Джой Адамсън
Зовът на Пипа (14)

Любовните игри на младите гепарди

Днес беше 1 декември и на този ден, както се бяхме споразумели с директора на парка, за последен път бях дала храна на гепардите. Разбира се, бях им позволила да си хапнат до насита, след което с пълни стомаси те задрямаха доверчиво до мен, както всякога. Внезапно се чу крясък на бабуини и гепардите в миг побягнаха.

На другата сутрин ги намерихме под едно разлистено дърво с увиснали до земята клони. Биг Бой пак беше нежен със Сомба, а тя много трогателно отговаряше на ухажванията, като го обхващаше с лапи и се притискаше към него дори и когато той се опитваше да гризне някое парченце дърво. Бедният Тайни седеше настрана или се катереше по дървото и си даваше вид, като че не се интересува от това, което става между Биг Бой и Сомба.

Малко след това те всички се преместиха на няколкостотин ярда върху термитника, напълно скрит под един храст. Там Биг Бой изведнъж издаде едно рязко и продължително „прр-прр“, което прозвуча почти като вик, и се качи върху Сомба. Тя приклекна, както правеха лъвиците, а Биг Бой бързо повтори ритмичните си движения в продължение на около една минута, след което и двамата се успокоиха, легнаха един до друг, мъркаха и се ближеха.

Тайни стоеше колкото може по-далече, към края на сянката от храста. За съжаление всичко стана много бързо и неочаквано за мен, за да пригодя апарата си към гъстата сянка на храста и да направя снимка. След около половин час младите гепарди тръгнаха към река Мурера и легнаха за обедната си почивка под голямо дърво. Аз почивах близо до тях, рисувах ги и правих снимки. Понеже те през всичкото време спяха, ние отидохме вкъщи да хапнем нещо набързо. Когато се върнахме към 5 часа, гепардите бяха все още сънливи, докато се появи една антилопа конгони. Без особено въодушевление те започнаха да преследват голямата антилопа, но само за късо време. После спряха да тичат след нея и седнаха на един огромен термитник. Равнината наоколо приличаше на парк, покрита с малки дървета и храсти — истинска местност за гепарди. Когато се захлади, братята пуснаха урината си на няколко околни дървета под прав ъгъл. Аз често бях ги наблюдавала да правят това. Отначало те помирисваха дървото, след това се обръщаха с гръб към него и с опъната опашка уринираха към дървото; това продължаваше една-две секунди. Понеже направиха това и към околните дървета два или три пъти поред, бързо и едно след друго, реших, че по този начин те маркират територията си. Досега никога не бях ги виждала да поставят този белег така старателно, затова се учудих дали не предупреждаваха някакви съперници да не се приближават до Сомба. А тя явно разбираше, че привлича мъжките гепарди и се държеше така съблазнително, както всяка жена, която иска да се хареса на някой мъж.

Скоро след това братята започнаха да се гонят един-друг и накрая и двата спряха до Сомба. Сега Тайни също прояви интерес към своята примамлива сестрица, но не знаеше още какво да направи; затова се покачи на Биг Бой и на Сомба и всички се търкулнаха в една оплетена купчина.

Беше ми много интересна да гледам как настъпва половата зрелост при младите гепарди. Навярно те бяха внезапно обхванати от този нов импулс, който според мен засега беше по-скоро любовна игра, а не истинско съешаване. За съжаление скоро стана съвсем тъмно, ние не можехме да видим какво става и се върнахме вкъщи.

На следващата сутрин към 8 часа намерихме гепардите близо до пътя към равнината Голо, на няколкостотин ярда от Мурера. Валеше ситен дъжд и гепардите, пълни с енергия, играеха една бурна игра, като се криеха и нападаха от засада из околните храсти, а после всички се опитваха да се катерят по едно паднало дърво. Бореха се за най-доброто място и често падаха, но отново започваха играта с още по-голямо въодушевление, дърпаха си опашките, като искаха по такъв начин да махнат съперника си от дървото. Изведнъж отново чух рязкото и продължително „прр-прр“ и двамата братя се опитаха да се съешат със Сомба едновременно. Понеже това беше невъзможно, Тайни се възкачи на Биг Бой, а Биг Бой се съеши със Сомба. Това продължи само няколко минути, но за щастие аз бях готова с фотоапарата и се надявах да съм направила няколко сполучливи снимки въпреки ситния дъжд.

Смятах, че е важно да отбележа първата проява на полово влечение у гепардите, затова вървях след тях с тетрадката си и фотокамерата и се стараех да бъда колкото може по-близо. Стенли и Локал оставаха по-далече. Беше вече 8:15 часа. Младите гепарди почиваха до 8:30 часа, а после братята отново започнаха да се гонят и накрая скочиха един върху друг за няколко секунди. Те повториха същото към 8:40 часа, а Сомба ги гледаше от храсталака, където лежеше. Днес тя не отговаряше с такава охота, както вчера, на своите влюбени братя, гризеше малки дървени пръчици и пресичаше всички опити за съешаване, така че мъжките гепарди, обхванати от този нов странен импулс, трябваше да се качват един на друг.

В 9:50 часа Биг Бой пръв издебна Сомба от засада, но понеже тя не желаеше да му отговори, подгони Тайни, а той мигновено се изкачи на едно дърво. Малко след това слезе от дървото, легна близо до Биг Бой и двамата дремнаха до 10:05 часа, а след това отново се качиха един на друг. После заедно със Сомба се върнаха към дървото, до което ги бяха намерили сутринта, и Тайни уринира към него. След това започнаха да се гонят в кръг около дървото, като тичаха силно в дъжда до 10:30 часа, а после, запъхтени, се хвърлиха на земята под храстите за кратка почивка. Когато дъждът спря, гепардите се преместиха на един термитник и останаха там.

По-рано бях забелязала, че тестисите на мъжките гепарди винаги бяха нагоре, за разлика от другите бозайници, при които висят надолу. Днес се озадачих още повече, като видях, че половият им член във възбудено състояние е обърнат в обратна посока от влагалището на женския гепард и не можех да си обясня как става съешаването; за да потвърдя своите наблюдения, фотографирах и нарисувах половите им органи.

Гепардите си почиваха до 11:30 часа, когато се показаха две зебри. Едновременно и трите гепарда започнаха да ги дебнат. В този момент се появиха пет лешояда и започнаха да кръжат наблизо. Сигурно бяха наблюдавали гепардите дълго време и сега бързаха да не загубят нито минутка, ако бъде убито някое животно. Очакваше ги обаче разочарование, защото гепардите скоро прекратиха преследването и започнаха да си търсят сенчесто място, за да си почиват; Сомба легна под един храст, а братята се разположиха на няколко ярда от нея на един термитник. Биг Бой изгреба с лапите си малко пръст, за да си направи удобно легло, а после започна да яде трева. След това Тайни отиде близо до него и не след дълго и двамата задрямаха.

Аз нямаше къде да се скрия от слънцето и да бъда близо, за да наблюдавам гепардите, освен на същия термитник. Понеже на него едва имаше място за братята, трябваше да се свия в подножието на термитника и да се местя заедно със сянката. За мое щастие и на двата гепарда им се спеше много, за да възразят против присъствието ми толкова близо до тях, а Тайни дори протягаше задните си крака ту до Биг Бой, ту до мен, за да се увери, че не е сам. Той изглеждаше толкова мил, когато се „разнежваше“, че ми беше много трудно да остана вярна на принципите си да не го погаля. А Биг Бой дори в съня си запазваше своята самоувереност и заспалата му физиономия имаше надменното изражение, присъщо на дивите гепарди. Като лежах така приятно наблизо до гепардите, започна да ми се струва, че и аз самата бях се превърнала в гепард.

Към 15 часа Сомба дойде при братята си, които веднага бяха готови да се съешат с нея. Тя обаче нямаше „настроение“ за това и те се качиха един на друг. След това начело с Биг Бой гепардите се отправиха към реката, макар че все още беше твърде горещо. През време на късите си почивки Тайни уринираше върху околните дървета. Бреговете на реката на тези места бяха обрасли с голям гъсталак и дори за гепарди бяха труднопроходими. Младите гепарди се опитваха да минат през тях на няколко места, за да достигнат до водата, но всеки път, изплашени, се връщаха обратно. Особено Сомба беше много неспокойна и стоеше винаги най-отзад. Най-после Биг Бой успя да намери място, откъдето можеха едновременно да достигнат до водата.

Опитвах да се провра през храсталаците веднага след тях и да се измъкна от мрежата от лиани, когато видях, че гепардите внимателно гледаха в палмовия гъсталак, който висеше над реката и скриваше отсрещния бряг. Като съобразих, че се канят да прескочат реката, насочих фотокамерата и успях да заснема Тайни, който като мълния прескочи реката и се очерта на фона на тъмните храсталаци. След това Биг Бой скочи в бързия поток и се изкатери на отсрещния бряг. Последна скочи Самба, но и тя също падна във водата.

Нямаше смисъл да се върви след гепардите, защото докато достигнем на отсрещния бряг, те щяха да успеят да се скрият, а да се търсят следите им в гъстите храсти щеше да бъде невъзможно. Затова само се вслушахме в тревожните крясъци на малките маймунки морски котки и разбрахме посоката, в която отиваха гепардите.

Разбира се, можех да обвинявам само себе си, задето изгубихме гепардите сега; на тях очевидно им беше дотегнало моето присъствие и бяха решили, че единственият начин да се освободят беше да минат отвъд реката. Обикновено не ги преследвах толкова настойчиво, но този път моята упоритост се дължеше на желанието ми да науча всичко, което е възможно за първата проява на половия инстинкт у гепардите. Доколкото знаех, никой не беше имал възможност, да наблюдава това досега при естествени условия, а едва ли да фотографира.

С надеждата да срещнем отново нашето трио ние изминахме няколко мили нагоре по реката, за да намерим място да я пресечем с колата. Щом излязохме в равнината зад крайбрежната растителност, попаднахме на много биволи, отказахме се да вървим нататък и успяхме да стигнем в лагера точно кога то се стъмни.

В лагера намерихме Бен. Той занесъл с кола някои вещи на Джордж в Найваша, но беше се забавил. Попитах го защо остава в лагера толкова малко време след завръщането ми от Лондон и той ми обясни, че не му харесвало да дели гепардите с мен, а предпочитал да работи самостоятелно. Тези чувства бяха напълно разбираеми, но несъвместими с длъжността му на мой помощник! На другия ден той ни придружи, като тръгнахме да търсим гепардите, но се държеше колкото може по-настрана.

Река Мурера беше границата на Националния парк, а местността зад нея ни беше съвсем непозната. Като се преминат гъстите крайбрежни храсталаци, които се простираха на около миля и половина от брега, започваше идеална местност за гепарди. Причината за този широк растителен пояс е едно прекрасно сухо корито на река, което го пресича и след няколко мили постепенно изчезва; по-нататък крайбрежната растителност отново се ограничава покрай брега на Мурера. Макар че това сухо корито се пълни с вода само в дъждовния сезон, в сухото време на годината остават няколко големи локви, които привличат много животни, вероятно защото тук те не са заплашени от крокодили, от които гъмжи водата на Мурера. А сега, когато дъждовете още не бяха спрели, цялата гъста стена на храсталаците беше обсипана с цветове и навсякъде имаше такова изобилие на цветя, че ми беше трудно да не започна да ги събирам за моя хербарий, а да се съсредоточа в търсене следите на гепардите.

Малко по малко след храстите се откри красива като парк местност, изпъстрена с много термитници, които предлагаха на гепардите великолепни наблюдателни възвишения. Дърветата тук растяха на групи, където хищникът можеше удобно да се скрие на хладно в сянката им и да чака появяването на дивеч. С една дума, това щеше да бъде идеално ловно място за гепардите на Пипа, ако беше в чертите на Националния парк. Цялата територия обаче принадлежеше на племето борани, които отказваха да продадат тези 300 квадратни мили залесена равнина на управлението на Националните паркове, независимо от това, че мястото беше пълно с мухите цеце и беше негодно за използуване от домашни животни. Бракониерите обаче често го спохождаха; за щастие те се придържаха близо до бреговете на реката Бисанади, която беше единственото място за водопой на животните в местността отвъд Мурера. Тъй като Бисанади беше доста далече оттук, ние се надявахме, че нашите гепарди ще се придържат към Мурера, но макар че внимателно търсехме по бреговете й, не можахме да намерим гепардите.

На другия ден помолих Бен да събере мрежената ограда от лагера на Джордж. Когато вечерта се върнахме, след като бяхме прекарали още един ден в безполезно търсене, намерих бележка от него. Бен ми съобщаваше, че отново бил наранил крака си и отишъл с колата до болницата в Найроби. След това той вече не се върна.

Сега съсредоточихме нашето търсене в територията на племето борани. Ден след ден пресичахме на отиване и на връщане придошлата от дъжда Мурера, като се опитвахме да намерим пресни следи по бреговете й, преди да извървим мили навътре отвъд реката. Не обръщахме внимание на честите кратки проливни дъждове, които ни мокреха до костите, стига фотокамерите да останеха сухи. Веднъж три слона не ни дадоха друг избор, освен да нагазим в реката на едно място, където при нашето появяване се плъзнаха два грамадни крокодила. Започнахме да хвърляме камъни и да пляскаме във водата колкото може повече, така че успяхме да стигнем на другия бряг невредими, но аз започнах все повече да се тревожа за нашите гепарди.

На петия ден намерихме до Леопардовата скала остатъци от трупа на антилопа геренук, а около него имаше следи от гепарди. Два дни след това отново видяхме пресни следи от гепарди близо до заграденото място, където държаха носорозите. Недалече от това място лешояди ни заведоха при трупа на жирафа, до който беше седнал лъв. Щом ни видя, той избяга и ни даде възможност да разгледаме умрялото животно. Когато дойдохме по-близо, видяхме, че трупът беше цял, лешоядите бяха изяли само очите и езика на животното. Виждаха се главата, врата и гърба на жирафа, а останалата част беше потънала в рядката кал. Като съдехме по блатистата околност, нещастната жирафа сигурно беше затънала, когато е пресичала тресавището и умряла бавно и мъчително. Надявах се, че лешоядите бяха пристигнали, след като беше умряла… Локал успя да отреже края на опашката й, за да я даде по-късно на директора на парка като веществено доказателство за естествената смърт на животното.