Брет Батълс
Изиграният (36)

35.

Хранителен център „Максуел“ бе само един от многото, но се ползваше с по-голяма популярност от останалите, защото се намираше недалеч от Китайския квартал. Малките тухлени будки бяха наблъскани една до друга под огромен покрив от гофрирана ламарина. Ресторантите бяха подредени в редици с долепени гърбове, оставяйки широки алеи с маси за желаещите да споделят обяда си с няколкостотин от най-добрите си приятели. И въпреки че покривът покриваше целия комплекс, центърът нямаше стени, а само поддържащи колони.

Куин заповяда на Нейт да паркира колата на една пряка от него.

— Всички да включат радиостанциите си — каза той. — Орландо, Нейт, заемете позиции вътре. Оглеждайте се за нещо необичайно. Аз ще остана на улицата и ще опитам да попреча на Гереро да слезе от колата. — Погледна към Джени. — Ще ти дадем радиостанция, но ще останеш тук. Ако ни потрябваш, ще ти се обадя.

Тя понечи да протестира, но се отказа. Нараненото й рамо несъмнено й напомняше какво се бе случило, когато се беше намесила пряко.

Орландо раздаде комуникационното оборудване. След като всички се екипираха, даде на Куин и Нейт по един 9-милиметров зиг зауер Р226 и заглушители. За себе си избра глок.

— Вземете. — Орландо им подаде миниатюрна версия на кожената чанта, която Не Вин бе дал на Куин преди два дни. И за да улесни Нейт, каза: — Дръж пистолета в чантата, вади го, ако стане напечено.

Куин провери затвора, за да се убеди, че има патрон в цевта, и извади пълнителя, за да види дали е пълен. Сложи заглушителя и прибра пистолета в чантата така, че да го напипа лесно, да се прицели и да стреля, без да се налага да го вади.

— Ами Джени? — попита Орландо.

Куин погледна към приятелката на Марков. Още не беше свикнал с късата й коса и липсата на усмивка. Но най-вече не можеше да свикне с усещането за овладян гняв, който се излъчваше от нея.

— Знаеш ли как се използва оръжие? — попита я той.

Тя кимна колебливо.

— Марков ми показа.

— Остави голямата чанта така, че да може да стигне до нея — каза Куин на Орландо и се обърна към Джени. — Вътре има два пистолета и някои други неща, които няма да ти трябват. Но не вади нищо, ако не е абсолютно необходимо.

Джени кимна.

Нейт и Орландо тръгнаха първи. След като пресякоха улицата, те се разделиха и влязоха в хранителния център от различни места.

— Защо не потърси помощ? — попита Куин, докато ги чакаше. — Нима приятелят ти не е искал да направиш точно това?

Джени помълча секунда-две, преди да отговори:

— Нямаше време. Когато го убиха, направо си изкарах акъла. Не исках да имам нищо общо с това, но не можех просто да го игнорирам. Опитах се да се обадя на Стивън, но той беше извън града и не вдигна. Не знаех какво да правя, затова се върнах в Хюстън. Стивън се появи на следващата сутрин. Разказах му всичко и му пуснах касетата. Негова беше идеята да напусна страната. Няколко часа по-късно вече летяхме за Европа.

— Тогава какво е правил в Сингапур?

— Искаше да събере повече доказателства. Нещо свързано със записа. Смяташе, че ще може да го намери тук. — Тя го погледна. — Може би е успял, но явно сигналът не е траел достатъчно дълго, за да го намериш.

Куин кимна. Марков беше постъпил точно както би постъпил и той — пратил е Джени възможно най-далеч и се е опитал да намери друг начин да докаже какво се готви, така че животът й вече да не бъде изложен на опасност. Направил е всичко това от любов. Дори в последните мигове от живота си, когато е знаел, че вече няма да бъдат заедно, той беше пуснал следа, която би могла да я спаси.

Време беше да тръгва.

— Ако видиш или чуеш нещо, което сметнеш за важно, просто го кажи — заръча й Куин. — Иначе ще е най-добре само да слушаш, освен ако не ти зададем директен въпрос.

— Добре — каза тя.

Куин излезе от колата.

 

 

Купи си бао със свинско и безалкохолно от една сергия в края на хранителния център, после си намери свободно място пред будка, предлагаща овесена каша с женшен.

В център като този човек не можеше да си вземе маса, освен ако не беше с голяма група. На масата на Куин имаше възрастна двойка. Усмихнаха му се, когато седна, и отново насочиха вниманието си към кашата.

— Проба — тихо каза Куин.

— Проба — обади се Орландо. — В северозападната част съм. Чисто е.

— Нейт? — попита Куин.

— Проба — отвърна чиракът. — В централната част. И тук няма нищо необичайно.

Възрастната двойка изгледа малко странно Куин, затова той отхапа от своето бао и се усмихна.

— Куин. Куин! — Беше Джени.

Той стана и тръгна към улицата.

— Какво има?

— Една жена мина току-що — каза тя. — Виждала съм я преди. Във Вашингтон. Беше с жената на конгресмена. Не е сама. С нея са някои от мъжете, които охраняваха Гереро. Господи, мислиш ли, че тя е убиецът?

— Къде е? — попита Куин. Вече се движеше бързо през тълпата към улицата.

— Слезе от една кола на около половин пряка от мен. В момента пресича улицата.

Куин бързо заобиколи група тийнейджъри и проточи врат, загледан в посоката, която му каза Джени. Петима души пресичаха улицата — четирима мъже и една жена. Куин беше виждал единия от мъжете в Хюстън и Вашингтон.

„Ударната група“ — помисли си той.

Погледна си часовника — 12:30. Бяха дошли по-рано, за да са на позиция, когато конгресменът пристигне.

Погледна отново към групата и видя, че мъжете се разпръсват в различни посоки. Едва сега успя да огледа жената.

Макар да беше подготвен, все пак закова на място. Усети как гневът се надига в гърдите му, но този път вместо да замъгли преценките му, той ги изостри.

— Таша.

— Господи, надявах се, че си сбъркал — каза Нейт.

— И аз — отговори през зъби Куин.

Остана загледан в нея още миг, после се обърна.

— Орландо, двама тръгнаха в твоята посока. Няма начин да не ги забележиш. Бели типове с костюми. Високи, къси прически. Нейт, премести се на юг. Виж дали няма да попаднеш на другите двама.

— Дадено — отвърна Нейт.

— Внимавай — каза Орландо. — Тя е много по-опасна, отколкото я мислеше.

Куин изсумтя в отговор. Колкото и да беше опасна, той беше бесен и щеше да я накара да си плати.

Тръгна надясно, оставяйки доста хора между себе си и улицата, като в същото време се приближаваше към позицията на Таша. Тя вече не изглеждаше така безпомощна. Беше съвсем делова, с твърдо и решително изражение.

Докато тя оглеждаше центъра, Куин коленичи, сякаш беше изпуснал нещо. Видя как погледът й се плъзна покрай него, без изобщо да го забележи.

— Имаме нов проблем — обади се Орландо.

— Не ни трябват още проблеми.

— Е, кажи го на конгресмена. Колата му току-що пристигна.

Преди Куин да каже каквото и да било, се обади и Нейт:

— При мен се раздвижиха. Двамата тръгнаха на север.

Куин се изправи. Таша също беше тръгнала след останалите. Всички се събираха там, където беше конгресменът.

— Орландо, идваме към теб — каза Куин.

— Прието — отвърна тя.

Таша остана на улицата, а Куин тръгна успоредно на нея отвътре.

— Конгресменът слиза от колата — каза Орландо. — Жена му е с него. Както и русият ти приятел от снощи. Има чудесна голяма превръзка на ръката.

— Отваряй си очите — каза Куин. — Изстрелът може да дойде отвсякъде.

Това, че Таша командваше, не означаваше, че именно тя щеше да дръпне спусъка. Можеше да го направи всеки от екипа й — не само онези, които пристигнаха с нея, но и другите — които уж пазеха конгресмена.

Всички те работеха за Таша.

— Моите мутри спряха в тълпата и просто гледат — каза Орландо.

— Моите също — обади се Нейт. — Намираме се на юг от теб.

Таша приближи ъгъла, зави, мина под ламаринения покрив и влезе в хранителния център. Продължаваше да оглежда тълпата, сякаш очакваше да открие някого, но не спря нито за миг.

Отначало Куин си помисли, че ще тръгне по най-прекия път към конгресмена, но вместо това тя се насочи малко на юг, към една пролука между постоянните сергии, която щеше да я изведе на централния проход.

Куин заобиколи, за да се озове зад нея, и я последва на около пет метра разстояние. Ако се обърнеше, Таша щеше да го види, но вниманието й сякаш беше изцяло насочено напред.

— Статус — прошепна Куин.

— На позиция — докладва Нейт.

— Тук също — каза Орландо. — Групата на конгресмена тръгва по централната алея. Той изглежда малко уморен. Жена му пък е напрегната.

— Защо ли… — промърмори Куин.

— Русият остана при колата — каза тя. — Но двама от охраната са до него. С тях е и някакъв, който изглежда местен. Може би китаец. Май развежда конгресмена.

Таша тръгна по широка три метра алея. Заради ъгъла за момент изчезна от погледа му, скрита зад едно от тухлените заведения.

Куин ускори крачка, но когато стигна пролуката, нея я нямаше.

Явно веднага беше завила наляво или надясно в края на късия коридор — това бяха единствените възможности. Изтича до края и забави крачка, когато стигна централната алея, за да не се набива на очи.

Погледна надясно.

После наляво.

Но нея я нямаше.

Обърна се да погледне зад себе си — може би го беше забелязала и го бе подлъгала да мине покрай нея. Но Таша не се виждаше и там — в прохода нямаше къде да се скрие.

Отново огледа централната алея, но без резултат.

Отляво, недалеч от мястото, където започваха масите, се виждаше групата на конгресмена. Водачът им ги насочваше към една от сергиите и им обясняваше нещо.

— Куин?

Той се извъртя рязко и пъхна ръка в чантата. Но не беше Таша или някой от хората й, а Кенет Мъри.

— Видях те, но не бях сигурен дали си ти — каза Мъри. Беше среден на ръст, с безлична физиономия. От хората, които трудно можеш да опишеш, ако изобщо се сетиш за тях. — Тоест помислих си, че си ти, но… е, май съм бил прав. — Замълча за момент. — Какво искаше да видя?

— Кенет, за малко да ти видя сметката — каза Куин.

— Ка… какво? — заекна Мъри. Очите му се разшириха така, че Куин видя бялото около ирисите.

— Правило номер едно — никога не се промъквай зад мен.

— Добре, ясно. Няма проблем. — Мъри направи крачка назад. — Може би изобщо не трябваше да идвам. Само се пречкам.

Куин го сграбчи за ръката и го завъртя към северния край на центъра.

— Ето там. Виждаш ли го?

Мъри се озърна нервно през рамо към Куин, после погледна централната алея.

— Какво трябва да виждам?

— Онази група в края. Мъжът с тъмния костюм е конгресменът.

— Аха. Да, виждам го.

— Искам да отидеш при него и да го разкараш от там.

— Какво? Чакай малко.

— Ако не го направиш, той ще умре. Но трябва да внимаваш. Онези телохранители около него не са от добрите.

Мъри се задърпа.

— Не. Ти го направи.

— Не мога — рече Куин. Знаеше, че ако го направи и Таша го види, ще се задейства, преди той да стигне до конгресмена. Мъри имаше много по-добър шанс. — Трябва да тръгнеш веднага!

— Мамка му, мамка му, мамка му, мамка му — заповтаря Мъри. — Кълна се, по-добре да си прав.