Джой Адамсън
Зовът на Пипа (4)

Опасността от „доене“ на южноафриканска усойница

Току-що се бяхме върнали в лагера, когато над нас започна да кръжи друг самолет. След това той се отправи към малкото летище в Кенмейър на около 3 мили и очевидно трябваше да посрещна новите пасажери там. Макар че бях изненадана, можех да отгатна кои бяха посетителите ни. Не много отдавна към мен се бяха обърнали от американската фирма за стереофотография „Сойер-Вюмаетър“, която искаше моята помощ в изготвянето на нова серия снимки на африкански животни в памет на Елза. По-голямата част от снимките трябваше да се направят от широко известния фотограф анималист Алън Рут, а аз трябваше да добавя свои снимки на Пипа с малките й. Понеже нито Алън Рут, нито аз бяхме работили със стереокамера, фирмата изпращаше в Кения своя главен фотограф Фред Бенион да ни инструктира как се използува апаратът. Знаех, че той наскоро беше пристигнал в Кения.

Когато отидох на летището, видях, че освен Бенион бяха дошли и Алън Рут с жена си Джоун и Иън Типет, който често пилотираше частния им самолет. Много се зарадвах, като видях Алън и Джоун, които ние с Джордж познавахме от много години и винаги с голям интерес следяхме работата им. Понеже и двамата искрено се интересуваха от живота на дивата природа, те бяха направили великолепни филми и отделни фотографии по поръчка на различни хора, а през последните няколко години бяха обиколили целия свят. Не бяхме се виждали доста отдавна и много ми се искаше да чуя последните им новини, но бях разочарована, когато научих, че те възнамеряваха да се върнат в Найроби още същия ден.

Докато в нашия лагер приготвяха обяда, аз убедих гостите да останат да пренощуват. Фред Бенион беше пропътувал няколко хиляди мили от щата Орегон в Америка, за да ми покаже как се работи със стереокамера, затова си помислих, че може да си позволи да ми погостува повече от три часа и същевременно да разгледа националния парк „Меру“, Нито той, нито семейство Рут бяха идвали тук по-рано, така че се уговорихме да посетим Джордж и неговите лъвове по-късно следобед.

Докато Фред Бенион ми показваше апарата, семейство Рут отидоха да се поразходят. Когато се върнаха, изтръпнах от ужас, като видях дясната ръка на Алън, обвита от огромна южноафриканска усойница, която той държеше за шията, за да не го ухапе. Никога не съм претендирала, че обичам змиите и особено африканските усойници. Те са едни от най-отровните змии в Африка не само защото хематоксичната им отрова действува много бързо, а и защото имат способността да хапят мълниеносно, независимо от това, че обикновено движенията им са бавни. Като видя колко съм изплашена, Алън започна да ме уверява, че се занимавал със змии от дете, а после започна да ни разказва как ги ловял, като ги притискал към земята с раздвоена като вилка пръчка, а после ги хващал с ръка за главите.

Локал, Стенли и готвачът се бяха приближили и поразени от ужас, гледаха с отворена уста Алън и усойницата. Казах им на шега, че „буана“ Рут е „муганга“ (шаман), който умее да се занимава със змии; това безкрайно ги учуди. След това Алън реши да ни покаже как се изважда, как се „дои“ отровата, което аз никога не бях виждала. Бързо донесох кинокамерата си и заснех удивителната процедура от началото до края. Най-напред Алън сложи една малка пръчка между горната и долната челюст на змията, за да държи устата й отворена. Порази ме това, че двете челюсти се отварят почти под прав ъгъл. След това той отстрани назад предпазната кожичка, която в спокойно състояние покрива отровния зъб. Щом като зъбът беше отворен, отровата потече като млечни капки толкова, колкото да напълни една малка десертна лъжичка. След това Алън направи същата процедура и с втория зъб.

Тежестта на огромната южноафриканска усойница беше изморила ръката на Алън и той, мислейки, че никаква отрова не е останала в зъбите й, я пусна на земята. Змията мигновено полази към най-близкото прикритие, което беше нашата столова. Алън се спусна след нея, за да й попречи да влезе през вратата, и се опита да я улови за шията без раздвоена пръчка, обаче не успя. Опита се втори път, но пак не успя. Когато я докосна за трети път, змията се обърна и го захапа за показалеца на дясната ръка. Никога не бих повярвала, че някоя змия, най-малко южноафриканската усойница, може да извие главата си светкавично в обратна на движението си посока. Докато се суетяхме около бедния Алън, змията изчезна в хижата и се скри точно под шкафа, в който държах противозмийските принадлежности. Понеже търговията между Кения и Южна Африка беше напълно спряна от известно време, не можехме да купуваме серума фитцзимон, който смятахме за най-добър. Вместо него имах серум от Пастьоровия институт в Париж и друг от ФРГ, затова попитах Алън, кой ще избере, но той отказа и двата, понеже бил алергичен към такива лекарства. Той ни уверяваше, че е получил нищожно количество отрова, тъй като и двата зъба бяха „издоени“ и че ако полежи спокойно известно време, отровата сама ще се абсорбира. Въпреки това ни помоли да му сложим турникет, който отслабвахме на всеки 20 минути. Тъй като Алън беше най-големият специалист по въпросите за змиите, ние изпълнявахме желанията му и докато той лежеше на леглото, слушахме неговите разкази. Междувременно съпругата му прочете указанията, написани на немския препарат, а аз често му давах чай и гликоза, защото го мъчеше жажда.

Независимо от неговите уверения, че скоро ще бъде добре, за да дойде с нас при Джордж, аз се тревожех, като гледах ръката му, която страшно бързо се подуваше. Предложих незабавно да се върнат в Найроби, но той не искаше и да чуе за лекар и настояваше да прекарат нощта в лагера. Предполагам, че не искаше да стане причина останалите от компанията да пропуснат посещението в лагера на Джордж. Понеже не можех да го заставя против волята му да отлети за Найроби със собствения си самолет, аз се зарадвах много, когато в този момент пристигна със своя ландроувър Нилс Ларсен, един от нашите приятели летци, който някога често беше возил посетителите при Джордж и мен. Той знаеше колко трудно беше за нас да държим пресни плодове и зеленчуци, затова много любезно ми поднесе цяла кошница с грозде и други лакомства. Нилс трябваше да се върне незабавно със своя клиент в Найроби. Неговото пристигане ми се стори дело на самата съдба. Бързо го извиках настрана и му обясних какво беше положението, при което той предложи незабавно да вземе Алън и Джоун обратно. Като не обръщахме внимание на възраженията на Алън, успяхме да го накараме да тръгне с жена си и с Ларсен и им дадохме немския серум, в случай че се наложи инжекция.

След като потеглиха, въздъхнах с облекчение, защото бях сигурна, че положението на Алън беше много по-сериозно, отколкото той искаше да признае. Ясно искаше да покаже безгрижност, за да поддържа духа си и да не развали нашата вечер с Джордж.

Знаехме, че бяхме направили за Алън всичко, което можехме, и решихме да отидем до лагера на Джордж, но преди това Иън Тапет извърши подвиг, като улови усойницата. Той настояваше да я оставим да живее, затова я поставихме в една картонена кутия и после я пуснахме по пътя. Докато карахме колата, наблюдавахме три антилопи малък куду — едни от най-очарователните, но най-свенливите същества, които излязоха грациозно от гъстите храсти и застанаха в поза за фотография точно пред нас. Видяхме мрежеста жирафа, кафърски бивол и много други по-малки животни. Пътят водеше през горички от палми дум и открита равнина и всичко изглеждаше много спокойно, озарено от светлината на залязващото слънце.

Когато стигнахме в лагера на Джордж, знаехме, че по това време самолетът с Алън вече каца в Найроби и се надявахме, че той е в безопасност. За съжаление не можахме да видим лъвовете, за които Джордж се грижеше, но и без присъствието на царя на животните Фред Бенион беше в пълен възторг от всички животни, които беше видял за първи път в естествената им среда на свобода. Той веднага започна да прави планове как да прекара отпуската си в Африка.

На следващата сутрин Иън Типет трябваше да лети за Найроби, за да присъствува на някакво събрание, но смяташе да се върне следобеда и да доведе Алън и Джоун да прекарат няколко дни с нас след неприятната случка с Алън. Междувременно Фред Бенион остана при нас. Когато надвечер Иън Типет се завърна сам, разбрахме, че нещо не е в ред. Той ни разказа, че веднага щом самолетът отлетял, на Алън му станало толкова лошо, че Джоун трябвало да му инжектира цялата доза противозмийски серум и когато се приземили в Найроби, Алън бил изпаднал в делириум. Тримата лекари, които го чакали в болницата, не се надявали, че ще пристигне жив; цялата му ръка била много подута и почти черна, пулсът му едва се улавял и го поддържали жив само със силни лекарства. Когато се почувствувал достатъчно силен, за да издържи операция, трябвало да му ампутират ръката. Междувременно на нас не ни оставаше нищо друго, освен да молим съдбата той да остане жив.

В съседната стая в болницата до Алън лежал Йонидис, известният в цял свят специалист по змии. Когато му разказали подробностите от случката, той се ужасил от комбинацията от грешки, които довели Алън до това състояние. Преди всичко Йонидис не могъл да си представи как някой човек ще се опитва да улови змия без раздвоена като вилка пръчка, да не говорим за южноафриканската усойница, която може да се извърта на 180°. Второ, как може да се мисли, че зъбите й са празни, след като са изцедили отровата. Би трябвало да знаят, че каналчетата незабавно се изпълвали с нова отрова, която била по-силна от първата и едва като престояла известно време в зъба, ставала по-слаба. Трето, човек не трябва никога да употребява турникет при ухапвания от змия с хематоксична отрова, защото като се концентрира на ограничено място в тялото, отровата много по-бързо разрушава съдовете и тъканите. Така че бедният Алън стана жертва на нашето невежество и освен това два ценни за живота му часа бяха пропуснати, преди Джоун да му инжектира противоотровния серум през време на полета. Следващите 4 месеца Джоун и Алън прекараха в непрекъсната тревога, но ръката му беше спасена благодарение на специалисти по змийски ухапвания, които бяха доведени със самолети от Южна Африка. Накрая той завърши лечението си в Англия. Понеже тъканите бяха разрушени от отровата, той загуби показалеца на дясната си ръка, но се приспособи и прекрасно работеше с фотоапарата си с останалите четири пръста.

Независимо от големия си страх от змии след този ужасен случай аз все още продължавам да твърдя, че змиите никога не нападат, ако не са предизвикани, а в дадения случай Алън беше раздразнил усойницата, като изцеди отровата от зъбите й. Уместно е тук да спомена, че през първата година, когато лагерувах тук, през време на дъждовния сезон аз убивах по една змия почти всеки ден. След това обаче вероятно сред змиите със съскане се е „разпространил слухът“, че моят лагер не е сигурно място за убежище на змии, независимо от изкусителните места за скриване, които предлагаше, защото те просто престанаха да идват в лагера.

Животните също се опитват да защитят и себе си, и малките си от змии. Бях удивена, когато готвачът на Джордж ни разказа едно произшествие, което неотдавна беше наблюдавал със собствените си очи. Като си почивал в къщичката през големия пек следобед, чул някакъв странен шум, като че ли нещо се плъзгало край мрежестата преграда. Той излязъл и видял една червена кобра с малък плъх в устата си, яростно преследвана от майката плъх. Докато гледал, майката плъх забила зъбите си в шията на кобрата. Кобрата се хвърляла от една страна на друга, като се опитвала да се освободи от противницата си, но не изпускала захапаната шия на змията, докато най-после кобрата успяла да стигне до някаква дупка. Едва когато майката плъх се ударила в ръба на дупката, тя оставила змията да изчезне. За съжаление малкото плъхче било мъртво, независимо от самоотвержената защита на майка му.