Метаданни
Данни
- Серия
- Пипа (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pipa’s Challenge, 1972 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Весела Илиева, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- VeGan (2016 г.)
Издание:
Автор: Джой Адамсън
Заглавие: Зовът на Пипа
Преводач: Весела Илиева
Година на превод: 1981
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Държавно издателство „Земиздат“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1981
Тип: научнопопулярен текст
Националност: английска
Печатница: ДП „Ат. Стратиев“ — Хасково
Излязла от печат: 30. IV. 1981 г.
Редактор: Радка Гоцева
Художествен редактор: Михаил Макариев
Технически редактор: Катерина Вандова
Рецензент: Владимир Антонов Помаков
Художник: Петър Кръстев
Коректор: Елка Папазова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2091
История
- — Добавяне
Приложения
Приложение I
Наблюдения във връзка с навиците за сучене, направени, когато малките бяха на един месец.
| 08:45 ч. | Аз пристигам. Пипа идва до дървото за хранене, яде в продължение на 10 минути, след това отива направо при малките, без да пие нищо. |
| Междувременно аз си намирам място за рисуване и правене на снимки. Пипа играе с малките, след това излиза от храста, а аз оставам при малките, които фучат срещу мен. Десет минути по-късно Пипа се връща и ляга близо до мен в положение за кърмене. | |
| 10:15 ч. | Две от малките сучат. |
| 10:28 ч. | Едното (женското?) спира да суче. |
| 10:35 ч. | Другото (женското?) спира да суче. |
| Всички спят до 11:00 ч. След това две от малките лазят и отново спят. | |
| 11:13 ч. | Едното (женското?) се катери по Пипа, мяука за мляко, пъха нос в цицките й, но Пипа не му обръща внимание. Малкото тихичко стене, прекатерва се през Пипа, за да се присъедини към другите. |
| Всички спят. Малките ближат езика на Пипа, лапичките и козината си. | |
| 11:35 ч. | Едно от малките суче до 11:50 ч. |
| 12:05 ч. | Всички се събуждат, катерят се по Пипа. |
| 12:35 ч. | Три от малките сучат. |
| 12:40 ч. | Всички малки сучат до 13:00 ч. |
| Давам на Пипа бял дроб от коза, но тя бързо се връща при малките. Едно от тях си ближе лапичките. | |
| 13:30 ч. | Едно малко суче, две играят, едно спи — до 13:45 ч. |
| 13:52 ч. | Две сучат. |
| 13:55 ч. | Четирите малки сучат. |
| 14:05 ч. | Всички малки спят отделно от Пипа до центъра на храста. |
| 14:30 ч. | Събуждат се, дремят. |
| 14:45 ч. | Две от малките сучат. |
| 14:50 ч. | Всички малки сучат. |
| 15:03 ч. | Всички спират да сучат. Пипа протяга краката си в продължение на 2 минути. |
| 15:35 ч. | Две от малките сучат. Женското играе с мен. |
| 15:40 ч. | Всички малки сучат. |
Приложение II
Наблюдения върху малките, когато бяха на девет месеца и половина.
Прекарах целия ден с гепардите близо до Фотодървото. При пристигането ни срещнахме семейството при Петата миля, откъм страната на река Мулика, и те дойдоха след нас до Фотодървото.
| 08:30-10:00 ч. | Хранене. |
| 10:00-10:20 ч. | Гепардчетата играят по Фотодървото. |
| 10:20-10:40 ч. | Гепардчетата се преместват на едно по-малко дърво на около 300 ярда настрана. Пипа остава върху колата. |
| 10:50 ч. | Премествам колата на по-добра сянка и Пипа скача от нея. Вика малките с тих глас, докато ги види, тогава всички се събират и мъркат. Отивам с колата до едно дърво на около 50 ярда. |
| 11:00 ч. | Един мъжки и шест женски газели на Грант идват на около 400–500 ярда от гепардите. Пипа веднага става бдителна, малките забелязват газелите няколко минути по-късно. |
| 11:05 ч. | Пипа дебне газелите на около 60 ярда и после сяда неподвижно на слънце. Казала ли е на малките да стоят на едно място? |
| 11:15 ч. | Тайни тръгва след Пипа, която продължава да върви дебнешком. |
| 11:17 ч. | Биг Бой и Сомба също тръгват — веднага, газелите на Грант побягват. |
| 11:20 ч. | Пипа се отказва да гони газелите и отива до една терминалия на около 100 ярда от моята кола. |
| 11:25 ч. | Гепардчетата отиват при Пипа. Газелите все още се виждат, но са далече. Всичките гепарди се скриват в тревата. |
| 11:31 ч. | Биг Бой наблюдава за евентуална опасност, скоро към него се присъединяват Пипа и Сомба. Тайни спи. |
| 11:35 ч. | Всички отново се скриват в тревата. Голям самолет лети шумно над главите ни. Гепардите не реагират. |
| 11:41-11:43 ч. | Пипа стои нащрек. |
| 11:47-11:49 ч. | Пипа, Сомба и Биг Бой бодърствуват. |
| 11:53-11:55 ч. | Пипа бодърствува. |
| 12:00-12:02 ч. | Пипа бодърствува. |
| 12:10-12:12 ч. | Пипа бодърствува. |
| 12:13-12:15 ч. | Пипа, Сомба и Биг Бой бодърствуват. |
| 12:18 ч. | Пипа идва до колата и се качва на покрива. Давам й вода. Малките идват след нея и лягат около колата. |
| 12:40 ч. | Гепардите се връщат до терминалната. |
| 12:44 ч. | Пипа скача от колата и разглежда остатъците от месото вътре в колата. |
| 12:50 ч. | Гепардчетата се връщат до колата и аз им давам остатъците от месото и вода пред колата. |
| 13:10 ч. | Сомба и Биг Бой се връщат до терминалията. Тайни и Пипа остават близо до колата. |
| 13:15 ч. | Тайни отива при другите гепардчета. Сядам близо до тях, за да ги рисувам, докато дремят. Сомба ме наблюдава, готова да се хвърли върху мен. |
| 14:40 ч. | Пипа идва при нас и аз продължавам да рисувам. Изпращам Локал да потърси следите на Мбили покрай река Мулика. |
| 16:10 ч. | Местя колата под още по-сенчесто дърво. Пипа стои на покрива през всичкото време — малките наоколо са много сънливи. |
| 17:50 ч. | Локал се връща. Видял много следи на лъвове и слон, но нямало следи от Мбили. Продължавам да рисувам, правя единични снимки с фотоапарата и оставяме все още много сънливото семейство. |
| 18:30 ч. | Търсим следите на Мбили към Хансовия ров — нищо. |
Приложение III
Отглеждане на гепарди (Acinonyx jubatus) в Хуипснейд парк[1] от В. Дж. А. Мантън, уредник при Зоологическото дружество в Лондон, Хуипснейд парк, Данстъбъл, Бедфордшър, Великобритания.
Един женски гепард, Acinonyx jubatus, на име Хуанита, на 2,5 години беше подарен на Хуипснейд зоопарк през ноември 1966 г. След като беше прекарала 6 месеца карантина според Закона за внасянето на котки и кучета, Хуанита беше пренесена във волиера с тревна площ, където на 3 юни 1967 г. доведоха мъжки гепард, отгледан при домашни условия, на име Джак. Първата реакция на Хуанита беше да побегне от Джак дори до такава степен, че се опита да се изкатери навън от волиерата, която беше заградена с желязна мрежа висока 2,5 м., дебела 5 см. с навес от 60 см, като общата височина беше 2,75 м. от земята. Тя получи едно или две наранявания от мъжкия гепард, но нито едното, нито другото бяха сериозни, за да има нужда от лекарска намеса; и двете животни бяха оставени колкото може повече заедно.
Хуанита се разгони между 15 и 21 юни и на 17 юни беше отбелязано съешаване. След този период и двете животни бяха добре настроени едно към друго. След това не бяха забелязани други признаци на разгонване, но през август млечните жлези на Хуанита леко набъбнаха. Разгледа се въпросът да преместим вече бременната женска на по-подходящо място, но след това беше решено да я оставим там, където си беше, като затоплим помещението с инфрачервени лъчи и сложим една преграда срещу вятъра за завет на леговището. На 16 септември Хуанита за втори последователен ден не излезе да се храни и бяхме принудени да пробием дупка в стената на навеса, за да я наблюдаваме. Видяхме я да кърми две малки гепардчета, които изглеждаха здрави и силни.
Странно наистина, но Хуанита не проявяваше нетърпимост спрямо присъствието на хората, макар че в миналото беше реагирала силно срещу тях. Пет дни по-късно видяхме три гепардчета с отворени очи. Майката и трите малки (едно мъжко и две женски) трябваше да бъдат преместени на друго място през януари 1968 г., когато имаше повреда в електрическата инсталация. Тогава забелязахме, че едно от женските гепардчета не стои стабилно на задните си крака, макар че през предишните четири месеца във волиерата изглеждаше нормално. Направиха рентгенови снимки на краката и те показаха остеодистрофични поражения. Гепардчето умря след епилептиформени конвулсии на 10 февруари. Другите гепардчета бяха пренесени в болницата, където и двете показаха същите поражения. Храната на майката съдържаше цели пилета няколко пъти седмично, но макар че преди да бъде давано на гепардите, червеното месо беше пръскано с парено костено брашно, не можеше да се наблюдава дали малките ядяха този допълнителен калций.
На 9 април 1968 г. Хуанита и Джак бяха върнати в първоначалната волиера и бяха оставени да живеят заедно. След един къс период на „схватка“ се забеляза известно привикване на един към друг. Скоро женската се разгони и се съешиха. Нови три гепардчета бяха родени на 22 юли. Този път мъжкият остана при женската в продължение на 24 часа след раждането на малките. След това го преместиха. Малките пак бяха едно мъжко и две женски. Периодът на бременност беше около 95 дни, докато предишният път беше 91 дни. Сега по-внимателно наблюдавахме храненето на малките. Храната им се даваше само през един улей, така че се отбелязваха точните количества, които те консумираха. Малките бяха отделени от майка им на 9 април 1969 г. в отлично здраве и родителите отново бяха събрани заедно. Този път мъжкият гони женската, докато обиколиха волиерата два пъти, след което свикнаха един с друг. Петнадесет дни по-късно, на 24 април, Хуанита отново се разгони и се отбеляза съешаване.
Заграденото място, в което живееха родителите, имаше южна предна страна дълга 43 м., обърната към пътеката за пешеходци малко по-високо от заградените места, където имаше кафърски бивол (Syncerus caffer) и овцебик (Ovibos moschatus). Задната част на заграденото място на гепардите беше дълга 36 м., а на източната страна имаше един дървен навес и къщичка. Западната страна беше дълга 15 м., а източната — 21 м. И двете страни бяха оградени с плочи от валцована ламарина, високи по 1,2 м. от земята, за да предпазват гепардите да не се вълнуват много от животните, които се намираха от двете им страни. Задната ограда беше обърната към гората Хуипснейд, където живееха пауни (Pavo cristatus), северноамерикански пуйки (Meleagris gallopavo) и често пробягваха дребните кенгуру на Бенет (Protemnodon rufogrisea frutica), китайски водни елени (Hydropotes inermis) и мунтджак (Muntjacus sp.).
Къщичката беше широка 1 м., висока 1,5 м. и без стени от двете страни към публиката. Хуанита роди малките си тук и ги премести под навеса, когато отстранихме мъжкия гепард. Навесът беше дълъг 3 м. и висок 2,25 м. В него имаше две инфрачервени лампи, дълбоко сламено легло и отвор, през който хранеха малките.
Интересно е да се отбележи, че всеки път, когато водехме мъжкия при женската, след първоначалния период на привикване следваше период, през който и двете животни оставаха тясно свързани. След съешаването отношенията можеха да се опишат като безразлични. През април 1969 г. едно гепардче от второто раждане на Хуанита показа признаци на разгонване.
Приложение IV
Храна и добавки
Ежедневни добавки към пресни цели трупове:
2–4 капки витамини,
3 чаени лъжички бебешка храна,
1 чаена лъжичка парено костено брашно, сол,
(Тези добавки смесваме в неподсладено разредено мляко на прах в съотношение една трета мляко, две трети вода.)
1 малка лъжица за сервиране калциев лактат.
Болести на гепардите и лекуването им.
Тения: Таблетки тенобан, по една за всеки 8 кг телесно тегло. Да се повтори след два месеца. Никога да не се превишава дозата с повече от 4 таблетки. Това лекарство е опасно, но най-ефикасно.
Таблетки йомезан — същата доза.
Таблетки дицестол м. и В.
Глисти:
Таблетки антепан, по една на всеки 5 кг телесно тегло. Да се повтори след два месеца. Не е опасно.
Анкарисът също е добро лекарство, но аз предпочитам антепан.
Дистемпер (котешки ентерит). Симптоми: повръщане.
Ваксината на Хьош срещу котешки ентерит.
Рингеров физиологичен разтвор.
Подкожни инжекции с гликоза.
Хлорамфеникол.
Витамин В12.
Хлоромицетин.
Железен декстрин.
Всички са силни лекарства и трябва да се дават от ветеринарен лекар.
Кърлежова треска. Симптоми: липса на апетит, бели венци и очни ябълки.
Подкожни инжекции с фенамидин. Да не се превишава дозата.
Артрит: Бутацолидин.
Кървящи венци: Таблетки ледеркин.
Лющене на лапите: Теракортрил.
Упояващи лекарства: Сернилан (фенциклидин, паркдейвис).
Упойки: Натриев пентатол.
Инжекции с антибиотик: Различни.
Лекарства, които даваха на Пипа, когато беше в болницата на приюта за животни между 22 септември и 7 октомври 1969 г.:
преднизолон — кортизон,
гликоза,
терамицин.
Мехлеми за дезинфекция: малопан, езофоджиал, фурацин.
Успокоителни средства (приспивателни): ацетилпромацин, сернилан, РО-5-2807.
Възможни причини за намаляване броя на гепардите, които живеят в естествени условия:
1. Повреждане краката на малките гепарди на възраст от 4 до 8 месеца. Това обхваща върховия период на растене, когато животните имат максимална нужда от минерали. Те ги получават като ближат кал, а също и като ближат козината си, след като са се търкаляли в пясъка.
Гепардите не могат да се катерят добре по дървета. Те са започнали да се катерят вероятно когато са били прогонени от хората от естествената им среда — откритите равнини — и са отишли в горите. Като е трябвало да се приспособят най-добре към новата заобикаляща ги среда, те развили елементарни способности за катерене, което им помагало да оглеждат околността за плячка или за дебнеща ги опасност. Понеже гепардите не са създадени за катерене и за разлика от другите катерещи се по дърветата животни нямат прилепващи възглавнички на лапите си (каквито имат бабуините), нямат прибиращи се нокти и нисък строеж на тялото (както други котки), те често нараняват дългите си крака, когато скачат от височини.
2. Необикновено силните дъждове, които наводняват равнините през първите седмици, когато малките гепардчета са току-що родени и майка ям не може да се справи с тежките климатични условия, без да рискува собственото си здраве.
3. Хищниците очевидно са една допълнителна опасност, която пречи за оцеляването на младите гепарди.
Възможни причини, поради които гепардите се размножават лошо, когато не са на свобода:
1. Гепардите са много потайни животни и внимателно крият намеренията и движенията си. Фактът, че животът в зоопарковете им пречи да упражняват силния инстинкт за самосъхранение, може би има смущаващо влияние върху тяхната психика.
2. Гепардите имат голяма нужда от движение, което е недостатъчно при затварянето им на едно място (независимо колко обширна може да бъде волиерата им); поради това женският гепард може би е под някакъв емоционален стрес и не може да има малки при тези условия. Изключения има в зоопарка в Крефелд, в частния зоопарк на д-р Спинели в Рим и в зоопарка Хуипснейд.