Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Rock, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
sadeyes (2017 г.)
Разпознаване и корекция
VeGan (2018 г.)

Издание:

Автор: Робърт Дохърти

Заглавие: Скалата

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1997

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1997

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1113

История

  1. — Добавяне

Руснакът I

Околностите на Чернобил, Украйна

21 декември 1995 г., 06:00 ч. местно време

21 декември 1995 г., 01:00 ч. по Гринуич

Всички животни бяха изчезнали. Дърветата все още се бореха, но беше очевидно, че дори те губят войната за живот. Огромни петна мъртва растителност осейваха района чак до хоризонта. Край асфалтовия път, където бе паркиран десеттонният ЗИЛ-135, под навяващия сняг лежеше голям неправилен блок припряно излят бетон. Нищо не показваше, че той обозначава мястото, където почиват осемнайсет души.

В далечината под десетки метри бетон изстиваха кулите, за покриването на които тези хора бяха дали живота си — бяха изливали бетон от хеликоптерите си, докато радиацията не проникна през тънките корпуси и бавно не ги уби.

Руснакът беше стигнал дотук за осем дни. При обикновени условия никога не би си позволил това пътуване, но сега бе различно. Беше лично.

Сякаш не усещаше студения вятър, който вееше откъм Урал. Бе корав мъж, със загрубяло от годините на открито лице. Устата му се криеше сред безброй бръчки, които от много време не познаваха смях.

Сивите му очи пронизваха бетона. Дори не бяха поставили знак. Причина, разбира се, имаше — защо да поставят знак, щом така или иначе никой нямаше да дойде да го види? Руснакът знаеше, че е първият човек от години, дошъл тук. И че безвъзвратно се обрича на бавна смърт от радиацията. Това не го безпокоеше — всъщност така придобиваше усещане за връзка с мъжете под бетона и най-вече с един от тях.

— Правя го заради теб, Григорий. — Вятърът грабна думите му и ги отвя към кривите борове.

Той отдаде чест на гроба и се върна в камиона. Пътуването щеше да е тежко — около три дни по обиколни пътища — и вече трябваше да тръгва. Хвърли поглед към гайгеровия брояч на дясната седалка. Уредът показваше, че през тези три дни би трябвало да остане жив и в сравнително добра форма. След това така или иначе нищо нямаше да има значение.

В каросерията имаше здраво завързан сандък, двойник на онзи, който беше избухнал в Южна Африка. Руснакът включи на скорост и камионът тежко потегли по изоставения път на югоизток, надалеч от Чернобил.