренировка — сподели той, — затова се упражнявам всеки ден най-малко от шест до осем часа!

На въпроса ни, как е стигнал до идеята да свири с толкова грамадни ръкавици, той каза, че навремето това било необходимо за неговото явяване на сцената.

Скромно и лаконично той ни разказа:

— Една брадавица върху дясната ми ръка, която непрекъснато наедряваше, ми създаде много грижи. Реших да я отстраня чрез рентгеново облъчване. За съжаление лекарят не спази стриктно времетраенето на нагревките, поради което получих сериозни изгаряния. Първоначално самата тъкан беше разядена, а след това израсна нова тъкан, но с един сантиметър по-високо и при това с отвратителен цвят. Невъзможно беше в такова състояние да се покажа пред публиката. Затова реших да слагам ръкавици — големи ръкавици, които скриваха превръзката. Репетирах дотогава, докато свикнах и при тези по-сложни обстоятелства да се явявам пред публиката. За болките никога не съм говорил, нито пък съм се оплаквал от усилията, които ми костуваха тези шестнадесет месеца, докато вляза отново във форма.

Малко преди сърдечното ни сбогуване той скочи в малкото езерце от един мост, висок метър и половина, и то със задно салто. Ние просто занемяхме от изненада. Все пак по онова време Грок беше на почтената възраст петдесет и осем години!

До този ден прочутият клоун ми беше познат само от сцената. Сега бях опознал човека Грок, сериозния, дисциплиниран и многостранен артист с неговото сурово минало. Той беше посветил целия си живот, големия си талант и всичките си сили на професията си.

Почувствувах се тясно свързан с него заради общите ни възгледи върху работата. И аз също смятам, че големи и продължителни успехи могат да бъдат извоювани само чрез влагане на всички сили и чрез потискане на личните желания.