Конкордия Мерел
Един дълъг завой (6)

* * *

След женитбата в програмата на Жаклин не настъпиха никакви промени. Всеки ден тя отиваше в дома на баща си и ръководена от оставените от него бележки, продължаваше опитите. Към края на деня към нея се присъединяваше и доктор Дюан. Жаклин и за минута не подозираше колко мъчително е за него да участва в тези предварително обречени на неуспех изследвания. Но тя не проявяваше интерес към него, затова не успяваше да забележи нито душевния му смут, нито връхлитащите го угризения.

С времето надеждата се настани все по-трайно в сърцето на Дюан. Той виждаше, че Жаклин постепенно се освобождава от недоверието си към него. Нещо повече — бе престанала да го подозира в най-грозното — че има за цел да присвои славата и печалбите от изследванията на нейния баща. В процеса на работа и всекидневно общуване тя все повече се убеждаваше в знанията, способностите и учеността на своя съпруг. Неговото присъствие вече не я дразнеше и между тях започна да се заражда своеобразно другарство. Постепенно Жаклин загърби неприязънта, преосмисли поведението си и осъзна много от грешките в съвместното им общуване. Така към края на втората седмица от общата им работа тя направи първата крачка. След един изморителен ден в лабораторията Жаклин се обърна към Дюан и каза:

— Аз ви съдех много лошо. Дойде време да разбера, че не поради груб интерес сте помагали на баща ми. Затова ви моля да приемете моите извинения.

— Откъде знаете, че съмненията ви са били погрешни? — противопостави й се той.

— Вие доказахте честността си с това, че изпълнихте обещанието, което дадохте на баща ми.

— Във всеки случай вие нямате нужда да се извинявате — каза Дюан и бързо отвърна глава, за да прикрие лудото желание, което го обзе — да грабне жена си в прегръдките си и да я целуне.

— Не обичам да оставям неизплатени задълженията си. Всъщност това е едно малко удовлетворение. Вече не мога да си обясня как съм могла да помисля, че сте човек, способен на измама. Затова ви моля да ме извините. Сега съм убедена, че вие сте сътрудничили на моя баща с най-чисти намерения.

— Това е добре — промърмори той. — Но сега ви моля да не повдигате повече този въпрос. Още веднъж ви уверявам, че ще направя всичко възможно да завърша успешно делото на баща ви.

Почти веднага след това Дюан напусна лабораторията. Въпреки любезното държане на младата жена той не си правеше никакви илюзии. Радваше го фактът, че Жаклин вече му имаше доверие и че повече не го мразеше. В същото време обаче прекрасно съзнаваше, че не трябва да се надява на нищо повече.

Следващите дни преминаха в усилен труд. Дойде моментът, в който цикълът от експерименти, съгласно инструкциите на професор Милсон, бе завършен. Доктор Дюан поиска от Жаклин да сумира резултатите, след което й препоръча да се обърне към някой известен учен в същата област за консултация. Скоро след това Роналд донесе много обнадеждаващ отговор — новият начин за лечение на епилепсията надминавал и най-добрите досегашни постижения. Жаклин бе изключително щастлива. От сърце благодари на Дюан за проявената инициатива и помощ. Малко по-късно доктор Дюан й предложи да представят новото лекарство на известна научна асоциация.

— Вие най-добре знаете как да постъпите. Затова ви моля да действате, както намерите за добре.

— Благодаря ви — отговори той твърдо.

Изминаха петнадесет дни. Една сутрин Дюан каза:

— Асоциацията за подпомагане на фармакологичните изследвания в Единбург се е заинтересувала живо от откритието на професор Милсон и моли за повече подробности. Смятам да замина тази вечер. Ще отсъствувам няколко дни.

Докторът говореше с видимо усилие, но Жаклин ни най-малко не забеляза затруднението му.

— Аз съм ви така признателна за усилията, които полагате — каза тя с дълбоко и искрено вълнение.

След завръщането си Дюан подробно разказа за срещите си с ръководството на асоциацията. Докато го слушаше, с очите си Жаклин изразяваше такава признателност, такава трогателна радост, че без да иска, Дюан се отдаде на мечти… на непостижими мечти.

— Аз не бих се учудил — продължи Дюан, без да гледа младата си жена, — ако асоциацията потвърди своята оценка и по-осезателно.

Пророчеството му се сбъдна. Една вечер Жаклин се появи в кабинета на своя съпруг, приближи се до бюрото и му подаде плик:

— Прочетете това писмо! — каза тя.

В писмото директорът на асоциацията известяваше, че изпраща чек от пет хиляди лири. Дюан грижливо прибра писмото и чека в плика и бавно ги подаде на Жаклин — сякаш се опитваше да спечели време.

— Една хубава награда за труда на татко! — почти извика Жаклин.

— Добре заплатен труд — глухо потвърди докторът.

— Аз съм доволна, че геният на татко е възнаграден. Колко жалко, че той умря преди триумфалния успех на откритията си.

Възцари се дълго мълчание. Внезапно Жаклин запита:

— А сега бих искала да знам каква сума ви дължа.

Изненадан, Дюан промълви:

— На мен?

— Каква е сумата, с която авансирахте баща ми и мен?

Дюан беше повече от объркан. Точно такъв обрат най-малко очакваше — особено при подчертано подобрените им отношения напоследък. Сега не му оставаше нищо друго, освен да опита да склони младата си жена да отложи спонтанно взетото преди време решение. Но опитът му не се увенча с успех.

— Ако вие продължавате да настоявате, аз веднага ще върна чека на касиера.

Докторът прекрасно знаеше какъв е произходът на чека и доколко е невъзможно той да бъде върнат обратно. Затова побърза да отговори:

— Това е немислимо!

— Тогава кажете каква сума сте изразходвали до смъртта на баща ми.

— Четиристотин и петдесет лири — глухо отговори той.

— А откакто аз живея тук… колко?

— Приблизително сто лири.

— Това е смешна сума — възкликна Жаклин.

— Вие моя жена ли сте? Да или не?

Жаклин се изчерви, но отговори твърдо:

— Вие добре знаете — нашият брак е по същество една финансова сделка.

— А вие не допускате ли, че може любовта да е била причина за моето предложение?

Жаклин го погледна със своите големи чистосърдечни очи.

— Любовта? — като ехо повтори тя. — Любовта не предлага сделки. Не поставя примки. Любовта не признава сметките… Да говорим откровено. Преди време вие предложихте да ме купите, на определена цена. Бяхте добре запознат с безизходицата, в която се намирах, и знаехте, че бях принудена да приема това ваше предложение. Сега аз ви връщам сумата. Моля, вземете този чек и ми дайте друг за две хиляди. Така ние ще бъдем квит.

Докторът трябваше да се примири. Седна на бюрото си, написа един чек и го подаде на Жаклин.

— Благодаря! Така всеки получава свободата си. Връзката, която ни свързва, е вече без всякаква морална стойност.

— Какво?

— Аз възстанових сумата, която представляваше моята продажна цена. Сега вече отново си принадлежа.

След тези думи младата жена се обърна и излезе. Докторът я проследи с поглед, после се отпусна в един фотьойл и с болка се замисли за пропадналия си план. А му възлагаше толкова много надежди! Взе чека, който Жаклин му беше дала, накъса го на малки парчета и го хвърли в кошчето. Каква ирония! Жена му се откупуваше с неговите собствени пари…