Сесили фон Зигесар
Новачката (30)

30

Не всички бухали от „Уейвърли“ се нуждаят от очила.

Изи дръпна силно от джойнта си и го подаде на Алън Жирар. Бяха седнали в малка ниша, отделена от останалите в шатрата със завеса от мъниста — от онези, които човек би видял в лятната вила на някоя баба.

— Т’ва парти е куцо — успя да изломоти Изи, докато се опитваше да задържи дима в дробовете си.

— Не са ли всички партита такива, мм? — риторично изломоти Алън.

Те побеседваха известно време върху това, кое парти всъщност е било най-яко и решиха, че първенството държи купонът, организиран от Тинсли Кармайкъл в хижата на родителите й в Аляска, преди година и половина. Беше по време на пролетната ваканция, когато повечето деца заминаваха със семействата си в Парк Сити или в Монте Карло, затова не всички тръгнаха за Аляска. Къщата беше кацнала на брега на ледено езеро, точно до една гигантска, пурпурна планина. Всички пиха толкова червено вино, че накрая паднаха и последните задръжки. Това беше преди Кели и Изи да станат гаджета, и Изи беше успял да убеди Тинсли да влезе гола с него във външното джакузи, където си говориха цяла нощ. Беше от тези партита, на които всичко е перфектно и чистосърдечно — никой на никого не се ядоса и всички бяха успели да запазят забавната страна на пиянството, без да се прекрачват граници и без да се повръща навсякъде по тиковия под.

Мънистата се разделиха и Брет се промуши през тях. Беше облечена цялата в черно и изглеждаше зла и груба като старата вещица с ябълката от „Снежанка“.

— Какво става? — попита я Изи, след като тя се пльосна до него.

— Мога ли да се скрия тук при вас? — Брет взе джойнта, който беше изгорял почти до фас. Дръпна продължително и издуха дима през носа си.

— Разбира се.

— Вие, мъжете, сте лишени от всякаква логика — след дълга пауза каза тя накрая и прокара ръце през яркочервената си коса.

— Кои — ние с Алън ли?

— Не — Брет се обърна към Изи и той си припомни защо я харесва толкова много. Имаше широка челюст, големи очи, красиво лице и приличаше малко на Менди Мур. — Исках да кажа… защо, когато пожелаете нещо и когато го получите, когато ние ви го дадем, откачате?

Алън дръпна и се облегна назад, като разроши с ръце късата си кафява коса.

— Това е твърде дълбока тема за мен, човече.

Брет извади цигарите си и запали една.

— Няма значение — със сърдита гримаса изрече тя и стана отново. Примижа към Изи: — Все още ли си заедно с Кели?

— Не знам.

— Така си и мислех — изхили се Брет. — Аз се омитам. Забавлявайте се, момчета.

— Тя е толкова странна — изфъфли Алън. — Знаеш ли какво чух тези дни? Че спяла с един от учителите. С онзи, новия.

— Брет? — попита Изи и се загледа след нея. — Неее…

— Не знам, човече. Виж я. Съвсем се е побъркала.

Изи изгрухтя и затъркаля едно от бежовите мраморни мъниста между пръстите си. Опушеният му мозък се опита да асимилира това, което се беше случило с Кели и него. Бяха ли заедно все още или не? Стана и раздели завесата от топчета с ръка, като се чувстваше напълно объркан. Винаги бе очаквал, че любовта е нещо великолепно и забележително, може би и леко болезнено — подобно на начина, по който усещаше гърба и краката си след цял ден езда с Кредо. Или пък като вътрешния трепет, който бе изпитал миналата година, на брега на Сена — гледаше как хората минават и изведнъж го прониза мисълта, че се намира тук и сега; че не е заседнал нито в миналото, нито в бъдещето. Но съвсем не знаеше какво чувства към Кели. И все пак, къде беше тя?

Тогава ги видя.

Хийт Феро целуваше Кели по цялото лице. Тя беше дръпнала дънките му толкова надолу, че се бяха свлекли почти на бедрата му и разкриваха волно цепката на задник. Както обикновено, Хийт беше тръгнал да завладява.

Изи се върна отново в нишата. Добре, това все пак беше отговор.