Джейн Ан Кренц
Истина или предизвикателство (12)

12.

Кратък проблясък в ъгъла на полезрението на търсача бе единственото предупреждение този път. Познатото усещане предизвести наближаващата буря и временния мрак, който щеше да последва.

Първо го завладя страхът.

Не. Трябва да запазя контрол.

Потъна в бурята, която превърна всичко, включително и страха, в безсмислени смущения.

Търсачът се съвзе малко по-късно, отпаднал и много изтощен. Първите му усещания бяха за опасност и страх. Бурите го връхлитаха с нарастваща честота напоследък.

Бавно седна и се огледа наоколо. Спънал съм се в табуретката. Можеше да е и по-зле. Можеше да си ударя главата в ръба на масата и да остана в безсъзнание или да оставя кървави следи, които някой да открие сутринта.

Това би било катастрофа.

Фенерчето бе паднало на килима до креслото за четене. Лъчът му прорязваше мрака в библиотеката и осветяваше една червена чаша на малка масичка.

Протегна ръка за фенерчето и попадна на малък, остър предмет на килима до масата. Парче счупено стъкло.

Притеснен, търсачът насочи лъча светлина към масата и забеляза, че вазата, която преди това стоеше там, липсваше. Крехкият предмет се бе счупил на парчета по пода.

Сигурно съм я съборил при падането. Няма страшно. Просто една малка ваза. Тя ще си помисли, че някой от работниците я е счупил.

Стрелките на чудноватия стенен часовник показваха, че са изминали само три минути. Пазачът нямаше да се върне и да мине покрай Къщата на мечтите за дизайнерите още цели петнайсет минути.

Имаше време да си намери сувенир. Не можеше да си тръгне без него.