Анатолий Алексин
Действащи лица и изпълнители (10)

След десетина минути при нея дойде Ксения Павловна.

— Николай Николаевич искаше сам да дойде, но аз не го пуснах… Ние с вас по-лесно ще се разберем. А Лера тръшна вратата и избяга. Не зная ще се върне ли… Каза, че няма да се върне!

— Ще се върне — успокои я Зина.

— Вие трябва да разберете, че той съвсем не мисли това, което каза. Навярно смята, че изглеждате прекалено млада. А пък това е достойнство за жената. Това не може да се нарече недостатък. Съгласна ли сте, Зиночка?

— Че мъничето до старост си остава кученце, е аксиома. И главният режисьор има право да го каже.

— Какво общо има тук мъничето? Ние с Лера ви знаем малко повече от година и вече много ви обичаме… като човек!

„Пак същото!…“ — помисли си Зина.

— Вие сте толкова чувствителна душа… И трябва да разберете, че на Николай Николаевич му е много трудно. Той намира, че вие малко се съобразявате с него. Той знае, че Терешкина от министерството му търси кусури. И заради нея нещо там не утвърждават. Макар че ако тя го познаваше лично, биха станали приятели. Уверена съм! И този млад режисьор… Според Николай той се залавя за твърде много неща…

— Той не се залавя. Ние го молим.

— И тъй да е… На Николай му е обидно. Той смята, че вие с него сте… е, да речем, резки, или нещо такова… Че твърде често му изтъквате като пример неговия предшественик. За всички тия неща той мисли… Но това, което каза, не го мисли! По-точно, мисли не така, както би могло да се разбере…

Ксения Павловна беше готова да признае съществуването на всички преценки, които Патов имаше за Зина, освен тая, която изказа в коридора.

— Тъкмо в това Николай Николаевич е абсолютно прав — повтори Зина. — Каква Жулиета може да стане от мене? Шекспир ще се обърне в гроба!

— Той имаше предвид вашата твърде очебийна… е-е — как да го кажа, детска наивност — продължаваше да я уверява Ксения Павловна. — Надявам се, че тези думи никак няма да повлияят на отношенията ви с нашето семейство! За нас с Лера вие сте най-близкият човек в този град.

— И аз ви обичам.

— И сега?

— Че какво изобщо се е случило? Главният режисьор не вижда в мен Жулиета. И правилно. Аз също не я виждам в себе си. И ще го кажа на Андрей. Само че защо той не ме е предупредил!

— Навярно е искал преди това да съгласува… Само че вие знаете: Николай Николаевич няма да възразява! Инак ние с Лера…

— Не го напускайте — помоли Зина. — Аз нямам семейство… Това само липсва — и вашето да се разпадне!

— Вие се шегувате… Значи не се сърдите. Толкова ми е приятно! Знаете ли какво? — Ксения Павловна помълча, сякаш се решаваше на някаква важна за нея стъпка. — Аз изпитвам към вас голямо доверие. И се обръщам към вас с една молба. Помогнете ми да изпълня оня ваш план… Помните ли? Да опитаме в Драматичния театър. Ние ще направим това тайно от Николай. И ще видите колко ще е доволен. Ще се убедите, че той съвсем не е против… Просто си има правила. Аз винаги съм уважавала тази принципност в него. Той не обича да прави нещо, което не е прието. Което не е редно… Да нарушава нормите…

„За да не си помисля, че той е домашен тиранин, тя е готова на всичко! — помисли си Зина. — Но това няма значение… Главното е, че тя се съгласи!“

Зина си умираше да урежда чужди съдби.

— Ще ми помогнете ли да подготвим някаква сцена? — попита Ксения Павловна. — Да я репетираме! С Николай няма да мога… От него някак се стеснявам. С вас ми е по-лесно. А главното, искам това да е сюрприз!

— Че защо аз? Ние имаме режисьор! — възкликна Зина.

— Режисьор ли?

— Да, разбира се! Прекрасен момък! Същият оня. Андрей! Той ще е щастлив да помогне на една актриса да се върне на сцената. Не се съмнявам!

— Същият оня?… — повтори Ксения Павловна. Тя се замисли. А после каза: — Вие навярно, както винаги, сте права. Николай ще му бъде благодарен… — И може би ще станат приятели?