Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Зарядка для хвоста, 1982 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Жела Георгиева, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Rinaldo (2016)
Издание:
Автор: Григорий Остер
Заглавие: Гимнастика за опашката
Преводач: Жела Георгиева
Година на превод: 1987
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо издание
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1987
Тип: приказки
Националност: руска
Печатница: ДП „Георги Димитров“ — София
Излязла от печат: 28. III. 1987 г.
Отговорен редактор: Лилия Рачева
Редактор: Огняна Иванова
Художествен редактор: Васил Миовски
Технически редактор: Спас Спасов
Рецензент: Лина Андреева
Художник: Генчо Симеонов
Художник на илюстрациите: Генчо Симеонов
Коректор: Цветана Нецова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1208
История
- — Добавяне
Втора глава
Гимнастика за опашката
Веднъж папагалът се разхождал из Африка и зяпал насам-натам. И всичко разбирал. Поглеждал например към някой кактус и си мислел: „Аха! Този кактус е зает с много важна работа — хем той расте, хем се грижи да му пораснат бодлите.“ Или поглеждал към някоя кокосова палма, виждал кокосовите орехи и си мислел: „Тези кокосови орехи зреят. Скоро ще узреят и ще паднат. На нечия глава.“
Папагалът излязъл на полянката и видял маймунката. Тя се катерела по една финикова палма. Стигала до средата на ствола и много бързо се спускала долу.
„Какво прави маймунката? — попитал се папагалът и моментално сам си отговорил: — Маймунката се пързаля.“
— Пързаляш ли се? — попитал папагалът маймунката.
— Катеря се! — казала маймунката и се покатерила на палмата. Тя пак стигнала до средата на ствола и пак много бързо се спуснала долу. И се покатерила на палмата още веднъж.
Папагалът постоял долу и почакал, докато маймунката пак дойде при него. Тогава я попитал:
— И аз не знам! — учудила се маймунката. — Искам да си набера фурми и се катеря нагоре. Обаче излиза — вж-ж-жт долу!
— Тъй, тъй… — замислил се папагалът. — Я си покажи мускулите!
Маймунката свила тъничките си ръчички и показала на папагала хилавите си мускули.
— Всичко е ясно! — казал папагалът. — Мускулите ти не ги бива за нищо.
— Защо да не ги бива? — обидила се маймунката.
— Слаби са! — обяснил папагалът. — Тук — папагалът посочил високата палма — трябват силни мускули!
— Ами че аз… нямам други — уплашила се маймунката. — Само тези са ми.
— Чуждите мускули няма да ти помогнат! — казал папагалът. — Трябва да заякнат твоите. Трябва да правиш спортни упражнения! Гимнастика!
— Гимнастика ли? — учудила се маймунката.
— Застани мирно! — наредил й папагалът.
Маймунката застанала мирно.
Папагалът изкомандувал:
Упражнение, почни!
Мирно стой! Ръце встрани!
Раз! Вдигни крака високо!
Два! Ръцете — по-широко!
Папагалът командвал, а маймунката разпервала ръце встрани, вдигала ги нагоре и приклякала, подскачала и пляскала с ръце над главата си и зад гърба си, тичала на пръсти и ходела на пети и правела най-различни упражнения.
— А скоро ли ще заякнат мускулите ми? — попитала най-сетне маймунката, като стояла на куц крак и размахвала ръце.
— Скоро! — обещал папагалът. Ще правиш всяка сутрин гимнастика и…
— Вся-я-ка ли? — проточила разочаровано маймунката.
— Всяка сутрин! — потвърдил папагалът. — Ще правиш гимнастика всяка сутрин. И от тази гимнастика ще се напомпваш, ще се напомпваш… И после — бум! — и ще станеш силна.
— А не може ли веднага бум! — попитала маймунката.
— Не може!
— Да правя всяка сутрин гимнастика сама? Че на мен ще ми доскучае! — възмутила се маймунката.
— Е. можеш да правиш гимнастика заедно с някого — разрешил папагалът. — Хайде потренирай сега — казал той, — а аз после ще дойда да видя как го правиш.
И папагалът си тръгнал. Маймунката подскачала малко сама, а после забелязала, че слончето било излязло от храсталака и я наблюдавало учудено.
— А-а-а-а… Слонче! — зарадвала се маймунката. — Искаш ли да правиш нещо заедно с мен?
— Искам — казало слончето и се посмутило.
— Чудесно! Сега ние с теб… ще правим… гимнастика! Така! Заеми изправен стоеж!
— Гимнастика ли? — въздъхнало слончето и отстъпило назад. Ала вече било късно, маймунката го била хванала за хобота. То трябвало да заеме изправен стоеж.
— Три-четири! — изкомандвала маймунката. — Събери краката…
И в този момент слончето паднало. И дори се претърколило на гърба си.
Маймунката го погледнала подозрително.
— Какво току падаш? — попитала тя. — Откога взе да не се държиш на краката си?
— Отскоро! — честно си признало слончето, както си лежало по гръб. — Първо ти казваш: „Три-и-чети-ри!“ и аз още си стоя на краката. А после казваш: „Събери краката!“ и аз ги събирам. И точно в този момент падам. Всеки път.
— Чудна работа! — замислила се маймунката.
— Маймунке — предложило слончето, като се изправило на крака. — Нека да не правя тази гимнастика. Ами че аз непрекъснато падам от нея.
— Глупости! — казала маймунката. Никой не пада от гимнастика! Хайде още веднъж. Три-и-четири! Събери краката… — маймунката млъкнала и зачакала дали ще падне слончето или не.
„Сигурно пак ще падна“ помислило си слончето. И веднага разбрало, че не сгрешило. Разбрало го, когато вече било легнало по гръб.
— Какво правите? — изведнъж се чул гласът на боата, която точно в този момент изпълзявала на полянката. — С какво се занимавате? — попитала тя и спряла да пълзи.
— Падаме! — отговорило слончето, като се олюлявало на гръб и размахвало крака във въздуха.
— Е, и как ви се струва? — попитала боата. — Харесва ли ви?
— Не особено казало слончето.
— На тебе не ти харесва особено — уточнила боата. — А на маймунката?
— Че аз не падам — обяснила маймунката. — Слончето пада.
— Аха! — разбрала боата. — На тебе, — маймунке, значи ти харесва как то пада.
— Не мога да кажа, — че й харесва много — замислено отвърнало слончето, както лежало по гръб и гледало към небето, — но тя май че няма нищо против… аз да падам.
— Нищо подобно! — закрещяла маймунката. — Аз съм много против. Ти да падаш.
— Чудна работа! — недоумявала боата. — Ако на слончето не му харесва особено да пада, а маймунката е напълно против то да пада, защо тогава то пада? Я ми разкажете всичко от самото начало! — И боата се настанила по-удобно, защото предчувствала дълъг и увлекателен разказ.
— Първо си събирам краката — разказало слончето. — А после падам. Макар че не ми се ще.
— Събираш си всички крака, така ли? — попитала боата, която все още нищо не разбрала, но вече започвала да подозира нещо. — Събираш си и четирите крака, така ли?
— Да — казало слончето. — Всички.
— Не бива да се събират и четирите крака! — възкликнала боата. — По този начин винаги се пада. Има такъв природен закон.
— Какъв закон? — попитала маймунката.
— Право да си кажа, не си спомням много добре този закон, но пък идеално помня, че от него винаги се пада. Когато се съберат и четирите крака, моментално се пада. Така че не бива да се събират и четирите крака.
— А колко? — попитала маймунката.
— Само някои! — на драго сърце обяснила боата, която дълбоко в душата си се смятала за най-големия специалист по въпросите на краката. — Например само задните. Или само предните.
— И тогава не падаш ли? — попитало слончето.
— Тогава оставаш прав — потвърдила боата. — А на вас защо ви е това? Защо си събирате краката?
— За гимнастика! — казала маймунката. — Ние правим гимнастика.
Боата моментално млъкнала. Тя погледнала маймунката и слончето с уважение.
— Гимнастика! — мечтателно въздъхнала боата. — Добре сте вие — тъжно добавила тя. — Можете да правите гимнастика.
— А ти? — учтиво се заинтересувало слончето, както било легнало по гръб.
— Аз не мога — сдържайки мъката си, признала боата.
— Глупости! Сега ще те науча! — зарадвала се маймунката.
— Нищо няма да излезе — поклатила глава боата.
— Ще излезе, ще излезе! — обещала маймунката. — Хайде легни по корем! — И тя изкомандвала:
Мирно строй! Ръце встрани!
Раз! Вдигни крака високо!
Боата и маймунката се гледали известно време и мълчали. После боата укорително въздъхнала:
— Какви ръце? Какви крака? Какви крака, те питам?
— Задните! — изтърсила маймунката. — Или предните!
— Аз нямам крака — с горчиво достойнство казала боата. — Нито задни, нито предни… нито средни. Никакви!
Маймунката се смутила. Тя, разбира се и по-рано знаела, че боата няма ръце и крака, но просто забравила. И слончето също просто случайно забравило.
Слончето лежало по гръб и се питало: „Чудна работа, защо когато на теб ти липсва нещо, все си имаш едно наум, а когато липсва на някой друг, забравяш?“. Питало се слончето и не знаело какво да си отговори.
А смутената маймунка най-сетне се опомнила и попитала боата:
— Какво имаш ти?
— Ето! Опашка! — и тя показала на маймунката края на опашката си.
— И това ли е всичко? — попитала маймунката.
— На мене ми стига! — с достойнство отговорила боата.
Тя протегнала опашка към легналото по гръб слонче, сграбчила го, обърнала го и го изправила на крака.
— Благодаря! — признателно рекло слончето. — Много хубаво хваща твоята опашка. Здраво.
— За хващане хваща — въздъхнала боата. — Но какъв смисъл има, като не мога да правя гимнастика. Не ми е потребна.
В това време на полянката излязъл папагалът. Той погледнал боата, слончето и маймунката и си помислил: „Всичко е ясно. Събрали са се и ме чакат.“
— Е, какво става? — попитал папагалът.
— Лоша работа! — обяснила маймунката. Според природния закон слончето непрекъснато пада, а боата си няма нищичко. Само опашка. И аз нямам с кого да играя гимнастика.
— Опашка ли? — попитал любопитно папагалът. — Я ми покажете тази опашка!
Боата показала опашката си на папагала.
— Извива ли се? — попитал папагалът.
— Извива се, извива се — закимала боата. — На всички страни.
— Чудесно! — казал папагалът. Тогава за какво става дума? — обърнал се той към маймунката. — Защо казваш, че нямаш с кого да играеш гимнастика? Ще правиш упражнения с ей тая опашка.
— А нима… — попитала боата и затаила дъх, — нима има упражнения за опашката?
— Е-хе-е! — отвърнал папагалът. — Има дори специална гимнастика за опашката.
И папагалът почнал да учи боата да прави гимнастика за опашката. Това била чудна гимнастика. Опашката на боата бързо-бързо се въртяла отдясно наляво, а после още по-бързо отляво надясно. И се стягала като пружина. И се разтягала още по-стремително от пружина. И хвръквала нагоре, и с всичка сила плясвала на земята. И пак хвръквала. И пак плясвала.
Боата била във възторг. Маймунката също. А слончето гледало, гледало как боата прави гимнастика, а после се приближило до папагала и смутено попитало:
— А има ли гимнастика за хобота?
— Има! — рекъл папагалът.
И се оказало, че гимнастиката за хобота е почти толкова увлекателна, колкото и гимнастиката за опашката.
А после и четиримата приятели започнали да правят заедно гимнастика. Маймунката правела упражнения за ръцете, слончето — за хобота, а боата — за опашката. Папагалът командвал. Той правел специални упражнения за командири.
Оттогава всяка сутрин приятелите правели заедно гимнастика. Наистина маймунката, слончето и папагалът понякога забравяли. За съжаление. Но боата никога не забравяла. За щастие. Та тя правела най-интересната гимнастика на света. Гимнастика за опашката.