Григорий Остер
Гимнастика за опашката (8)

Осма глава
Ами ако успея!!!

Веднъж слончето, папагалът, боата и маймунката си седели и разговаряли. Изведнъж папагалът се изправил и казал:

— Хайде аз да тръгвам!

— Къде? — учудила се боата.

— Към гнездото! — важно отвърнал папагалът. — Към моето гнездо.

— А какво имаш там? — попитала маймунката.

— Всичко! Всичко си имам там! — казал папагалът и взел да се сбогува: — Довиждане, слонче! Всичко хубаво, боичке! Хайде, маймунке!

— Ще се върнеш ли скоро? — заинтересувало се слончето.

— Гнездото е далеч! — обяснил папагалът. — Първо ще вървя натам, ще вървя, ще вървя, ще вървя… После ще бъда там. След това ще тръгна обратно, обратно, обратно. И ще се върна след три дни. Останете си със здраве!

Папагалът понечил да тръгне и дори направил няколко крачки, ала слончето изведнъж му пресякло пътя.

— А бе, папагалчо — казало то. — Защо ходиш пеш?

— А на какво да се качи? — учудила се маймунката.

— На нищо — отговорило слончето. — Защо не отлети до гнездото си?

— Наистина! — възкликнала боата. — Защо?

— Ами да! — зарадвала се маймунката. — Защо да не… направи така?

Папагалът ужасно се учудил:

— Защо да не… направя как?

— Защо да не отлетиш — обяснило слончето. — Раз-два и хоп там!

— Раз-два… и къде? — попитал папагалът.

— В гнездото! — завикала маймунката.

— Как така?

— Много просто — казала боата. — Ще летиш, ще летиш, а после ще стигнеш и ще кацнеш.

Папагалът внимателно погледнал слончето, после боата, после маймунката и ги попитал и тримата:

— Да не сте се побъркали?

— Ами че ти си птица! — напомнила му боата.

— Аз ли? — засегнал се папагалът. — Ама, боичке, ти защо ме обиждаш на птица?

— Тя не те обижда — казало слончето. — Ти си папагал, а папагалът е птица.

— Възможно е! — съгласил се папагалът. — Но това още не означава, че тя може да ме обижда на каквото си ще.

— Нали имаш тези… — слончето размърдало уши.

— Какви „тези“? — недоверчиво попитал папагалът.

— Тези те — слончето размърдало още по-силно ушите си.

— А-а-а-а! Криле! — сетил се папагалът. — Имам! И какво от това?

— Ами лети! — не издържала боата.

— Лети! — подкрепила я маймунката.

— Къде? — попитал невинно папагалът.

— В гнездото си! — креснала боата, която изгубила всякакво търпение.

— Ах, така значи! — рекъл папагалът. — Сега разбрах какво искате от мен. През цялото време се чудех какво искате. Вие, значи, ми предлагате да отлетя до гнездото си. Така ли?

— Да — отвърнала маймунката.

— Не — казал папагалът, — много ви благодаря за предложението. То, разбира се, е много съблазнително, но по-добре да си вървя пеш!

— Да не би да не можеш да летиш? — попитала маймунката.

— Аз ли? — обидил се папагалът. — Аз ли да не мога?

— Да — рекла маймунката, — ти. Ти не можеш!

Папагалът се озърнал, после дал знак на маймунката да се приближи и й прошепнал съвсем тихичко нещо на ухото.

— Какво ти каза? — попитала боата.

— Каза, че това е тайна — отговорила маймунката.

— Кое е тайна? — не разбрало слончето.

— Дали може, или не може да лети.

— От кого я крие? — обидила се боата. — От нас ли?

— Не — отговорил папагалът. — Не от вас. От мене си. От мене си крия дали мога или не мога да летя.

— Защо?

— Защото и аз не знам. Никога не съм се опитвал да летя.

— Ами опитай — предложило слончето.

— Аз… Аз се страхувам — смутено си признал папагалът.

— От какво се страхуваш?

— Ами ако… Ами ако успея! — с ужас изрекъл папагалът.

— Няма нищо страшно, ако успееш да литнеш! — уверила го боата.

— Така ли? — папагалът внимателно я погледнал. — А ти опитвала ли си?

— Аз ли? — смаяла се боата. — Да летя ли? Не, не съм се опитвала!

— Ами опитай се! — предложил й папагалът. — А после ще ми кажеш как става!

— Аз зная как! — завикала маймунката. — Трябва да подскачаш! Ей така! — и маймунката показала как трябва да се подскача.

— И да размахваш крила! — добавило слончето. — Ей така!

Маймунката подскачала, а слончето размахвало уши, за да покаже как трябва да се маха с крила. Папагалът ги гледал, гледал и после също взел да подскача и да размахва криле. Той правил това доста дълго, но без резултат. Когато му омръзнало, спрял и сърдито попитал:

— Е, и?

— Нека се засили! — предложила боата.

— Не — внесла ново предложение маймунката. — Хайде да го бутаме!

— Как да ме бутате? — уплашил се папагалът.

— От слончето! — уточнила маймунката.

Боата и слончето веднага схванали всичко. Боата грабнала папагала и го качила върху слончето.

Но предложението на маймунката хич не се харесало на папагала.

— Аз не искам да се бутам! — развикал се папагалът. — Ще падна!

— Ще полетиш! — внимателно, като се мъчело да не мръдне, му обещало слончето.

— Защо така мислите? — попитал папагалът.

— Защото вярваме в теб! — заявила боата.

И боата, маймунката и слончето изпели на папагала следната песничка:

От днес нататък запомни:

да вярваш в себе си е важно!

Не се съмнявай, а почни,

напред върви безстрашно.

Ако за нещо ти се каниш,

но страх те е дали ще стане,

какво се плашиш толкова,

започвай го все пак.

Почни! Какво се толкоз каниш!

Опитай се! И то ще стане.

А ако нищо пък не стане,

ще се опиташ пак.

— А ако нищо пак не стане? — извикал папагалът от гърба на слончето.

— Ще се опиташ пак! — още веднъж хорово изпели слончето, боата и маймунката.

— Ние сме убедени, че много хубаво можеш да летиш! — казала боата. — Ти просто никога не си опитвал. Опитай. И ще повярваш в себе си!

— И ще полетиш! — извикала маймунката, която, докато боата говорела, тихичко се покатерила върху слончето, примъкнала се зад папагала и го бутнала.

Папагалът наистина полетял. Само че не нагоре, а надолу. Презглава. И се пльоснал на земята.

— Ето на — казала боата, докато вдигала папагала. — А ти се страхуваш! Видя ли колко хубаво става! — и боата пак го качила върху слончето.

— Махни се! — завикал папагалът на маймунката, която пак искала да го бутне. — Дръпни се от мен! Аз сам!

И храбро се хвърлил от слончето. Отначало той, както и първия път, полетял надолу.

— Крилата, крилата размахвай! — подсказала боата.

Папагалът размахал криле. И изведнъж… изведнъж той почувствал, че вече не пада. Папагалът почувствал, че лети. Все по-нависоко и по-нависоко. Разбрал, че е успял.

— Лети! — закрещяла маймунката.

— Хвърчи! — възхитено прошепнало слончето.

— Рее се! — гордо забелязала боата, докато наблюдавала отлитащия папагал.

А щастливият папагал се носел по небето и си мислел: „Аз летя! Аз успях! Излиза, че го правя добре!“

Боата, слончето и маймунката наблюдавали как папагалът се отдалечава все повече и повече. Най-после той съвсем се изгубил от погледа. И веднага пак се появил. Направил кръг над главите на приятелите си и започнал да се спуска. Подготвял се да кацне. Като се приземил, известно време тичал по земята и спрял пред боата.

— Ах, папагалчо — казала трогната боата, — ако знаеше само колко беше красиво! Колко хубаво, колко забележително, колко великолепно летя!

Папагалът гордо огледал всекиго поред и скромно се поклонил на всички.

— А защо не отлетя в гнездото? — попитала маймунката.

— Аз долетях обратно — казал папагалът. — От гнездото.

— Хайде да полетиш още малко — помолило го слончето. Моля ти се.

— Стига толкоз за днес! — небрежно казал папагалът. — Най-важното е да повярваш в себе си. А аз вече повярвах!