Клифърд Саймък
Проектът (52)

51.

Късно през деня Теодосий намери Стария.

Той се приближи и зачака да го забележи. Стария не даваше никакви признаци за това. Накрая Теодосий заговори:

— Дойдох да ви посетя.

Стария започна да издава трептящ, подобен на биене върху тъпан, звук и след известно време сред вибрациите се оформиха следните думи:

— Добре дошли. Струва ми се, че ви познавам. Вие май стояхте на стълбите, когато донесох Декър?

— Да. Аз съм Инок, кардинал Теодосий.

— О, вие сте онзи кардинал! Чувал съм за вас. Кажете ми, онова органично същество, което стоеше на стъпалата редом с вас, не беше ли Тенисън?

— Да, Тенисън, приятел на Декър.

— Знам това — каза Стария.

— Споменахте, че сте чували за мен. Познавате ли много от нас? Или, да се изразя по друг начин, чували ли сте за нас?

— Не познавам никого — отвърна Стария. — Просто ви наблюдавам.

В началото Стария като че говореше с усилие, но Теодосий забеляза, че след няколко изречения, започна да се изразява с много по-голяма лекота.

— Боя се, че се държахме не както подобава на добри съседи — отбеляза кардиналът. — Моля да ни извините. Това посещение трябваше да бъде направено преди векове.

— Вие се плашехте от нас — изрече Стария. — Бояхте се много, а ние не направихме нищо, за да разсеем вашия страх. Плашехте се от измислиците, родени във въображението ви, а не заради нещо, което сме сторили. Не разсеяхме страха ви, защото истинската ни грижа сте не вие, а планетата. Разглеждаме ви само като временна фаза на живот върху повърхността й. Загрижеността ни за вас е свързана единствено с начина, по който се отнасяте към планетата.

— Смятам, че сме се отнасяли към нея твърде добре — намеси се кардиналът.

— Да, така е, и затова сме ви благодарни. Може би ви дължим повече от благодарност. В известна степен може би сме длъжни да ви помогнем. Познавате ли един от Прахообразните?

— От Прахообразните?

— Декър го наричаше Шептящия. Може би го познавате под това име.

— Никога не съм чувал за него — отговори Теодосий.

— Някога на планетата имаше много Прахообразни, но те я напуснаха и изоставиха един от своите. Той беше най-малкият, истинско джудже.

— И този недорасъл Прахообразен е Шептящия на Декър?

— Точно така. Но сега дребосъчето, което бе изоставено от останалите Прахообразни, започва да се развива по многообещаващ начин. Ние се гордеем с него.

— Бих искал да се запознаем — рече кардиналът. — Чудя се защо ли не съм ги срещал досега. Нито пък съм чувал някой да споменава за него.

— Не можете да се запознаете с него сега. Замина на пътешествие с Джил и Тенисън. Тръгнаха заедно да намерят Рая.

Теодосий възкликна недоумяващо:

— Рая! Рая ли казахте?

— Чували ли сте за този Рай? Означава ли той нещо за вас?

— Той означава много, много за нас! Можете ли да ми кажете какво представлява той?

— Мога само да ви кажа, че тримата заминаха да го търсят. Те получават помощ от едни създания, наречени същества от света на уравненията. Същества, които Изследователите откриха преди много години.

— Изненадвате ме колко много знаете за нас и дейността ни.

— Нашата загриженост за планетата — обясни Стария, — изисква да бъдем частично информирани за това.

— И за Р-Рая? — изрече Теодосий, заеквайки леко.

— Точно така, и за Рая — отвърна Стария.

Кардиналът не можеше повече да остане тук. Рязко се обърна и се втурна надолу по хълма, като с мъка си проправяше път през ниските храсталаци. Пурпурната му одежда се закачаше по клоните и по време на главоломния му спринт се разкъса буквално на парчета.

В подножието на един хълм той стигна до плитка клисура, покрита с огромни плоски късове скали, които с течение на годините се бяха откъсвали от околните хълмове. Бистро ручейче игриво се провираше долу в камънака.

Тук Инок, кардинал Теодосий, падна на колене. Преплете пръстите на ръцете си и ги допря до гърдите си. Наведе глава и докосна с чело вплетените една в друга длани.

— Всемогъщи Боже — помоли се той, — нека пътешествието им завърши благополучно!