Григорий Остер
Гимнастика за опашката (1)

Първа глава
Да се запознаем!

Здравей, уважаемо дете!

Пише ти един детски писател. Този писател съм аз. Казвам се Григорий Остер. Не зная как се казваш ти, но се досещам. И се досещам още, че искаш да чуеш някаква приказка. Ако се досещам правилно, слушай. А ако не се досещам правилно не слушай. Приказката няма къде да избяга, тя ще те почака. Ела, когато искаш и ще я чуеш цялата от начало до край.

Но ти, уважаемо дете, все пак не се бави много, че ще вземеш да пораснеш и няма да ти бъде толкова интересно да чуеш приказката за слончето, маймунката, боата и папагала.

Слончето, маймунката, боата и папагалът живеели в Африка. Те се срещали всеки ден и измисляли нещо интересно. Или просто разговаряли. Или маймунката пеела смешни песнички, а боата, слончето и папагалът слушали и се смеели. Или слончето задавало умни въпроси, а маймунката, папагалът и боата отговаряли. Или слончето и маймунката хващали боата и я въртели като въже, а папагалът скачал. И на всички им било весело, особено на боата. Слончето, папагалът, боата и маймунката винаги се радвали, че се познават и си играят заедно. Затова много се учудили, когато веднъж маймунката казала:

— Ах, колко жалко, че се познаваме.

— Нима не ти е интересно с нас? — обидил се папагалът.

— Не, вие не ме разбрахте! — размахала ръце маймунката. — Аз съвсем не исках да кажа това. Исках да кажа колко жалко, че вече се познаваме. На всички ни щеше да е интересно да се запознаем още веднъж. Аз с удоволствие бих се запознала с теб, слонче, ти си толкова учтиво, с теб, папагалчо, ти си толкова умен и с теб, боичке, ти си толкова дълга.

— И аз с удоволствие бих се запознал с теб, маймунке, с теб, слонче, и с теб, папагалчо — казала боата.

— И аз — рекло слончето. — С удоволствие.

— Но нали вече се познаваме! — свил рамене папагалът.

— И аз това казвам — въздъхнала маймунката. — Колко жалко!

— Приятели! — изведнъж рекла боата и махнала с опашка. — А защо да не се запознаем още веднъж!

— Не бива да се запознаваме по два пъти! — казал папагалът. — Ако си познат с някого, то е вече завинаги. Няма какво да се прави.

— Хайде пък ние да се запознаем отначало! — предложило слончето.

— Правилно! — рекла боата. — Хайде да се разпръснем, а после случайно да се срещнем и да се запознаем.

— О-оле-ле! — притеснило се слончето. — Ами ако случайно не се срещнем?

— Е, ако се случи така, не е страшно! — успокоил го папагалът. — Ако не се срещнем случайно, после ще се срещнем нарочно.

Маймунката закрила очите си с ръце и завикала:

Едно две, три — готово!

Вече сте ми непознати!

Разпръснете се в гората, да се срещнем тук отново!

Когато маймунката отворила очи, нямало никого. После иззад едно дърво изскочило слончето. От тревата изпълзяла боата.

А от храста се измъкнал папагалът. Всички се погледнали доброжелателно и започнали да се запознават.

Маймунката стиснала крилцето на папагала. Слончето стиснало опашката на боата. И всички си казали: „Да се запознаем!“ А после си казали: „Много ми беше приятно!“

И наистина това било толкова приятно, че оттогава те се запознавали по два пъти на ден. Сутрин, когато се срещали, и вечер, когато се разделяли, преди да се приберат да спят.