Ким Хюн Хий
Сълзите на моята душа (3)

Глава II

Обзе ме гордост, когато колата профуча през предградията на Пхенян. Като минавахме покрай деца, те ѝ отдаваха пионерски поздрав. Когато стигнахме до пропусквателен пункт в покрайнините на града, на колата бе даден път, без да я спират.

Продължихме към центъра на Пхенян, колата изведнъж намали и свърна по черен планински път. Малко по-късно минахме покрай пропусквателен пункт и дежурният постови стегнато отдаде чест. Зад него се простираше промишлена ферма, огромни пространства с навеси и сгради, в които се отглеждаха пъдпъдъци. Продължихме покрай фермата и пътя доста опустя.

— Били ли сте някога на такова място? — попита Чунг — тук тигрите слизат нощем от планините.

Не ми хареса, че се опитваше да ме сплаши. Погледнах го сърдито.

Той дори и не забеляза, а продължи:

— Отсега нататък не трябва да използвате или да разкривате истинското си име. Сега сте Ким Ок Хуа и не забравяйте това. При никакви обстоятелства не бива да споменавате рожденото си име, особено пред новите приятели, които можете да срещнете.

Не след дълго колата спря пред комплекс постройки и ни посрещна висока жена на петдесетина години. Показа ми стаята, предназначена за мен. До нея имаше баня с вана и душ и нови дрехи. Покиснах се известно време във ваната, като си мислех за новата среда, в която бях попаднала. След ваната си легнах веднага, но не можах да мигна цяла нощ. Слушах странното шумолене на вятъра в клоните на дърветата и усещах колко е самотно това място. Уплаших се, че ще трябва да се оправям сама и мисълта за бродещите навън тигри никак не ме успокои. Заспах чак призори.

Когато се събудих на следващата сутрин ми бе сервирана най-изисканата закуска от пребиваването ми в Куба насам — пържени яйца, препечена филийка, мляко, масло и картофи. Хлябът беше бял и мек — с качество, което не се срещаше в Пхенян, та изпитах срам, че се храня така добре.

След закуска ме представиха на новата ми съквартирантка, която, както разбрах, щеше да ми партнира по време на обучението. Казваше се Ким Сук Хий, красива млада жена, с големи блестящи очи и винаги усмихната. Беше една година по-млада от мен. През следващите няколко години ми стана като сестра и бе една от най-добрите приятелки, които някога съм имала.

Специалният агент Чунг влезе в стаята и седна.

— Добро утро! — каза той с усмивка. — След като и двете сте тук, можем да направим преглед на някои от основните правила. Не трябва да напускате района през деня, а през нощта ви се разрешава само кратка разходка. Трябва да докладвате на готвача, преди да излезете, и старателно да избягвате външни лица, ако има такива — доставчици, шофьори и т.н. Когато излизате навън, ще носите черни очила и маски, които ще ви раздадем, както и чадър, за да скриете лицето си, ако случайно срещнете някого.

Всяка сутрин до осем часа трябва да сте приключили със закуската. Преди да тръгнете на урок, трябва да отделите по половин час, за да прочетете и преговорите „Избрани трудове на Ким Ир Сен“ и „История на революционната борба“. Ясно ли е?

Уверихме го, че ни е ясно.

По-късно през деня ни посети един човек, когото ни представиха като заместник-министър Канг. Беше среден на ръст, с кръгла глава и зли очички. Седяхме с него в библиотеката и той ни говореше откровено и без любезности.

— Както знаете, целта на Партията е обединението на Корея по време на това поколение. Затова възлагаме големи надежди, че двете ще станете отлични бойци. Тъй като бяхте подбрани сред много кандидати, вярвам няма да ни разочаровате. — Той замълча, за да можем да възприемем сериозността на думите му и продължи. — След няколко дни ще бъдете прехвърлени в едно училище, където са били обучавани много от великите специални агенти.

— Няма да се изложим! — отговорихме и двете в хор, като по команда.

— Знаете ли защо използваме жени в шпионската война? — продължи той. — Заради красотата им. Ако се наложи, от вас се очаква да продадете телата си. Освен това, ако ви се наложи легално да останете в чужда страна, ще трябва да се ожените за някой, избран от нас. Надявам се, разбирате това.

Не казахме нищо, но зная, че бяхме уплашени и ни се повдигаше. По-късно вечерта, когато лежахме в леглата си казах:

— Сук Хий, мислиш ли, че можеш да го направиш? Искам да кажа да се отдадеш на непознат?

Тя въздъхна.

— Честно казано, не знам. А ти?

— И аз не знам.

Когато отново проговори, в гласа ѝ имаше горчивина.

— Предполагам, че нямаме избор, нали?

Загорча ми точно като на нея.