Григорий Остер
Гимнастика за опашката (7)

Седма глава
Обитаемият остров

Веднъж маймунката и папагалът си вървели заедно и весело, на висок глас си пеели една песничка.

— Ш-шт! — изведнъж ги спряло слончето. — По-тихо! Не вдигайте шум. Боата спи.

— Спи ли? — възкликнал папагалът. — Ах, колко неприятно! Тя спи, а ние пеем! Това е просто ужасно. Ние си пеем и ни е весело, а тя спи и й е скучно. Много по-скучно е да спиш, отколкото да пееш. Не е честно от наша страна. Дори е несправедливо. Трябва незабавно да я събудим.

— За да пее и тя! С нас — подкрепила маймунката папагала.

— Къде спи? — попитал папагалът.

— Ей в онези храсти — посочило слончето.

— Маймунке! — наредил папагалът. — Иди я събуди!

Маймунката се мушнала в храстите и след миг се показала оттам с опашката на боата в ръце. С тази опашка тя измъкнала цялата боа от храстите.

— Тя не иска да се събуди! — казала маймунката, като дърпала боата за опашката.

— Не искам! — измърморила боата. — И няма! Защо да се будя, като сънувам толкова интересен сън.

— А какво сънуваш? — попитало слончето.

— Сънувам, че маймунката ме дърпа за опашката.

— Не сънуваш — казала маймунката. — Аз наистина те дърпам.

— Ти нищичко не разбираш от сънища, маймунке — прозяла се боата. — Аз разбирам много повече, защото спя много по-често. Щом казвам, че сънувам, значи сънувам. Не можеш ме измами.

— Но ти вече си будна — казал папагалът. — Щом разговаряш с маймунката, значи вече си будна. А ти разговаряш с нея!

— Разговарям — потвърдила боата. — Но не съм будна. Аз разговарям с нея насън. Сънувам, че разговарям с нея.

— Но нали и аз разговарям с теб — казала маймунката.

— Точно така! — съгласила се боата. — Ти разговаряш с мен. В същия сън.

— Но аз не спя! — закрещяла маймунката.

— Не спиш! — съгласила се боата. — Ти ми се присънваш. На мен!

Маймунката искала да се възмути и дори отворила уста да се възмути. Ала в този миг й хрумнала много приятна мисъл:

„Аз се присънвам на боата! — помислила си тя. — По-рано не съм се присънвала на никого, а сега се присънвам. Ах, колко е хубаво!“

И маймунката се отказала да се възмущава. Но се възмутил папагалът.

— Не може да ти се присънва, защото ти не спиш! — казал той на боата.

— Брей, може — възразила боата. — Защото спя!

— Не, не може!

— Може!

— Защо пък да не мога да й се присъня? — намесила се маймунката. — О-хо и още как! Боичке! — тържествено заявила маймунката. — Аз мога! И ще ти се присъня! С голямо удоволствие. А ти, папагалчо, не я разсейвай, моля ти се! Хайде, боичке, аз ще ти се присънвам, а ти ще ми разправяш какво правя в съня ти.

— Стоиш и ме гледаш! — казала боата.

— Ура-а! — закрещяла маймунката, преметнала се презглава и се покатерила на една палма.

— А сега какво правя? — закрещяла маймунката от палмата.

— Качила си се на една палма и висиш на опашката си.

— Боичке — попитало неочаквано слончето, което стояло настрани. — Само маймунката ли ти се присънва? И никой друг?

— Защо? — учудила се боата. — Ти също ми се присънваш.

— Благодаря — зарадвало се слончето.

— А! Слонче! — закрещяла маймунката от палмата. — И ти ли си тук, в съня? Каква приятна среща!

И маймунката скочила от палмата на гърба на слончето.

Папагалът, който останал съвсем самотен, завистливо наблюдавал колко весело се присънват маймунката и слончето на боата. Най-после и той не издържал. Приближил се до боата и казал:

— Боичке! Аз също отдавна се каня да ти се присъня.

— Заповядай! — незабавно се съгласила боата. — Присънвай ми се колкото си щеш!

— Ако не възразяваш — предложил папагалът, — ще ти се присъня още сега!

Преди да влезе в съня на боата, папагалът поочистил перата си и пооправил опашката си.

— Присънвам ли ги се вече? — попитал той.

— Присънваш ми се.

— Чудесно! — Папагалът се приближил до маймунката и строго казал: — Маймунке, престани да се премяташ и да дърпаш слончето за хобота. А ти, слонче, веднага престани да я подхвърляш и изобщо, ако се присънвате някому, бъдете така любезни да се държите прилично в чуждите сънища.

Слончето и маймунката се укротили.

— Боичке — казал папагалът, — бих искал да видя по-внимателно твоя сън. Бих искал да видя каква е природата там. Същата като нашата в Африка или друга?

— Според мен е същата! — отвърнала боата, като се огледала.

— Щеше ми се нещо по-новичко — настоял папагалът.

— Боичке — помолило слончето, — нека ти се присъни, че сме попаднали на необитаем остров. Отдавна ми се иска такова нещо.

— И на мен отдавна ми се иска — казала маймунката.

— Добре — съгласила се боата. Тя замахнала с опашка и започнала: — Сънувам бурно море. И по разбунтувалите се вълни се мята хилаво слонче.

— Какво? Какво слонче? — учудила се маймунката.

— Хилаво.

— А какво е това? — попитало разтревожено слончето.

— Хилаво значи мъничко и нещастно — обяснил папагалът.

— Аха! — потвърдила боата. — А за хилавото слонче се държи още по-хилава маймунка и съвсем хилав папагал.

Маймунката тутакси грабнала папагала и скочила на гърба на слончето.

Притиснала с едната си ръка папагала до гърдите си, а с другата се хванала за ухото на слончето.

— Сънувам, че грамаданските вълни подхвърлят слончето и го лашкат на всички страни — продължавала боата.

Като чуло, че вълните го лашкат, слончето запристъпвало от крак на крак и гърбът му се разлюлял като палуба на истински кораб при най-истинска буря.

— Маймунката се разболява от морска болест! — обявила боата. — А папагалът се заразява от нея!

— Морската болест не е заразителна! — възмутил се папагалът.

— В моя сън е много заразителна дори — казала боата.

— Карай, карай! — подкрепила маймунката боата. — Заразявай се без много приказки!

— А не е ли по-добре да се разболея от хрема? — предложил папагалът.

— Не! — твърдо казала боата. — Разболявай се от каквото те заразяват!

Папагалът въздъхнал:

— И внезапно… възкликнала боата — пред тях се появява необитаем остров: Вълните носят слончето право срещу скалите. „Какво да правим?“ — закрещява маймунката.

Маймунката веднага с всичка сила закрещяла „Какво да правим?“ право в ухото на слончето.

От такова „Какво да правим?“ слончето подскочило и паднало на хълбока си. Папагалът и маймунката се отърколили на земята.

— Претърпелите слонокрушение благополучно са изхвърлени на брега! — удовлетворено казала боата.

— Боичке — заявил папагалът докато се изправял, — според мен твоят сън е ужасно страшен.

— Нищо подобно! — възразила боата. — Обикновен сън. Със средна ужасност. Значи — продължила тя, — сънувам, че попадате на необитаем остров. И още щом попадате там, той веднага става обитаем.

— Защо? — учудило се слончето.

— Защото сега вие то обитавате — обяснила боата.

— Аз ще обитавам на дърво! — казала маймунката и се покатерила на палмата.

— Слизай! — настояла боата. Тая палма не ми се е присънила.

— А коя ти се е присънила?

— Никакви палми не са ми се присънили — заявила боата. — На този остров няма палми.

— А какво има? — попитало слончето.

— Нищо няма. Само един остров. И толкоз.

— Няма такива острови! — закрещял папагалът.

— Има! Има! — успокоила го боата. — В моя сън всичко има!

— Как ще има, щом дори палми няма — попитала маймунката.

— Щом няма палми — замислило се слончето, — значи няма и кокосови орехи.

— Да! — потвърдила боата.

— И банани ли няма? И изобщо ли няма нищо вкусно? — уплашила се маймунката. — А какво ще закусваме, ще обядваме и ще вечеряме?

— Не сме съгласни така! — възмутил се папагалът.

— Не искаме така! — казала маймунката.

— Така не е интересно! — въздъхнало слончето.

— Вижте какво — обидила се боата. — Кой на кого се присънва? Аз ли на вас, или вие на мене? Та вие не знаете какво ще стане по-нататък!

— А какво ще стане? — попитало слончето.

— После — казала боата вие седите тъжни и гладни на съвсем пустия остров и мислите…

— Какво да закусим — подсказала маймунката.

— Ако ще ме прекъсвате, присънвайте си се сами! — разсърдила се боата.

— Не, не, няма да те прекъсваме! — уплашило се слончето.

— Тогава слушайте. И когато съвсем загубвате надежда за…

— … закуска — тихичко подсказала маймунката.

За щастие боата не чула и продължила:

— И когато съвсем загубвате надежда за спасение, в бушуващото море се показва една точка.

— Нима точката се яде? — шепнешком попитала маймунката папагала.

— Не се яде — обяснил й също шепнешком папагалът. — Точката обикновено се слага накрая…

— Ох! — въздъхнало слончето. Какъв тъжен край се получава.

— Точката плава и с всяка измината минута се приближава все повече и повече — казала боата. — И колкото повече се приближава, толкова повече се увеличава. И ето че накрая всички разбират какво е това. Всички виждат, че това не е кой да е, а…

— Закуската! — развикала се най-възторжено маймунката. — Закуската доплава!

— Маймунке! — укорително въздъхнала боата. — Къде си виждала ей тъй да си плават закуски? Това не е закуска, а аз! Това съм аз, боата. Аз сама се присънвам на себе си, притичвам ви се на помощ и…

— Ни носиш закуска! — зарадвала се маймунката.

— Добре — съгласила се боата. — Нося ви закуска.

— Сигурно — възкликнала възхитената маймунка. — Сигурно ни носиш банани и кокосови орехи, и ананаси, и…

— Нося ви всичко каквото искате! — щедро заявила боата.

— Ура! — закрещяла маймунката и се втурнала да прегръща боата. Слончето също се втурнало. Благодарната маймунка и благодарното слонче прегръщали с всичка сила боата. Те дори я подхвърляли нагоре.

Папагалът тичал край тях и викал:

— По-тихо, по-тихо! По-внимателно. Сега ще я събудите! Ще я раздрусате! Сега ще се събуди! Какво правите!

— Ох! — изведнъж казала боата. — Май че почвам да се събуждам.

— Не! Не! — крещял папагалът. — Не бива! Почакай първо да изядем всичко каквото носиш.

— Не мога — казала боата. — Събуждам се.

— Как така? — плеснал с криле папагалът. — На най-интересното място…

— Край! — вдигнала глава боата. — Събудих се!

— Е-ех! — махнал с крило папагалът. — Отиде ни закуската!

— Как отиде? Къде отиде? — уплашила се маймунката.

— Отиде на кино — обяснил папагалът. — Остана в съня.

— Приятели! — изведнъж рекла боата, като търкала с опашка очите си. — Какъв интересен сън сънувах! Искате ли да ви го разкажа? Сънувах, че…

— Можеш да не ни го разказваш — прекъснал я папагалът, знаем какво си сънувала.

— Знаем, знаем! — потвърдили слончето и маймунката.

— Но откъде знаете? — учудила се боата.