Чингиз Айтматов
Ранни жерави (12) (Повест)

12

Конекрадците се отдалечаваха, без да бързат. Отдалечаваха се ту в тръс, ту в бавен галоп, в мрака не можеш кой знае колко да препускаш, пък и нямаше нужда да бягат презглава. Чиста работа свършиха. От кого да бягат — от хлапетиите? Сто версти наоколо няма жива душа. А хлапетата лежат вързани, сумтят през две дупки.

Нека благодарят на съдбата, че така им се размина…

Те откараха със себе си четирите коня. По чифт на всеки. Повече не може да се вземе. Да даде господ тези да преглътнат, да не им преседнат… Предстоеше им далечен път по безлюдни места. Около три дни само до покрайнините на Ташкент. Оттам още. Само да стигнат. Другото е проста работа. На Алайския пазар в Ташкент месото ще бъде разграбено на килограми, на грамове, хората там са търговци, умеят. Ще го пробутат. Това е тяхна грижа. Как да скрият парите за четирите отлични коня, чието месо сега струва колкото златото? Шегата настрана, там е въпросът! Какво да правят толкова пари? Това се казва келепир! Само по-скоро и тогава — край! Гони вятъра по полето. Имат ли пари, не е трудно да изчезнат. Пък и време е, отдавна е време вече да се измитат оттук, докато не са ги заловили. Хванат ли ги — край! Трибунал! Тогава господ да им е на помощ. Имат ли пари, ще има живот! Колко други градове и земи има отвъд Ташкент…

Непразно казват — съдба. Съвсем я бяха закъсали. Я се опитай да кръстосваш по планините в студ и мраз, докато хванеш архар, а хванеш ли го — по това време месото е лошо, диво, само жили. Не можеш да го сдъвчеш. И патроните вече свършваха. Не биха издържали дълго. И изведнъж — кой да допусне — като от небето паднаха в Аксай тези малчугани с плугове. Сам господ ги изпрати! Има, има бог горе. Всекиму каквото е отредено.

Взеха от края, не избираха, всичките кончета са като за изложба, по два пръста мазнина по ребрата, такива сега не можеш да намериш никъде по света. Месото ще се свари бързо, пръстите си да оближеш. Има, има бог горе, има! Изпрати им плячка, изпрати сполука!…

Отдалечаваха се, без да бързат. Няма защо да намаляват теглото на конете. Месарите на Алайския пазар не са и сънували такива кончета. Вадете парите, скръндзи, вземайте!…

Ето ги красавците, и четирите, с дълги ремъчни поводи, приготвени предварително, вървят в тръс, леко пръхтят, да знаеха къде ги карат. Откарването също е обмислено. Вкупом не можеш ги откара, ще се разбягат. Един държи в ръка поводите, седи в седлото по средата, а конете от двете страни са с дълги поводи, два отдясно, два отляво. А вторият отзад върху червеникавия кон подгонва с камшика, не позволява да се забавят. Само така. Без бързане, но не и бавно. С ум, с ум трябва да се вършат работите…