Манфред фон Браухич
Борба за метри и секунди (16)

Жените на състезателите-автомобилисти

Колкото по време на тренировки и състезания сме обект на внимание от страна на взискателните погледи на публиката и се говори за нас, толкова по-самотни сме в личния си живот.

Професията на състезателя-автомобилист ангажира цялата му енергия до такава степен, че за еднообразието на ежедневието не остава много. Затова е добре, когато състезателят има до себе си някой, който не го занимава с неприятни неща, който познава неговата душевна нагласа и настроенията му и проявява пълно разбиране както към радостите му, така и към грижите му.

В повечето случаи жената на състезателя има твърде трудна и отговорна задача, която изисква от нея най-разнообразни качества. Тя придружава мъжа си от състезание на състезание и трябва да бъде не само любяща съпруга, но преди всичко другарка. Да се намери една истинска жена на състезател-автомобилист е рядко щастие. Тя трябва да дели с мъжа си радости и скърби, да преживява заедно с него победите и загубите му в състезателната кариера.

Но ние не можем да си представим тези жени, тези незабележими наши помощнички извън боксовете. И макар че всяка мисли само за „него“, засича за „него“ хронометъра и си отбелязва времената на обиколките, грижи се за „него“ и го очаква, тя е именно този „добър дух“, който дава вяра и на всички останали. При смяната на гумите понякога е достатъчен само един приветлив поглед, една усмивка и ободряващо кимване, за да се пробудят у състезателя отново амбиция и сила.

Обратно, отборните ръководители не обичат особено жените на състезателите-автомобилисти. Според тях те само „смущават“ и „пречат“.

Понякога господа отборните ръководители имат право. При състезанията жените могат наистина да действуват смущаващо дори и когато смятат, че вършат нещо с най-добри намерения. Случва се да бъдат ту тактични, ту нетактични, когато се стремят да отстояват интересите на съпруга си в отбора и извън него. Те се обръщат в слух и зрение и стават лоши, когато доловят, че съпругът им е онеправдан. Някои жени на състезатели чрез положителното си влияние в подходящия момент са помагали да се преодолее моментната слабост и с това често са допринасяли, и то немалко за победата на мъжа си.

Жените на състезателите-автомобилисти не са за завиждане. На тях им са известни смъртоносните опасности на професията и те знаят също така, че е тяхно задължение, когато мъжът им полети от старта, да понесат с добро държане неизвестността. Когато следят хронометъра и очакват, че „техният“ номер ще се появи след две секунди, а тези секунди нарастват на пет и накрая дори на десет — тогава знаят, че нещо се е случило. И ако последва служебното съобщение „състезателят Х не е пристигнал навреме“, тогава трябва да са готови за най-страшното известие.

За тази цел са необходими много твърдост и себеотрицание, за които ние, състезателите-автомобилисти, винаги трябва да сме благодарни на жените си.