Сесили фон Зигесар
Новачката (27)

27

Един бухал от „Уейвърли“ знае как и кога да бъде агресивен.

Всички се бяха събрали на голямото зелено игрище за хокей, заобиколено от гъста гора. Слънцето грееше директно над тях, небето беше безупречно синьо, а въздухът — леко хаплив. Родители, ученици и преподаватели се тълпяха по пейките. Момичетата от „Св. Луций“ се перчеха от своята страна на терена. Бяха облечени в училищните си пурпурно-бели поли и пуловери, с наколенки в същия цвят. Емблемата на „Св. Луций“ — гигантски черно-бял канадски гъсок — ги следваше отзад и заплашително размахваше криле към очилатия бухал на „Уейвърли“.

Брет махна няколко стръка трева от подметките на белите си маратонки „Найк“ и изпръхтя, видимо недоволна от глупавия вид на бухала. Все се сещаше за цитата на Дороти Паркър: „Топката рядко попада в момичетата, които носят очила“. Бухал с очила беше най-отблъскващия талисман на всички времена.

Джени седна до нея, като напрегнато развиваше и увиваше сребристата лента около хокейния си стик.

— Как беше партито снощи? — попита тя. — Чух ви, когато се прибрахте и май беше доста късно?

— Това беше Кели, не аз — поправи я Брет. — Аз се постарах да се вмъкна в стаята съвсем безшумно. Не си изпуснала много, така или иначе. Освен че изгубих телефона си, виждала ли си го?

— Не съм — сви рамене Джени.

Брет изскърца със зъби. Липсата на телефон в момента — а тя постоянно го губеше — означаваше, че тя няма никаква представа дали Джеремая или Ерик са се обаждали. Запита се дали Джеремая не беше някъде тук из тълпата. Сканира хората от другата страна на полето, но никъде не видя високо, готино червенокосо момче. Как ли бе приел съобщението й от онази вечер?

— Развълнувана съм от предстоящото представление — ухили се Джени. — Имам чувството, че ще е наистина забавно.

Брет рязко се извърна към нея:

— Знаеш, че е нагласено, нали?

„Майната й на Кели“.

— Нагласено? — очите на Джени се разшириха.

— Да, това е номер — започна Брет, но точно тогава Кели се появи зад гърба им и сложи ръка на рамото на Джени. Брет се обърна.

— Ей, мацко — сладко се усмихна Кели на Джени. — Изглеждаш толкова готина днес. Това моят гланц за устни „Стила Лип“ ли е?

— Ами, не. Мой си е.

— Супер си!

Брет забеляза, че Кели изглежда леко зеленикава в лицето, вероятно от поглъщането на премного от оня гнусен пунш предната вечер. Беше толкова заета да се подмазва на Джени, че дори забрави да я поздрави!

Бени се присъедини към тях и попита:

— Готови ли сте за мажоретната ни фиеста?

— Да — потвърди Кели и нервно погледна към Джени. Тя пък нервно погледна към Брет. Брет сви рамене. Това си бяха техни бъркотии, да си ги оправят сами.

— Ами, да тръгваме тогава! — изцвили Бени.

Всички момичета станаха от пейката и започнаха да пружинират на крака. Бяха извикали Девин Рауш — едно момче от по-горния курс, чийто баща беше известен филмов продуцент — да свири на барабани и да играе ролята на диджей.

Кели кимна към него. Иглата заскърца по старата плоча с фънк музика, Девин направи няколко диджейски трика и след това остави мощният ритъм да загърми от колоните. Момичетата започнаха да маршируват на място, да развяват ритмично цветните си помпони и да пеят в такт: „Бъди. Агресивен. Бъ-ди агре-сивен…“

Брет, чието място беше в по-задните редици, произнасяше думите без глас. Това беше толкова тъпо. Тя погледна напред към Джени, която тъкмо започваше своята солова част от представлението:

Момичетата от „Св. Луций“ мислят се за грациозни!

Нека да им кажем всички, че са страшно грозни!

В този миг Джени осъзна, че наоколо ехти единствено нейният пронизително висок глас и незабавно прикри устата си с ръка. За нещастие, това се случи тъкмо в този момент от танца, в който тя трябваше силно да изпъчи гърди. Джени се огледа и забеляза, че никой друг не подрусва тъй щедро циците си. Съотборничките й избухнаха в смях. Тя замръзна, с все още силно издаден напред гръден кош. Значи това е била постановката. Ха, ха. Не особено смешно.

След това събитията се заредиха сякаш на забавен кадър — смеещите се момичета; глупавият подъл Хийт Феро, който се пляскаше злорадо по бедрото на първия ред; цялото училище, вторачило взор в гигантските й гърди. После Джени получи проблясък. Знаеше, че сега би могла да се скапе напълно и да започне да се държи като Старата Джени, която щеше да седне ужасена обратно на пейката и нямаше да проговори никому никога повече. Но би могла и да се опита да превърне ситуацията в своя полза. В края на краищата, това вероятно щеше да е последният й уикенд в „Уейвърли“. Затова, преди да успее да се възпре, Джени изтича пред целия отбор и започна с най-силния си глас да бълва очевидно фалшивия текст на песента, която Кели й беше пратила по имейла:

Момичетата от „Св. Луций“ мислят се за грациозни!

Нека да им кажем всички, че са страшно грозни!

Джени отново разклати Д-чашките на сутиена си, а после завъртя сексапилно бедра.

Готините гаджета си падат по „Уейвърли“ момите,

хайде, хора, да ви чуем как шумите!

Веждите ни вити са, а вашите — космати,

наште дупета са секси, а вашите — ръбати!

В този момент Джени плесна силно чудесното си малко дупе. Устите на останалите момичета зейнаха.

Символът ни бухал е, гъската за вас остава;

Наградите ще вземем ние, отборът ви без нищо комай си заминава!

Отново онова движение с подрусването на гърдите.

Хайде, Св. Луций, нека да ви видим! Хавлиите пуснете,

И за бухалско наритване задниците пригответе!

След това, спазвайки точно инструкциите на Кели, тя се затича лудо към терена и направи три цигански колела. Вложи в тях цялото си старание и в резултат публиката опозна и малкото, което остана невидяно от бебешкосините й боксерки.

Последва мъртвешка тишина. Въпреки изумително глупавия текст, всяко едно момче от „Уейвърли“ и „Св. Луций“ — да не говорим за учителите и бащите — беше зяпнало в Джени. Секунда по-късно една от футболните звезди на „Уейвърли“ — Ланс Ван Брейчъл, който седеше от другата страна игрището — започна да ръкопляска. „Йес! — викаше той. — По дяволите, точно така!“ Друго момче запляска колебливо след него. Някой изсвири. После цялата отсрещна страна на терена избухна в аплаузи и всички полудяха. Брет гледаше Джени, застинала неподвижно с разперени ръце и вторачена замаяно в публиката, с широка усмивка на лицето си. Джени току-що се беше подиграла с манипулаторския талант на Кели — нещо, което дори Тинсли не успя да стори. Джени приемаше толкова невъзмутимо хорското внимание, а дребното й, изваяно тяло изглеждаше страхотно, докато танцуваше. Имаше добър и силен глас, някак остър и много сексапилен.

Джени наблюдаваше обожаващите я фенове отсреща. Уау, това беше яко! Завладя я нов порив на вдъхновение:

Има тук едно момче, на което викат Пони!

Грубоват и похотлив е, и с крака от макарони!

Тя се дереше с пълно гърло.

Мисли се за надарен, ала малкото му пони

толкова е зле, че всички мацки гони!

Секторът на „Уейвърли“ побесня. Група момчета освиркаха Хийт, всички се смееха диво. А Джени хвърли презрителен поглед към него. „Гепих те.“

— Нека го направим пак! — призова тя и се върна при останалите мажоретки, без да им обърне внимание. Те бяха тези, които щяха да развалят купона, ако не се присъединят към нея. Тяхна работа, Джени не я беше грижа — чувстваше се абсолютно свободна. Брет надви изумлението си, ухили се и изтича при нея.

Момичетата от „Св. Луций“ мислят се за грациозни!

— Нека да им кажем всички, че са страшно грозни! — Завикаха те в един глас.

Джени се усмихна и тупна със задника си бедрото на Брет. Накрая Брет дори направи онова нещо, с вдигането на полата. Момчетата отсреща пощръкляха. След това се включи Селин. После Алисън и Бени. После всички други. Накрая, тъй като щеше да бъде изключително странно да е единствената, която не танцува, Кели също отиде.