Конкордия Мерел
Един дълъг завой (7)

* * *

Жаклин отново бе придобила така мечтаната свобода. Сега тя знаеше какво иска да направи — ще наеме апартамент, ще се изнесе в него и ще започне независим живот. Наивно вярваше, че с един замах ще изтрие миналите дни и името на Роналд Дюан. Старото чувство на неприязън се бе възкресило и тя бързо забрави добрите отношения, които се бяха установили между тях по време на съвместната им работа.

Но нещата не тръгнаха така лесно, както се надяваше Жаклин. Твърде прибързано бе взела решението, без да се съобрази, че официално е жена на виден лекар с определено положение в обществото. Визитите на близки приятели, известни лекари, прочути артисти, политици и просто познати я обвързваха и задължаваха. По време на посещенията тя трябваше непрекъснато да задоволява голямото любопитство и учудване, породено от внезапния им брак, както и да показва умение да се справя с новата си роля — тази на съпруга на известен хирург и учен. За изминалите два месеца имаше чувството, че здраво е хваната в капана на тези социални връзки. И бягството й от ден на ден ставаше все по-трудно и по-трудно.

Положението й сякаш особено се усложни след появата на една от най-известните и хубави жени в Лондон — богатата вдовица Фрида Бемон. Тази светска звезда поддържаше контакти с най-различни хора, като по този начин разнообразяваше всекидневието си. Известена за изненадващия брак на доктор Дюан, тя побърза да посети младата му съпруга. За случая се облече подчертано изискано и елегантно. В „Холънд парк“ намери господарката на къщата в салона. Погледите на двете жени се кръстосаха като саби. После седнаха една срещу друга и с прекалена любезност започнаха да разговарят на незначителни теми.

Коничи с обичайната си вежливост сервира чая. Жаклин веднага забеляза, че той, без предварително да попита, сложи в чашата на госпожа Бемон две бучки захар. Фрида побърза да обясни:

— Коничи е в течение на моите вкусове. Роналд и аз сме толкова стари приятели! Вие, без съмнение, сте чували за мен? — добави госпожа Бемон, наблюдавайки Жаклин с крайчеца на очите си. После, без да дочака отговора на домакинята, продължи: — Допустимо е през медения си месец Роналд да е пропуснал да намекне за нашето старо приятелство.

Въпреки особените семейни отношения Жаклин не искаше да остави без отговор тази откровена атака. Весело се засмя и каза:

— Скъпа госпожо, вие говорите като сфинкс. Да не сте били случайно съучастница на Роналд в някоя голяма кражба? Моля, разкрийте ми тази тайна! Това би било така забавно! Ще мога да подразня мъжа ми като се върне.

Госпожа Бемон загуби ентусиазма си при вида на Жаклин, която с такава лекота възприе тънкия й намек. Само леко и многозначително се усмихна.

Фрида Бемон се бе запознала с доктор Дюан чрез общи познати — госпожа Астон и мъжа й — известен военен лекар, който в края на войната завеждал хирургическото отделение. Там той забелязал качествата на Дюан и го поканил за помощник. Още при първата си среща с младия лекар госпожа Бемон открито проявила аспирациите си, без дори да се потруди да прикрие играта си.

След като не успя да предизвика у младата съпруга нито лошо настроение, нито следа от ревност, госпожа Бемон изостави атаките си и насочи разговора към обикновени теми.

— Как очарователно сте се наредили, госпожо Дюан! — възкликна с възторг тя, оглеждайки се наоколо.

Жаклин, която възприемаше къщата си като затвор, направи усилие, за да се съгласи с гостенката си.

— Не може да се мечтае дори за по-уютна обстановка. Трябва да се признае безпогрешният вкус на Роналд.

— Аз се лаская от мисълта, че вкусът ми е изтънчен — с подчертано ласкав глас отговори госпожа Бемон. — С Роналд доста често сме обикаляли магазините и винаги, когато някой ценен предмет привличаше вниманието му, той търсеше съвета ми, преди да го закупи.

Последните думи на госпожа Бемон предизвикаха буря в душата на Жаклин. Дали и последната покупка на доктора, чийто залог бе самата Жаклин, не е направена съвместно? А госпожа Бемон би ли дала своето одобрение, ако Дюан се бе допитал до нейното мнение? Едва ли. Това накара Жаклин да се усмихне саркастично и с любезен тон да вметне:

— В такъв случай вие сте изключителен учител. Обикновено мъжете трудно се справят с подреждането на една къща. Досега мислех, че Роналд е изключение от правилото. Сега всичко е ясно — щом е бил воден от женска ръка!

— При това каква! — каза Фрида. — Защото, да не забравяме — той няма нищо общо с женствените мъже.

При тази забележка Жаклин не се сдържа и избухна в силен смях.

— Не, наистина не! — приповдигнато потвърди тя. — Ето че сме на едно мнение по този въпрос. Но моля ви, мадам Бемон, нека да променим разговора. Една младоженка винаги е способна да досажда на другите, като поставя непрекъснато своя мъж на преден план. Това е слабост, която си бях обещала да избягвам, ако имам неблагоразумието да се омъжа.

През всичкото време Жаклин се опитваше да говори с оживление, но накрая гласът й изневери и леко потрепери. Деликатното ухо на госпожа Бемон незабавно долови промяната.

— О, недейте да имате скрупули по този въпрос! — отговори Фрида. — Аз винаги съм смятала вашия мъж за по-особен човек и направо бях удивена, като видях как непринудено играете новата си роля.

Жаклин се задоволи да отговори с усмивка. До края на разговора успя да съхрани добрия тон и да създаде впечатление за една действително щастлива млада жена. Силите обаче я напуснаха веднага след приключването на визитата, фиктивната й веселост изчезна, очите й се наляха със сълзи и тя, без да иска, се отдаде на мъчителни размишления. В този момент сякаш осъзна как отново се отдалечава от така мечтаната свобода. Какво ще кажат Фрида Бемон и другите, когато новината за раздялата със съпруга й стигне до тях? Те не ще узнаят истината за техния брак, но скандалът непременно ще засегне реномето на доктор Дюан. Жаклин бе убедена, че чувството й за справедливост я подтиква към тази нелека стъпка. Не направи дори опит да се вгледа по-внимателно в себе си и да открие, с изненада може би, и нови чувства — различни от лоялността и моралните скрупули.

Дюан се върна по-късно от обикновено. Жаклин все още стоеше на същото място, погълната от мислите си. Наред с всичко друго тя осъждаше театралното си държание пред госпожа Бемон и се страхуваше да не би по този начин да е оскърбила съпруга си. Затова реши, с присъщата си откритост, да разкаже всичко — за следобедната визита, както и за терзанията, които породи тя.

— Аз си давам сметка, Роналд — завърши накрая, — че ако ви напусна, коментарите няма да спрат и вие ще трябва да понесете последиците от този скандал. Това ще бъде несправедливо… ще бъде нечестно…

— Не разбирам, какво означава това самоограничение? — попита той.

— Има неща, които не бих могла да ви простя — призна тя честно. — Особено настойчивостта, с която ме отдалечавахте от баща ми. Вие ми бяхте затворили вратата дори и в момента на неговата смърт.

— Разбирам затруднението ви да ме извините.

— Съвсем не мога да ви извиня — каза тя живо.

— Опитвате ли се?

— Да, но… не ми достигат сили — отвърна Жаклин със запъване.

— Не, вие не сте се опитвали, иначе бихте намерили… Бихте могли да допуснете, че има извинителни причини за моето държание.

— Как да намеря извинение за начина, по който ме третирахте вкъщи?

— Вие бихте намерили оправдание, ако действително се бяхте опитали — повтори той с топъл, но твърд глас. — Но предпочитате да продължите да ме мразите.

В тези думи имаше много истина и Жаклин се смути.

— Във всеки случай — продължи Дюан — не сте се опитвали никога да ме съдите справедливо.

— Вие пък не сте направили нищо, за да ме улесните.

— Добре, кажете сега какво предлагате?

— Реших да се откажа от моята независимост. Оставам тук.

Дюан обърна глава и след кратко мълчание каза:

— Разбирам. Вие имате добрината да останете в моята къща, но ще живеете по свой маниер.

— Не трябва ли да запазим външно приличие?

— Това има толкова малко значение.

— Скандалът няма ли да компрометира вашата кариера?

— Имам достатъчно много болни.

— Не желаете ли да запазите вашите приятели?

— Кои приятели? Тези, които ми предлагат чаша чай?

— Мислех, че ще ви бъде приятно да ме виждате да играя ролята на господарка в тази къща.

С видимо усилие, след доста дълга пауза, Дюан отрони:

— Наистина вашето присъствие тук… ще ми бъде нужно… приятно.

— Тогава оставам.

— Благодаря ви! Действително един скандал би нанесъл голяма вреда.

— Остава да се уговорим, че извън светските ми задължения и ангажиментите ми на домакиня аз ще водя един независим живот, ще имам личните си приятели и ще плащам частните си разходи.

— Толкова ли ме мразите? — запита с огорчение Дюан.

Жаклин се изчерви:

— Моля ви, не усложнявайте положението! Тук става дума за лоялност. Дали ще остана, или ще си замина, зависи единствено от вашето желание.

Дюан се обърна и я изгледа изпитателно. Как е възможно такова крехко и нежно момиче, надарено с красота и вълнуваща женственост, да бъде така последователно неизменен господар на себе си?

— Останете! — нервно отговори Дюан. — Аз наистина имам нужда от вас.