Брет Батълс
Изиграният (37)

36.

Навсякъде беше пълно с хора. Обедната тълпа се беше наблъскала в хранителния център, сякаш на километри наоколо нямаше друго място за хапване. Опашките пред най-популярните сергии растяха с всяка секунда.

Куин излезе на централната алея. Погледът му се стрелкаше във всички посоки, мъчеше се да открие Таша.

— Статус — каза той.

— Моите хора още стоят назад — каза Орландо.

— Същото — обади се Нейт.

— Някой да вижда Таша?

— Изгуби ли я? — попита Нейт.

— Това „не“ ли означава? — отвърна Куин.

— Извинявай — рече Нейт. — Да, тоест… не. Да де, нали ме разбираш. Не съм я виждал.

— Нито пък аз — каза Орландо.

Куин погледна наляво. Мъри си пробиваше път през гладната тълпа към сергията, пред която конгресменът беше спрял. Само че нито Гереро, нито хората му вече бяха там. Бяха се върнали в средата на алеята и навлизаха навътре в центъра, в посока към Куин.

— По дяволите! — изруга той под нос.

Трябваше да намери Таша. Трябваше да я спре.

Тръгна през тълпата към конгресмена.

— При мен има движение — обади се Нейт. — Моите приближават.

— Моите са си по местата — каза Орландо.

„Подготвят доразчистване — помисли си Куин. — В случай че първият екип изпорти нещата.“

Между него и конгресмена имаше най-малко дванадесет метра и стотина души. Докато се мъчеше да заобиколи две тийнейджърки, някой се блъсна в него и почти веднага усети прохладна течност по ризата си. Миришеше на плодов сок.

— Ох, извинете — каза мъжки глас.

Инстинктът го накара да се сниши. За съжаление с половин секунда закъснение.

Юмрукът го улучи точно над бъбрека.

Болката прониза цялото му тяло и той полетя напред. Опита да се извърне, но успя само отчасти и се приземи по гръб.

Хората наоколо се отдръпнаха и образуваха малка дупка в морето от клиенти. Всички гледаха към Куин с изненада и смущение. Всички, с изключение на русия мъж, който стоеше точно зад него.

Русият държеше наранената си ръка горе-долу на нивото на стомаха си. Проблемът обаче беше здравата — тя посягаше под сакото му.

Куин опря длани в мръсния бетон, повдигна се и изрита напред, като се целеше в коленете му. Улучи дясното.

Усети как капачката се измести настрани и изскочи от ставата.

Русият изкрещя и се свлече на земята.

Хвана се за коляното и се помъчи да намести капачката.

Куин знаеше, че няма време за губене. Скочи на крака и настъпи болната му ръка.

Русият се сгърчи от болка. Куин използва момента да бръкне под сакото му. Несъмнено беше въоръжен, но изваждането на оръжието щеше да предизвика паника.

Куин премести чантата си така, че отворът й попадна под сакото, пъхна пистолета на русия до своя и се изправи.

— Куин! Тя се задейства! — Беше Орландо.

Куин рязко се завъртя към конгресмена. Сблъсъкът му с русия май беше привлякъл вниманието само на намиращите се съвсем наблизо.

Докато си пробиваше път през хората, Куин забеляза Гереро. Жената на конгресмена вече не беше до него. Беше отишла при една сергия с един от охраната — може би за да бъде по-надалеч и да даде задоволително обяснение защо Гереро е бил само с един телохранител.

Таша обаче не се виждаше никъде.

— Къде е тя?

— На четири-пет метра пред мен, приближава от север — отвърна Орландо.

„Явно е заобиколила“ — помисли си Куин.

— Неутрализирай я!

— Какво си мислиш, че се опитвам да направя?

— Нейт, виждаш ли я?

— Не — отвърна чиракът.

Куин престана да се интересува дали се набива на очи. Започна да разблъсква хората пред себе си. Чу гневни възгласи зад гърба си, но никой не се осмели да протестира повече.

Приближи на около шест метра от конгресмена и извика предупредително, но думите му бяха погълнати от шума на тълпата.

— Един от лошите приближава от дясната ти страна — обади се Нейт.

— Виждаш ли ме? — попита Куин.

— Да. Малко зад него съм.

Куин погледна надясно и моментално видя един от хората на Таша.

— Дръж го настрана от мен — каза Куин. — Нямам време.

— Дадено — отвърна Нейт.

Конгресменът беше само на три метра от него, когато някой го задърпа за ръката. Куин се обърна, готов да повали нападателя си, но видя Мъри.

— Аз… изгубих го в тълпата — каза той. — Съжалявам. Още ли искаш да говоря с него?

Куин го сграбчи за тила и го затика към конгресмена.

— Отивай там и му кажи да залегне! Веднага!

Бутна го здраво напред и го засили през тълпата.

Погледна покрай Гереро в посоката, откъдето според Орландо трябваше да се появи Таша.

И я видя. Само на четири-пет метра зад конгресмена. Тъкмо бъркаше в голямата чанта, метната през рамото й.

Куин изблъска човека пред себе си, изкрещя и се втурна напред.

Всички се обърнаха към него — Таша, конгресменът и бодигардът му — затова не забелязаха връхлитащия Мъри. Без да каже нито дума, той блъсна Гереро на земята.

И адът се отприщи.

Гереро извика от изненада и тълпата най-сетне осъзна, че става нещо.

Всички започнаха да викат, да се блъскат и да се опитват да избягат. Някои искаха да видят какво става, други се мъчеха да се изнесат. Хаосът беше пълен.

Бодигардът на Гереро задърпа Мъри от конгресмена, но той се беше вкопчил здраво в него.

Таша също се втурна напред с пистолет в ръка. Вече се навеждаше, за да стигне до конгресмена. Настъпилата лудница всъщност й помагаше да скрие действията си. И не само това — Мъри държеше конгресмена неподвижен и така неволно я улесняваше.

Куин нямаше време да извади оръжието си, а се хвърли към нея.

Тя го видя в последния момент и се опита да се дръпне настрани, но не успя. Той я блъсна в дясното рамо и двамата се строполиха на земята.

Куин сграбчи пистолета й и се опита да й извие ръката, но тя го държеше здраво. При предишните им срещи не беше показала подобна сила.

Опита се да го удари в лицето, но той успя да блокира удара.

Започнаха да се борят и се затъркаляха по земята.

Неочаквано се блъснаха в една от закрепените към земята маси. Куин изви ръката на Таша нагоре и я блъсна в близкия стол. Тя обаче не изпусна пистолета.

— Къде е тя? — изкрещя Таша.

Куин отново блъсна ръката й в стола.

— С теб ли е? Тук ли е?

Блъсна го и двамата се затъркаляха настрани от масата. Ръката й се закачи за момент в рамката на стола. Пръстите й, вече окървавени от ударите, не успяха да задържат пистолета и той изтрака на земята, а двамата се изтъркаляха на няколко стъпки от него.

Метнаха се едновременно към оръжието. Куин се добра пръв до пистолета, но Таша го блъсна и оръжието се плъзна по земята под друга маса на три метра от тях.

Таша заби лакът в гърдите на Куин и го повали по гръб, после скочи и се затича към пистолета.

Куин бързо се изправи, извади своя пистолет и извика:

— Стой!

Таша погледна през рамо и видя, че е въоръжен. Вместо да продължи към пистолета си, тя рязко зави и прескочи тезгяха на едно от ресторантчетата.

Куин знаеше, че трябва да я подгони, но първо се обърна към конгресмена.

Мъри още го притискаше към земята, но вече и Нейт беше там. Бодигардът лежеше в безсъзнание на земята до него.

— Махни ги оттам — каза Куин на Нейт. — Откарай ги в апартамента.

— Ясно — отвърна Нейт.

— Какво става? — попита конгресменът. Звучеше едновременно вбесен и изплашен.

— Действай — каза Куин на Нейт.

Затича се към ресторанта, в който беше изчезнала Таша. Дори от тази страна на тезгяха можеше да види цялото помещение. Нямаше я там.

— Орландо, къде си?

— Следях съпругата — отвърна тя. — Бодигардът й я поведе заедно с водача им обратно към колата. След като ги качи, изчака няколко секунди, сякаш се надяваше да види някой от колегите си. После потеглиха.

— Среща при колата — каза Куин. — Нейт ще закара конгресмена и Мъри в апартамента. Не ме чакайте. Ще се срещнем там.

— Дадено — отвърна тя.

Куин реши, че Таша е прескочила задната стена на сергията и се е озовала в следващата.

Отляво имаше друг коридор между сергиите. Изтича по него до следващата алея.

Тълпите, които изпълваха хранителния център, бяха изчезнали. Приличаше на декор за филм — всичко си беше на мястото, липсваха само статистите. Миг по-късно обаче осъзна, че мястото не е напълно пусто.

Забеляза няколко души да надничат над тезгясите на няколко ресторантчета — собственици, които се страхуваха да не бъдат ограбени. От Таша обаче нямаше и следа.

Хукна към една от сергиите и мъжът, който надничаше от нея, се опита да се скрие. Куин се наведе над тезгяха, за да му покаже, че го е видял.

— Няма пари, човече. Върви си — каза мъжът.

— Жената. Видя ли я? — попита Куин.

— Вземи храна, но няма пари. Всичко изчезнало.

— Не ти искам парите. Имаше една жена, бяла. Трябва да е изтичала оттук преди малко. Видя ли я?

— Не. Не вижда.

Куин се пресегна и го сграбчи за ризата.

— Натам. Натам — каза мъжът и посочи надясно.

Куин го пусна и се затича по алеята.

В края имаше други места за сядане, след които бе улицата. Запита се дали Таша не се е скрила в някоя от сергиите, покрай които бе минал, но в същия миг я забеляза. Тичаше през улицата.

Куин прибра пистолета в чантата, но не го пусна, когато изтича на открито. На улицата имаше хора, избягали от хранителния център, и сега се мъчеха да се скрият зад колите или един зад друг. Хвърляха подозрителни погледи на Куин, който идваше от опустелия център.

— Какво става, по дяволите? — прозвуча гласът на Нейт по радиото. — Какво правиш? Хей!

Макар по приемника да не се чуваше идеално, Куин чу кашлянето на заглушителя.

— Нейт? — попита той.

Отговор не последва.

Таша се промъкна между две паркирани коли и хукна по тротоара. Куин се втурна след нея.

— Орландо, къде си?

— На път към колата — отвърна тя.

— Нейт не отговаря.

— Да, знам.

— Внимавай — каза й Куин.

— Ти къде си?

Куин се промуши между колите до тротоара.

— Таша е малко пред мен. Не мога да я оставя.

— Добре. Ти също внимавай.

Отпред имаше друга улица. Таша се затича по нея и за момент изчезна от поглед.

Куин увеличи темпото. Не биваше да я изпуска. Но когато се озова на ъгъла, нещо го блъсна в гърдите.

Преви се, останал без въздух.

Докато се претъркулваше настрани, видя Таша на няколко крачки от сградата. Едва успя да поеме дъх, когато тя отново наближи и този път се опита да го удари по главата. Куин повдигна рамо, за да се защити, и ударът попадна в гърба му. Но сега тя му се откри и той заби лакът в хълбока й.

Таша изстена от болка, но отново замахна с юмрук.

Този път Куин успя да се дръпне и тя не улучи.

Преди Таша да замахне отново, той извади пистолета и го насочи към нея.

— Спри. Свършено е. Провали се. Край.

— Къде е тя? — попита Таша.

— Няма да ти позволя да я нараниш — каза Куин. — Планът ти пропадна. С теб е свършено.

— Трябваше да те вкарам в затвора още при първата ни среща — каза Таша.

Куин присви очи.

— Дори не си го помисляй. Пипнат ли те властите, ти ще гниеш в затвора.

— Не схващаш ли? — извика тя. — Аз съм от властите!

— Боже мой! — прозвуча гласът на Орландо от приемника. — Куин, трябва да дойдеш веднага.

— Какво има?

— Нейт е ранен. Лошо.

— А конгресменът?

— Няма го.

— Джени?

— И нея я няма. Както и Мъри и колата.

Куин погледна към Таша и понечи да отвори уста, но тя го изпревари.

— Къде е конгресменът?

— Ти ми кажи. Защото ако умре от ръцете на твоите хора, ще загазиш още повече.

— Не се опитвам да го убия — отвърна Таша. — Опитвам се да го спася.

— Глупости — извика Куин.

Таша сякаш едва сега започна да разбира.

— Наистина вярваш, че искам да навредя на конгресмена, нали? И си мислиш, че се опитваш да го спасиш.

Куин не отговори.

— Не разбираш ли? — попита го Таша. — Не аз съм убийцата. А Джени.