Барбара Тейлър Брадфорд
Господарката на Рейвънскар (24)

24.

Грейс Роуз беше звезда. В съзнанието на Елизабет нямаше съмнение относно този факт. И ето ги — седнали на една от най-удобните маси в ресторанта на хотел „Дорчестър“, където навярно би седяла английската кралица с придворните си.

Обслужващият персонал, от управителя до сомелиера^[1], дойде да поднесе почитанията си. Всички останали, които случайно минаваха, спираха, за да кажат две думи, без значение познаваха ли я, или не. Поне така се струваше на Елизабет.

Грейс Роуз притежаваше нещо неповторимо. Навярно някои го наричаха обаяние. Елизабет го възприемаше като аура… аура на достойнство, изящество, царственост и да, излъчване на звезда. Думата „звезда“ не ми излиза от ума, замисли се Елизабет и се усмихна.

За деветдесет и седем годишна старица Грейс Роуз бе изключително добре запазена. Бе още красива. Сребристобялата й коса бе безупречно фризирана, а със свежия си розов тен можеше да съперничи на всяка млада дама. Безукорно гримирана, Грейс Роуз бе облечена с ушит по поръчка бледосин копринен костюм и бяла шифонена блуза с жабо, което й придаваше неповторима женственост. Обиците с аквамарини и брошката отразяваха синевата на очите й, избледнели с годините, но живи и искрящи.

— Още някой се приближава, Грейс Роуз — предупреди я Елизабет.

— Вероятно жената иска да разбере откъде съм си купила блузата — промълви Елизабет и я дари с жизнерадостната си усмивка. — Обикновено ми задават подобни въпроси. Между другото да отбележа, че в бяло изглаждаш прекрасна, трябва по-често да се обличаш в този цвят.

— Благодаря. Всъщност идва мъж. Струва ми се, че те познава, усмихнат е до уши.

Преди Грейс Роуз да успее да отговори каквото и да е, човекът стоеше до масата, готов да се ръкува с нея.

— Добро утро, госпожо Моран, казвам се Маркъс Джонсън. Едно време отразявах кариерата на съпруга ви в пресата.

— Маркъс, разбира се! Колко се радвам да ви видя. Как сте?

— Много добре, благодаря ви, а вие истински цъфтите, госпожо Моран.

— Признавам, че не се оплаквам. Бих искала да ви представя на племенницата си Елизабет Търнър.

Младата жена му се усмихна. Той отвърна на усмивката й, килна глава и попита:

— Онзи ден се сетих за покойния ви съпруг. Като Чарлз нямаше друг, той бе истински оригинал.

— Прав сте, господин Джонсън, помня какво удоволствие му доставяше да работи с вас.

— Благодаря. За мен бе същото. Е, няма да ви притеснявам повече. Виждам, че един сервитьор се приближава с напитките ви. Нека повторя, за мен бе чудесна изненада да ви видя, изглеждате толкова добре.

Сбогуваха се и Маркъс Джонсън се оттегли. Докато го наблюдаваше как се отдалечава, Грейс Роуз отбеляза:

— Беше дяволски добър в работата си. Ако някога ти потрябват връзки с пресата, спомни си за него, Елизабет. Точен е като часовник и е страшно честен и талантлив. Няма да сгрешиш.

— Благодаря ти, Грейс Роуз, ще го запомня.

Сервираха шампанското.

— Наздраве — Грейс Роуз вдигна чаша. — За теб, Елизабет и за новото ти начинание. За спацентровете!

Чукнаха чаши и Елизабет й благодари. После продължи:

— Петък беше толкова необичаен ден… пълен със събития. Робин и Амброуз попаднаха в самолетна катастрофа, нефтено петно застрашаваше нашата брегова ивица и курорта, разреших противоречието между Норфел и Броукс и на всичко отгоре се наложи да се преборя с Кат. Беше освирепяла като тигрица…

Елизабет замлъкна, казвайки повече, отколкото бе възнамерявала. Защо изобщо спомена спора с Кат и гнева й? Нямаше никакъв смисъл. Но Грейс Роуз, която не бе изпуснала и дума, бързо попита:

— Какво за Кат Аш? За какво е вилняла?

— О, за нищо — промърмори Елизабет, опитвайки се да смени темата.

— Хайде, кажи ми. Знаеш, че съм гроб.

— Не е тайна — отговори Елизабет и поемайки дълбоко дъх, обясни. — Кат ми се нахвърли заради връзката ми с Робин. Обвини ме, че имам скандално поведение, защото любовникът ми бил женен.

— Не си първата, въвлечена в подобна връзка, и мога да те уверя, че няма да си последната. Незаконните връзки съществуват, откак свят светува. Предполагам, че я безпокоят клюките, а?

Елизабет погледна тревожно Грейс Роуз.

— И ти си чула мълвата, нали?

— Всички, скъпа моя. Носи се из целия град. Не й обърнах внимание, понеже не я разбирам и се доверявам на преценката ти. Отначало бях поизненадана, но само защото бях забравила, че Робин е женен за дъщерята на Робсън. От самото начало чувствах, че този съюз е обречен. Предполагам, че той се готви да се освободи?

— Именно. Разделени са от пет години, но са в добри отношения. Така че няма да има трудности.

Грейс Роуз се наведе през масата.

— Направи си една услуга, Елизабет. Сведи глава зад плета и не я надигай.

— Какво искаш да кажеш?

— Чуй най-полезния ми съвет. Още от днес вземи решение да не се набиваш на очи. Робърт трябва да направи същото. Не заставайте постоянно под прожекторите, престанете да ходите на всички тържества и чествания и отбягвайте фотографите. С други думи, изчезнете от лондонската сцена. До две-три седмици мълвата ще стихне. Паметта на пресата е къса, ще ви забравят за нула време. Клюките може и да вредят, но сега трябва да ги забравите. Едно време баща ми казваше, че ако някой злослови против него, оставя останалите на мира. Запомни го. Довърши си питието, Елизабет, и да разгледаме менюто. Бих предпочела печено говеждо — тук го приготвят възхитително, топи се в устата.

 

 

След като си поръчаха пушена сьомга и печено говеждо, Грейс Роуз се облегна на стола си, погледна за миг Елизабет, настойчиво изучавайки изражението й. Най-сетне отбеляза:

— В петък вечерта, когато разговаряхме по телефона, сподели, че имаш намерение да заемеш десет милиона паунда от банката, като използваш някои от по-едрите бижута, допълнително добавени към търга. Правилно ли съм те разбрала?

Елизабет кимна.

— Няма друг начин. Като предлагам да финансирам изграждането на спацентровете в лозята, разрешавам безизходното положение между Броукс и Норфел. Намирам идеята на Броукс да превърнем провинциалните имения в изискани хотели за извънредно удачна и потенциално печеливша. Открай време съм любителка на спацентровете и откакто се чух как заявявам, че ще финансирам схемата на Броукс, веднага осъзнах колко ми се иска да имам собствена компания. Виж, зная, че „Деравенелс“ е моя и че я управлявам заедно със Сесил и Робърт. Но истински ме привлича да създам нещо свое. Да постъпвам с него както си пожелая и да не съм длъжна да отговарям пред никого.

— Разбирам точно какво имаш предвид, Елизабет, но защо ще заемаш десет милиона паунда? Струват ми се много.

Елизабет се усмихна.

— Усещам как ще ме обявиш за нетърпелива. Искам веднага да построя спацентрове с мигновен успех, освен това ще започна изграждането на всичките едновременно. Смятам да ги отворя наведнъж с повсеместна реклама. Наричам го „гигантски удар“. Спацентровете „Вечно блаженство“ на Елизабет Търнър. В съзнанието си виждам как всичко това се осъществява.

— Аз също, но е ужасно амбициозно, скъпа. От друга страна, винаги съм вярвала в дръзките начинания — мащабни схеми, колосални резултати. Затова залагам на теб. Ако някой може да го осъществи, това си ти. И не забравяй човека, когото току-що срещнахме. Маркъс Джоунс е не само талантлив, по мое мнение е почти гений и то не само с изявите си в пресата. Притежава истински търговски нюх.

— Изглежда, съдбата ни го доведе, Грейс Роуз, затова щом съм готова, ще го потърся. — Елизабет помълча, после продължи: — Снощи ми хрумна и друга идея. В спацентровете ще използваме всевъзможни козметични продукти, та се запитах: защо да не са мои? Мога да наема лаборатории, които да ги произведат, и те ще носят моето име. Ще бъде още един източник на печалби.

Грейс Роуз избухна в смях.

— Елизабет, ти си истинска Деравенел, макар да носиш името Търнър. Все едно слушам баща си. Той винаги се хвърляше в най-грандиозните проекти, най-необикновените планове, а и поглъщаше по-дребните фирми като топъл хляб. Беше истински гений.

— Зная и както изтъкнах в петък на Джон Норфел, учила съм се от най-добрия.

— Норфел е загадка за мен — отбеляза Грейс Роуз и се намръщи. — До голяма степен присъстваше в малката клика около полусестра ти и щях да кажа и в леглото й, ако не знаех истината. Тя надали го е привличала сексуално. Джон Норфел имаше слабост към хубавиците, бе истински донжуан.

— Колко необичайно! — Елизабет направи подигравателна гримаса. — Че коя жена ще се заинтересува от Джон Норфел? Не е чак толкова привлекателен.

— Вярно е. Но притежава две качества, на които много жени не могат да устоят. Власт и пари. И както съпругът ми имаше обичай да казва, не гледаш камината, когато разпалваш огъня.

— О, Грейс Роуз, ти си незаменима! — засмя се Елизабет, вдигна чашата с шампанско и отпи. — Не си ли съгласна с мен за козметичните продукти? Зная точно какви аромати ще използвам и съм сигурна, че мога да създам собствена оригинална линия с помощта на някои отлични химици.

— Определено ми допада и предполагам, че ще се насочиш към ухания на цветя. Като малка обичаше градините ми и нямаше търпение да си откъснеш от цветята ми.

— Радвам се, че си спомняш, сетих се точно за тяхното благоухание, най-вече за цъфтящия нощем жасмин, летните рози, зюмбюлите, карамфилите и момините сълзи. Но харесвам и мириса на зеленина, на прясно окосена трева и пролетни листа. Един истински опитен химик ще проумее какво искам, към какво се стремя.

— Доста си мислила по тези въпроси, скъпа. Имам чувството, че те чака голям успех.

— Надявам се. А, ето я и пушената сьомга. За първи път в живота си съм гладна като вълк.

— Разкажи ми как ще изглеждат спацентровете — попита възрастната жена, докато ядяха апетитната риба.

Елизабет й разказа плановете си през следващия половин час с огромен ентусиазъм и с преливащ от вълнение глас.

— Представям си ги като просторни бели помещения с лек намек за бледозелено… прозрачни бели завеси от муселин, никакви художествени предмети, обзавеждането трябва да бъде минималистично. Ще поставя високи сиво-зелени керамични вази с бели орхидеи. Всичко останало ще бъде бяло. Не искам нещо да разсейва погледа. Целта ми е простота. Искам жените, които посещават моите спацентрове, да се наслаждават на най-приятните процедури, да се чувстват глезени и обгрижвани… нека оставят проблемите си навън, да се отпуснат и да се потопят в мечтите си.

— Разбирам. Точно това би харесал и Маркъс Джонсън… да се потопят в мечтите си.

— Права си, не е никак зле. Можем да използваме фразата за реклама.

Грейс Роуз се облегна и се усмихна широко.

— Елизабет, не ти липсва вдъхновение. Възхищавам се на положителната ти енергия, решителността, ентусиазма и авантюристичния ти дух. Убедена съм, че спацентровете ти ще имат огромен успех.

 

 

В понеделник сутринта Елизабет и Сесил Уилямс седяха в нейния кабинет в „Деравенелс“. Ранните им срещи в първия ден от седмицата се бяха превърнали в ритуал. Обикновено присъстваше и Робърт Дънли, но тъй като още бе в Марбея, бяха само двамата.

— Кога мислиш да се срещнеш с представител на банката? — започна Елизабет, нетърпелива да обсъдят спацентровете.

— Ще позвъня на Ед Аспли след срещата ни, за да се уговорим за утре, ако е възможно. Но няма нужда да чакаш одобрението на банката, Елизабет, ще ти заемат парите. Стига да искаш, още днес можеш да започнеш проекта. Зная, че те сърбят ръцете.

— Мога ли? О, чудесно, Сесил! Искам да се срещна с архитектите и дизайнерите, а трябва и да се обадя на някои от уважаваните агенти по недвижими имоти. Хрумна ми идеята да създадем собствени козметични продукти. Смятам да проуча различни лаборатории и да издиря най-добрите фармацевти.

— Поговори с Мелани Онслоу от хотелиерския отдел. Знаеш, че тя е експерт по такива продукти. Възложихме й да оборудва спацентровете в двата американски хотела. Оказа се безценен помощник.

— Трябваше веднага да се сетя за Мелани. Тогава свърши отлична работа. Ще й позвъня по-късно.

Сесил заговори с малко по-тих глас:

— Зная, че Робърт е споделил с теб тревогите на Франсис Уолсингтън, свързани с терористите. Опасявам се, че Франсис е прав. Трябва да подсигурим пълната безопасност на всичките си активи, може да се наложи да наемем и външна охранителна компания. Ти как мислиш?

— Съгласна съм с теб, от известно време ме гложди неприятно чувство. Терористите не се отказват и стават все по-опасни. Освен това ние сме идеалната мишена. Забелязах, че испанското правителство е някак си предпазливо в публичните изявления, а снощи Робин ми каза, че повечето информатори на Франсис твърдят, че действително терористи са взривили танкера.

— Франсис обикновено получава достоверна информация, както добре ти е известно, затова съм готов да го послушам. Да му възложа ли като начало да започне оценка на сигурността на „Деравко“?

— Обезателно. И то веднага.

Разговаряха още половин час. След това Сесил се върна в собствения си кабинет, а Елизабет се хвана за телефона, за да задейства плановете си за спацентровете.