Сесили фон Зигесар
Новачката (34)

34

Понякога бухалите от „Уейвърли“ трябва да поемат рискове.

Кели зави покрай „Дъмбъртън“ и видя Изи, който беше застанал пред входната врата. Първоначалният й инстинкт беше да му обърне гръб и да се върне назад към игрището, но той я видя:

— Чакай — Изи заслиза по бетонните стълби. — Върни се!

Кели се спря с нежелание. Върна се в мислите си към мъглявите събития от партито снощи — огромна бъркотия от бутилки с текила, грозната келтска татуировка на Хийт, Изи, който наднича между завесата от мъниста, инфантилния имейл на Хийт от тази сутрин… От началото на годината всички си правеха майтап с понито на Хийт — да, тя беше пияна; да, беше ядосана на Брет и още по-ядосана на Изи, но защо, по дяволите, беше позволила на Хийт да я прибави към глупавата си колекция от пони-завоевания?

— Здрасти — каза Кели грубо.

— Е, забавлява ли се добре снощи? — попита я той с вдигнати вежди.

— Съжалявам — тя развя ръце покрай униформената си спортна поличка. — За… ти знаеш. За онова. Беше тъпо. Пиянска игра.

— Определено ме свари неподготвен — Изи подритна с крак малко камъче отстрани на пътеката. Кели се разтапяше от уязвения му и смутен вид.

— Беше странно парти — погледна тя надолу. Изи не отговори.

— Но не като миналата година — продължи Кели. — Този път беше на майтап.

Тя седна на стълбите и събра колене, като се опитваше да пребори желанието си да стисне очи.

— Просто искам всичко да е както преди. Беше ни толкова хубаво!

— Да, така е — отвърна меко Изи.

— Какво стана с нас?

— Не знам.

— Може би има как да го върнем? — Кели вдигна глава обнадеждено. — Може би ако само… не знам. Ако напуснем кампуса и поговорим. Някъде, където да сме само ние. Където кажеш. Дори мога да дойда да яздя с теб — импулсивно добави Кели.

Изи винаги се бе опитвал да я склони да яздят заедно и тя никога не беше се съгласявала.

— Ще дойдеш с мен на езда?

— Ако не ме изритат от Академията, да — тя се намести на стъпалото. — Все още не знам какво ще каже Джени. Имам предвид, че тя не иска да ме издава, но не желае да въвлича и себе си в проблеми.

Изи съзерцаваше обувките си.

— Не мисля, че Джени трябва да има проблеми.

— Да, вече го отбеляза — Кели долови необичайната острота в собствения си глас.

— Мисля, че трябва да поемеш вината. Джени няма нищо общо с това!

— Ако го направя, ще ме изключат. Нима го искаш? — попита огорчено Кели.

— Не. Аз… — Изи поклати глава. — Само ако имаше начин никоя от вас да не пострада.

— Не разбирам — Кели го гледаше изпитателно. — Защо толкова ти пука дали тя ще има или няма да има проблеми? Та вие бяхте почти непознати, докато аз…

Изведнъж все едно мълния премина над главата й. Нещата, които Брендън й беше казал преди черносъботното парти; рисунките по ръката на Джени; клюкарския имейл на Хийт: „Двама са хората, които се гледаха влюбено в очите“… Те са били напълно готови да флиртуват един с друг и без Кели да ги моли да го правят! Изи харесваше Джени. Не защото някой го бе поискал като услуга от него, а защото наистина го чувстваше.

Кели захапа пръста си и се обърна, за да не види Изи изражението на лицето й. Той я гледаше, докато се извръща и се мъчеше да отгатне за какво си мисли. Дали няма начин да спаси и Кели, и Джени? Единственото, за което се сещаше, щеше да застраши собственото му място в „Уейвърли“. Беше ли достатъчно мъж, за да го стори?

Кели отново го погледна и каза:

— Предполагам, че каквото има да се случва, ще се случи.

— Да, кой знае. Може пък да изключат мен.

Тя помълча за секунда и добави:

— Иска ми се да можех да върна времето назад.

Изи постави ръка върху нейната и замислено промълви:

— Знам.

Усещаше, че това нещо с Джени, каквото и да беше то, е твърде голямо за него, твърде трудно за осъзнаване. И може би твърде плашещо. Докато гледаше Кели — седнала на стълбите с хокейната си поличка и чехлите за след тренировка; с коса, вдигната във висока, небрежна опашка и без никакъв грим — Изи си помисли, че тя му прилича на дете. Не на обигран и пълен с емоции възрастен. Беше сладка, сигурна и беше нещо, което той разбираше. Не му се искаше да я изоставя — независимо дали заради Джени, или защото напуска завинаги Академията.

— Може пък и да направя така, че това да се случи — каза той и стисна пръсти около нейните.